ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1006

гр. Плевен, 08.09.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Плевен – втори касационен състав, в закрито съдебно заседание на осми септември две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Полина Богданова – Кучева

Членове: Катя Арабаджиева

Калина Пецова

като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева частно касационно административно дело № 699 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба на Кмета на Община Плевен, чрез юрк. Д.Й., против определение №2455 от 25.06.2014 г., постановено по гр.дело №2816/2014 на Районен съд – Плевен /РС/, с което е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед №РД 10-663/21.05.2014 г. на Кмета на Община Плевен.

С частната жалба се иска отмяна на оспорваното определение. Излагат се подробни твърдения относно законосъобразността на заповед №РД 10-663/21.05.2014 г.

В изпълнение на съдебно определение №896/08.08.2014 год., с което жалбата е оставена без движение, са представени пълномощно на юрк. Д.Й. *** и допълнителна частна жалба. В същата се сочи, че обжалваното определение на РС следва да бъде отменено, тъй като не са обсъдени представените от настоящия касатор доказателства. Твърди се, че не са установени от РС наличие на обстоятелства по чл.60, ал.1 АПК за спиране , а именно когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. Сочи се, че предпоставка за спиране изпълнението на заповед, издадена по реда на чл.65 Закона за общинската собственост /ЗОС/, е наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност да е от категорията на посочените в тази разпоредба. Посочените облаги – прибиране на насажденията, представляват личен интерес, като тези облаги са резултат от неправомерни действия. Съгласно чл.65, ал.5 от ЗОС лицата, от които се иззети имоти по ал.1 от същия член, нямат правата по чл.72-74 от Закона за собствеността /ЗС/. След като нямат право на задържане на вещта, нито право да им се заплатят направените подобрения и разноски, недопустимо е да се спира предварителното изпълнение, за да може такова лице да ползва добивите от вещта. Допълнително се сочи, че при извършена проверка на 31.07.2014 г. е установено, че имотите са ожънати. Моли да се отмени определение №2455/25.06.2014 г. на РС, като се присъди юрисконсултско възнаграждение.

По делото не е постъпило становище от насрещната страна – К.А.П., въпреки дадената му възможност.

С оспореното определение РС /л.л.3,4 от делото пред РС/ е спрял допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед №РД 10-663/21.05.2014 г. на Кмета на община Плевен /л.л.61-63 от делото пред РС/. Със същата заповед е наредено на К.А.П. ***, на основание чл.34, ал.4 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ и чл.65 от ЗОС да освободи доброволно три имота, представляващи “пасище, мера” с номера по КВС 219030, 218010 и 220010, находящи се в местността “Лачов обор”, в землището на гр.Славяново. Наредено е при липса на доброволно изпълнение до 10.00 часа на 30.05.2014 г., същите имоти да бъдат иззети принудително.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Съгласно чл.34, ал.2 от ЗСПЗЗ, заповедта за изземване на неправомерно ползван земеделски имот подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно § 19, ал. 1 от ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011г.), индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и правилника за прилагането му, се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, който разглежда жалбата в състав от трима съдии. Доколкото в съдебната практика е възникнал спор за подсъдност по отношение реда за обжалването на актовете, издадени от кметовете на общини, с които се изземва земеделска земя, която е собственост на общината, по реда на чл.65 от ЗОС, смесени състави на ВАС и ВКС приемат, че в такива случаи компетентен е РС по местонахождение на имота. В този смисъл са Определение №48 от 08.10.2013 г. по гр.д. №30/2013, Определение №56 от 17.12.2013 г. по гр.д. №38/2013 г. Правилно РС е приел за разглеждане жалбата и правилно е приел, че той е компетентен да се произнесе и по искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, допуснато по силата на закона.

В разпоредбата на чл.34 ал.4 ЗСПЗЗ е предвидено земите от общинския поземлен фонд да се изземват от лицата, които ги ползват без правно основание по реда на чл.65 от ЗОС. Съгласно чл.65 от ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината, която подлежи на обжалване по реда на АПК. В закона е разписано, че обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго, като не са посочени основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт. По тази причина приложима е разпоредбата на чл.166 ал.4 от АПК, препращаща към основанията посочени в ал.2 на чл.166 от АПК. Съгласно действащата редакция на чл.166 ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон /какъвто в случая е ЗОС/, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия при условията на ал.2 да бъде спряно от съда. Съгласно ал.2 на чл.166 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът /в случая РС/ може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60 ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. По аргумент за противното, за да постанови спиране по реда на чл.65 ЗОС на допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт, РС е следвало да установи наличие за молителя на някои от основанията по чл.60 ал.1 от АПК. Общественият интерес е отчетен от законодателя с изключването на суспензивния ефект на подадената жалба срещу заповед по чл.65 ал.1 от ЗОС, а спирането на предварителното й изпълнение може да бъде постановено само, ако се установи, че провеждането му може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Когато по силата на изрична законова разпоредба се предвижда предварително, незабавно изпълнение на определена категория административни актове, се презюмира наличието на една, повече или на всички предпоставки на чл.60 ал.1 от АПК. Предпоставка за спиране от съда на изпълнението на заповед, издадена по реда на чл.65 от ЗОС, е наличие на противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в цитираната разпоредба. Презумпцията по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта за изземване на имот - общинска собственост е в полза на общината и на гражданите, т.е. в обществен интерес. Поради това и съгласно чл.166 и чл.170 от АПК  адресатът на заповедта носи тежестта да посочи и докаже наличието на обстоятелства, които да обосноват извод, че са налице основания да бъде спряно изпълнението на заповедта.

РС неправилно е приел, че посочените от П. твърдения – че не може да прибере насажденията си за стопанската година и така ще му се нанесат значителни щети /посочени като съществени вреди в жалбата на П. пред съда/ са основателни. Такива вреди не следва да бъдат само твърдени, но и доказани. Видно е от представения договор за ползване на земеделски земи /л.л.42,43 от делото пред РС/, че земеделската земя – пасище, мера, следва да се използва съгласно предназначението й /т.9 от договора/. Не отговаря на духа и разума на закона наемателят, който е нарушил този договор, тъй като видно от събраните доказателства пасищата и мерите са засети с пшеница и ечемик, които вече са ожънати /констативен протокол от 31.07.2014 г./, да иска запазване на материалните си облаги от това нарушение, като се спира изпълнението на процесната заповед, за да ги получи. Освен това, чл.65, ал.5 от ЗОС изрично разпорежда: Лицата, от които са иззети имоти по ал. 1, нямат правата по чл. 72-74 от Закона за собствеността. Следователно, тези лица не могат да се приравнят дори на недобросъвестния владелец, и нямат право на никакво обезщетение от страна на административния орган. След като тези лица нямат право нито на задържане на вещта, нито право да се изплатят направените от тях подобрения и дори необходимите разноски /ако са направили такива/, не може по искане на такова лице да се спре предварителното изпълнение, изрично предвидено по силата на закона, за да може същото лице да се ползва от добивите от вещта, още повече, че същите добиви са получени при нарушаване на наемния договор. Съгласно чл.73, ал.1 от ЗС недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски. След като съгласно чл.65, ал.5 от ЗОС лицето, от което е иззет имотът, няма правата и по тази разпоредба, следва извод, че не може да иска приспадане на направените разноски с оглед добивите от вещта. Поради което засяването на имотите не е основание за спиране на предварителното изпълнение, поради факта, че законодателят дори в такъв случай счита, че обществения интерес /в случая интересът на общината като представител на населението на нейната територия/ е по-значим и следва именно този обществен интерес да бъде защитен с предварително изпълнение на заповедта. С оглед на специалните разпоредби на чл.65, ал.5 ЗОС и чл.34, ал.5 от ЗСПЗЗ, възможните неблагоприятни имуществени последици за неправомерно ползващия земеделска земя по отношение добивите от същата не попадат в защитното поле на разпоредбите на чл.60, ал.1 и чл.166, ал.2 АПК. По тези причини определението на РС следва да се отмени и следва да се постанови друго, с което се отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

При този изход на делото, на касатора следва да се присъдят разноски съгласно НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След последното изменение на тази наредба – ДВ, бр.28 от 28.03.2014 г., в същата не са предвидени разпоредби за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, освен по отношение на ограничен брой закони, сред които не попадат ЗОС и ЗСПЗЗ. Следва да се приложи §1 от ДР на Наредба №1, съгласно който за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия. Доколкото административно дело без определен материален интерес може да се приеме за такова с материален интерес нула лева, същото по аналогия попада в чл.8, ал.1, т.1, в която разпоредба е предвидено възнаграждение в размер на 300 лева.

Воден от изложените мотиви и на основание чл.236 във вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №2455 от 25.06.2014 г., постановено по гр.дело №2816/2014 на Районен съд - Плевен, с което е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед №РД 10-663/21.05.2014 г. на Кмета на Община Плевен и вместо него постанови:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.А.П. за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на заповед №РД 10-663/21.05.2014 г. на Кмета на Община Плевен

ОСЪЖДА К.А.П. с ЕГН ********** ***, за заплати на Община Плевен 300 /триста/ лева разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от същото да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.