Р E Ш Е Н И Е

 

№ 474

гр.Плевен, 07.10.2014 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:                                            

Председател: Полина Богданова-Кучева

                                Членове: Калина Пецова

                                                                           Снежина Иванова

При секретаря М.К. и с участието на прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова касационно административно-наказателно дело №  680  по описа за  2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

            С Решение № 948 от 08.07.2014г., постановено по НАХД № 1758 по описа за 2014г. на Районен съд гр. Плевен е отменено Наказателно постановление /НП/ № 91978-0062333 от 20.01.2014г. на Директора на ТД на НАП велико Търново,  с което на ЕТ „Хелън-81-Е. П.” със седалище гр. Плевен и БУЛСТАТ 114681410 е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл. 118, ал.4 от ЗДДС.

Срещу решението е подадена касационна жалба от М. Ж. - процесуален представител на НАП с пълномощно от делото в първата инстанция, в която се излагат следните съображения: Счита, че при произнасянето си Районният съд не е прецизирал обстойно доказателствата по делото, както и че неоснователно е приел, че не е ощетен фиска. Твърди, че извършеното нарушение констатирано по безспорен начин в хода на извършена проверка от органи по приходите, а именно - установена разлика в касова наличност, т.е. при преглед на дневен финансов отчет в 10.51 часа оборотът е нулев, а в касата се намира парична сума от 104.97 лева. Същата сума не е регистрирана чрез ЕКАФП като сума, служебно въведена в касата. Проверката била документирана с приобщени по делото писмени доказателства. Нарушението било ясно установено и понятно за нарушителя, обратно на приетото в мотивите на оспореното решение. Счита още, че липсва основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Моли решението да бъде отменено, а НП да бъде потвърдено.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрк Ж., която поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка:

На 29.10.2013 година длъжностни лица при ТД на НАП – В.Търново, офис гр.Плевен актосъставителят П. Д. – гл.инспектор по приходите в ТД на НАП, и Д. К., към 10.51 часа били извършили проверка  на търговски обект – бюфет, находящ се в гр.Плевен на ул. „Патриарх Евтимий” №3, експлоатиран от ЕТ”Хелън-81-Е/ П.”. В хода на проверката констатирали реализиран оборот до момента на проверката от  ЕКАФП – 0.00 лв.; фактическа наличност в касата 104.97 лв., представляваща сума, която не била регистрирана чрез ЕКАФП като сума ,служебно въведена в касата. Длъжностните лица установили още, че ЕКАФП, намиращ се в обекта, имал техническа възможност за извеждане и въвеждане на суми при промяна на касовата наличност и че не била отразена промяна на касовата наличност чрез операция „служебно изведени” и „служебно въведени” суми и конкретно установената касова разлика.

Направено било възражение от Б.Т. –пълномощник на търговеца, в което се сочело, че разликата се дължала на сумите, събирани за обедното хранене на учениците, а не от оборота за деня, поради което не следвало да се отразява в касовия апарат,тъй като небило оборот от продажби.

На 11.11.2013 година, в присъствието на упълномощено лице на търговеца, бил съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №0062333, подписан с  възражението,че  парите намерени в касата не са от продажби,а от суми, събрани за обедното хранене на учениците, съгласно споразумение с ЕТ”Лори”. Същият ден бил получен и екземпляр от съставения АУАН.

Според Районния съд, възражението било оставено без уважение, без да са посочени аргументи за това.

Издадено било обжалваното НП №91978-0062333 от 20.01.2014 година на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, което е връчено на 28.05.2014г., видно от разписката, приложена в НП на АНО.

Както в Акта, така и в НП било прието за установено, че търговецът - жалбоподател е извършил нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18, вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС, тъй като извън случаите на продажби, не бил регистрирал промяната на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ на фискално устройство, като не бил регистрирал в същия чрез операция „служебно въведени” суми от ФУ. За това нарушение, на основание чл.185, ал.2,вр.ал.1,вр.чл.118 ал.4 от ЗДДС, на  търговеца, било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500.00 лв.

При така установените факти, съдът достигнал до следните правни изводи:

Спазена била изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП, като същите били издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1, б.”б” от ЗАНН, вр.чл.193, ал.2 от ЗДДС и чл.47, ал.1, б.”а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.193, ал.2 от ЗДДС, като установил още, че при издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.1, изречение второ и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.

За да отмени оспореното пред него НП, съдът приел:

Посочената за нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 година на МФ гласи: „За регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства„ създава задължение извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми, но от показанията на свидетелите било, ясно че най – вероятно промяната на касовата наличност касаела именно продажба.

На второ място приел, че визираната от органа като нарушена  материалноправна разпоредба касае случаи извън тези на продажба, а санкционната норма, приложена от органа - чл.185, ал.2 от ЗДДС визирала нарушение, което води до неотразяване на приходи, т.е. до неотразяване на продажби. Извел извод за противоречие между двете норми /материалната и санкционната/, от което следвала невъзможност да се прецени за какво точно нарушение е санкционирал търговеца, както за съда, така и за жалбоподателя, с което било нарушено правото му на защита.

На трето място съдът приел, че АНО не успял да установи в какво точно се изразява неотразяването на приходи от страна на дружеството – жалбоподател.

Посочените основания приел за достатъчни за отмяна на оспореното пред него НП, но за пълнота отбелязал и следното:

Дори да се приемело, че има съответствие между материалноправната и санкционната норма, което съдът не приел, отново следвало да бъде отменено НП, поради наличие на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. В процесния случай, с оглед ниската степен на обществена опасност на извършеното административно нарушение и предвид липсата на настъпили вредни последици и останалите установени в хода на производството обстоятелства, случаят се явява маловажен. Касаело се за събирани суми от родители за обедно хранене на децата и невъзможност тези суми да бъдат дадени в точно определен ден от седмицата,а събирането и отчитането им ставало в различни дни,съобразно възможностите на родителите. Поради това, при установяване на нарушението, превенцията щяла да бъде осъществена в достатъчна степен чрез предупреждение на нарушителя.

По изложените съображения, съдът отменил НП.

Решението на РС Плевен е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон с оглед събраните по делото доказателства и следва да бъде отменено, като съображенията за това са следните:

По фактите не се спори между нарушителя и АНО. Доказано е, че при извършена проверка на 29.10.2013г. в 10.51 часа от служители на ТД на НАП Плевен, офис Велико Търново в търговски обект - училищен бюфет в град Плевен, ул. „Патриарх Евтимий” №3, стопанисван от санкционирания търговец е установено, че съгласно издаден от фискалното устройство (ФУ) на ЕКАФП дневен финансов отчет, оборотът от продажби към 10.51 часа е 0.00 лева. В касата на обекта са намерени 104.97 лева, за което е съставен и подписан опис на касовата наличност. Установената сума не е регистрирана чрез фискалното устройство като „служебно въведена”.

Тезата на жалбоподателя, ответник по касация се изразява в това, че същият не следва да отбелязва посочената сума във фискалното устройство, тъй като последната не представлява оборот от продажби, както и не е приход на търговеца. Последната представлявала събрана сума от родители на учащи се деца в училището във връзка с реализирано обедно хранене чрез кетъринг от ЕТ „Лори”. За последното е представено споразумение между търговците, от което е видно, че санкционираното лице има задължение да събира тези суми за сметка на другия търговец и да ги предава на същия ежеседмично. По така установените факти също няма спор по делото.

Спорът се свежда до правната квалификация на така установеното от фактическа страна.

От гореописаните факти следва безпротиворечиво, че ЕТ „Хелън-81-Е. П.”, като стопанисваща проверявания обект, извън продажбите на стоки, които е извършвала от свое име и за своя сметка, по силата на споразумение с ЕТ „Лори”- търговец с договор с училището за осъществяване на кетърингова дейност, е имала задължение да събира суми, дължими в негова полза във връзка с реализирано обедно хранене на децата. Прието е, че установената в касата сума, която не е отразена във ФУ ( което именно е вмененото нарушение), е именно от тези събирани в полза на ЕТ”Лори” суми, които наказаният търговец е бил длъжен да му предава ежеседмично.

