РЕШЕНИЕ № 562
гр.
Плевен, 02.12.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд на гр. Плевен – осми състав в открито съдебно заседание на десети
ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при секретар В.М., изслуша
докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 674/2014 г. за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145,
ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40 от
Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба на З.И.П.,
изтърпяващ наказание в затвора в гр. Белене срещу отказ на комисар Б. С. при Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” – София /ГДИН/ за предоставяне на
обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация
/ЗДОИ/ по заявление с рег. № 3135/17.06.2014 г. по описа на деловодството на
затвора в гр. Белене.
Жалбоподателят иска да бъде отменен
отказа, като незаконосъобразен, да се признае правото му на достъп до исканата информация
и тя да му бъде предоставена в заявената форма. Жалбоподателят сочи, че
ответникът в качеството си на административен ръководител притежава тази
информация или може своевременно да се снабди с нея. Счита, че е налице
мълчалив отказ от негова страна, тъй като на 30.06.2014 г. е изтекъл срокът, в
който ответникът е следвало да предостави поисканата информация или да отговори,
но това не се е случило. В съдебно заседание уточнява, че обжалва и писмо №
8105/10.07.2014г. на Комисар Б. С. при ГДИН, в което отказът е обективиран.
Жалбоподателят - З.И.П.
е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично. Сочи, че
му е отказана възможност не само да получи достъп до обществена информация, а и
възможността въз основа на тази информация да изпрати жалба въз основа на чл.
34 от Европейската конвенция за правата на човека. Посочва, че е подал искането
си към по-горната инстанция чрез Началника на затвора в гр. Белене и последният
е можел да съобрази, че това е от неговата компетенция, ако е намерил това за
необходимо. Счита, че ответникът се опитва извън сроковете да постанови акт и
всички тези неща са опит да препятства правото му на жалба до Европейския съд
по правата на човека. Твърди, че исканата информация му е необходима, за да я
представи на Европейския съд, тъй като е подложен на нечовешко отношение, за да
бъдат прекратени престъпленията срещу него и всичко това засяга правото му на
живот. Тъй като са му необходими средства за лечение на сърдечно заболяване, а
в същото време му е отказана работа без законови основания, а исканата
информация ще докаже това. Иска ответната страна да бъде осъдена да му предостави
поисканата информация по начин и вид, каквито е посочил. Счита, че искането му
е законосъобразно и правилно и в унисон, както с българското, така и с
европейското законодателство. Моли да му се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът – Комисар Б.
С. при Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, редовно призован, не
се явява, представлява се от юрисконсулт П. П.. Поддържа изцяло изложеното в
писменото становище. Счита, че така предявената жалба е срещу мълчалив отказ за
достъп до обществена информация. Посочва, че също и в пледоарията си лицето е
изразило становище, че не му е отговорено във времето съобразно предвидените в
закона срокове и нищо в думите му не води до извода, че той е подал жалбата
срещу изричен отказ. Счита, че като ответник по делото следва да бъде конституиран
директорът на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, тъй като в
приложената заповед на Главния директор по настоящото дело, служителят е
упълномощен да изпълнява функциите на Главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” и именно като такъв е издал и подписал отговора до
лишения от свобода П.. По отношение на исканите документ счита, че същите не
представляват обществена информация по смисъла на ЗДОИ, тъй като засяга само
лишения от свобода и същата информация, в случай, че желае, се съхранява в
досието при администрацията на затвора и може с молба да му бъде предоставена. Моли,
жалбата да бъде оставена без уважение и съдът, ако постанови акт в този смисъл,
да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно Наредба №
1 от
Представителят на
Окръжна прокуратура, гр. Плевен дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение.
Със заявление
/л.36 и37 от делото/ жалбоподателят е поискал да му бъде предоставен достъп до
обществена информация от директора на ГДИН. Конкретната информация, съгласно
заявлението са документи както следва: Молба до Началника на Затвора Белене с
рег. № 6155/08.10.2013г. по описа на Затвора; Резолюция на Началника на Затвора
Белене на посочената молба; Заповед № 1353/08.12.2004г. на Началника на Затвора
Белене и информация за връчването на същата, както и данни за запознаване на
Директора на ГДИН с посочените заповед и резолюция. С вх. № Ж-359 от
07.07.2014г. е депозирана жалба от З.П. до Административен съд София Град,
срещу отказ за предоставяне на информация от страна на Директора на ГДИН. В
Административен съд София град е било образувано адх. № 6991/2014г. с предмет жалба
срещу мълчалив отказ за предоставяне на обществена информация на Директора на
ГДИН. С Определение № 3713/25.07.2014г. по ахд. № 6991/2014г. АССГ е прекратил
производството по делото, като приел, че делото не му е местно подсъдно и е
изпратил същото на Административен съд-Плевен. Ведно с постъпване на делото в
Административен съд-Плевен е постъпил от Директора на ГДИН изричен отказ за
предоставяне на информация по ЗДОИ, обективиран в писмо с изх. №
8105/10.07.2014г. (л. 7 от делото). С Определение № 1089/24.09.2014г. по ахд.
