Р E Ш Е Н И Е

№ 455

гр.Плевен, 30 Септември 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

Членове: Катя Арабаджиева

Снежина Иванова

При секретаря А.Х. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело №702 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №992 от 16.07.2014г., постановено по НАХД №1925 по описа за 2014г., Районен съд-Плевен е отменил Наказателно постановление №2014-0031111 от 28.05.2014г. на Директора на РД – Русе към ГД „Контрол на пазара” на Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл.233 ал.2 и чл.222 от ЗЗП на „Самария” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен е наложена имуществена санкция в размер на 500лв., за извършено нарушение на чл.127 ал.2 от ЗЗП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от РД-Русе към КЗП чрез юрисконсулт Д. Д., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът не приема изводът на съда, че нарушението е маловажен случай. Сочи, че правото на избор на място за предявяване на рекламация принадлежи изцяло на потребителя, поради което регистърът за рекламации трябва да бъде наличен във всеки един момент на всяко едно от местата, където потребителят може да предяви рекламация, вкл. и в търговския обект. Твърди се, че целта на закона е да се защитят правата на потребителите при предявяване на рекламации на всеки избран от тях адрес. В заключение се сочи, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН и се моли за отмяна на решението.

От ответника в настоящето производство-„Самария” ЕООД чрез адв.А. е подаден писмен отговор по касационната жалба, в което са наведени доводи в защита изводът на районния съд за маловажност на случая. Моли се решението да бъде оставено в сила и се претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът не се представлява.

За ответника в съдебно заседание не се явява представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че АУАН е съставен за това, че при извършена проверка на 13.11.2013г. в обект Кафе-аператив в гр.Плевен, жк.”Сторгозия” бл.34, стопанисван от дружеството, е установено, че в обекта няма регистър на предявените рекламации, като при поискване не е представен такъв-търговецът не поддържа регистър на предявените рекламации. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление. Съдът е приел още от фактическа страна, че от представения в съдебно заседание оригинал на регистър на предявените рекламации на дружеството се установява, че същото поддържа в търговския обект, който е проверен от органи на КЗП, регистър на предявените рекламации. От правна страна, съдът е счел, че по безспорен начин е установено, че в момента на проверката регистър не е представен, поради което законосъобразно и обосновано наказващият орган е приел, че е нарушена нормата на чл.127 ал.2 от ЗЗП. Незаконосъобразно, обаче, според районния съд, АНО е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 500лв., тъй като случаят попадал в хипотезата на чл.28 от ЗАНН. В заключение районният съд е отменил обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е правилно по своя резултат, но с други отменителни мотиви. Съображенията за това са следните:

На първо място настоящия състав не счита, че случаят попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като не са налице доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи. Посочените от районния съд обстоятелства, че нарушението е първо по ред и липсата на вредни последици са такива, които следва да бъдат отчетени при определяне размера на наложената санкция (която в конкретния случай е в минималния по закон размер), но не и при преценката за наличието на маловажен случай. Ето защо отменителното основание на съда не кореспондира с доказателствата по делото и закона, поради което е неправилно.

Независимо от горното, обаче, касационният състав намира, че деянието е несъставомерно. Съгласно чл.127 ал.2 от ЗЗП, търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощите от него лица рекламации. С оглед регламентацията в чл. 127, ал. 4 от ЗЗП, регистърът на предявените рекламации може да се държи, както в търговския обект, така и на адреса на управление на търговеца, или на друго място, посочено от търговеца. Нормата на ал. 4 от посочения нормативен текст е ясна и категорична - Приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е закупена стоката или е поръчана услугата, на адреса на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца. Правото на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на потребителя, респ. на това място следва същата да бъде приета от търговеца или упълномощено лице, ако е своевременно предявена /така ал. 1 на чл. 127 от ЗЗП/, като задължителното вписване в регистъра, каквото задължение предвижда разпоредбата на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП, се извършва там където същият се съхранява - в търговския обект, на адреса на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца.

От анализа на посочените разпоредби следва, че законодателят е вменил в задължение на търговеца да води регистър на предявените пред него или упълномощени лица рекламации, но не го задължава да води такъв във всеки притежаван от него обект. От друга страна право на потребителя е къде да предяви рекламацията си - в търговския обект, където е закупена стоката или е поръчана услугата, на адреса на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца. Ето защо, за да е нарушена разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП е необходимо да се установи, че търговецът не води регистър на предявените рекламации въобще, а не че такъв не се води в проверения търговски обект.

По делото е безспорно установено, че в проверения търговски обект към момента на проверката не е бил наличен регистър на предявените рекламации. При това положение, за да е нарушена разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП е необходимо да се установи, че търговецът не води регистър на предявените рекламации въобще, а не че такъв не се води в проверения търговски обект. По делото не са налице данни от страна на контролните органи да е извършена проверка преди съставяне на акта, към момента на съставянето му или преди издаване на наказателно постановление, която безспорно да установи липсата на въпросния регистър към момента на извършването й. Последното е в тежест на контролните органи, поради което същите не следва да черпят благоприятни за себе си последици от недобросъвестното изпълнение на задълженията си. С оглед това, съдът приема, че по делото не е доказано извършването на нарушение на сочената от наказващия орган норма, поради което оспореното НП е незаконосъобразно.

Независимо от изхода на делото, съобразно ТР №2 от 03.06.2009г. на ОСК на ВАС разноски в производства по касационни жалби срещу решения на районните съдилища по АНД не се присъждат.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №992 от 16.07.2014г., постановено по НАХД №1925 по описа за 2014г. на Районен съд-Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.