Р Е Ш Е Н И Е

№ 535

гр. Плевен, 13.11. 2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на тридесет и първи октомври две хиляди и четиринадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 715/2014г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите - Ловеч, чрез юрк. В. Г. срещу Решение №42 от 27.06.2014г . на Районен съд – Левски, постановено по а.н.д. № 58/2014 г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление № 1963/28.02.2014г. на Директора на РДГ – Ловеч, с което на В.В.И. *** на осн. чл.266 ал.1 пр.4 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 900лв. за нарушение на чл. 213, ал.1 пр.4 т.2 от ЗГ и са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението -17 пр. куб.м. дърва за огрев и 1 бр. товарен автомобил „МАН” с рег. № ЕН XXXX ВТ, послужил за извършването му, затова че на 05.11.2013г. в 10,50ч. по асфалтов път от с. Изгрев, община Левски в посока главен път Русе – Плевен транспортира 17 пр.м3 маркирани дърва за огрев от дъб, габър и осен с товарен автомобил „Ман” с регистрационен № ЕН XXXXВТ, без дървесината да е придружена с превозен билет.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Развива съображения, че неправилно съдът е приел, че на основание чл. 28 от ЗАНН е налице маловажен случай на административно нарушение, тъй като по делото се доказало, че има издаден превозен билет за транспортираната дървесина, който е бил просрочен с няколко часа по обективни причини. Видно от АУАН превозният билет, който съда е счел, че се отнася за същото количество е бил издаден на 04.11.2013г. в 19:00ч. , а лицето е транспортирало дървесината на 05.11.2013г. в 10:50ч. и затова е необосновано и недоказано, че този билет се отнася за същата дървесина, а не за друга, която е била превозена предния ден. Моли за отмяна на решението, а по същество за потвърждаване на издаденото НП като законосъобразно.

Ответникът по касация – В.В.И., чрез адв. М. С. *** развива доводи за неоснователност на касационната жалба и моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Алтернативно поддържа искане за намаляване на наложеното наказание глоба към неговия минимум. Поддържа доводи, че закъснението е допуснато по обективни причини, тъй като поради късния час не е успял да транспортира дървесината навреме, а отнетият автомобил е бил ползван без знанието на собственика. Отделно от това се позовава на приложението на чл. 20 ал.4 от ЗАНН, според който отнетата вещ следва да бъде върната, защото стойността й надвишава 25 пъти стойността на превозваната дървесина и в този смисъл наказанието е несъразмерно на извършеното нарушение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Левски е валидно, допустимо, но постановено в нарушение на материалния закон с оглед приетите доказателства по делото.

Обосновано съдът е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП.

От събраните доказателства безспорно се установява, че при проверката на 05.11.2013г. в 10:50 по асфалтов път с. Изгрев посока главен път Плевен – Русе И. е превозвал 17 куб.м. пр. дърва за огрев от дъб, габър и осен, които са били маркирани с контролна горска марка. Но представеният на контролните органи и иззет превозен билет № 916820/04.11.2013г., издаден от складова база гр. Сухиндол в 19.00ч. за същото количество и вид дървесина не е бил валиден и не удостоверява законното транспортиране на установената дървесина от мястото на натоварване до посоченото място на доставка, защото съгласно чл. 15 ал.1 от Наредба № 1/30.01.2012г. той се издава за срок до 12 часа. Чл. 15 ал.2 от същата наредба допуска в случай на авария или възникване на други обстоятелства по време на транспортирането, налагащи удължаването на срока на превозния билет за повече от 2 часа да се издаде нов превозен билет от оправомощено лице по чл. 211 ал.2 ЗГ като в този случай в новия превозен билет се посочват номерът и датата на стария и дървесината се придружава от двата билета. При наличието на каквито и да било обстоятелства от обективен характер, попречили на И. да превози дървесината в срока на действие на издадения превозен билет, той е могъл, но не е поискал издаване на нов превозен билет. Затова обосновано е било прието от наказващия орган, че същият е превозвал дървесината без превозен билет, който да установява законното й транспортиране, поради което е осъществил нарушение по чл. 213 ал.1 т.2 от ЗГ.

Ако се приеме тезата, че издадения превозен билет се отнася за същата дървесина, то е следвало тя да се достави от складова база гр. Сухиндол до с. Обнова в рамките на 12 часа. Разстоянието между двете населени места е 45 км, поради което противоречивите и неконкретизирани твърдения на защитата, че дървесината е била за лично ползване на жалбоподателя, че е била натоварена в тъмната част на денонощието и че е решил на другия ден да закара част от нея за продажба на непосочено лице и то без знанието на собственика на автомобила – К. Ч. са недостоверни и не намират подкрепа в останалия доказателствен материал по делото.

