Р Е Ш Е Н И Е

№69

гр.Плевен, 7 Февруари 2014 год.

Административен съд – Плевен, І-ви състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Калина Пецова

При секретаря А.Х. и с участието на прокурор от ОП Плевен И. Шарков, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 669 по описа за 2013година на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 203, ал.1 от АПК вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

С тъжба, вх. № 10221/08.06.2012г. при Районен съд Плевен от И.Д.И.,***, III та група, е образувано гр. д. 3500/2012г. по описа на съда. В тъжбата е посочен като ответник Медицинска служба при Затвора Плевен, като е формулирано искане за производство по чл. 1 от ЗОДОВ – претендира се обезщетение за нанесени вреди. По повод определение от 20.07.2012г. на РС Плевен И. подал искова молба от 02.08.2012г., в която са конкретизирани претенциите и обстоятелствата, дали основание за завеждане на делото. Посочен е като ответник д-р К. П. от МЦ при затвора Плевен и цената на иска е коригирана на 4000 лева. По искане на ищеца по делото е назначен особен представител, който в искова молба от 01.03.2013г. е въвел като ответници Министерство на правосъдието и Главна дирекция изпълнение на наказанията.

С Определение № 2528/07.06.2013г., постановено по гр. Дело № 3500/2012г. на РС Плевен, производството по делото е прекратено и същото е изпратено на АС Плевен по подсъдност.

Настоящият състав е приел, че производство е образувано въз основа на подадена искова молба от И.Д.И., чрез назначения служебен защитник адв. Р.Н. *** против Министерство на правосъдието, адрес: гр.София, ул.”Славянска” №1 и Главна Дирекция “Изпьлнение на наказанията”, адрес: София бул.“Ген. Н. Столетов” № 21.

Исковата молба е със следния предмет: ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Плевен, като през това време получил хронично стоматологично заболяване - „Парадонтоза”-П-ІІІ-та степен. Заболяването му се проявява в постоянни болки в зъбите, дискомфорт на устната кухина и затруднение при дъвчене и хранене.

В това си болестно състояние същият многократно отправял искания за стоматологична медицинска помощ към Началника на „Медицинската служба” на затвора - д-р К. П., но последната му отказвала и то системно.

Твърди се, че продължителната липса на адекватно лечение причинила на ищеца перманентни болки и страдания, изразяващи се в нарушение на пълноценното хранене, както и лишаването му от нормален сън. Влошеното му здравословно състояние е в пряка причинна връзка с поведението на Началника на здравната служба като административен ръководител и длъжностно лице. Като административен ръководител на медицинска служба тя носи отговорност за организирането и провеждането на адекватно медицинско обслужване и лечение на всички лишени от свобода граждани на РБ, пребиваващи в Затвора-Плевен.

Изложено е, че с отказа за достъп до медицински грижи на ищеца и бездействието спрямо него с оглед влошеното здравословно състояние, Началникът на медицинската служба е причинил на ищеца имуществени и неимуществени вреди.

Твърди се, че имуществените вреди се изразяват във влошаване на зъбния статус и необходимост от значителни парични средства за лечение и евентуално протезиране на поразените от парадонтоза зъби, което според ищеца възлиза на сумата от 2000лв.

Неимуществените вреди се изразяват в постоянни болки и дискомфорт на устната кухина, нарушаване нормалния процес на храносмилане, нарушение на съня, чувство на безпокойство и съпътстващите ги здравословни проблеми, като претенцията на ищеца възлиза на стойност 2000лв.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на основание чл.1 от ЗОДОВ на ищеца сумата от 4000лв., от които имуществени вреди в размер 2000лв. и неимуществени вреди в размер 2000лв., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2012год. до окончателното й изплащане.

По делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез процесуален представител на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, упълномощена със заповед №Л3063/2 от 17.04.2013г. на главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, в която са наведени доводи за неоснователност на така предявените искове.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, като са представени писмени бележки от адв. С. И. от ПлАК, като подържат иска на заявените основания. В писмената защита аргументира становище за неизпълнение на задължения от страна на затворническата администрация, доколкото не са потърсили възможност за безплатно лечение или поне да осигурят работа на л.св. И. , чрез която да реализира необходимите средства за лечение.

Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила писмена защита от юрк. Г., в която изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава мотивирано заключение за неоснователност на иска. Сочи, че липсва причинно-следствена връзка между претърпените вреди и поведението на администрацията на затвора.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на Закона, намира за установено следното:

Предвид изложеното в исковата молба от 01.03.2013г. и определянето, че искът е насочен срещу Министерство на правосъдието, съдът намира, че последното, независимо, че е юридическо лице, не е надлежен ответник съобразно чл.205 от АПК. Прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществява от Главна дирекция ”Изпълнения на наказанията” съгласно чл. 12 от ЗИНЗС. Особеното за производството по чл.203-207 от АПК е, че законодателят изрично е посочил срещу кого трябва да се насочи искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и от кого следва да се търси обезщетение, като в този случай изискванията за пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да прекрати образуваното съдебното производство. Ето защо, предявяването на исковата претенция срещу ненадлежна страна има за последица недопустимост на иска. В този смисъл е т. 6 от ТР № 3/2004 г. на ВКС и разпоредбата на чл. 205 от АПК, която посочва кой може да бъде ответник, а именно юридическото лице, в състава на което е включен административния орган, от чийто незаконен акт, действие или бездействие са причинени вредите, то има самостоятелна правосубектност и може да отговаря за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Горното налага извода, че иска срещу Министерството на правосъдието следва да бъде оставен без разглеждане и производството в тази си част да бъде прекратено.

В останалата част исковата молба е допустима за разглеждане, подадена от надлежна страна, срещу пасивно легитимиран ответник - ГДИН. Разгледана по същество, обаче същата е неоснователна.

За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

В производствата по ЗОДОВ, родово подсъдни за разглеждане от административните съдилища по процесуалния ред на АПК /арг. чл. 128, т. 5 от АПК/ са искания за обезщетения за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжности лица. Последните се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК и по същността си представляват исково производство, за процесуалния ред на което субсидиарно /извън глава ХІ-та на АПК/ се прилага ГПК. Предмет на дело от такъв характер са обективно съединени искове за установяване на незаконосъобразността на административен акт, респ. действието или бездействието на административен орган или длъжностно лице и предизвиканите от същите вреди /имуществени или неимуществени/, настъпили в правната сфера на ищеца, което предпоставя доказване и на причинната връзка между тях.

За да е налице основание за ангажиране отговорността на държавата или общините е необходимо да са осъществени елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконни актове, действия или бездействия, извършени от длъжностно лице при ответника, претърпяна вреда от ищеца и причинна връзка между тях. Доколкото производството е исково, в тежест на ищеца е да докаже фактите и обстоятелствата, които са предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Предмет на делото е установяване на противоправно поведение /действия или бездействия/ от страна на Началника на Затвора Плевен и завеждащия медицинска служба на затвора, при и по повод изтърпяване на наказанието на л. св. И.И., а именно - неосигуряване дължимите медицински грижи, от което за лицето да са настъпили претендираните вреди.

От представената по делото медицинска справка се установява, че И.Д.И. ***0.08.2010г., като бил преведен от Затвора Варна. Същият е напуснал Затвора Плевен на 09.08.2011г. и отново постъпил на 20.01.2012г. На извършените първични медицински прегледи не съобщил за минали заболявания. Дал оплаквания единствено от кашлица, поради което му бил направен скрининг за ТБК, както и главоболие. От медицинската справка се установява, че за периода 28.10.2010г. – 21.09.2012г. на л.св. И. били осъществени множество медицински прегледи, като такива касаещи зъбобол са едва от 10.04.2012г.

В справката е посочено още, че прегледите в медицинския център се осъществявали по график, съобразно приложенията на л. 20 и 21 от делото, за години 2011 и 2012. Посочено е още, че от 2005г. Затвора Плевен не разполагал с щатен стоматолог, като през 2011г. бил сключен договор за стоматологично обслужване с председателя на районната колегия на БЗС и директора на РЗОК. Прегледите се извършвали в стоматологичен кабинет на МЦ на затвора. От направената справка в журнала се установявало, че л.св. И. не се е записвал за стоматолог, което се установявало и от приложеното по делото медицинско досие на ищеца (л. 24-58). От справката се установява още, че за 2012г. за стоматологично обслужване на лишените от свобода е сключен договор с Дентален център I гр. Плевен, като лечението се осъществява с пакет услуги по здравна каса – обстоен преглед и две дейности /пломба и екстракция на зъб/, след представяне на здравноосигурителна книжка. Останалите дейности се заплащали от пациента.

За изясняване обстоятелствата по делото е изслушана и приета съдебно-дентална експертиза, кредитирана от съда като компетентна и безпристрастна. Според същата при прегледа се установил следения дентален статус: зъби 14, 15, 17, 21, 24, 25, 26, 27, 35, 36, 37, 45, 46 и 47 липсват. Зъб 16 с кариес, останалите зъби оголени с около 2 - 3 милиметра от зъбната шийка и са покрити със зъбен камък. Установява се лека патологична подвижност. Според експертизата след преместването на И. ***0.2012г. под амбулаторен № 436 същият е бил приет и прегледан от дентален лекар, като били извадени 26 и 27 зъби с диагноза перидонтит. Посочено е още, че е установена пълна липса на дъвкателни зъби, нарушена дъвкателна функция от години, много лоша зъбна хигиена и неполагане на грижи. Касателно периода 20.01.2012г. – 10.09.2012г. денталните оплаквания на л.св. И. били лекувани симптоматично поради невъзстановени здравноосигурителни права, т.к. лицето не е искало да се лекува за негова сметка. Направен е извод, че за периода 20.01.2012г. – 10.09.2012г. не е налице влошаване на здравословното състояние, тъй като преди последното задържане денталния статус бил в много лошо състояние.

С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице първата предпоставка за основателност на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразни действия, или бездействия, извършени от длъжностно лице при ответника. Както бе изложено по-горе, според приетото по делото заключение л.св. И. не е полагал достатъчни грижи за здравословното си дентално състояние, като същото е било в това състояние още преди последното му въвеждане в Затвора Плевен. Последното се установява и от медицинската справка и приложения здравен картон – едва на 10.04.2012г. е документирано оплакване от зъбобол, като липсват каквито и да е записи за профилактични прегледи.

Отделно от това, следва да бъде посочено, че не съществува задължение за ГДИН да осигурява безплатни дентални дейности за лица с прекъснати здравноосигурителни права. МЦ към Затвора Плевен е осигурило. за стоматологично обслужване на лишените от свобода за 2011г. и за 2012г., като за последната е сключен договор с Дентален център I гр. Плевен и лечението се осъществява с пакет услуги по здравна каса. Доколкото обаче л.св. И. е със спрени здравноосигурителни права, то е следвало да заплати евентуалното си лечение.

Следва да бъде добавено още, че дори и да се приеме, че е доказан първият елемент от фактическия състав, от който по принцип възниква правото на обезщетение, то по отношения на вторият-вредата не са налице доказани конкретно и обективно настъпили обстоятелства, които да са пряка и непосредствена последица от увреждането, включително и за периода, през който са претърпени. Вредата – в случая това са неблагоприятните имуществени последици от увреждането, както и неимуществени такива - преживени болки и страдания, подлежащи на обезвреда. Ищецът не е конкретизирал и не е доказал неблагоприятни последици, настъпили в имуществената му сфера и причинени от бездействие на администрацията на Затвора-Плевен. На доказване подлежат основанието и размера на претендираните вреди, като тежестта на доказване е възложена на ищеца по арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр с чл. 144 от АПК.

По така изложените съображения съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В писмената защита на процесуалния представител на ответника е изразена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същата обаче следва да бъде отклонена, т.к. не е направена своевременно, в хода на устните състезания в последното по делото съдебно заседание от 27.01.2014г. (защитата е постъпила в Административен съд Плевен на 28.01.2014г.), съответно не е могло да бъде дадено становище по повод тази претенция от страна на ищецът или неговия процесуален представител.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на И.Д.И. в частта срещу Министерство на правосъдието и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.И. иск против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” в размер на 4 000 лева за причинени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора - Плевен, претърпени в процеса на изтърпяване на наказанието, като неоснователен и недоказан.

Решението, в частта с характер на определение, подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Решението в останалата част може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от Решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: