Р E Ш Е Н И Е

№ 461

гр.Плевен, 30 Септември 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

Членове: Катя Арабаджиева

Снежина Иванова

При секретаря А.Х. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело №664 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №911 от 30.06.2014г., постановено по НАХД №1479 по описа за 2014г., Районен съд-Плевен е отменил Наказателно постановление №КГ-1183/18.02.2014г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на „Агро Био Ойл” ЕООД със седалище и адрес на управление с.Горни Дъбник, ЕИК:202297787, представлявано от З.М.К., на основание чл.69 ал.2 т.4 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) е наложена имуществена санкция в размер на 50000лв., за извършено нарушение на чл.47 ал.1 т.2 и ал.2 от ЗЕВИ.

Срещу решението е подадена касационна жалба от ДАМТН-София чрез юрисконсулт П. М., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. На първо място не се приема изводът на съда за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на акта, изразяващо се в отсъствие на свидетели. Сочи се, че АУАН е съставен в хипотезата на чл.40 ал.4 от ЗАНН на базата на официални документи. На следващо място се сочи, че неизвършването на арбитражна проба е поради липсата на заплащане на стойността на арбитражното изпитване от страна на санкционираното дружество, в който случай е налице окончателност на резултатите от експертизата на КП от 02.08.2013г. На последно място се счита за неправилен изводът на съда за липса на виновно поведение от страна на санкционираното дружество. В тази връзка се сочи, че отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не се изисква виновно поведение, а със самият факт на нарушаване на законовата забрана да се разпространява течно гориво за дизелови двигатели, което не съответства на изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво, утвърдени със ЗЕВИ, е извършено вмененото нарушение. В заключение се моли за отмяна на решението.

От ответника в настоящето производство – „Агро Био Ойл” ЕООД не е депозирано възражение по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът не се представлява.

За ответника в съдебно заседание не се явява представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че административно-наказателното производство е започнало чрез съставяне на АУАН, в който е отразено, че при извършена проверка на 25.07.2013г. на бензиностанция “Тръстеник”, находяща се в гр.Тръстеник и стопанисвана от „Агро Био Ойл” ЕООД, от бензиноколонка № 2 е взета контролна и арбитражна проба от течно гориво – гориво за дизелови двигатели, с протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № ПЛ-043/25.07.2013г., като е установено, че горивото доставено в количество 3000 л. с приемо-предавателен протокол с № 063/23.07.2013 г. и налично количество 3166л. се разпространява с Декларация за съответствие с № 0041/10.04.2013 г. издадена от ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД от партида 0041 в количество 15000 тона. Посочено е още, че „Агро Био Ойл” ЕООД е краен разпространител по смисъла на §1, т. 12 от Допълнителни разпоредби на ЗЕВИ. Отразено е също, че след изпитване на контролната проба в стационарната изпитвателна лаборатория за горива, смазочни материали и присадки към ДАМНТ-ГД ККТГ, със сертификат за акредитация на БСА, рег. № 350ЛИ/29.04.2013 г., валиден до 30.09.2016 г., е издаден Протокол от изпитване № С-0295-2/02.08.2013г., като на основание изготвения протокол от изпитване в ГД “ККТГ” е извършена експертиза и е изготвен Констативен протокол № КП-0573-Б/02.08.2013г. за съдържание на биогориво в течно гориво, съгласно който течно гориво – гориво за дизелови двигатели, по показателя “Съдържание на метилови естери на мастни киселини”, не съответства на изискванията за съдържание на биодизел в гориво за дизелови двигатели, като полученият резултат от изпитването е под 0,06% при норма минимум 6,9% - отклонение с повече от 5,94% под минимално допустимата стойност. Посочено е също, че по този показател, продуктът не съответства на изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво, което е квалифицирано като нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за енергията от възобновяемите източници. Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление. От правна страна съдът е приел, че АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя незаконосъобразно, поради неспазване на процедурата по чл.40 ал.2 от ЗАНН, а именно поканата за съставяне на акт е изведена и връчена на дата 05.08.2013г., а АУАН е съставен едва на 19.09.2013г., като е направен извод, че още на 05.08.2013г. АНО е знаел, че ще бъдат съставени актове срещу дружеството за извършени нарушения. Съдът е счел още, че е допуснато и друго процесуално нарушение изразяващо се в съставяне на акта без свидетели, което е съществено и водещо до отмяна на НП, без да се налага произнасяне по съществото на спора. Съдът е посочил и следващо процесуално нарушение допуснато от АНО и изразяващо се в неизвършване на арбитражна проба по вина на наказващия орган, което е счетено за умишлено и тенденциозно поведение. Във връзка с последното съдът е посочил, че е смущаващ факта, че още на 05.08.2013г. АНО е бил преценил че има доказателства и ще бъдат издадени АУАН срещу дружеството. В заключение съдът е приел, че в конкретния случай може да се говори единствено и само за опорочена процедура, с което е нарушено правото на защита на дружеството и е отменил обжалваното наказателно постановление без да разгледа спора по същество.

Решението на Районен съд Плевен е неправилно, постановено в противоречие на материалния закон и доказателствата по делото. Съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл.40 ал.4 от ЗАНН регламентира възможност актът да се състави и в отсъствие на свидетели, когато нарушението е установено въз основа на официален документ. Тази норма е изключение от общите правила на предходните алинеи на чл.40 ал.1 и ал.3 на ЗАНН, изискващи актът да бъде съставен в присъствието на свидетели, които могат да бъдат такива при извършване (очевидци) или установяване на нарушението, или свидетели при съставяне на акта. Именно в конкретния случай АУАН е съставен въз основа на официални документи, с един от които е констатирано и нарушението-протокол №КП-0573-Б/02.08.2013г. за съответствие с изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво. Нормата на чл.40 ал.4 от ЗАНН е и изрично посочена в процесния акт. Ето защо не е налице соченото от Районния съд процесуално нарушение, изразяващо се в съставяне на акт без присъствието на свидетели.

Не е налице и изведеното от съда нарушение на чл.40 ал.2 от ЗАНН. До представляващия дружеството е изпратена покана от дата 05.08.2013г. за явяване на 19.09.2013г. за съставяне и връчване на АУАН по ЗЧАВ и ЗЕВИ. Тази покана е връчена на лице, обслужващо бензиностанцията стопанисвана от ЕООД, със задължението на я предаде на управителя на дружеството. На посочената дата-19.09.2013г. представляващият „Агро Био Ойл” ЕООД не се е явил, поради което АУАН е съставен в хипотезата на чл.40 ал.2 от ЗАНН, в отсъствие на нарушителя, изрично отбелязано обстоятелство в акта. Фактът, че още с изпращане на поканата АНО е считал, че са съществували доказателства за извършване на нарушение по ЗЕВИ, не опорочава процедурата по чл.40 ал.2 от ЗАНН за изпращане и връчване на покана за съставяне на АУАН, още по-малко води до нарушаване правото на защита на наказаното лице и до извод за тенденциозно и умишлено поведение от страна на наказващия орган.

Изцяло се споделя наведеното възражение в касационната жалба за отговорността на юридическото лице при реализиране на административно-наказателна отговорност. Същата е обективна и безвиновна, поради което за съставомерността на деянието не се изисква виновно поведение. Като е достигнал до различен извод, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като съдът не се е произнесъл по съществото на спора, а е отменил наказателното постановление на процесуално основание, следва делото да се върне на друг състав на районния съд за ново разглеждане и произнасяне по жалбата на санкционираното дружество срещу Наказателно постановление №КГ-1183/18.02.2014г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, при съобразяване на изложеното по-горе.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №911 от 30.06.2014г., постановено по НАХД №1479 по описа за 2014г. на Районен съд-Плевен.

ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд-Плевен за ново разглеждане, при съобразяване с мотивите на настоящето решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.