Р E Ш Е Н И Е

470

гр.Плевен, 3 Октомври 2014 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети  септември две хиляди и четиринадесета година в състав:                                     Председател: Цветелина Кънева

                                                                 Членове:  Катя Арабаджиева

                                                                                          Снежина Иванова

при секретаря А.Х. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 660 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 906 от 26.06.2014 г., постановено по нахд № 1002/2014 г., Районен съд – Плевен е отменил наказателно постановление № 98017-F102509 от 14.03.2014 г. на И.Д.Директор офис на НАП Плевен при ТД на НАП – гр.Велико Търново, с което на П.М.П. ***, ЕГН **********, на основание чл.53, във връзка с чл.27 и чл.3 ал.1 от ЗАНН и чл.355 ал.2, във връзка с чл.5 ал.4 и ал.6 от КСО, във връзка с § 3 от ПРЗ на Наредба № Н-8/29.12.2005 г. е наложено административно наказание глоба в размер по 250 лева за нарушение на чл.3 ал.1 т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ, във връзка с чл.8 ал.1 от НОК  затова, че след извършена проверка в информационната система на НАП на 19.02.2014 г. е установено, че в качеството си на представляващ Осигурителна каса „П.” с Булстат 114691529, не е подал декларации обр.1 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за членове на Осигурителната каса за месец 11.2013 г. в законоустановения срок – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, а същите са подадени на 21.01.2014 г.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ТД на НАП Велико Търново чрез упълномощен юрисконсулт Г. , който навежда доводи, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че изводът на съда , че П.П. не е адресат на нарушението по чл.355, ал.2 от КСО е неправилен, като се позовава на разпоредбата на чл.8, ал.1 от НОК, според която осигурителната каса действа като осигурител спрямо членовете си и има задължение да представя пред ТД на НАП данни по чл.5, ал.4 от КСО. Позовава се и на разпоредбата на чл.355, ал.1 от КСО, която предвижда отговорност за всеки, който  наруши разпоредбите на чл.5, ал.4 от КСО и чл.6, ал.8 от КСО. Твърди, че поради спецификата на дейността и структурата на осигурителната каса тя не е ЮЛ, поради което е приложима санкционната разпоредба на чл.355, ал.2 от КСО, който предвижда ангажиране отговорността на всеки, който не подаде в срок декларация с данните  по чл.5, ал.4 от КСО. Твърди още неправилност на извода на съда за разминаване между вписаните в АУАН и в НП констатации, предвид разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, според която НП се издава и когато е допусната нередовност в акт за нарушение. В заключение моли съда да отмени оспореното решение.

В съдебно заседание касаторът  се представлява от юрисконсулт Г. , който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди НП.

Ответникът по касационната жалба в съдебно заседание не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че наказателното постановление е издадено за това, че  след извършена проверка в информационната система на НАП на 19.02.2014 г. е установено, че в качеството си на представляващ „Осигурителна каса П.” не е изпълнил задължението си да подаде декларации обр.1 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за членове на Осигурителната каса в законоустановения срок - до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за период месец 11.2013 г. Декларации обр.1 за месец 11.2013 г. се подават на 21.01.2014 г. и са приети с протокол вх. № 153581400316986, а е следвало да се подадат в срок до 25.12.2013 г. в офис Плевен  при ТД на НАП Велико Търново. Съдът приел, че така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприел  и кредитирал показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител Кръстева и  свидетел М., от които установил времето и мястото на извършеното. Изложил мотиви, че в хода на съдебното следствие не се установява фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН. Съдът приел, че НП е издадено от компетентен по степен,  по място, по материя орган, като се позовал на  Заповед № ЗЦУ – 28 от 06.01.2010 г. на изпълнителния Директор на НАП. С оглед на събраните доказателства съдът приел за безспорно доказано, че „Осигурителна каса П.” не е изпълнил задължението си да подаде декларации обр.1 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за членове на Осигурителната каса в законоустановения срок - до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за период месец 11.2013 г.

Районен съд Плевен, след като приел, че осигурителната каса не е изпълнила законовото си задължение да подаде декларация, в противовес с тази констатация изложил мотиви, че нито П.П., нито „Осигурителна каса П.” са адресати на задължение по чл.3  ал.1  т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005. Съдът се ограничил единствено до констатацията, че адресатите са изрично посочени чл.3  ал.1  т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005 и че нито ФЛ П., нито самата осигурителна каса са адресати на задължението за подаване на декларация, като  в противоречие с повелята на  чл.305, ал.3 от НПК не изложил мотиви защо счита, че нито едно от тези лица не дължат подаване на декларация, нито кое лице в този случай е адресат на задължението. В този смисъл волята на съда  и по-конкретно съображенията му за направения извод са неясни и неубедителни. Съдът изложил още мотиви, че между посоченото в АУАН нарушение и посоченото в НП такова има съществени разлики. В НП липсва чл. 3 ал.7 от Наредба Н-8/29.12.2005. В НП липсва нормативния акт, от който е чл.3  ал.1  т.1. Това приел за съществени нарушения, водещи до неяснота на волята на наказващият орган  и  до неяснота за нарушителя и съда и нарушаване правото на защита на жалбоподателя.          На тези основания отменил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно по своя резултат. С оспореното пред Районен съд Плевен наказателно постановление  П. е наказан за това, че като представляващ Осигурителна каса “П.” не е изпълнил задължението си да подаде декларации обр.1 от Наредба №Н-8/2005г. за член на Осигурителната каса за месец 11.2013 г. в законоустановения срок – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, а същите са подадени на 21.01.2014 г.  Не е спорно по делото, че действително декларация за съответния  месец е  подадена на 21.01.2014г., но не е отчел, че  обжалваното НП страда от порок, изразяващ се в липса на конкретизация за нарушението – не е описано  нарушението и обстоятелствата, при които е извършено съгласно чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Нормата, посочена като нарушена в НП, разписва задължение за подаване на декларации по чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване  и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. За да е осъществено нарушение и за надлежното му установяване, следва да се посочи за кое лице, респ. кои лица задълженото лице не е подало изобщо или в предвидения срок декларации. Такова отбелязване в НП липсва, при което за съда остава неясно в какво е обвинено лицето. Няма данни колко лица се осигуряват при представляваното от П.  дружество, респ. за колко от тях той е дължал подаване на декларации. Поради това - при липса на изписване в АУАН и НП за кое лице същият не е подал декларации и по този начин не е изпълнил вмененото му задължение, липсва индивидуализация на нарушението. Осигурителят не дължи общо подаване на декларация за определени лица, а за конкретни такива, което задължение възниква поради качеството му на техен осигурител. Като не е посочил кои са те, органът е издал НП при липса на точно описание на вмененото нарушение. Изводът се потвърждава и от санкционната норма, която предписва, че при така установено нарушение, се налага наказание в размер на глоба от 250 лева за всеки конкретен случай. Възможно е задълженото лице да подаде декларация в срок за част от осигурените при него лица, което ще влече нарушение по отношение на останалите, за които не е подадена декларация или е просрочено подаването й, което ще бъде самостоятелен конкретен случай по смисъла на нормата на чл. 355, ал.2 от КСО. Поради това, индивидуализацията на нарушението следва да включва и посочването на лицето, относно което не е изпълнено срочно (както е в процесния случай) или изобщо задължението за подаване на декларация.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 906 от 26.06.2014 г., постановено по нахд № 1002/2014 г. на Районен съд – Плевен.  

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.