РЕШЕНИЕ № 524

гр. Плевен, 29 Октомври 2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Калина Пецова

при секретар А.Х., изслуша докладваното от съдията Пецова административно дело № 710/2014г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал.2 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 18 и чл. 67 от Наредба № 11/06.04.2009г.

Образувано е по жалба на Д.Н.Ц. *** срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/6226/16.06.2014 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – гр.София, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 “Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., направление “Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност за кампания 2009 и 2010 г., във връзка с подадени от лицето общи заявления за единно плащане на площ за 2009 и 2010 г., в размер на 2845.69 лева.

Жалбоподателят иска акта да бъде отменен, при съобразяване на следното: Счита, че извършената корекция на определените за подпомагане площи е некоректна, както и че лицето няма вина, че Община Никопол е сключвана договорите година за година. Сочи, че на 01.09.2011г.е подал молба да продължаване на договора за наем на пасището, но липсва отговор от Общината, като такава молба е подал отново на 08.04.2012г., на която също липсва отговор. Не спори, че се касае за неизпълнение на ангажиментите по горепосочената мярка, но счита, че последното не е по негова вина, поради което не следва да носи отговорност чрез възстановяване на посочената сума. Моли акта да бъде отменен.

В хода на делото жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата на заявените в същата основания.

Ответникът – Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”/ДФЗ/, Разплащателна агенция /РА/, гр. София, редовно призован, се представлява от юрк И., която оспорва жалбата и моли акта да бъде оставен в сила. Съдът, при надлежно конституиране и призоваване на надлежната страна - Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” приема, че същият не се представлява надлежно, тъй като пълномощното на юрк И. е от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр.Плевен, първи състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните, представените доказателства и приета по делото експертиза, намира подадената жалба за неоснователна.

Съдебното оспорване е с предмет - /АУПДВ/ № 01-6500/6226/16.06.2014 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, относно установяване на недължимо платена субсидия за недопустими за подпомагане площи в размер на 2 845.69лева по мярка 214 “АЕП” от ПРСР 2007-2013 г., направление “Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност за кампания 2009 и 2010 г. Няма спор между страните, че Д.Н.Ц. е земеделски производител с уникален регистрационен номер /УРН/ 327981 в Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/ и е подала Общо заявление за единно плащане на площ /УИН/15/030609/30303 за кампания 2009 и Общо заявление за плащания на площ /УИН/15/310510/46384 за кампания 2010. Същата е одобрена за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР 2007г.-2013г. с направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност” през кампания 2009г. Издаден е и влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент по цитираната мярка с № 01-6500-6226/12.06.2013г. спрямо настоящия жалбоподател. Същият е оспорен по административен ред, по повод което е постановена Заповед № РД-20-212/14.02.2014г. на Министъра на земеделието и храните, с която жалбата е оставена без уважение и оспореното уведомително писмо е потвърдено. Няма данни , а и не се твърди от жалбоподателя, че е последвала жалба срещу уведомителното писмо и по съдебен ред. По заявленията на лицето са били изплатени следните суми във връзка с ангажимента - по заявление /УИН/15/030609/30303 за кампания 2009 АП 13- 0.00 лева и по Общо заявление за плащания на площ /УИН/15/310510/46384 за кампания 2010 - АП 13 - 2845.69 лева. . Прието е, че последното представлява и общо изплатената сума на лицето във връзка с одобрението за агроекологичния ангажимент. По така установените факти не се спори.

Съдебното оспорване е с предмет - /АУПДВ/ № 01-6500/6226/16.06.2014г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, подписан от заместник изпълнителния директор относно установяване на задължение за възстановяване на платена сума по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност”. Фактическите основания се свеждат до наличие на влязъл в сила акт № 01-6500/6226/12.06.2013г. за прекратяване на агроекологичния ангажимент на лицето, който е за период от 5 години - 2007г. - 2013г. За започване на производството по издаване на акта лицето е уведомено , на основание чл. 26, ал.1 от АПК с писмо, рег. № 01-6500-577/16.01.2013г. , в което е посочено, че същото дължи подаване на заявление по мярка 214 за целия петгодишен период на ангажимента, а заявление не е подадено от лицето за 2011г. Не е спорно още, че по посочената мярка на лицето е изплатена общо сумата от 2845.69 лева, която е и търсената сума. За започване на производството, лицето е уведомено с писмо № 01-6500-6226 от 26.02.2014г.

В акта е посочено, че съгласно чл. 67, ал.1 от Наредба № 11/06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „АЕП” от ПРСР 2007г. - 2013г. земеделски стопани, които не подадат заявление за плащане по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредбата и се изключват за подпомагане по мярка „Агроекологични плащания”.

С оглед горното и на основание чл. 18 , ал. 3, т.1 и ал. 4 б”а” и чл. 67, ал.1 от Наредба № 11/06.04.2009г. , чл. 59, ал.1 и 2 от АПК и чл. 165 и чл. 166 от ДОПК е издаден акт за установяване на публично държавно вземане, представляващо получената по мярка „214” сума по прекратения агроекологичен ангажимент на лицето.

Съдът намира, че актът е издаден в рамките на правомощията на издателя си - заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимата правна норма.

Следва да бъде отбелязано, че основната фактическа предпоставка за издаване на оспорения акт е наличието на предходен такъв, влязъл в законна сила.

Съгласно чл. 18, ал.3, т.1 от Наредба № 11/2009г. „Държавен фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато:

1. преустановят прилагането на агроекологичните дейности по съответното направление преди изтичане на срока по чл. 7, ал. 1;”, който срок обхваща целият 5-годишен период на агроекологичната мярка.

Съгласно чл. 67, ал.1 от Наредбата, земеделски стопани, които не подадат "Заявление за плащане" по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 и се изключват от подпомагане по мярка "Агроекологични плащания".

Няма спор, че са налице фактическите предпоставки, визирани и в двете цитирани и приложени от органа норми, а именно - лицето е преустановило прилагането на агроекологичната дейност към 2011г. при задължение за изпълнението й по договор до 2013г., както и не е подало заявление за плащане за 2011г. Последните предпоставки впрочем биха били предмет на дело - срещу писмото за прекратяване на агроекологичния ангажимент, каквото не е настоящето. Жалба срещу същото е подадена само по административен ред и същата е оставена без уважение с влязъл в сила акт на Министъра на земеделието и храните. В тази връзка, изложените от лицето аргументи в жалбата не следва да бъдат обсъдени, защото те касаят именно причините, поради които не са изпълнение анжгажиментите от страна на жалбоподателя по мярка 214, което би следвало да бъде разгледано в производството по законосъобразността на това прекратяване, което вече е реализирано с влязъл в сила административен акт.

За нуждите на настоящето село е достатъчно наличието на влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимента, което да е предпоставка за търсене на изплатените по същия суми. Няма спор, че такива са изплатени на настоящия жалбоподател и то - в размера, посочен в процесния АУПДВ и търсен да събиране от административния орган. Същият в условията на обвързана компетентност е длъжен да проведе производство за събиране на изплатените суми, при наличие на надлежно прекратен агроекологичен ангажимент, по който е реализирано плащане, както е и в процесния случай.

По тези съображения, актът следва да бъде оставен в сила, като издаден от компетентен орган, при спазване на производството и като съответен на приложимата норма.

Поради ненадлежно упълномощаване на юрк И. по делото, съдът приема, че не следва да зачита направената от същата претенция за разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последното от АПК, Административен съд на гр. Плевен, първи състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Н.Ц. *** срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/6226/16.06.2014 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – гр.София, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 “Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., направление “Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност за кампания 2009 и 2010 г., във връзка с подадени от лицето общи заявления за единно плащане на площ за 2009 и 2010 г., в размер на 2845.69 лева.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: