Р E Ш Е Н И Е

459

гр.Плевен, 30 Септември 2014 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:                                               

        Председател: Цветелина Кънева

                                                        Членове: Катя Арабаджиева

                                                                        Снежина Иванова

При секретаря А.Х. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело №717 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

            С Решение №968 от 11.07.2014г., постановено по НАХД №1715 по описа за 2014г., Районен съд-Плевен е отменил Наказателно постановление №138/16.05.2014г. на Началника на Митница Свищов, с което на основание чл.109 ал.1 от ЗАДС на П.Б.П. *** е наложена глоба в размер на 1000лв. и на основание чл.124 ал.3 от ЗАДС са отнети в полза на държавата съоръженията, използвани при дестилирането на етилов алкохол-брой меден казан с вместимост 200л., 1брой охладител със серпентина, 1брой меден капак и 1брой медна лула, за извършено нарушение на чл.60 ал.2 от ЗАДС.

            Срещу решението е подадена касационна жалба от Митница Свищов чрез юрисконсулт В. В., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Сочи се, че районният съд не е отчел всички доказателства събрани в хода на административно-наказателното производство, които в своята цялост доказват нарушението. Касаторът сочи още, че изпълнителното деяние попада в хипотезата на чл.60 във вр. с чл.109 ал.1 от ЗАДС. Счита, че изводът за оневиняване на жалбоподателя поради неговото отсъствие е неправилен, тъй като това би било така ако предмет на спора е изваряване по чл.123 ал.1 от ЗАДС, а в случая се касае за липса на разрешение за Специализиран малък обект за дестилация, снабдяването с който е в тежест на собственика на обекта. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.

            От ответната страна-П.Б.П. не е депозирано възражение по касационната жалба.                

            В съдебно заседание касаторът не се представлява.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.В., който моли решението да бъде оставено в сила по съображения подробно изложени в писмена защита.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН срещу П.П. за нарушение на чл.60 ал.2 във вр. с чл.109 ал.1 от ЗАДС, изразяващо се в това, че на 24.10.2013г. е извършвал дейност по производство (дестилиране) на етилов алкохол в 1бр. дестилатор (казан), монтиран в изградено помещение към частен имот, находящ се в с.Беглеж, ул.XXX. АУАН е съставен в хипотезата на чл.40 ал.2 от ЗАНН и е връчен в по-късен момент на П., като възражение в него не са направени. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление. От фактическа страна съдът е приел още, че в момента на проверката казанът е бил в режим на работа-изваряване на гроздови джибри и получаване след дестилация на етилов алкохол, което е извършвано от П. П., като последният е заявил, че е получил разрешение да ползва дестилатора от собствениците на имота. При поискване на удостоверение за регистрация на СМОД такова не е представено. От правна страна съдът е счел, че административно-наказателната отговорност за нарушение на чл.60 ал.2 от ЗАДС е потърсена от лице, което не е извършвало „производство” на етилов алкохол и не е присъствало на проверката, тъй като е било в чужбина. Посочил е, че неправилно като нарушител в акта е привлечен П., тъй като лицето, което е извършвало произвеждането на спиртни напитки е П. Д.. Воден от горните мотиви районният съд е отменил обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за неправилно ангажиране на административно-наказателната отговорност на П.П.. Ето защо фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. 

По касационните възражения настоящият състав съобрази следното:

По делото не се спори, че в момента на проверката от митническите органи в частния имот е бил П. П., който е извършвал  изваряване на гроздови джибри с цел получаване след дестилация на етилов алкохол за собствени нужди.

Съгласно чл.60 ал.2 от ЗАДС, алкохолни напитки с код по КН 2208 (ракии) могат да се произвеждат и в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране. Нормата на чл.56 ал.1 от с.з. регламентира, че на задължителна регистрация по закона подлежат специализираните малки обекти за дестилиране, като заявление за регистрация се подава от собственика или наемателя на обекта (чл.57 ал.1 от ЗАДС). Отговорност за нарушение на чл.60 от ЗАДС се носи по чл.109 от с.з. В конкретния случай, обаче, както правилно е приел и районният съд, в момента на проверката дейност по производство на етилов алкохол-ракия е извършвало лицето П. П., а не собственикът на имота, в който е направена проверката. Неправилно се счита, че нарушител на чл.60, ал.2 от ЗАДС следва да е собственикът на помещението, в което се извършва дестилацията. Едно помещение може да се ползва не само от неговия собственик, но и от други лица на правно основание - учредено право на ползване, договор за наем, предаден имот по сключен предварителен договор, и дори може да се ползва без правно основание от лице различно от собственика. Това, че едно лице е собственик, не означава, че то е извършващо дестилацията. Ето защо, като е отменил обжалваното наказателно постановление районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

 

 

 

 

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №968 от 11.07.2014г., постановено по НАХД №1715 по описа за 2014г. на Районен съд-Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.