Р E Ш Е Н И Е

№ 519

гр.Плевен, 27 Октомври 2014 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година, в състав:                           

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове:Катя Арабаджиева

Калина Пецова

При секретаря Ц.Д. и с участието на прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова касационно административно-наказателно дело № 733 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 1034 от 30.07.2014 г., постановено по НАХД № 2086 по описа за 2014 г. на Районен съд гр. Плевен е отменено наказателно постановление № 97187-0212833/10.03.2014г., издадено от Директор ТД на НАП Велико Търново, с което на „СКИБЕЛ” ООД, представлявано от Б. Б. Б. на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Ц. А. Г. на длъжност ст. юрисконсулт при Териториална дирекция на НАП гр. Велико Търново, пълномощник на НАП, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че като основание за отмяна на процесното наказателно постановление Районен съд – Плевен е приел, че административно наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, като е приложил санкционна разпоредба на чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Доводите на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 185 от ЗДДС не е приложима за нарушение по чл. 33 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ касаторът счита за неоснователни. Счита, че състава на нарушението, който е осъществен от нарушителя и който не се оспорва от него е посочен в разпоредбата на чл. 33 на сочената Наредба и същият вменява задължението на лицата извън случаите на продажба да отразяват всяка промяна в касовата наличност във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени”, като с тази разпоредба законодателят определя ред за отчитане на промените в касовата наличност извън случаите на продажба. В жалбата се сочи, че за да се приложи предвидената в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС санкция, релевантно е последното изречение от разпоредбата на чл. 185, ал. 2, който препраща към санкцията на ал. 1.

В жалбата си касаторът оспорва и довода на Районен съд – Плевен относно неприложимостта на чл. 185 от ЗДДС, който според него все пак предвижда отговорност и за физическото лице, допуснало нарушението на сочената по-горе Наредба. Счита, че в случая следва да се проследи разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба, а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, като с това законодателят е отграничил кръга на лицата, носители на административнонаказателна отговорност и в конкретния случай би било недопустимо налагането на административна санкция – глоба, тъй като лицето е търговец и за него е предвидена единствено административна санкция – имуществена санкция на юридическото лице. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрк. Г., който подържа жалбата на заявените основания.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява от представителя на дружеството Б. Б..

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка:

На 11.02.2014г. била извършена проверка на търговски обект – магазин “Рефан”, находящ се в гр. Плевен, ул. “Данаил Попов” №10, експлоатиран от “Скибел” ООД. Установено било, че всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби не се регистрира във фискалното устройство чрез операцията “служебно въведени суми”. Установено било още, че в обекта се съхранявали парични средства в две чекмеджета, като размера на сумата в първото била 238, 93 лева, а във второто имало 146,00 лева. Установена била разлика между разчетната касова наличност от фискалното устройство и установените парични средства в обекта в размер на 146, 40 лева. За извършената проверка бил съставен ПИП № 0162331/11.02.2014г. Последствие бил съставен АУАН № 0212833/12.02.2014г., с който било повдигнато административно обвинение за нарушение на чл. 33 от наредба Н – 18/2006г. на МФ. По така съставения акт било издадено последствие и оспореното наказателно постановление.

За да отмени последното РС Плевен приел, че АНО неправилно е приложил материалния закон. Посочено е, че в обстоятелствената част на наказателното постановление било описано нарушение на чл. 33 от наредба Н – 18/2006г. на МФ и била приложена санкциониращата разпоредба на чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Последната обаче предвиждала шест различни по вид изпълнителни деяния, като в случая не е било отразено в коя точно хипотеза попадало разглежданото нарушение. На следващо място според районния съдия самата липса на действия по въвеждане на служебна информация за “служебно въведени” и “служебно изведени” суми не е следвало да бъде квалифицирана, като нарушение, свързано с отчитането на фискалното устройство. Според РС Плевен наказателното постановление било необосновано, т.к. не ставало ясно защо се ангажира отговорността на дружеството, а не на физическото лице, което е материално отговорно. За да се аргументира за последното районният съдия е посочил, че към момента на проверката безспорно било установено лицето, което оперира с ФУ, предвид обстоятелството, че ЗДДС предвиждало самостоятелна отговорност за физическото лице, което наруши реда и начина за регистриране, отчитане или въвеждане в експлоатация фискалното устройство.