674/2014г. Административен съд Плевен е приел, че жалбата на л.св. П. е
процесуално допустима и насочена срещу писмо с изх. № 8105/10.07.2014г. на
Директора на ГДИН. От съдържанието на последното се установява, че е било
възприето, че търсената информация не попадала в кръга на тази, представляваща
обществен интерес по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Посочено е още, че въпросната
информация е следвало да бъде изискана от администрацията на Затвора Белене.
При горните съображения е оставено заявлението „без последствия”. Това писмо е
подписано “За Главен Директор”, съгласно Заповед № Л-6793/04.07.2014г.,
приложена по делото на л. 48 от делото от комисар Б. С..
При така изложените факти и
обстоятелства Административен съд Плевен, VIII-ми формира
следните изводи:
Писмо с изх. № 8105/10.07.2014г. има
характеристиките на административен акт, доколкото със същото се отказва
предоставяне на информация по ЗДОИ. С него по същество се засягат права и
законни интереси на заявителя, настоящ жалбоподател. Правото да търси, получава
и разпространява информация е конституционно закрепено в чл. 41, ал.2 от Конституцията
на РБ и доразвито в ЗДОИ, където е предвиден строго формален ред за достъп и
получаване на същата. Именно поради засягането на правото на достъп до информация
и по аргумент от чл. 147, ал. 1 от АПК жалбата на л.св. П. срещу писмо с изх. №
8105/10.07.2014г. е процесуално допустима за разглеждане, противно на
изложеното от представителя на ГДИН. Изричният отказ поглъща предхождащия
мълчалив такъв по аргумент от чл. 172, ал.3 от АПК. Жалбата срещу мълчаливия
отказ е депозирана на 07.07.2014г., а изричният отказ е от 10.07.2014г. и
предвид уточнението на жалбоподателя в съдебно заседание, че оспорва крайния
резултат – неполучаването на исканата информация, съдът приема жалбата срещу
писмо с изх. № 8105/10.07.2014г. за допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо
лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка.
Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС Главният директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията": ръководи,
координира, контролира и отговаря за цялостната дейност на главната дирекция и
териториалните й служби. Същото е преповторени и доразвито в чл. 5 от ППЗИНЗС Главният директор осъществява прякото ръководство и
контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби и представлява главната дирекция и териториалните служби. При
осъществяване на своите функции главният директор се подпомага от заместник
главни директори. Функциите на главния директор при
негово отсъствие се изпълняват от заместник главен директор въз основа на
писмена заповед за всеки конкретен случай. Главният
директор може да делегира със заповед правомощия на своите заместници, на
началниците на отдели или на началниците на териториалните служби.
Задължени субекти по чл. 3, ал. 1 от
ЗДОИ са “органите”, т. е. държавните органи, техните
териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България,
които създават или съхраняват обществената информация, определена в чл. 2, ал.
1 от ЗДОИ. Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ предвижда, че органите или изрично определени от тях лица вземат решение за
предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена
информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение.
Следователно, Главният директор на
ГДИН е орган по см. на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и дължи произнасяне по заявления за
достъп до информация. По аргумент от чл. 5, ал. 4 и 5 на ППЗИНС, главният
директор на ГДИН може да бъде заместван от заместник главен директор или да
делегира свои правомощия на своите заместници или началниците
на отдели или на началниците на териториалните служби. Съгласно ЗДОИ
задължените субекти могат да прехвърлят компетентността си да вземат решение за
предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп обществена информация с
изричен акт. Такъв не е бил издаден от главния директор на ГДИН. От
съдържанието на Заповед № Л-6793/04.07.2014г./л.48 от делото/ се установява, че
за периода от 07.07.2014г до 10.07.2014г. включително, на Комисар Б. С. –
началник отдел “Правни, международни, квалификационни и медицински дейности” в
ГДИН е било възложено да изпълнява функциите “Главен Директор на ГДИН” по чл.
