РЕШЕНИЕ

№ 564

гр.Плевен, 03.12.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Снежина Иванова

 

при секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдия Иванова адм.дело №722 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 175, ал. 5 от ЗДвП

Делото е образувано по повод подадена жалба от И.С.А.,*** чрез адв. А. със съдебен адрес за призоваване: гр.Плевен, ул. „XXXX” № YY, ет. Z срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 14-0938-001150/22.07.2014 година на началник група към ОДМВР Плевен, сектор „Пътна полиция”, с която е разпоредено изземване на свидетелството за управление. Оспорващият счита, че оспорената заповед, връчена му на 29.07.2014г., е незаконосъобразна. Твърди, че в обстоятелствената част на заповедта са посочени 7 бр. наказателни постановления, с които са отнети общо 44 контролни точки. Твърди, че първите от тях – НП № 10617/10.12.2004г.; НП № 24/02.02.2005г.; НП № 3325/01.10.2006г.; НП №160/28.02.2007г. са издадени при действието на Наредба № Iз-139/16.09.2002г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС и нарушенията за които се отнемат (ДВ, бр. 94/04.10.2002г.) Следващите наказателни постановления – НП № 1975/15.09.2008г; НП № 7891/10.10.2008г.; НП № 49/19.06.2009г. са издадени при действието на Наредба № Iз-1959/27.12.2007г. (ДВ, бр. 4/15.01.2008г.). Твърди, че съгласно двете наредби контролни точки се отнемат само въз основа на влезли в сила наказателни постановления. Твърди още, че единствено НП № 10617/10.12.2004г.; НП № 24/02.02.2005г.; НП № 160/28.02.2007г. са му били връчени, поради което счита, че останалите сочени в ЗППАМ наказателни постановления не са влезли в сила и не са породили нужния ефект. Сочи, че за периода от 2004г. до 2008г. е бил с постоянен адрес гр. София, RRRR, а след тази дата е с постоянен адрес гр. София, SSSS, на които адреси не са му били връчвани наказателните постановления срещу подпис. Намира, че горепосочените наказателни постановления не са влезли в сила и не следва му бъдат отнемани контролните точки и заповедта е издадена при липса на материално-правни основания  иследва да бъде отменена.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв. А., като поддържа жалбата и намира, че с оглед събраните доказателства липсва основание за издаването на този акт. НП № 3325 от 01.10.2006 год., с което са отнети 6 контролни точки, се установи в резултат на графологичната експертиза,че не е връчено на А., тъй като положеният подпис не е негов и не следва да се приеме, че това НП е влязло в сила. Намира,че от свидетелските показания на съпругата на оспорващия се установява, че от 2005 година до 2013 година на посочения от него адрес не са идвали длъжностни лица за връчване на НП, нито са оставени съобщения, да се яви за връчване на НП и не следва НП № 7891/10.10.2008 г. и НП №1975/15.092008 година да се приемат за връчени по реда на чл.58, ал. 2 от ЗАНН. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като посоченото в нея НП № 49/19.06.2009 година не е приложено от административно-наказващия орган въпреки многократното изискване от съда и не може да се приеме, че с него се отнемат 3 контролни точки. Моли за отмяна на заповедта.

Ответникът -началник група, сектор „ ПП” ОД на МВР-Плевен, не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното административната преписка писмо началникът на сектор „Пътна полиция”, отдел „ОП” при ОД на МВР –Плевен Й.Д. посочва, че заповедта е законосъобразна и излага доводи, но същите не следва да бъдат обсъдени, тъй като  същият не е страна в това съдебно производство.

Административен съд-Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбите на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на разглеждане е законосъобразността на заповед за прилагане на принудителни административни мерки №14-0938-001150/22.07.2014г. с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е наложена санкция „изземване на свидетелството за управление не МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.”. В заповедта са  посочени7 влезли в сила наказателни постановления - НП № 10617/10.12.2004г., отнети 2 к.т.; НП № 24/02.02.2005г. отнети 6 к.т.; НП № 3325/01.10.2006г. отнети 6 к.т.; НП №160/28.02.2007г. отнети 12 к.т.; НП № 1975/15.09.2008г. отнети 7 к.т.; НП № 7891/10.10.2008г. отнети 8 к.т. и НП № 49/19.06.2009г. отнети 3 к.т.

По делото е представена справка за нарушител от региона (л. 13-17 и л.60) от която е видно, че на А. многократно, считано от 2004г. е била ангажирана отговорността за нарушения на ЗДвП с наказателни постановления. В справката е посочено, че всички наказателни постановления са влезли в сила, като отнетите общ брой контролни точки били 39. Представени са и заверени копия на цитираните в заповедта 6 наказателни постановления, като не е представено НП № 49/19.06.2009г. , а е представено НП № 49/10.03.2009г.

По делото по искане на оспорващия съдът откри производство по оспорване на подписа , положен под разписка за връчване  с дата 09.02.2007 година на НП№ 3325/01.10.2006 година, като заключението на експерта, което съдът кредитира като обективно и кореспондиращо с доказателствата по делото, е че подписът не е положен от А.. Съдът приема за установено, че НП№ 3325/01.10.2006г. не следва да бъде прието за редовно връчено и влязло в сила, независимо, че към момента на издаване на оспорената заповед административният орган  е приел, че е налице редовно връчване.

Съдът счита, също така, че в случая въпреки изискването на административната преписка в цялост и с последващо определение на НП № 49/19.06.2009г., посочено в оспорената заповед, то към приключване на съдебното дирене НП от посочената дата не бе изпратено. В изпратената справка за нарушител водач на л.63 по делото  е посочено, че има издадено НП № 49/10.03.2009 година, с което се отнемат 3 контролни точки, но същото не е посочено в оспорената заповед, като има издадено НП № 186 от 19.06.20009 година, с което се отнемат 2 контролни точки, като това НП не е посочено в обстоятелствената част на заповедта, но не са ангажирани доказателства за съществуване на НП № 49/19.06.2009г., с което се отнемат 3 контролни точки и съдът намира за установено, че такова не и издадено и не са отнети 3 контролни точки на А..

По делото като свидетел бе разпитана съпругата на оспорващия относно установяване на обстоятелството, че от 2008 година до 2012 година на адреса в град София гр. София, SSSS. А. не е търсен от длъжностни лица от МВР за връчване на НП, нито му е оставено съобщение да се яви за връчване на такива с № 1975/15.09.2008 г и НП №7891/10.10.2008 година. Съдът обаче намира, че така посочените НП следва да бъдат приети за връчени, тъй като горепосоченият адрес е този, посочен в НП и има удостоверяване с печат и подпис, че е връчено по реда на чл.58, ал. 2 от ЗАНН, като тези НП не са оспорени от А.,  а свидетелските показания съдът не кредитира в насока, че не е посещаван адресът, тъй като от разпита на съпругата му не се установи категорично къде се е намирала на датите, посочени в НП, на които е търсено лицето, но не е намерено.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, буква "а" се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото като доказателство е приета заповед № 854/11.03.2013г.  на директора на ОД на МВР Плевен, с която началниците на групи в сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР -Плевен могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т. 4 от ЗДвП.

Съдът намира, че заповедта е издадена в установената форма, при спазване на административно-производствените правила, но в противоречие с материално-правните разпоредби:

Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП при издаване на свидетелство за управление, притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (отм., по-надолу в текста само „Наредба № I-139 от 16.09.2002 г.), разписва, че при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, притежателят му получава първоначален максимален размер от 39 контролни точки за отчет на извършените от него нарушения на ЗДвП. Същото предвижда и нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз – 1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (понастоящем също отменена). Съгласно предписанието на чл. 4 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г., отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1з-1959 от 27.12.2007 г. е аналогична. Според чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Видно от посочените разпоредби отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на наказателното постановление. Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен, по силата на разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. За неизпълнение на това, произтичащо от закона задължение в чл. 171, т. 4 от ЗДвП е предвидено налагане на принудителната административна мярка “изземване на свидетелството за управление”. Законосъобразността на принудителната мярка изисква на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление.

Конкретният спор в случая е относно отнемането на контролните точки като правопораждащ факт за прилагането на ПАМ. Контролните точки, съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП служат за отчет на извършените от водача нарушения. Според законодателя извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. В случая оспорената  заповед е мотивирана с влизане в сила на седем наказателни постановления, с които са отнети 44 к.т. на лицето, но в съдебното производство се установи, че  НП № 3325/01.10.2006 година не е връчено на А., тъй като в успешно проведено производство по оспорване на подписа  в разписката посредством графологична експертиза се установи, че подписът, положен под разписка за връчване  с дата 09.02.2007 година не е на А. и макар към датата на издаване на заповедта  органът, да е приел, че е налице редовно връчване, то такова се установи, че е не е извършено и горепосоченото НП не е връчено на А. и същото не е влязло в сила и не може да бъде основание за отнемане на контролни точки. Предвид установеното от съда, че не е представено НП №49/19.06.2009 година, въпреки, че съдът е указал тежестта на доказване на органа и въпреки нарочното изискване на НП под този номер и от тази дата, то такова НП не е представено, не се твърди от ответника, че е налице очевидна фактическа грешка, нито е представено решение по чл. 62, ал. 2 от АПК за поправката на такава и не следва да се приеме, че е налице такъв акт и не могат да бъдат отнети 3 контролни точки с НП, което не е издадено.

Съдът, намира, че е налице редовно връчване на НП № 1975/15.09.2008г. и НП № 7891/10.10.2008г., тъй като в тях е посочен адресът на А.-***, който е постоянен адрес, считано след 12.10.2005г. съгласно представеното копие на л.к. с № 192020498., като е отбелязана дата на връчване по реда на чл.58, ал. 2 от ЗАНН – 30.09.2009 година и 21.03.2012 година, като същите не са оспорени от А.. Въпреки наличието на редовно връчени НП, то не е налице основание за налагане на принудителна административна мярка по чл.171, т. 4 от ЗДвП, тъй като не е налице материално-правната предпоставка – отнемане на всички контролни точки, тъй НП№ 3325/01.10.2006 година се доказа, че не е връчено на оспорващия и не е влязло в сила, а НП № 49/19.06.2009 година не е представено, не съществува, и не може да бъдат отнети посочените в тях контролни точки .

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, пети състав,

 

РЕШИ:

 

 

Отменя заповед за прилагане на принудителни административни мерки /ЗППАМ/ №14-0938-001150/22.07.2014г., издадена от началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР-Плевен.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: