Р E Ш Е Н И Е
№ 477
гр.Плевен, 09.10.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември,
две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Калина Пецова
Снежина Иванова
При секретаря М.К. и с участието на прокурор при
ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова касационно
административно-наказателно дело № 661 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 924/02.07.2014г. , постановено по АНХД №
1633/2014г., Районен съд Плевен е потвърдил Наказателно постановление №
КД-01-04-042/12.05.2014г. на Директора на РЗИ, с което на М.Р.И. е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева да нарушение на
чл. 56 от ЗЗ и на основание чл. 218, ал.1 от ЗЗ.
Срещу решението е подадена касационна
жалба от М.Р.И., която моли НП да бъде
преразгледано и отменено, тъй като глобата й е непосилна.
Постъпило е възражение от ответната страна
с искане за коригиране на жалбата, съответно оставянето й без разглеждане,
алтернативно за отхвърлянето й, тъй като нарушението било правилно установено и
санкционирано.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, се явява лично и моли за уважаване на жалбата.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не
изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане. Същата е допустима,
тъй като жалбоподателката ясно е посочила кое решение оспорва, както и че
намира, че наложеното й наказание е твърде голямо. Същата ясно е
индивидуализирала и себе си като нарушител, и оспореното пред съда НП, по повод
което е постановено касираното решение.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка:
Обжалваното наказателно постановление било издадено
въз основа на Акт №КД-01-04-042 от 12.05.2014г за установяване на
административно нарушение, от който било видно, че при извършена проверка на
25.04.2014г в 15,20часа в кафе аперитив „Луксия” гр.Плевен към „Мирела
Горните обстоятелства установил от показанията на
разпитаните свидетели и на база приложените по делото писмени доказателства –
фиш, състоящ се от две страници за извършена проверка в обект за търговия с
храни – кафе – аператив “Луксия”, находящ се в гр.Плевен, ул.Васил Левски №166
на 25.04.2014г, фискален бон за извършена контролна покупка в обекта на
25.04.2014г в 12,53часа.
При така приетото за установено от фактическа страна,
съдът решил, че законосъобразно и обосновано
административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателката И.
е извършила нарушение по чл.56/1/ от Закона за здравето и правилно и
законосъобразно й е наложил административно наказание на основание чл.218/1/ от
Закона за здравето.
Извършеното от жалбоподателката И. деяние не можело да
се квалифицира като маловажен случай на административно нарушение по смисъла на
чл.28 ал.1 б”А” от ЗАНН, отчитайки публичния дебат по въпроса за пълната
забрана за тютюнопушене в закрити обществени места.
Съдът не констатирал да са допуснати съществени
процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, поради което потвърдил напълно оспореното пред него Наказателно
постановление.
Настоящият състав на АС Плевен споделя изложените
фактически констатация на Районния съд, като счита, че следва да отбележи, че
по фактите по делото няма спор и от страна на жалбоподателката.
В хода на процедурата обаче по съставяне на АУАН съдът
намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение от страна на
констатиралите нарушението. Видно от АУАН, приложен по делото на РС Плевен на
л. 7 е видно, че актът е съставен от лицето Г.
Д. П. -
инспектор при РЗИ Плевен, а свидетел по установяване на нарушението и съставяне
на акта е лицето Н. Ц. С., за която от другите приложени по делото документи
става ясно, че е началник отдел при РЗИ-Плевен. Видно от гърба на АУАН е , че
същият съставен при условията на отказ по реда на чл. 43, ал.2 от ЗАНН.
Свидетелят по отказа да бъде подписан акта обаче е същата служителка на РЗИ
Плевен Н. С., която
е свидетел на същия акт за установяване на нарушението и съставянето му.
Настоящият състав намира, че последното представлява
съществено нарушение на процедурата по съставяне на АУАН, поради следното:
ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е
допустимо да присъстват при съставяне на АУАН и да го подпишат. Първата -
свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата,
възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на
нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха
могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората
- свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата,
възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при
които съответният контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението
или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна
престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно
обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а
именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които
не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при
които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на
изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише
акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето,
посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Тези четири категории свидетели, удостоверяват
различни факти и обстоятелства. За да не възникнат съмнения в обективността и
безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в
обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл. 40,
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
В процесния случай е
видно, че едно и също лице е заело две процесуални качества в производството по
съставяне на АУАН, което съдът възприема като нарушение. Още повече, че се
касае за обществено заведение, в което присъстват множество хора, които биха
могли да свидетелстват за отказа на И. да подпише акта. Като не е положил
усилия за надлежното му оформяне, органът е опорочил цялата процедура,
приключила с оспореното НП, което е основание за отмяната му.
Като не е установил това съществено нарушение на
процедурата, Районен съд Плевен неправилно е приложил закона, поради което
решението му следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
оспореното НП на Директора на РЗИ Плевен да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 924/02.07.2014г., постановено по АНХД №
1633/2014г. на Районен съд Плевен, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № КД-01-04-042/12.05.2014г. на Директора на РЗИ, с
което на М.Р.И. *** е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева да нарушение на чл. 56 от ЗЗ и на
основание чл. 218, ал.1 от ЗЗ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.