Необосновано съдът е приел, че превозния билет се отнася за същага дървесина, но по обективни причини е било налице просрочие от няколко часа при транспортирането й и затова е налице маловажен случай на административно нарушение и следва да се приложи чл.28 от ЗАНН като не се наложи административно наказание.

Св. Ч. потвърждава, че е собственик на фирма с основен предмет на дейност – търговия с дърва и има склад като купува дървесината от склад в с. Бялата река, познава жалбоподателя като добър шофьор, защото кара трактор и е ползвал многократно услугите му. Предоставил автомобила си на И., за да закупи дърва от склада и се обадил там, за да му съдейства дървесината да бъде продадена на цената, ползвана от търговеца. Представеният превозен билет за предната дата е издаден на името на К. Ч.. А Св. Д., който има собствена фирма за дърводобив и е издал билета от мястото на товарене -склада с. Бяла река (до гр. Сухиндол) потвърждава, че познава и двамата като клиенти – и К. Ч. и И., а камиона често – „през два дни го товарят”. И. твърди, че уговорката с К. Ч. е била да му върне камиона след като си свърши работата.

Следователно товарният автомобил е бил предоставен от К. Ч. на И. със знанието му, защото е имало уговорка относно предаването и връщането на автомобила за какво и кога ще се използва и относно цената на продаваната и превозвана дървесина, за което К. Ч. и св. Д. не отричат, че е имало договорка.

Предвид всичко изложено настоящият състав счита за доказано извършеното от И. нарушение, за което обосновано и законосъобразно му е наложено съответното по вид наказание глоба, отнети са в полза на държавата вещите – предмет на нарушението, както и е отнет автомобила, послужил за извършване на нарушението.

Отнемането на вещта, послужила за извършване на нарушението е предвидено в специалния закон – чл.273 ал.1 от Закона за горите. Отнемането на вещта е предвидено във всички случаи на нарушения по ЗГ, независимо от това чия собственост е, освен ако се установи, че е използвана независимо или против волята на собственика.

В конкретния казус, както се изясни по-горе от обсъждането на фактите по делото, не е налице такова изключение.

Що се касае до стойността на отнетия автомобил, която административно-наказващият орган е определил на 10 000лв., а назначената съдебно-оценителна експертиза е оценила на 25 000 лв., то следва да се има предвид, че съобразно чл. 20 ал.4 от ЗАНН се преценява дали стойността на отнетите вещи съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго.

В случая действително стойността на отнетия автомобил надвишава многократно стойността на превозваната с него дървесина. Но това не е единствения критерий за преценка характера и тежестта на извършеното нарушение. Тук следва да се прецени, че автомобилът се използва по занятие от търговец на дървесина, че водачът на автомобила е професионален шофьор и многократно е извършвал услуги на собственика на автомобила, свързани с търговската му дейност и е добре познат като клиент в складовата база, както и че превозваното с него количество е значително и конкретния превоз е незаконен, а извършителят, собственикът на автомобила и на склада за дървесина застъпват пред съда противоречиви и неконкретизирани защитни версии. Всичко това определя извършеното нарушение като тежко и затова отнемането на автомобила би препятствало реално извършването на подобни нарушения за в бъдеще, каквато именно е целта на тази специална норма в Закона за горите, с оглед защитавания в него обществен интерес - опазване на горското природно богатство на страната. В обратния случай, лицето, предоставило съзнателно автомобила си, с който е извършено нарушението не би търпяло санкция и ефекта от наказанието би произлязъл единствено и само за прекия извършител, но не би отнел възможността с това превозно средство да се извършват подобни нарушения за в бъдеще.

Размера на наложеното на извършителя наказание глоба от 900 лв. е доста под средата на предвиденото в чл. 266 ал.1 от ЗГ наказание – от 50 до 3000 лв. и затова предвид тежестта и характера на конкретното нарушение , обстоятелствата при извършването му и поведението на извършителя по време на проверката и в хода на съдебното следствие, който не признава вината си и защитава противоречиви и неконкретни тези при съобразяване и с имотното му състояние, че същият е безработен, се явява справедлив и не следва да се намали.

Поради изложеното, решението на Районен съд – Левски следва да се отмени като неправилно, а по същество да се потвърди НП.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №42 от 27.06.2014г . на Районен съд – Левски, постановено по а.н.д. № 58/2014 г. по описа на съда

и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1963/28.02.2014г. на Директора на РДГ – Ловеч, с което на В.В.И. *** на осн. чл.266 ал.1 пр.4 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 900лв. за нарушение на чл. 213, ал.1 пр.4 т.2 от ЗГ и са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението -17 пр. куб.м. дърва за огрев и 1 бр. товарен автомобил „МАН” с рег. № ЕН XXXX ВТ, послужил за извършването му.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.