Р Е Ш Е Н ИЕ

№ 505 / 16 Октомври 2014г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Плевен – първи касационен състав, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: М.К.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Данева касационно административно дело № 697 по описа на съда за 2014 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.11, ал.4 и чл.10б от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.

Образувано е по касационна жалба /наименована само жалба/ на П.Х.Д. *** против решение № 74/13.06.2014 г., постановено по гр. дело №288/2013 г. на Районен съд /РС/ - Никопол, с което е отхвърлена жалбата му за прогласяване на нищожност на решения №№59500/09.07.2008 г. и 59500/19.02.2009 г. на Общинска служба “Земеделие” /ОСЗ/ гр.Гулянци. С първото решение е определено на наследниците на П. И. Д., б.ж. на с.Милковица, общ. Гулянци правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи в размер на 20,300 дка, за обезщетяване със земя и/или поименни компенсаторни бонове /ПКБ/ на стойност 9636 лева. С второто наследниците П. И. Д. са обезщетени с 9636 броя ПКБ на стойност 9636 лева. П.Х.Д. е наследник на П. И. Д., видно от приложените удостоверения за наследници на л.л.6,7 от приобщеното дело 605/2013.

За да отхвърли жалбата, РС е приел, че първото решения е постановено въз основа на влязло в сила съдебно решение, а второто въз основа на подадена молба от наследниците с желание да бъдат обезщетени с ПКБ. Решенията са постановени от компетентен орган – ОСЗ, подписани са от началника, зам.началника и член на ОСЗ. За да е законосъобразен административният акт, същият е необходимо да е издаден от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма, при спазване на административно производствените правила и материалния закон и съответствие с целта на закона. Преценил е, че липсва порок, водещ до нищожност, и на това основание е отхвърлил жалбата за прогласяване на решенията за нищожни.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение, като се твърди, че същото е незаконосъобразно. Сочи, че съдебното решение, на което е основано решение №59500/09.07.2008 г., е отменено. Твърди, че неговият пряк наследодател Х. Д. не е искал обезщетяване с ПКБ. Развива подробни мотиви. Моли за събиране на доказателства и отмяна на решението, като делото се върне за ново разглеждане от РС. С последваща молба вх. № 2716 от 22.08.2014 г. прави искане за разпит на двама свидетели. По същество твърди, че решението на РС Никопол се мотивира с това, че наследниците на П. Д. с молба от 21.08.2008 г. са изразили изричното си желание да бъдат обезщетени с компенсаторни бонове. По този начин той е ощетен, като смята, че е отстранен от правата си като неин наследник. Признава, че към онзи момент не е бил наследник, но е бил държател на права, доколкото е представлявал своя наследодател Х. Д. с пълномощно № 125 от 18.10.1999 година. По отношение на съдебното решение, послужило за основа на решение №59500/09.07.2008 г. сочи, че по дело № 92/2008 на Окръжен съд – Плевен, ІV гр. състав, с решение на съдии Я., К. и Г., това решение е нищожно, няма валиден фактически предмет. Държавата недобросъвестно е позволила да бъдат обезщетени с компенсаторни бонове наследниците, а не със земя в реални граници.Иска отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане поради пороците, които сочи.

Отговор на касационната жалба не е постъпил от ответника, въпреки дадената му възможност.

