О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1388 /03.12.2014г.

гр. Плевен

Административен съд- Плевен, втори състав в закрито съдебно заседание на трети декември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 672 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство по чл. 197 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на С.Л.Д., чрез пълномощника му Р.Д.Д. : „относно отговор изх. № МП-93/10.07.2014 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен” с искане: „Отмяна на Разпореждане № 93#2/14.03.2014 г. на ТП на НОИ-Плевен. С Молба вх. № 2639/11.08.2014г. жалбоподателят е уточнил , че искането му към съда е да бъде задължен ръководителят на ТП на НОИ Плевен да се произнесе с решение по подадената от него жалба срещу Разпореждане № 93#2/14.03.2014г.

След като се запозна с жалбата, приложените към нея документи, изпратената от административния орган преписка, приложеното адм.д. № 431/2014г. на Административен съд-Плевен и становищата на страните, съдът установи следното:

На 19.06.2014 г. С.Д., чрез пълномощник Р.Д. е подал до Ръководител ТП на НОИ-Плевен жалба / с наименование ”възражение”/ /л. 11 от делото/ против Разпореждане 93/2 от 14.03.2014 г., с което му е отказано отпускане на лична пенсия за военно-инвалидност. Искането на Д. е било да бъде отменено разпореждането и да бъде „възстановена и възобновена отпуснатата военно-инвалидна пенсия”.

Административният орган е изпратил на жалбоподателя Д. писмо изх. № МП-93/10.07.2014 г.- предмет на оспорване в настоящето производство, в което му е отговорил, че срещу същото разпореждане, по подадена от него жалба на 24.03.2014 г. се е произнесъл с Решение № 21/22.04.2014г., с което е потвърдил разпореждането. Срещу така постановеното решение е била подадена жалба до Административния съд-Плевен, който, с Определение № 574/29.05.2014 г. по а.х.д. № 431/2014 г. е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението на административния съд е оспорено от Д. с частна жалба пред ВАС, но към момента все още няма постановено определение по подадената частна касационна жалба. Административният орган е разяснил на жалбоподателя, че правото на обжалване на разпореждане № 93#2/14.03.2014 г. на ТП на НОИ-Плевен вече е упражнено, поради което подадената жалба срещу същото разпореждане е недопустима и няма да бъде разглеждана повторно.

От събраните по делото доказателства, и от приложеното адм.д. № 431/2014г. на Административен съд-Плевен, настоящият съд установи, че с Разпореждане № 93#2/02.01.2014г. Ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Плевен е отказал отпускане на лична пенсия за военно-инвалидност по подаденото от С.Л.Д. Заявление № МП-93/02.01.21014 г. / л. 47 от а.д. № 431/14г./. Така постановеното разпореждане е било обжалвано от Ст.Д., чрез пълномощника му Р.Д. с жалба вх. № МП-64844/24.03.2014 г.

С Решение № 21/22.04.2014 г. и.д. Директор на ТП на НОИ-Плевен е отхвърлил жалбата на Д. срещу Разпореждане № 93#2/02.01.2014г. и е потвърдил същото.

Срещу така постановеното решение Д. е подал жалба до Административен съд- Плевен, по която е образувано адм.д. № 431/2014 г. С Определение № 574/29.05.2014 г. жалбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. С Определение № 10013/16.07.2014 г., постановено по адм.д. № 8344/2014г. ВАС е оставил в сила определението на Административен съд- Плевен. Определението на ВАС, като необжалваемо, е влязло в сила на 16.07.2014 г. С Определение № 12638/ 23.10.2014г., постановено по адм.д. № 12663/2014 г. ВАС е оставил без разглеждане частната жалба на Д. срещу Определение № 10013/16.07.2014 г., постановено от тричленен състав на ВАС по адм.д. № 8344/2014г.

Междувременно с жалба/ наименована „Възражение” / , подадена до Ръководител ТП на НОИ-Плевен с вх. № МП-93/19.06.2014 г. С.Д., чрез пълномощника си Р.Д. е обжалвал отново Разпореждане №93#2/14.03.2014 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен.

С цитираното по-горе писмо изх. № МП-93/10.07.2014 г. до С.Л.Д., Директорът на ТП на НОИ Плевен е изложил горните обстоятелства, като е разяснил на жалбоподателя, че поради наличие на висящ съдебен спор по подадената срещу същото разпореждане жалба, подадената от него жалба вх. № МП-93/19.06.2014 г. няма да бъде разглеждана повторно поради недопустимост .

Настоящият съд намира, че предмет на настоящето производство е изричният отказ на Ръководител ТП на НОИ-Плевен , обективиран в писмо изх. № МП-93/10.07.2014 г. да се произнесе по подадената срещу Разпореждане №93#2/14.03.2014 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен жалба вх. № МП-93/19.06.2014 г.

Така изложените факти мотивират следните изводи:

Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК, предпоставка за допустимост на искането за издаване на административен акт е липсата на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване.

Жалба вх. № МП-93/19.06.2014 г . срещу Разпореждане №93#2/14.03.2014 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен , по която е постановен обжалвания отказ, е подадена на 19.06.2014 г.

Към датата на подаването й, както и към датата на постановяване на изричния отказ- 10.07.2014г. е налице висящо административно производство със същия предмет- Разпореждане №93#2/14.03.2014 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен, пред същия орган- Ръководител на ТП на НОИ-Плевен, с участие на същата страна- С.Л.Д., намиращо се във фазата на съдебно оспорване по адм.д. № 431/2014г. на Административен съд- Плевен. Както е посочено по-горе, окончателният съдебен акт по повдигнатия спор- определение № 10013/16.07.2014 г., постановено по адм.д. № 8344/2014г.на ВАС е влязло в сила на 16.07.2014 г.

При наличие на абсолютната отрицателна процесуална предпоставка по чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК, отказът на административния орган- Ръководител на ТП на НОИ-Плевен да се произнесе с решение по жалбата срещу Разпореждане №93#2/14.03.2014 г. , обективиран в писмо изх. № МП-93/10.07.2014 г. е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден, а подадената срещу него жалба- отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото и своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски, следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ответника 350 лв. за минимално юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на С.Л.Д., чрез пълномощника му Р.Д.Д. срещу изричен отказ изх. № МП-93/10.07.2014 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен да се произнесе с решение по подадената от него Жалба вх. № МП-93/19.06.2014 г . срещу Разпореждане №93#2/14.03.2014 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен .

Осъжда С.Л.Д. *** да заплати на ТП на НОИ Плевен 350 лв. разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщението до страните пред Върховния административен съд.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: