Р E Ш Е Н И Е

№ 529

гр.Плевен, 5 Ноември 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 678 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 37 от 12.06.2014 г., постановено по нахд № 67/2014 г., Районен съд – Никопол е потвърдил наказателно постановление № КД-01-04-024 от 21.02.2014 г. на Директор на Регионална здравна инспекция – гр.Плевен, с което на основание чл.218 ал.3 от Закона за здравето на ЕООД „Амбър 66” със седалище и адрес на управление с.Брест, общ.Гулянци, ул „Хан Аспарух” №6, ЕИК 114639856, представлявано от П.В.Д. ***, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗ за това, че при извършена на 31.01.2014 г. в 11,35 ч. проверка е установено, че в обект Ресторант „Рай” на „Амбър 66” ЕООД, находящ се в с.Брест, ул. Хан Аспарух № 6, се извършва тютюнопушене от клиенти на 4 бр.маси.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Амбър 66” ЕООД, представлявано от управителя П.В.Д., чрез адвокат М.К. ***, която счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че при решаване на административния спор не е взето предвид подаденото от тях възражение срещу издадения фиш за проверка и АУАН. Твърди, че на посочената дата в момента на проверката по никакъв начин представляващият дружеството не е бил уведомен за проверката и не му е дадена възможност за становище, което е съществено процесуално нарушение и поради това оспорва изцяло изложените в акта обстоятелства. Сочи също, че не е установена самоличността на нито едно от осемте лица, за които се твърди, че са извършвали тютюнопушене в заведението. От друга страна посочва, че дружеството не може да извърши нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗ, тъй като юридическото лице няма как да извършва тютюнопушене, а не са установени условията, за които се твърди, че е създало, за да се допуска тютюнопушене. Твърди също, че в заведението е забранено тютюнопушенето, за което обстоятелство е поставена табела на вратата и са издадени две заповеди от управителя в тази връзка, които са надлежно приложени по делото и не са обсъдени като доказателства. Според касатора допустителство се наказва само в определени от закона случаи, какъвто настоящият не е. Намира, че от текста на НП не става ясно за какво точно нарушение е наложена административната отговорност на дружеството, тъй като отговорността винаги е лична, персонална и е за конкретно деяние, което следва да бъде точно квалифицирано и описано, а случая липсва описание на това как точно и с какво действие или бездействие дружеството е нарушило забраната на чл.56 ал.1 от ЗЗ, поради което е ограничено правото му на защита – съществено процесуално нарушение, опорочаващо НП и налагащо неговата отмяна. Навежда доводи за липса на доказателства досежно обстоятелството, че наказаното лице е допринесло с поведението си да се допусне соченото като извършено нарушение. Посочва също, че административно наказващият орган не е обсъдил и наличието на предпоставките на чл.28 от ЗАНН, а преценката за „маловажност” следва да се прави по законосъобразност от АНО и на база фактическите данни по конкретния казус – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. Твърди, че в конкретния случай не е установено по безспорен начин да е извършено соченото нарушение, но дори и да се приеме такова, се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като липсват данни разпоредбата вече да е прилагана по отношение на жалбоподателя и същият да е предупреждаван, че при повторно извършване на същото по вид административно нарушение ще му бъде наложено административно наказание; липсват данни за негово предходно санкциониране за други нарушения по Закона за здравето или въобще за дейност, свързана с контролните функции на РЗИ, поради което следва да се приеме, че констатираното е извършено за първи път, като обективно не са настъпили значителни вредни последици за обществените отношения. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. К. *** с надлежно пълномощно, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба Регионална здравна инспекция – Плевен, е депозирала писмен отговор, в който са изложени подробни съображения за правилност на оспореното решение. В съдебно заседание ответникът не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът, въз основа на събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели е приел за установено, че на 31.01.2014г. в11,35ч. актосъставителят М. и свидетелят Т. извършили проверка в с.Брест по планов здравен контрол. При извършване на проверка в ресторант „РАЙ” стопанисван от „АМБЪР 66” ЕООД установили, че в ресторанта на 4 от масите имало клиенти, които извършвали тютюнопушене и тръскали пепелта в чинийки от кафе. По това време в заведението го нямало управителя и упълномощеният му представител – неговата съпруга М. Д.. Двете служителки на РЗИ- Плевен уведомили присъстващите в заведението клиенти, които пушели, че ако доброволно си представят документите за самоличност, ще им съставят актове за извършваното от тях нарушение. А ако не си представят документите щели да накажат управителя на заведението. Никой от клиентите не пожелал доброволно да  представи документ за самоличност. Служителките на РЗИ-Плевен не правили опити да установят самоличността на лицата, намиращи се в заведението, които извършвали тютюнопушене, както и да се свържат с органите на МВР за оказване на съдействие за установяване самоличността на лицата, извършващи тютюнопушене. Служителите на РЗИ-Плевен не поискали и телефона на управителя, за да го информират за извършваната проверка и констатираното нарушение. Когато влизали в заведението служителките на РЗИ-Плевен видели на врата, че била поставена табела, че в заведението не се пуши. Не видели в заведението да има поставена заповед от управителя, с която е забранил в ресторанта да се пуши и е забранил на служителите си да допускат тютюнопушене. Но и не изискали от служителката да им представи такава заповед. Служителките подробно описали в съставения в заведението при проверката фиш какви цигари пушели клиентите, като описали и цвета на кутиите цигари. Тъй като управителят го нямало в ресторанта, а нямало и упълномощено от него лице, не съставили акт при констатиране на нарушението, а поканили управителя да се яви в сградата на РЗИ-Плевен на 05.02.2014г. за съставяне на АУАН.

Въз основа на така установените факти РС Никопол приел, че НП е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма. В хода на проведения административно наказателния процес не е допуснат съществен порок, обосноваващ незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление или да ограничава правото на защита на административно наказаното лице. Според съда правилно и законосъобразно при проверката е било възприето, че в търговския обект ресторант “РАЙ” се извършва тютюнопушене в затворено помещение, което представлява закрито обществено място. Съдът направил извод, че описаните в административния акт обстоятелства безспорно обосновават съставомерност на осъщественото административно нарушение на разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗЗ, според който текст се забранява тютюнопушенето в закритите обществени места, каквото според проверяващите е стопанисваният от жалбоподателя обект по смисъла на § 1а, б. “д” от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето, тъй като е закрито по вид на изграждане. Съдът приел още, че нарушението е извършено от клиенти на заведението, като обстоятелството, че клиенти на заведението са извършвали тютюнопушене вътре в заведението означава, че въпреки законовата забрана, в това заведение са създадени условия за нарушаване на забраната за тютюнопушене, поради което направените възражения в тази посока за липса на нарушение от страна на жалбоподателя приел за неотносими и неоснователни. Съдът изложил мотиви, че отговорността за нарушаването на разпоредбата на чл. 56, ал.1 от Закона за здравето се носи от отговорното за това лице - това, което пуши в закрито обществено пространство, но също и от търговеца, създал условия за извършване на нарушение в стопанисвано от него заведение, предназначено за обществено ползване, като съгласно чл. 218, ал.3 от Закона за здравето, ако нарушението е извършено от юридическо лице, имуществената санкция е от 3000 до 5000 лв. РС Никопол направил извод, че описаното деяние по начина, по който е отразено в акта и в наказателното постановление, се явява съставомерно на посочените текстове от закона, с оглед разпоредбата на чл.56, ал.1 от Закона за здравето, която предвижда, че се забранява тютюнопушенето в закритите обществени места. Безспорно субекти на отговорност за нарушаването й могат да бъдат физически и юридически лица, съобразно с предвиденото в чл.218, ал.1 и ал.3 от Закона за здравето. Съдът приел, че прилагайки тази законова разпоредба, наказващият орган е наложил на дружеството жалбоподател, стопанисващ заведението, имуществена санкция в размер на 3000 лв., което е предвидения в закона минимум и съдът не намерил основание за промяна на законовата санкция. На тези основания потвърдил оспореното НП. 

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност на вмененото на дружеството нарушение и липса на допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да съставляват отменителни основания. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

Оплакванията в касационната жалба настоящата инстанция намира за неоснователни.