Ответникът по касационната жалба – ОБЩИНСКА СЛУЖБА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ – гр. ГУЛЯНЦИ, чрез представляващия службата Началник ОС „Земеделие“ – гр. Гулянци Е. Б. П. и процесуалния си представител юрк. Н. К. оспорва жалбата.Моли да се потвърди решението на Районен съд Никопол като правилно, законосъобразно и мотивирано. Постановено е при изследване на цялата фактическа страна на спора. Въпросите са по двете решения, предмет на спора – от 09.07.2008 г. и от 19.02.2009 г. Същите са издадени при стриктно спазване на закона. Административният орган, след като се е запознал с молбата на жалбоподателя, че не иска земята, а компенсаторни бонове, се е съобразил с тези искания, и е разпоредил да бъде обезщетен с такива. Голяма част от претенциите на касатора не е относима към спора. Моли да се потвърди решението и се присъди юрисконсултски хонорар в размер на 300 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен прокурор ИВАН ШАРКОВ дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства, решението на Районен съд - Никопол е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Административният съд, гр. Плевен намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оглед на представените доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Х. Ц. Д. е предявил иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ срещу ОСЗ /тогава Общинска служба “Земеделие и гори”/ Гулянци. Образувано е дело №139/2006 по описа на РС-Никопол, приложено към настоящето дело. РС с решение №5/15.01.2007 г. по това дело е отхвърлил иска. Решението на РС е било обжалвано, като е образувано дело №206/2007 г. по описа на Окръжен съд – Плевен /ОС/, също приобщено към настоящето. С решение №324/31.05.2007 г. по същото дело, решението на РС е отменено и делото върнато за ново разглеждане. Образувано е дело №115/2007 на РС, също приобщено към настоящето. С решение №139/26.11.2007 г. искът отново е отхвърлен. Това решение също е обжалвано, като по образуваното дело №92/2008 г. по описа на ОС /също приобщено към настоящето дело/ е постановено решение №185/08.04.2008 г. С това решение на ОС искът е уважен изцяло, като е признато правото на наследниците на П. И. Д. да възстановят правото на собственост на подробно индивидуализирани земеделски земи в землището на с.Милковица. С протокол №8С/23.05.2008 г. /л.17 от делото пред РС/, въз основа на подадена молба от Х. Д., ОСЗ признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне – подробно индивидуализирани ниви с площ, категория и местност общо 20,300 дка, точно съответстващи на решение №185/08.04.2008 г. Този протокол не е оспорван. С последващо решение №59500/09.07.2008 г. /л.27 от дело 605/2013/ за същите земеделски земи на наследниците е определено, че следва да бъдат обезщетени със земя и/или ПКБ, въз основа на постъпили писмени искания по чл.18д, ал.3 и чл.19б, ал.1 от ППЗСПЗЗ в случаите по чл.10б и чл.10в от ЗСПЗЗ и възможностите на държавния и общинския поземлени фондове. Наследниците, които не са се отказали от наследството, са подали такава молба с поставена дата 21.08.2008г. /л.л.129,130 от делото пред РС/, с която искат да бъдат обезщетени с ПКБ. С решение №59500/19.02.2009 г. въз основа на предходното решение, заявлението по чл.18д, ал.3 и чл.19б, ал.1 от ППЗСПЗЗ и §29, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, ОСЗ е обезщетила наследниците на П. И. Д. за 20,300 дка земя на стойност 9636 лева с 9636 броя ПКБ на стойност 9363 лева. Тези две решения са предмет на делото.

Установеното от фактическа страна води до следните правни изводи по наведените касационни основания:

Не се подкрепя от събраните доказателства твърдението, че съдебното решение, на което е основано решение №59500/09.07.2008 г., е отменено. Същото решение на ОСЗ е постановено именно в изпълнение на съдебно решение. Допусната е очевидна фактическа грешка в това решение на ОСЗ, като вместо да се посочи окончателното решение по спора по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, е посочено първоинстанционното решение. Следвало е да се посочи окончателното решение на ОС - решение №185/08.04.2008 г. по гр. дело №92/2008 г. по описа на ОС, постановено от ІV гр. състав, състоящ се от съдиите Я., К. и Г.. Тази грешка обаче не е от такъв характер, че да обуслови нищожност на решението. Тя дори не може да обуслови незаконосъобразност на решението. Видно от съдържанието това решение, същото точно възпроизвежда предходния неоспорен протокол, с който са определени за обезщетение същите подробно индивидуализирани земеделски земи, посочени и в съдебното решение. В решение №59500/09.07.2008 г. същите земеделски земи са посочени сумарно като площ и по категория земя, като е определена стойността им. Тази стойност дори не е оспорена.

Твърдението, че неговият пряк наследодател Х. Д. не е искал обезщетяване с ПКБ, е неоснователно. Видно от приложената молба на л.л.129, 130 от делото пред РС, Х. Ц. Д. заедно с другите наследници е поискал обезщетение с ПКБ. Този документ не е оспорен. Следва да се посочи, че дори ако Х. Д. не беше подал заявление за начина на обезщетение, съгласно §29, ал.2 от ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Постановление № 121 на Министерския съвет от 25 март 1997 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 28 от 1997 г., попр., бр. 43 от 1997 г., изм., бр. 57 от 1997 г., в сила от 13.03.1997 г.), непосочилите в законовия срок начин на обезщетение се обезщетяват с бонове. Няма доказателства, че Х. Д. е поискал обезщетяване със земя, и неговият наследник не може тепърва да прави такова искане.

Следва също да се посочи, че касаторът не е пряк наследник на П. И. Д.. Същата е наследена от неговия баща Х. Ц. Д. и други лица. Едва след смъртта на Х. Ц. Д. на 13.12.2011 г., касаторът става страна по правата, които баща му е придобил като наследник от П. И. Д.. След като баща му е поискал обезщетяване с ПКБ, този въпрос не може да бъде пререшаван от наследника. Фактът, че към момента на постановяване на актовете е бил представител по пълномощие на баща си, не му дава права. Когато действа от името на упълномощителя, пълномощникът придобива права за него, а не за себе си.

По тези съображения, касационната жалба следва да бъде отхвърлена, а решението на РС да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация се явява основателно. Следва да се присъдят разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Плевен, първи касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 74/13.06.2014 г., постановено по гр. дело №288/2013 г. на Районен съд - Никопол.

ОСЪЖДА П.Х.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция “Земеделие” направените деловодни разноски в размер на 300 /триста/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.