Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

 

№ 500 / 15 Октомври 2014 г.

гр. Плевен

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД- гр. Плевен, първи  касационен  състав, в публично заседание на трети октомври , две хиляди и четиринадесета  година  в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

                                                                       КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

                                                                        

       

        Секретар:М.К.

        Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

        Като разгледа докладваното от съдия  Юлия Данева  касационно административно дело № 703 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

         С решение № 944 от 04.07.2014г. , постановено по НАХД № 1614/ 2014г. Плевенският  районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 35-0000189/29.04.2014г. на и.д.  Директор на дирекция Плевен  при изпълнителна агенция”Автомобилна администрация”, с което на П.Г.Н. *** са наложени административни наказания както следва: осн. чл. 93,ал. 1,т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ глоба в размер на 1500 лв.  за извършено нарушение  по чл. 89,т. 9 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ;  на осн. чл. 93,ал. 2 от ЗАП глоба в размер на 500 лв. за извършено нарушение по чл. 89,т. 11 от Наредба № 33 и  на осн. чл. 183,ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ глоба в размер на 10 лв. за нарушение  на чл. 100, ал. 1, т. 1  от ЗДвП за това, че  на 31.03.2014г. , около 15,15 ч. на  път І-ІІІ Бяла-Ботевград, км. 82+214, като водач на товарен автомобил Скания с рег. № СО XXXX СВ извършва обществен превоз на товари/ в момента празен/ с пътен лист № 0510336 и лиценз № 09675, като допуска  следните нарушения:  водачът е без карта за квалификация, не представя удостоверение за психологическа годност,не представя  контролен талон към свидетелството за управление на МПС.

         Така постановеното решение  е обжалвано с касационна жалба от П.Г.Н., чрез пълномощник адв. И.А. *** с доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност поради несъответствие между фактическата обстановка и наложеното наказание.  На първо място счита, че съдът  неправилно е възприел отразената в АУАН и в НП  фактическа обстановка. Счита, че съставът на  констатираното нарушение не отговаря на  санкциониращата правна норма, а именно чл. 93,ал. 1, т. 1 от ЗАП, въз основа на която е наложено наказание глоба 1500 лв.  Твърди, че визираната норма се отнася до физическа липса в пространството на карта за квалификация на водача и  удостоверение за психологическа годност, а не до моментното непредставяне на въпросните документи.  За последното се отнася ал. 2 , като до момента на констатиране на нарушението  актосъставителят не е можел да бъде наясно  дали  документите липсват по принцип, или единствено в момента на проверката., поради което неправилно е прието, че  те липсват въобще, а не в момента. На второ място счита, че  първоинстанционният съд не е обърнал внимание на факта, определящ нарушението като  маловажен случай поради липса на обществена опасност на извършеното. Твърди, че в момента на проверката автомобилът е бил празен и вмененото „ извършвал обществен превоз на товари не е доказано”.  Моли  да бъде отменено решението и наказателното постановление.

       Ответникът по жалбата не е взел становище.

       Представителят на Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.       

       Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените  от жалбоподателя  основания, становищата на страните , служебно констатираните пороци на решението и изискванията на закона  намира за установено следното от фактическа и правна страна:

      Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

       Разгледана по същество е неоснователна.

        С обжалваното решение Районният съд е приел, че  на 31.03.2014г. на  път І-ІІІ Бяла-Ботевград, км. 82+214,касаторът  в настоящето производство,   като водач на товарен автомобил  е извършвал обществен превоз на товари, с редовен пътен лист и  лиценз, но не е притежавал  карта за квалификация ,и не е представил удостоверение за психологическа годност и контролен талон към свидетелството за управление на МПС.  Съдът е приел, че така описана фактическата обстановка е установена от писмените доказателства по делото и   разпитаните   свидетели  Б. и Н. .

        Настоящата съдебна инстанция намира, че въз основа на правилно установената и съобразена с доказателствата фактическа обстановка Районният съд  основателно е потвърдил наказателното постановление като  законосъобразно. Административнонаказващият орган е  възприел изцяло констатациите в АУАН, като е приел, че по отношение на  някои от изискуемите по чл. 89 от Наредба № 33  документи е  налице хипотезата на административнонаказателнната норма на чл. 93, ал. 1  от ЗАП, касаеща липса  на редовно издаден документ/ в случая карта за квалификация на водача/, а по отношение на  други- хипотезата на чл. 93,ал. 2 от ЗАП- непредставяне в момента на проверката на  съответния документ/ в случая- удостоверение за психологическа годност/.  Предвидените по ал. 2 наказания са значително по-леки поради това, че изискуемият документ съществува, но  не се представя при проверката. Касаторът навежда оплаквания, свързани с  квалификацията на нарушението по ал. 1, отнасящо се до липса на  карта за квалификация. Тук е мястото да бъде отбелязано, че актосъставителят не е посочил административнонаказателна разпоредба / а и няма задължение  за това, тъй като чл. 45 от ЗАНН не сочи такава като елемент от  съдържанието на  АУАН/. Посочени са само нарушените правни норми- а именно- чл. 89,т. 9 и чл. 89 т. 11 от Наредба № 33. Административнонаказващият орган е компетентен да  приложи административнонаказателната разпоредба и да наложи наказанието, след като изпълни  изискването по чл. 53 от ЗАНН, като , дори и в случай на  допусната нередовност на акта наказателното постановление се издава, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.  Отделно от това, на нарушителя е предоставена възможност да направи възражения както при съставяне на акта, така и в тридневен срок от подписването му. От  отбелязаното в АУАН  като негово обяснение: „Не съм виновен”, не може да бъде направен извод защо  счита, че това е така. В случай, че и по отношение на изискуемия документ – карта за квалификация е била приложима хипотезата на чл. 93, ал. 2 от ЗАП, и водачът е притежавал такава, не е имало никаква пречка, в срока за възражение срещу акта, или дори в съдебното производство такава да бъде представена , респ. да  бъде установено, че  редовно издадена карта, към момента на проверката е имало, но същата не е била  представена – обстоятелство , което обосновава приложението на втората алинея и налагането на значително по- леко административно наказание. При липса на такива доказателства, правилно административнонаказнващият орган е приел, че карта  не е издавана, и основателно  решаващият съд е потвърдил НП и в тази му част.

          Касационният съд изцяло споделя изводите на решаващия по отношение на  направеното  и пред последния  възражение за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Нарушенията са формални, извършването им не е обвързано с  настъпили  вредни последици, поради което не се споделя доводът, че  липсва обществена опасност на деянието. Законодателят е  въвел изискване при обществен превоз да са налични определени  документи, и тяхната липса въобще, или непредставянето им при проверка  винаги е нарушение. Не се сочат други обстоятелства, които по смисъла на чл.9, ал. 2 от НК, във вр. с чл. вр. с чл. 11 от ЗАНН  могат да обосноват  малозначителност или  явна незначителност на деянието, която да го дисквалифицира като административно нарушение. Не се споделят доводите, че  в момента на проверката водачът не е извършвал обществен превоз, тъй като автомобилът е бил празен. Установено е, че  превозът е извършван с редовно издаден пътен лист  от датата на проверката- 31.03.2014 г., с отразени в него  данни, а обстоятелството, че в момента  е бил празен е ирелевантно за квалификацията на нарушението, тъй като, съгл. §1, т. 2 от ДР на ЗАП "Превоз на товари" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не.

           Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че  наказателното постановление е  правилно и законосъобразно, поради което решението на първоинстанционния съд, с което е потвърдено следва да бъде оставено в сила.            

       Водим от горното  съдът

        

                                                      Р Е Ш И :

       ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 944 от 04.07.2014г. , постановено по НАХД № 1614/ 2014г. на Плевенския  районен съд.

      Решението не подлежи на обжалване.

                        

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

                               

 

                               ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 2.