При тези съображения РС Плевен отменил НП № 97187-0212833/10.03.2014г.

Решението на РС Плевен е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон с оглед събраните по делото доказателства и следва да бъде отменено, като съображенията за това са следните:

Не се спори, че при извършената проверка на 11.02.2014г. на търговски обект – магазин “Рефан”, находящ се в гр. Плевен, ул. “Данаил Попов” №10, стопанисван от “Скибел” ООД, било установено, че в обекта се съхранявали парични средства в две чекмеджета, като размера на сумата в първото била 238, 93 лева, а във второто имало 146,00 лева. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства, от които да следва извода, че някоя от посочените суми са били лични парични средства на лицата, които се намирали в обекта, поради което следва да се приеме, че съвкупността от двете суми е част от касовата наличност в обекта. В подкрепа на този извод е и обяснението за сумата от 146.00 лева на касационния ответник, дадено с възражението по съставения АУАН пред АНО. В последното се сочи, че това са дребни банкноти, служещи за разваляне на пари от касата. Такова е и становището, застъпено пред касационната инстанция. Следователно, правилен е извода, че тази сума е част от касовата наличност в обекта.

От изложеното следва, на първо място, че липсва продажба, която да не е отразена във фискалното устройство. Именно поради това и посочената като нарушена материално - правна разпоредба е тази на чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ. Последната предвижда задължение за отразяване във ФУ на суми, които се намират като касова наличност, но не са реализирани от продажби. Такова отразяване липсва в дневния отчет, издаден от ФУ на ЕКАФП. В касата обаче е установена посочената сума в повече в размер от 146,40 лева от реализирания и отчетен оборот в ФУ. Т.е., доказано е, че липсва продажба от страна на наказания търговец и че наличната в касата сума не е следствие от такава сделка. Доказано е още, че тази сума не е отразена в дневния финансов отчет от фискалното устройство чрез операция „служебно въведени”. Именно това е задължението, разписано от нормата на чл. 33, ал.1 от Наредбата, визирана от органа като нарушена - за отразяване на касовата наличност, придобита не от продажби във фискалното устройство чрез операция „служебно въведени”.

По тези съображения, настоящият състав намира, че нарушението е безспорно установено и съответно квалифицирано от проверяващите и наказващия орган.

Разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13. 12. 2006г. на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Именно това задължение не е изпълнено от търговеца, поради което с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 на МФ.

Не се споделя тезата на съда, че липсва съответствие между материално-правната и санкционната норма. Приложената от органа санкционна разпоредба за така установеното нарушение е както следва: чл. 185, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Нормата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС предписва задълженията, регламентирани в Наредба № Н-18/2006г. на МФ, норма от която е нарушена в процесния случай. Нормата на чл. 185, ал.2, че на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане (какъвто се явява Наредбата), се налагат съответни глоби или имуществени санкции според субекта - ФЛ или ЮЛ. Второто изречение на нормата гласи: „Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.”. Последното следва от по-леките наказания по ал.1 на нормата, поради по-ниската степен на обществена опасност на нарушения, които не са довели до неотразяване на приходи, а представляват формално нарушение на начина на водене на отчетността. Именно такова е процесното нарушение, като за настоящия състав не стана ясно къде според РС е несъответствието. Органът е възприел тезата на защитата, че се касае за суми, които не са приход на търговеца, но не са надлежно отразени и именно поради това е приел, че следва да го санкционира по чл. 185, ал.2 от ЗДДС ( ненадлежна отчетност на ФУ), но с по - лека санкция, предвидена в чл. 185, ал.1, по арг. от изр. 2 на чл. 185, ал.1 , поради липсата на неотразени приходи.

Достигайки до изводи, различни от настоящите, РС Плевен е постановил порочен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1034 от 30.07.2014 год., постановено по НАХД № 2086  по описа за 2014 г. на Районен съд гр. Плевен, като вместо него постанови

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 97187-0212833 /10.03.2014г., издадено от Директор ТД на НАП Велико Търново

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЧЛЕНОВЕ: 1.            2.