От изложеното следва, на първо място, че липсва продажба, която да не е отразена във фискалното устройство. Именно поради това и посочената като нарушена материално - правна разпоредба е тази на чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ. Последната предвижда задължение за отразяване във ФУ на суми, които се намират като касова наличност, но не са реализирани от продажби. Такова отразяване липсва в дневния отчет, издаден от ФУ на ЕКАФП, доколкото същият е нулев. В касата обаче е установена посочената сума, за която се възприема напълно тезата, че е следствие от събирани средства в полза на друго лице, по силата на нарочно споразумение. Т.е., доказано е, че липсва продажба от страна на наказания търговец и че наличната в касата сума не е следствие от такава сделка. Доказано е още, че тази сума не е отразена в дневния финансов отчет от фискалното устройство чрез операция „служебно въведени”. Именно това е задължението, разписано от нормата на чл. 33, ал.1 от Наредбата, визирана от органа като нарушена - за отразяване на касовата наличност, придобита не от продажби във фискалното устройство чрез операция „служебно въведени”. Фактът, че установените в касата суми не са приход на търговеца, е ирелевантен, поради следното: Дейността като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или за събиране суми от името и за сметка на друго лице от даден търговец също подлежи на регистрация чрез фискалното устройство, като съгласно чл. 29 от Наредбата,  продажбите се регистрират по посочен в същата разпоредба ред. От последната, за нуждите на настоящия казус, следва че дали търговецът реализира суми за своя сметка, или за чужда такава, е ирелевантно, с оглед задължението му да отразява последните във фискалното устройство, като са предвидени различни режими в двата случая. Т.е., в частния случай на казуса, търговецът дължи регистрация на сумата по касова наличност във фискалното си устройство, въпреки, че същата не представлява негов приход. Тъй като обаче чл. 29 от Наредбата, разписващ правилата за събиране на суми от чуждо име, регламентира събиране на суми чрез „продажби”, каквито в случая липсват, правилно органът е установил, че се касае за нарушение на чл. 33 от Наредбата, която разписва изключенията за касова наличност без „продажба”. Последното обаче не изключва задължението за отразяването им при наличност, били те и за чужда сметка, по арг. от по-силното основание но чл. 29 от Наредбата.

По тези съображения, настоящият състав намира, че нарушението е безспорно установено и съответно квалифицирано от проверяващите и наказващия орган.

Не се споделя тезата на съда и, че липсва съответствие между материално-правната и санкционната норма. Приложената от органа санкционна разпоредба за така установеното нарушение е както следва: чл. 185, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Нормата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС предписва задълженията, регламентирани в Наредба № Н-18/2006г. на МФ, норма от която е нарушена в процесния случай. Нормата на чл. 185, ал.2, че на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане (какъвто се явява Наредбата), се налагат съответни глоби или имуществени санкции според субекта - ФЛ или ЮЛ. Второто изречение на нормата гласи: „Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.”. Последното следва от по-леките наказания по ал.1 на нормата, поради по-ниската степен на обществена опасност на нарушения, които не са довели до неотразяване на приходи, а представляват формално нарушение на начина на водене на отчетността. Именно такова е процесното нарушение, като за настоящия състав не стана ясно къде според РС е несъответствието. Органът е възприел тезата на защитата, че се касае за суми, които не са приход на търговеца, но не са надлежно отразени и именно поради това е приел, че следва да го санкционира по чл. 185, ал.2 от ЗДДС ( ненадлежна отчетност на ФУ), но с по - лека санкция, предвидена в чл. 185, ал.1, по арг. от изр. 2 на чл. 185, ал.1 , поради липсата на неотразени приходи.

Липсва и маловажност на нарушението, каквато е тезата, застъпена от съда. Касае се до формално нарушение, като отчетността, въведена чрез ЕКАФП, е от съществено значение за регулиране на паричния поток, реализиран в гражданския оборот. Нещо повече, видно е, че наказаният търговец не е наясно какви са задълженията му относно воденето на същия в конкретния случай и санкцията, определена в минимален размер, би довела до нужната превенция в тази насока.

Достигайки до изводи, различни от настоящите, РС Плевен е постановил порочен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 948 от 08.07.2014г., постановено по НАХД № 1758 по описа за 2014г. на Районен съд гр. Плевен, като вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 91978-0062333 от 20.01.2014г. на Директора на ТД на НАП велико Търново, с което на ЕТ „Хелън-81-Е. П.” със седалище гр. Плевен и БУЛСТАТ 114681410 е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл. 118, ал.4 от ЗДДС.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                             2.