АУАН е съставен на дружеството за това, че в стопанисвания от него обект, за който не се спори, че е закрито обществено място, е установено да се извършва тютюнопушене в нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗдр. Буквалният прочит на нормата на чл.56, ал.1 от ЗЗ налага извод, че съставомерно и наказуемо по този текст е деянието „тютюнопушене” в закрити обществени места. Санкционната норма, въз основа на която е наказан търговецът, е чл.218 ал.3 от ЗЗдр., съобразно която се санкционира юридическо лице при извършено нарушение по чл.56 ал.1 от закона. Следователно, всяко юридическо лице, което не се съобрази със забраната на чл.56, ал.1 от ЗЗ в смисъл, че се констатира, че в стопанисван от това ЮЛ обект се извършва тютюнопушене, става субект на административнонаказателна отговорност по смисъла на чл.218, ал.3 от с.з. Така е и в конкретния случай, предвид, че е констатирано в ресторанта в с.Брест, стопанисван от наказаното дружество осем лица да пушат, възприети са цигари и порцеланови чинии, изпълняващи функция на пепелници. Последното е достатъчно за съставомерността на деянието по чл.56, ал.1 от ЗЗ. За да е осъществено деянието по този текст е достатъчно визуално възприемане на действие тютюнопушене , или констатиране на угарки от цигари по масите и наличието на тютюнев дим или други фактически действия, сочещи, че в обекта е извършено тютюнопушене. В този смисъл съставомерно би се явило и деяние тютюнопушене, констатирано посредством възприети на масите пепелници, в които са констатирани угарки от цигари, т.е. е без да е възприето конкретно лице с цигара в ръка или на масата. Ето защо , за да е налице състав на нарушение, не е необходимо като негов задължителен елемент да се посочи конкретно лице, което е пушило в обекта, в който съществува забрана за това. Поради тази причина неизписването на името или имената на лицата, които са установени в обекта да пушат не съставлява нарушение и не влече порочност на НП на това основание. Фактът, че на тези физически лица не е съставен акт за нарушение, също не изключва отговорността на дружеството, тъй като физическите лица, преки извършители на нарушението, които пушат в закрити обекти и ЮЛ, стопанисващи обекти, в които се извършва тютюнопушене, носят отделна и самостоятелна отговорност, всяка от която не е обусловена от отговорността на другото лице.

В конкретния случай не съставлява отменително основание и факта, че в момента на проверката не е присъствал управителя на наказаното дружество или упълномощено от него лице. Съдебната практика е последователна в становището, че съществено процесуално нарушение е налице тогава, когато с него съществено се засяга правото на защита на обвиненото лице да разбере за каква точно деятелност се обвинява със съставения акт за нарушение и в този смисъл да може адекватно и в пълен обем да организира защитата си. Установено е от доказателствата по делото, че в момента на проверката, когато е констатирано от контролните органи тютюнопушене в търговския обект, че и управителят на дружеството , и упълномощеното от него лице М. Д. не са присъствали, като по данни от свидетелските показания на свидетелката Т. винаги при проверки те се опитват да установят контакт с управителя, но „в този случай барманката отказа да го извика, за да присъства при проверката”. Неприсъствието на отговорното за обекта лице би снело отговорността на дружеството, чийто управител не е присъствал, ако на видно място в търговския обект е била налична заповед, по силата на която управителят на дружеството е забранил извършването на тютюнопушене, но в негово отсъствие същата не е била спазена. В последния случай отговорността следва да се понесе от лицето, което пряко е нарушило забраната, установена със закона и заповедта. Подобна заповед в обекта не се е намирала, нито е била представена на контролните органи. С приложената по делото заповед №1/02.09.2013 год. на л.31, представена пред РС, действително се забранява тютюнопушенето в сградата на ресторанта, стопанисван от дружеството, но на първо място заповедта не е издадена от управителя, а от упълномощеното да го представлява при проверката лице и на второ място на гърба на същата е отразено, че с нея са запознати две лица-вероятно служители или работници в дружеството, но не е посочено на коя дата са запознати със същата. При тези обстоятелства и най-вече поради липсата на достоверна дата, удостоверяваща кога е сведена до знанието на евентуално отговорните за неизпълнението й лица, същата не би могла да обори установените и отразени в акта за нарушение констатации.

Не се касае и за допустителство , тъй като нито в акта, нито в НП е използван терминът „допуска тютюнопушене”, за да се приеме, че АУАН е съставен в хипотезата на допустителство.

В случая е без значение в коя от двете зали на търговския обект е извършено тютюнопушене, след като забраната за тютюнопушене е важима и за двете зали, стопанисвани от дружеството, и след като и двете представляват закрити обществени места по смисъла на закона.

Възражението, че не е ясно от кого се стопанисва търговският обект, в който е констатирано нарушението е неоснователно, предвид, че в самата издадена заповед за забрана на тютюнопушенето в титулната част е изписано „Амбър 66” ЕООД, като под черта е написан адреса на обекта и ЕИК, което е доказателство , че проверения търговски обект се стопанисва и управлява именно от наказаното дружество.

Липсват и основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не се отличават с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно. От друга страна, вредните последици, които биха могли да произтекат от извършването на нарушения от процесния тип, са свързани със застрашаване и/или увреждане на живота и здравето на останалите посетители в търговския обект.

На всички изложени основания оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37 от 12.06.2014 г., постановено по нахд № 67/2014 г. на Районен съд – Никопол.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.