О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1258

гр. Плевен, 23.10.2014г.

Административен съд- Плевен, ІІ състав, в закрито заседание на 23.10..2014г. в състав:председател Юлия Данева, като разгледа докладваното от съдия Данева адм.д. № 684/2014г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Х.Т.А. ***, подадена до Районния съд Плевен, с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./. В исковата молба се твърди, че през периода от 20.02.2008г. до 19.02.2009г., при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” в гр. Пловдив, ищецът не е получавал по таблица обувки и дрехи. За същия период лишените от свобода от гр. Варна са получавали обувки и дрехи по таблица. Твърди, че при съпоставяне на двете фактически положения се установява, че е налице различно третиране на ищеца за посочения период при получаване на обувки и дрехи по таблица , на основание на личното му положение като лишен от свобода. Искането му към съда е : „ДА УСТАНОВИ ПОСТАВЕН ЛИ Е ИЩЕЦЪТ В ПО-НЕБЛАГОПРИЯТНО ПОЛОЖЕНИЕ ЗА ПОСОЧЕНИЯ ПЕРИОД, КАКТО И ДА УСТАНОВИ ИЗВЪРШЕНО ЛИ Е СРЕЩУ ИЩЕЦА НАРУШЕНИЕ, КОЕТО ДА СЕ ИЗРАЗЯВА В ДИСКРИМИНАЦИОНЕН ПОДХОД”.

Районният съд е прекратил делото и го е изпратил по подсъдност на Административния съд, като е счел, че твърденията на ищеца са за вреди, произтичащи от действия и бездействия на администрацията, поради което е приел, че искът е по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е подсъден на Административния съд. Цитирал е няколко определения на ВКС и ВАС.

Административен съд- Плевен, като е констатирал , че исковата претенция на Х.Т. е с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр и от посоченото правно основание, и от изложените фактически основания, както и от ясно формулирания петитум на исковата молба следва, че искането на ищеца е да бъде установено наличие на по-неблагоприятно третиране в сравнение с други лица при сравними обстоятелства е приел, че ищецът цели установяване на извършена спрямо него пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗДискр. По тези и по други, подробно изложени в Определение № 868/31.07.2014 г. съображения, е повдигнал спор за подсъдност между Административен съд-Плевен и Районен съд- Плевен.

С Определение № 61/30.09.2014г., постановено по адм.д. № 63/2014 г. смесен петчленен състав е приел, че делото е подсъдно на Административен съд-Плевен. За да достигне до този извод се е мотивирал с наложила се съдебна практика, според която искът по чл. 71,ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. за обезщетение за вреди, претърпени от актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглежда от съответния административен съд. Като разграничителен критерий при определянето на родовата подсъдност е посочено качеството на ответника, от чиито действия са причинени вредите. Посочил е, че всички искове за обезщетения от вреди, причинени от незаконосъобразни актове , действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица се разглеждат от административния съд като първа инстанция.Т.е. смесеният състав е мотивирал своето решение с наличие предявен иск за обезщетение, какъвто иск не е предявяван.

Настоящият съд счита, че конкретният съдебен спор не му е подсъден. Вярно е, че съществува съдебна практика , според която исковете , предявени на осн. чл. 73, ал. 3 от ЗЗДискр. за обезщетения за вреди, причинени от актове, действия или бездействия на административни органи се разглеждат от административните съдилища, но в конкретно разглеждания случай НЕ Е ПРЕДЯВЕН ИСК ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПРИЧИНЕНИ НА ИЩЕЦА ВРЕДИ. От внимателния прочит на исковата молба следва безспорно, че ищецът претендира единствено УСТАНОВЯВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИ СПРЯМО НЕГО ДИСКРИМИНАЦИОННИ ДЕЙСТВИЯ.

В исковата молба НЕ СЕ СЪДЪРЖА искане за присъждане на вреди, не е посочен размер на същите, не се съдържат и никакви твърдения, че на ищеца са причинени такива вреди. Не е налице правна възможност настоящият съд да се произнесе по искане за претърпени вреди, тъй като такова искане няма. Единственото искане е да бъде установен о дискриминационно третиране на ищеца.

Административните съдилища не са компетентни да се произнасят по самостоятелно предявени, без искане за присъждане на обезщетение за вреди искове за установяване на пряка, или непряка дискриминация.

Компетентността за такова произнасяне е на Кимисията за защита от дискриминация, В глава 4 от ЗЗДискр. са установени способите за защита в случай на нарушение по ЗЗДискр. – в производство пред специализирания държавен орган – Комисията за защита от дискриминация (раздел І) и пред районния съд (раздел ІІ). Лицата, които считат, че са засегнати от дискриминационно третиране, разполагат с възможността да изберат способа за защита. Производствата по раздел І и раздел ІІ се прилагат за всички случаи на неравноправно третиране срещу всички правни субекти, като имат за цел евентуалното установяване на дискриминация и санкциониране на нарушителя. Законът не предвижда хипотеза производство по УСТАНОВЯВАНЕ на дискриминационно третиране да е подсъдно на административния съд. Още по- малко това е допустимо при самостоятелно/ без иск за вреди/ направено искане за установяване на пряка или непряка дискриминация. На последния са подсъдни споровете при обжалване на решенията на Комисията за защита от дискриминация/ чл. 68,ал. 1 ЗЗДискр./, както и исковете за обезщетение в хипотезата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр., Възприетата от някои от съставите на ВАС практика предявените искове за обезщетения да се разглеждат от административните съдилища без да е налично приключило административно производство пред Комисията за защита от дискриминация, в рамките на което с влязъл в сила административен акт по чл. 65 от закона е установен случай на дискриминация срещу конкретното лице, се отнася само за случаите, при които е предявен иск за обезщетение, но не и в случаите, при които ИСКАНЕТО ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ДИСКРИМИНАЦИОННО ТРЕТИРАНЕ Е САМОСТОЯТЕЛНО ЗАЯВЕНО. При такова искане, компетентността е на Комисията за защита от дискриминация. Ако разглеждането и на тези искания, чрез налагане на съдебна практика и в противоречие със ЗЗДискр. бъде възложено единствено на съдилищата/ в случая – на административните съдилища/, съществуването на Комисията се обезсмисля, тъй като от нея се иззема най-важната й функция- установяване на пряка или непряка дискриминация.

Предвид изложеното, настоящият съд намира, че съобразно правилата на чл. 50 и сл. и чл. 71 от ЗЗДискр. спорът, предмет на настоящето дело не е подсъден на Административния съд- Плевен, искането за установяване на дискриминация следва да бъде разгледано от Комисията за защита от дискриминация , на която да бъде изпратено при условията на чл. 130, ал. 4 от АПК.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗПРАЩА по компетентност на Комисията за защита от дискриминация ИСКАНЕТО / подадено като „ искова молба”/ на Х.Т.А. *** за установяване на по-неблагоприятното му третиране на основание лично положение , отколкото са били третирани други лица при сравними сходни обстоятелства, както и установяване на дискриминационен подход за периода от 20.12.2006г. до 19.02.2009г. .

Прекратява производството по адм.д. № 684/2014 г. по описа на Административен съд-Плевен.

Определението може да се обжалва с частна жалба от страните и от органа, на който е изпратено в седмодневен срок от съобщението пред ВАС.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: