Р E Ш Е Н И Е

№ 453

гр.Плевен, 30 Септември 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

Членове: Катя Арабаджиева

Снежина Иванова

При секретаря А.Х. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело №716 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №1016 от 02.07.2014г., постановено по НАХД №1789 по описа за 2014г., Районен съд-Плевен е отменил Наказателно постановление №027/21.05.2014г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-Плевен, с което на основание чл.200 ал.1 т.6 от Закона за водите (ЗВ) на „Огнеупорни глини” АД със седалище и адрес на управление гр.Плевен е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв., за извършено нарушение на чл.48 ал.1 т.3 от ЗВ.

Срещу решението е подадена касационна жалба от РИОСВ-Плевен, представлявана от директора Р. И., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. За неправилен се счита изводът за допуснато нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН, като се твърди, че св.А. има качеството на свидетел при констатиране/установяване на нарушението, което е извършено на 24.03.2014г. и констатирано 15.04.2014г. Сочи се още, че ЗАНН дава възможност когато нарушението е установено въз основа на официален документ (какъвто е Протокол от изпитване №09-0269/31.03.2014г.), актът да се състави в отсъствие на свидетели. За неправилен се счита и изводът, че е налице липса на правно единство между цифровата квалификация, посочена в акта и тази, посочена в НП, както и че е налице разминаване между фактическото описание на нарушението, посочената като нарушена норма и приложената санкционна норма. Сочи се, че правилно нарушението- констатирано отклонение по показател неразтворени вещества- е квалифицирано по чл.48 ал.1 т.3 от ЗВ и е санкционирано по чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ, тъй като същото представлява нарушение на задължението да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с условията на разрешителното. В заключение се моли за отмяна на решението и потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

От ответника в настоящето производство-„Огнеупорни глини” АД гр.Плевен е депозирано възражение по касационната жалба, в което са изложени подробни доводи за нейната неоснователност.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Предолова, която моли за отмяна на решението по съображения изложени в касационната жалба.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.Д., която счита касационната жалба за неоснователна по съображения наведени във възражението по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 24.03.2014г. вследствие на получен сигнал и на основание чл.151 ал.4 от ЗВ е извършена извънредна проверка на миячно- сортировъчна инсталация за превишаване на инертен материал, като след взети проби от отпадъчни води е установено, че „Огнеупорни глини” АД изхвърля отпадъчни води от инертен материал-МСИ Производствена база с.Ореховица, във водоприемника р.Искър, поречие Искър, в нарушение на индивидуалните емисионни ограничения. За констатираното е съставен АУАН, въз основа на което е издадено обжалваното наказателно постановление. От правна страна съдът е счел, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Съдът е приел на първо място, че е налице нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН, тъй като свидетелят по акта А. не е присъствала при проверката, на която е взета пробата. На следващо място съдът е счел, че е налице разминаване между установеното и вменено нарушение с акта и това, за което с НП е санкционирано дружеството, с което е нарушено правото му на защита. В тази връзка е посочено, че вмененото с АУАН нарушение е по чл.200 ал.1 т.6 във вр. с чл.48 ал.1 т.3 от ЗВ, а в НП е посочено нарушение на чл.48 ал.1 т.3 от ЗВ и санкцията е наложена на основание чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ. На последно място съдът е посочил, че е основателно и възражението в жалбата за съществуващо разминаване между фактическото описание на нарушението, посочената като нарушена законова норма и приложената от НО санкционна норма, тъй като в акта като изпълнително деяние е отразено „…изхвърля отпадъчни води…”, а чл.48 ал.1 т.3 от ЗВ въвежда задължение за поддържане необходимото качество на водата. Последното е прието като нарушение на материалното право, което е самостоятелно основание за отмяна на НП. Воден от горните мотиви районният съд е отменил обжалваното наказателно постановление.

Решението на Районен съд Плевен е неправилно, постановено в противоречие на материалния закон и доказателствата по делото. Съображенията за това са следните:

Неправилен е изводът на съда за допуснато нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Св.А. е такава при установяване на нарушението, удостоверено с Констативен протокол от 15.04.2014г., поради което е приложима нормата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, както е сторил и актосъставителят, като следва да се посочи, че нарушението е извършено на 24.03.2014г., когато е направена и проверката от контролните органи. Също така разпоредбата на чл.40 ал.4 от ЗАНН регламентира възможност актът да се състави и в отсъствие на свидетели, когато нарушението е установено въз основа на официален документ. Тази норма е изключение от общите правила на предходните алинеи на чл.40 ал.1 и ал.3 на ЗАНН, изискващи актът да бъде съставен в присъствието на свидетели, които могат да бъдат такива при извършване (очевидци) или установяване на нарушението, или свидетели при съставяне на акта. Както е посочено и по-горе, именно в конкретния случай АУАН е съставен въз основа на официални документи, един от които е протокол от изпитване на отпадъчни води с дата 31.03.2014г. Ето защо не е налице соченото от Районния съд процесуално нарушение.

Не е налице и другото сочено от районния съд нарушение. С нормата на чл.48 ал.1 т.3 от ЗВ е вменено задължение за водоползвателите –титуляри на разрешителни да поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните. Не се спори по делото, че санкционираното дружество е титуляр на разрешително за заустване на отпадъчни води. От доказателствата по делото безспорно е установено, че от Миячно-сортировъчна инсталация за промиване на инертен материал, производствена база, находяща се в с.Ореховица, обект на „Огнеупорни глини” АД, на 24.03.2014г. са изхвърлени отпадъчни води в нарушение на индивидуалните емисионни ограничения, определени с разрешителното, като отклонението е в показател Неразтворени вещества – резултата 1999mg/dm3, при норма заложена в Решение №1012/11.03.2013г.-100mg/dm3. Санкционната норма на чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ регламентира отговорност при изхвърляне на отпадъчни води във водните обекти и канализационната система в нарушение на емисионните норми и изисквания, като предвидената санкция за юридическите лица е от 1000 лв. до 5000 лв. Констатираното със АУАН нарушение, санкционирано с обжалваното НП, е изхвърляне на отпадъчни води в нарушение на индивидуалните емисионни ограничения по показател „Неразтворени вещества”, с което дружеството е в нарушение на задължението по чл.48 ал.1 т.3 от ЗВ и подлежи на санкциониране по чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ, както е сторил и наказващият орган чрез издаване на НП в хипотезата на чл.53 ал.2 от ЗАНН при безспорно установени нарушение, нарушител и вина. Ето защо като е достигнал до различен правен извод, районния съд е постановил решение, което следва да бъде отменено, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №1016 от 02.07.2014г., постановено по НАХД №1789 по описа за 2014г. на Районен съд-Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №027/21.05.2014г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-Плевен, с което на основание чл.200 ал.1 т.6 от Закона за водите (ЗВ) на „Огнеупорни глини” АД със седалище и адрес на управление гр.Плевен е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв., за извършено нарушение на чл.48 ал.1 т.3 от ЗВ.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.