ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 887
гр.
Плевен, 07.08.2014
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. Плевен – осми състав, в закрито съдебно заседание на седми
август две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
Като разгледа докладваното от съдията
Богданова-Кучева административно дело № 685/2014 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 74, ал. 2
от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и чл. 1 от Закона за
отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба /ИМ/ на Ж.Г.Г.,
лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в затвора в гр. Белене, срещу Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ за обезщетение за вреди в размер на
25 000 лева, ведно с дължимата законна лихва.
ИМ е била
първоначално подадена пред Районен съд – София /СРС/, където е образувано гр.д.
№ 50599/2013 г. В ИМ се сочи, че администрацията на Затвора – Белене подлага ищеца
на по-неблагоприятно третиране, изтезание и нечовешко отношение, в сравнение с
другите доживотно осъдени на лишаване от свобода – тези в Затвора – София,
които на мястото за престой на открито им е осигурена постоянно течаща вода за
пиене и миене, както и тоалетна. Твърди, че тази разлика представлява
неравностойно третиране – пряка дискриминация, на признак “лично положение” и
непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал.2 от ЗЗДискр. Това е довело до
претърпяване на неимуществени вреди от страна на ищеца, за периода от
17.02.2009 г. до предявяване на ИМ /04.12.2013 г./, изразяващи се в
психо-емоционален стрес, унижено човешко достойнство, чувство за малоценност,
загуба на доверие в изпълнителната власт, потиснатост и обострено чувство за
отхвърленост и напрегнатост. Сочи правна квалификация – чл.71, ал.1, т.1, 2 и 3
от ЗЗДискр., направени са и доказателствени искания. Ищецът иска от съда да се
установи посоченото дискриминационно третиране; да се осъди ответника да прекрати
нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от такива нарушения; да се осъди
ответника да заплати обезщетение за посоченото неимуществено увреждане в размер
на 25 000 лева за периода от 17.02.2009 г. до момента на подаване на ИМ, ведно
с дължимата лихва до окончателното му изплащане.
С определение /без
номер/ от 09.12.2013 г. гр.д. № 50599/2013 г. СРС е прекратил производството по
делото, като е приел че спора е посъден на Административен съд София-град.
Определението е оспорено от г-н Ж.Г. пред Софийски градски съд /СГС/, който с
определение /8479/19.03.2014г. е потвърдил определението на СРС и е изпратил делото на Административен съд – София град, където по
същия е образувано дело № 7266/2014 г. по описан на този съд. По това дело,
АССГ с определение № 3756/28.07.2013 г., като производството е прекратено и
делото е изпратено за разглеждане на Административен съд – Плевен съгласно
правилата за местна подсъдност.
Съдът намира,
че основанието на иска не е чл. 71, ал. 1
ЗЗДискр., както се сочи от ищеца в ИМ, а от посоченото в исковата
молба фактическо основание се установява, че се претендира обезщетение от вреди
в резултат от незаконни действия на длъжностни лица по повод административна
дейност и правното основание на иска е чл. 74, ал. 2
ЗЗДискр.
Претенцията
на това правно основание е недопустима, предвид обстоятелството, че липсва влязло в сила
решение на административен орган за установен акт на дискриминация. ЗЗДискр.
съдържа детайлна уредба на реда и формите на защита от дискриминация, като в
глава IV-та регламентира административен и исков ред като способи за нейното
осъществяване. Равното
третиране е основно, конституционно гарантирано право на гражданите.
Многообразните форми на неговото нарушаване и ценността на защитеното право са
наложили законодателят да създаде две самостоятелни, алтернативни възможности
за защита - защита чрез производство пред Комисията за защита от дискриминация
и защита чрез исково производство. Засегнатите от
дискриминационно третиране лица могат автономно да избират съдебна защита по чл. 71 ЗЗДискр. пред районния съд или защитата
в административното производство по раздел първи, глава IV пред Комисията за защита от
дискриминация (КЗД). И двете процедури важат за всички случаи на дискриминация
срещу всички субекти, като целят установяване и санкциониране фактът на
дискриминация (Арг.: чл. 65, вр. с чл. 47, т. 2, чл. 76, ал. 1, т.
1 и чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр.).
Единствената разлика в обхвата на двата способа на защита от дискриминация се състои
в невъзможността КЗД да обезщети претърпените вреди, което при благоприятен за
жалбоподателя изход се реализира по реда на чл. 74 ЗЗДискр.,
в зависимост от статута на ответника - частноправен субект (пред исковия съд)
или орган на власт (пред административния съд по реда на ЗОДОВ). Предвид изложеното, съдът намира, че
следва КЗД да се е произнесла по отношение наличие на дискриминация, т.е.
комисията следва да установи налице ли е дискриминация по отношение на Г.,
предпоставка за разглеждане на делото по
реда на чл.203 от АПК. Приложението на чл. 74 ЗЗДискр.
е обусловено от приключило административно производство пред КЗД, в рамките на
което с влязъл в сила административен акт по чл. 65 от същия закон да е
установен, правопораждащия правото на обезщетение, акт на дискриминация. Съгласно
чл. 74, ал. 2
ЗЗДискр., в случаите, когато вредите са причинени на граждани от
незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица,
искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ.
В тази хипотеза административните съдилища изследват съществуването на вреди в
причинно-следствена връзка с установен от КЗД, като специализиран
административен орган, акт на дискриминация. По аргумент от чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, исковете по чл. 1, ал. 1 от
с. з. се разглеждат по реда, установен в АПК. В
същия смисъл е предписанието на чл. 203 АПК,
според който исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на глава ХI "Производства за обезщетения" от АПК.
В настоящия случай не е налице задължителната предпоставка за провеждане на
такова производство - произнасяне на КЗД по образувано пред нея административно
производство. Не е налице влязъл в сила административен акт.
За да се разгледа
иска за обезщетение за вреди от действията на ГДИН, като абсолютна процесуална
предпоставка е необходимо преди това Комисията за защита от дискриминация да се
е произнесла с влязло в сила решение, с което да е установила нарушение на
принципа на равното третиране на лицата.
Настоящето
определение е съобразено със съдебната практика – Определение № 956 от
21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 822/2013 г., Определение № 5921 от 25.04.2012
г. на ВАС по адм. д. № 3871/2012 г.
Налице е
предварително подаден иск за обезщетение на вреди от неравно третиране на ищеца
по време на пребиваването му в затвора, гр. Белене по признака „лично
положение”, поради което същият е недопустим за разглеждане.
Предвид
изложеното исковата молба на Ж.Г.Г., лишен от свобода и изтърпяващ
наказанието си в затвора в гр. Белене, срещу ГДИН
следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Водим от
изложените мотиви и на основание чл. 204, ал. 1 от АПК, вр. чл. 74 от ЗЗД вр.
чл. 1 от ЗОДОВ, Административен съд гр. Плевен, осми състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Ж.Г.Г., лишен от свобода и изтърпяващ
наказанието си в затвора в гр. Белене, срещу Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията” /ГДИН/ за обезщетение за вреди в размер на 25 000 лева, ведно
с дължимата законна лихва от неравностойно третиране – пряка дискриминация, на
признак “лично положение” и непряка дискриминация в сравнение с другите
доживотно осъдени на лишаване от свобода – тези в Затвора – София, като на
мястото за престой на открито им е осигурена постоянно течаща вода за пиене и
миене, както и тоалетна за разлика от тези изтърпяващи наказанието си в затвора
в гр. Белене.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 685 по описа на Административен
съд, гр. Плевен за 2014 година.
Определението подлежи на оспорване с
частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от
7 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/