РЕШЕНИЕ
№ 479
град Плевен, 10.10.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и
трети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. КАЛИНА ПЕЦОВА 2. СНЕЖИНА И. |
при секретар М.К. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина И. по касационно административно дело
№ 679/2014 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с
чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ Плевен чрез пълномощник юрк Р. И., срещу решение № 974/10.07.2014 г. на Районен съд гр. Плевен, постановено по н.а.х.д.
№ 1062/2014 г. с доводи, че съдебното решение е неправилно и е постановено при
нарушаване разпоредбите на материалния и процесуалния закон, както и в
противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че е налице
единство в описанието на извършеното нарушение между АУАН и НП и правната му
квалификация. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е постановил
своето решение, без да прави задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства
по делото. Като неправилни се посочват изводите
на първоинстанционния съд, че актосъставителят и в последствие наказващият
орган погрешно е квалифицирал в АУАН извършеното нарушение по чл. 63, ал. 2 от
КТ, а не чл. 1, ал. 2 във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ. Твърди се, че от събраните
по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че
проверката на „Инспекция по труда“-Плевен протича на два етапа: на място на
13.02.2014 г. и по документи на 19.02.2014 г. Посочва се, че констатираното нарушение е съставомерно на чл. 63, ал. 2 от
КТ, което гл. инспектор Р. е посочил в АУАН. Моли съдът да отмени
решението на Районен съд гр. Плевен и да бъде потвърдено процесното наказателно
постановление.
В съдебно заседание касаторът – Дирекция „Инспекция по
труда“ Плевен чрез пълномощник юрк Р. И.,
се представлява от юрк Р. И., която моли
съдът да отмени решението на първоинстанционния съд. Счита, че то е
незаконосъобразно и неправилно и моли да
се уважи касационната жалба, заедно с
наведените в нея доводи. Моли за решение
в този смисъл.
Ответникът – И.А.И. ***, не се явява, представлява се
от адв. П.В. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, като моли съдът да остави без уважение касационната жалба и да
постанови решение, с което да потвърди като правилно и законосъобразно
първоинстанционното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава
заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО .
С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 15-1502871/06.03.2014
г. издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, с което на И.А.И. ***, за това че на 13.02.2014
г. в 11.40 часа, при проверка на място в обект „кравеферма“, намираща се в с.
Беглеж, стопанисвана от ЗП И.А.И. със собственик И.А.И. *** е нарушил
разпоредбите на трудовото законодателства като е допуснал до работа като общ работник
лицето А. М. А. преди да му предостави екземпляр от сключен трудов
договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП - нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ и на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ и във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена
глоба в размер на 1500 лв.(хиляда и петстотин) лв.
РС Плевен е приел, че
неправилно е ангажирана отговорността на
земеделския производител за нарушение на
чл. 63, ал. 2 от КТ, съдържащ забрана за работодателя
да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
документите по ал. 1 - екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от
двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на
НАП, тъй за да е налице нарушение на тази норма следва да е сключен трудов
договор, да е изпратено уведомление до НАП, а в случая по делото е установено,
че трудов договор е сключен на 17.02.2014 година и уведомление е изпратено на
20.02.2014 година.
Настоящата инстанция намира, че решението
на РС-Плевен е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. Разпоредбата на чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ
може да послужи като основание за ангажиране отговорността на работодателя само
при наличен и съществуващ трудов договор, и това изискване се съдържа в самата
нея – в ал.1 е посочено, че на работника се предоставя екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни. Ето защо, настоящият състав на съда
намира, че работодателят следва да понесе отговорност по смисъла на чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1,
ал.2 от КТ – за това, че не е сключил с работника трудов договор в писмена
форма. Отговорността по чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ изисква друга фактическа
обстановка, а именно – наличие на сключен и подписан трудов договор, който
единствено не е бил предоставен на работника преди започване на фактическото
изпълнение на трудовите функции. При липса на такива фактически данни, а дори
напротив - при безспорна установеност на липса на сключен трудов договор към
момента на проверката, незаконосъобразно е наложено административно
наказание И.И. за нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ, съдържащ забрана за работодателя да
допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите
по ал. 1 - екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете страни и
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Трудовият договор е формален (чл. 62,
ал. 1 от КТ) и е юридически факт, с чието настъпване възниква не само трудовото
правоотношение, но и задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ, респ. забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ. Доколкото не е
осъществен юридическият факт, пораждащ задължението по чл. 63,
ал. 1 от КТ и забраната по чл.
63, ал. 2 от КТ, то неправилно нарушаването на забраната е възприето от
органите на административнонаказателното производство като източник на
отговорността на ответника по касация.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка
с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила
решение № 974 от 10.07.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 1062/2014 г. на
Районен съд – гр. Плевен.
Решението е окончателно.
Препис от решението
да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.