Р E Ш Е Н И Е

№ 503

гр.Плевен, 16 Октомври 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора И. Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 705 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 909 от 30.06.2014 г., постановено по нахд № 1518/2014 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 15-1503147/2014 г. от 07.04.2014 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Плевен, с което на Национална потребителна кооперация на слепите в България /НПКСБ/, Централно управление гр.София, бул. „Вардар” № 71, представлявана от председателя на управителния съвет М.К., на основание чл.416 ал.5, във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.1 ал.2 от КТ, във връзка с чл.62 ал.1 от КТ, за това, че при извършена проверка на 05.03.2014 г. в 13,53 часа в обект Павилион за трикотажни изделия, намиращ се в гр.Плевен, ул. „Гренадирска” № 19 е установено, че в качеството си на работодател е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство – допуснал е лицето Г. Т. Н. с ЕГН ********** да работи като продавач-консултант на определено работно място и в работното време на обекта без да уреди предоставянето на работна сила като трудово правоотношение и без да има сключен трудов договор в писмена форма.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Национална потребителна кооперация на слепите в България /НПКСБ/, представлявана от председателя на управителния съвет М.К., чрез адвокат И.С. от Адвокатска колегия – Благоевград, който счита същото за неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Сочи, че при постановяване на съдебния акт районният съд не е взел предвид представеният му комисионен договор от 01.01.2013 г. с Г. Н., в който се съдържа свободната воля на страните при зареждането и експлоатацията на обекта, както и че същият не е мотивирал защо дава изключителната си вяра на едностранно съставена декларация (като формуляр) от страна на проверяващите, в която липсва въпрос за дейност по граждански договор; защо е разпитал само актосъставителката и свидетеля на акта, а премълчава заявеното от участничката в проверката Г. Н.; защо не е коментиран от съда комисионният договор, който сочи друга правно-организационна форма на търговска дейност в обекта, а не на избрания от Инспекцията по труда и от съда непременно трудов договор. Твърди, че дейността на павилиона се извършва на основание посочения Комисионен договор, подписан между НПКСБ и Г. Н., а приложената по делото заповед за работното време в Кооперацията не е връчвана на Н., защото не се отнася за нейния търговски обект. Според касатора съдът не е обсъждал цялата административна преписка, съдържаща и възражение на НПКСБ до Директора на Областна инспекция по труда – Плевен с представени доказателства. В заключение моли съда да отмени решението.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, в съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че при извършена проверка на 05.03.2014 г. в 13:53 часа в обект: Павилион за трикотажни изделия, намиращ се в гр. Плевен, ул „Гренадирска” №19, експлоатиран от Национална потребителна кооперация на слепите в България-гр.София е установено, че НПК на слепите в България в качеството си на работодател е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, като на 05.03.2014 г. в 13:53 часа в гореописания обект е допуснал лицето Г. Т. Н. да работи като продавач консултант на определено работно място и в работното време на обекта, без да уреди предоставянето на работна сила като трудово правоотношение и без да има сключен трудов договор в писмена форма, с което е нарушен чл. 1, ал. 2 от КТ, вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ. Въз основа на така съставения АУАН, на 07.04.2014 г. директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен издал НП № 15-1503147/2014 г., с което наложил на жалбоподателя, в качеството му на работодател, административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв., на основание чл. 416, ал. 5 от КТ и във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за извършено нарушение по чл. 1, ал. 2 от КТ, вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ. Тази фактическа обстановка съдът приел, че се  установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитирал с доверие като безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи.

              Въз основа на материалите по делото съдът направил извод, че   към датата на проверката от Дирекция „Инспекция по труда” Национална потребителна кооперация на слепите в България не е имала сключен писмен трудов договор с лицето Г. Н., работеща като „продавач-консултант“ в дружеството, която при проверката на 05.03.2014 г.   се е намирала в проверения обект – Павилион за трикотажни изделия, намиращ се в град Плевен и експлоатиран от Национална потребителна кооперация на слепите. От писмените доказателства по делото съдът приел, че Н. сама е попълнила Декларация по чл. 39, ал. 1 от АПК и чл. 402, ал. 2 от КТ, в която е посочила конкретни данни за работно време, уговорено възнаграждение, почивни дни, които няма как да бъдат известни на проверяващите, като не е установено този текст да е попълнен от Н. под някакъв натиск.

