Р E Ш Е Н И Е
№ 470
гр.Плевен, 3 Октомври 2014 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
септември две хиляди и четиринадесета
година в състав: Председател: Цветелина Кънева
Членове: Катя Арабаджиева
Снежина Иванова
при секретаря А.Х. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело №
660 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение
№ 906 от 26.06.2014
г., постановено по нахд № 1002/2014 г., Районен съд – Плевен е отменил
наказателно постановление № 98017-F102509 от 14.03.2014 г. на И.Д.Директор офис на НАП Плевен
при ТД на НАП – гр.Велико Търново, с което на П.М.П. ***, ЕГН **********, на
основание чл.53, във връзка с чл.27 и чл.3 ал.1 от ЗАНН и чл.355 ал.2, във
връзка с чл.5 ал.4 и ал.6 от КСО, във връзка с § 3 от ПРЗ на Наредба №
Н-8/29.12.2005 г. е наложено административно наказание глоба в размер по 250
лева за нарушение на чл.3 ал.1 т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ, във
връзка с чл.8 ал.1 от НОК затова, че след
извършена проверка в информационната система на НАП на 19.02.2014 г. е
установено, че в качеството си на представляващ Осигурителна каса „П.” с
Булстат 114691529, не е подал декларации обр.1 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г.
за членове на Осигурителната каса за месец 11.2013 г. в законоустановения срок
– до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, а същите
са подадени на 21.01.2014 г.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от ТД на НАП Велико Търново
чрез упълномощен юрисконсулт Г. , който навежда доводи, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че изводът на съда , че П.П. не е адресат на
нарушението по чл.355, ал.2 от КСО е неправилен, като се позовава на
разпоредбата на чл.8, ал.1 от НОК, според която осигурителната каса действа
като осигурител спрямо членовете си и има задължение да представя пред ТД на
НАП данни по чл.5, ал.4 от КСО. Позовава се и на разпоредбата на чл.355, ал.1
от КСО, която предвижда отговорност за всеки, който наруши разпоредбите на чл.5, ал.4 от КСО и
чл.6, ал.8 от КСО. Твърди, че поради спецификата на дейността и структурата на
осигурителната каса тя не е ЮЛ, поради което е приложима санкционната
разпоредба на чл.355, ал.2 от КСО, който предвижда ангажиране отговорността на
всеки, който не подаде в срок декларация с данните по чл.5, ал.4 от КСО. Твърди още неправилност
на извода на съда за разминаване между вписаните в АУАН и в НП констатации,
предвид разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, според която НП се издава и когато
е допусната нередовност в акт за нарушение. В заключение моли съда да отмени
оспореното решение.
В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Г. , който поддържа жалбата на заявените в нея
основания, по същество моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди НП.
Ответникът по касационната жалба в съдебно заседание не
се представлява и не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че наказателното
постановление е издадено за това, че
след извършена проверка в информационната система на НАП на 19.02.2014
г. е установено, че в качеството си на представляващ „Осигурителна каса П.” не
е изпълнил задължението си да подаде декларации обр.1 от Наредба Н-8 от
29.12.2005 г. за членове на Осигурителната каса в законоустановения срок - до
25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за период
месец 11.2013 г. Декларации обр.1 за месец 11.2013 г. се подават на 21.01.2014
г. и са приети с протокол вх. № 153581400316986, а е следвало да се подадат в
срок до 25.12.2013 г. в офис Плевен при
ТД на НАП Велико Търново. Съдът приел, че така изложените в акта фактически
констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът
възприел и кредитирал показанията на
разпитаните в съдебно заседание актосъставител Кръстева и свидетел М., от
които установил времето и мястото на извършеното. Изложил мотиви, че в хода на
съдебното следствие не се установява фактическа обстановка, различна от описаната
в АУАН. Съдът приел, че НП е издадено от компетентен по степен, по място, по материя орган, като се позовал
на Заповед № ЗЦУ – 28 от 06.01.2010 г.
на изпълнителния Директор на НАП. С оглед на събраните доказателства съдът приел
за безспорно доказано, че „Осигурителна каса П.” не е изпълнил задължението си
да подаде декларации обр.1 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за членове на
Осигурителната каса в законоустановения срок - до 25-то число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните за период месец 11.2013 г.
Районен съд Плевен, след като приел, че осигурителната
каса не е изпълнила законовото си задължение да подаде декларация, в противовес
с тази констатация изложил мотиви, че нито П.П., нито „Осигурителна каса П.” са
адресати на задължение по чл.3 ал.1 т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005. Съдът се ограничил
единствено до констатацията, че адресатите са изрично посочени чл.3 ал.1
т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005 и че нито ФЛ П., нито самата осигурителна
каса са адресати на задължението за подаване на декларация, като в противоречие с повелята на чл.305, ал.3 от НПК не изложил мотиви защо
счита, че нито едно от тези лица не дължат подаване на декларация, нито кое
лице в този случай е адресат на задължението. В този смисъл волята на съда и по-конкретно съображенията му за направения
извод са неясни и неубедителни. Съдът изложил още мотиви, че между посоченото в
АУАН нарушение и посоченото в НП такова има съществени разлики. В НП липсва чл.
3 ал.7 от Наредба Н-8/29.12.2005. В НП липсва нормативния акт, от който е
чл.3 ал.1 т.1. Това приел за съществени нарушения,
водещи до неяснота на волята на наказващият орган и до
неяснота за нарушителя и съда и нарушаване правото на защита на жалбоподателя. На тези основания отменил оспореното
НП.
Касационната инстанция намира, че обжалваното решение
е правилно по своя резултат. С оспореното пред Районен
съд Плевен наказателно постановление П.
е наказан за това, че като представляващ Осигурителна каса “П.” не е
изпълнил задължението си да подаде декларации обр.1 от Наредба №Н-8/2005г. за
член на Осигурителната каса за месец 11.2013 г. в
законоустановения срок – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят данните, а същите са подадени на 21.01.2014 г. Не е спорно по делото, че действително
декларация за съответния месец е подадена на 21.01.2014г., но не е отчел, че обжалваното НП страда от порок, изразяващ се в
липса на конкретизация за нарушението – не е описано нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено съгласно чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Нормата, посочена като нарушена в
НП, разписва задължение за подаване на декларации по чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
За да е осъществено нарушение и за надлежното му установяване, следва да се
посочи за кое лице, респ. кои лица задълженото лице не е подало изобщо или в
предвидения срок декларации. Такова отбелязване в НП липсва, при което за съда
остава неясно в какво е обвинено лицето. Няма данни колко лица се осигуряват
при представляваното от П. дружество,
респ. за колко от тях той е дължал подаване на декларации. Поради това - при
липса на изписване в АУАН и НП за кое лице същият не е подал декларации и по
този начин не е изпълнил вмененото му задължение, липсва индивидуализация на
нарушението. Осигурителят не дължи общо подаване на декларация за определени
лица, а за конкретни такива, което задължение възниква поради качеството му на
техен осигурител. Като не е посочил кои са те, органът е издал НП при липса на
точно описание на вмененото нарушение. Изводът се потвърждава и от санкционната
норма, която предписва, че при така установено нарушение, се налага наказание в
размер на глоба от 250 лева за всеки конкретен случай. Възможно е задълженото
лице да подаде декларация в срок за част от осигурените при него лица, което ще
влече нарушение по отношение на останалите, за които не е подадена декларация
или е просрочено подаването й, което ще бъде самостоятелен конкретен случай по
смисъла на нормата на чл. 355, ал.2 от КСО. Поради това, индивидуализацията на
нарушението следва да включва и посочването на лицето, относно което не е
изпълнено срочно (както е в процесния случай) или изобщо задължението за
подаване на декларация.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 906 от 26.06.2014 г., постановено по
нахд № 1002/2014 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.