13, ал. 2, т. 1, 2, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17 от ЗИНЗС. На лице е
непълно делегиране на правомощия, като липсва предоставяне на такива по см. на
чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. Налага се извода, че доколкото не е налице прехвърляне
на всички правомощия по см. на чл. 5, ал. 4 от ППЗИНЗС, а предоставените правомощия
са изрично изброени и липсва изрично определяне по чл. 28, ал. 2 по ЗДОИ, то
главен комисар Б. С. не е имал материалната компетентност да се произнася по
заявления за достъп до обществена информация. Следователно, писмо с изх. №
8105/10.07.2014г. е нищожно, като издадено от некомпетентен орган, поради което
нищожността на акта следва да бъде обявена, а делото да бъде върнато като
преписка за произнасяне по същество от компетентния орган, съобразно настоящите
мотиви.
С
оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че определение какво е “обществена
информация” се съдържа в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Това е всяка информация,
свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по
закона субекти. Неправилно е разбирането, че конкретно търсената информация “не
представлява информация, съставляваща обществен интерес”. Както бе посочено
по-горе законодателят е определил основният критерий за “обществена информация”
при разглеждане на заявлението по ЗДОИ, а той е дали след получаване на
търсената информация лицата по чл. 4 от ЗДОИ биха могли да си съставят мнение
относно дейността на задължените субекти. Доколкото жалбаподателят е поискал
молба с резолюция /т.е вид административен акт/, заповед и информация дали и
как са съобщени, какво е мнението на Гл. директор за тях, може да се заключи че
търсената информация може да даде възможност на лицето да си формира мнение
относно работа, осъществявана от административния орган. При разглеждане на
искането следва да бъде съобразено още, дали в друг закон е предвиден специален
ред за търсене, получаване и разпространяване на заявената информация. Самото
производство за достъп до информация започва със заявление по чл. 24 от ЗДОИ, а
процедурата следва подробно описаните правила в Глава III на закона. По заявлението при всички положения се дължи
произнасяне, като в случай, че органът не разполага с исканата информация, но
има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на
заявлението, той препраща заявлението до органа, който разполага с информацията,
като уведомява за това заявителя. В уведомлението задължително се посочват
наименованието и адреса на съответния орган или юридическо лице – чл. 32 от
ЗДОИ, които разполагат с информацията. Законодателят е предвидил ограничени
възможности за отказ за предоставяне на обществена информация в чл. 37 от ЗДОИ,
като е предвидил отказите да бъдат мотивирани – чл. 38 от с.з. В оспореното
писмо изцяло липсват мотиви, защо ответникът приема, че информацията не е
обществена. Ако информацията е обществена, но задълженият субект отказва достъп
до нея, то дължи мотиви, какво е основанието – фактическо и правно, за отказа. Липсата
на мотиви е съществено нарушение на изискването за съдържание на
административния акт и ограничава съдът в извършването на контрол за законосъобразност на отказа.
Оспореният
акт е издаден при липса на компетентност на издателя, при пълна липса на
мотиви, като елемент на установената форма и съдържание на акта, при нарушение
на материалния и процесуалния закон. С оглед посоченото, писмо с изх. №
8105/10.07.2014г. следва да бъде обявено за нищожно.
При този изход на делото претенцията
на присъждане на направените в производството разноски от страна на
жалбоподателя е основателна и следва да бъде уважена. Същият е доказал /л.9 от
делото/ разноски в размер на 10 /десет/ лева – платена държавна такса за
завеждане на административно дело.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, осми състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖНО писмо
с изх. № 8105/10.07.2014г. подписано “За Главен Директор” от комисар Б. С.,
съгласно Заповед № Л-6793/04.07.2014г. относно отказ за предоставяне на
обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация по
заявление с рег. № 3135/17.06.2014 г. по описа на деловодството на затвора в
гр. Белене на З.И.П..
ВРЪЩА делото като
административна преписка на главния директор на ГДИН за произнасяне съобразно
мотиви на настоящото решение.
ОСЪЖДА на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” – София да плати на З.И.П. с ЕГН **********
разноски по административно дело № 674 по описа на Административен съд – Плевен
за 2014г. в размер на 10 /десет/ лева.
Решението подлежи на оспорване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/