            При така установеното от фактическа страна съдът направил извод, че се касае за поведение по предоставяне на работна сила, които на основание чл. 1, ал. 2 от КТ се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма преди постъпването на работа по арг. от чл. 61, ал. 1 от КТ . На това основание ПРС направил извод, че като е приета на работа Н. по трудово правоотношение, без същото предварително да е оформено като писмен трудов договор, е извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ, което поведение е съставомерно по чл. 414, ал. 3 от КТ. Съдът направил извод, че в конкретния случай отговорността на Национална потребителна кооперация на слепите в България е правилно ангажирана, тъй като същата се явява работодател по смисъла на §1, т.1 от КТ.   Съдът не констатирал в хода на административно-наказателното производство да са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване. Изложил мотиви, че в конкретния случай не са били налице основания нарушението да се квалифицира като маловажно, поради което наказващият орган  правилно не е приложил чл. 28 от ЗАНН. Според ПРС НП и АУАН  са издадени от компетентни органи, спазени са предвидената форма и процесуален ред, както същите и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно изискванията на чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН. Описанието на извършеното нарушение и обстоятелствата, свързани с него, е достатъчно изчерпателно и конкретно, поради което позволява индивидуализацията му като изпълнително деяние и като административно нарушение – чл. 1, ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ. Мястото на нарушението е достатъчно индивидуализирано, а за съставомерността на самото нарушение съществен е фактът на предоставяне на работна сила без това да е уредено по трудовото законодателство. На всички тези основания съдът направил извод, че актовете са изцяло законосъобразни и правото на защита на жалбоподателя не е било ограничено или нарушено, тъй като за последният не е имало пречка да разбере точно нарушението си, за което се наказва, и да упражни правото си на жалба и възражения. На тези основания потвърдил оспореното пред него НП.

Оспореното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивният съд е призовал и разпитал актосъставителят и свидетелят по установяване на нарушението-и двамата-контролни органи, служители в Д”ИТ” Плевен, приел е като доказателство преписката на административнонаказващия орган и е счел за изяснено делото от фактическа страна. Още в жалбата си пред въззивния съд обаче, касаторът е направил искане за допускане на един свидетел, като е посочил трите му имена и адрес за призоваване, по което искане съдът изобщо не се е произнесъл. В жалбата се е позовал и на Заповед №35/28.12.2012 год., за която е посочил, че е приложена към подадено против АУАН възражение, но такава по делото не е приобщена, въпреки, че е налице индиция , че такава съществува и тя е част от административнонаказателната преписка. Следва да се отбележи, че по силата на служебното начало съдът следва да изясни фактическите обстоятелства, релевантни към обжалването, което в случая не е било сторено. Още повече, че в случая жалбоподателят е поискал събирането на допустими и относими към отговорността му доказателства, по които искания и възражения решаващият състав изобщо не се е произнесъл. Горепосоченото нарушение се явява съществено такова на съдопроизводствените правила, което е довело до невъзможността на нарушителя да упражни правото си на защита. На следващо място, в първоначалната жалба наказаната кооперация е поддържала възражение за наличие на комисионен договор между кооперацията и работника Н., който е приложен по делото, но същият изобщо не е бил обсъден от съда в нарушение на чл.339, ал.2 от НПК, не е обсъдено и възражението за наличие освен на съставен акт за нарушение, още и на издадено Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение и Предписание. ПРС се е задоволил единствено да направи констатация, че поддържаните възражения от страна на жалбоподателя са изцяло неоснователни, без да изложи мотиви за основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата.

Ето защо поради допуснати съществени процесуални нарушения от решаващия състав оспореното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе мотивирано по направените доказателствени искания на страните и да обсъди всички оплаквания и възражения на страните при постановяване на своя съдебен акт.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 909 от 30.06.2014 г., постановено по нахд № 1518/2014 г. на Районен съд – Плевен и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.