Р Е Ш Е Н И Е

№ 547

гр.Плевен, 20 Ноември 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №654 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.405 от Кодекса на труда (КТ).

Образувано е по жалба от Национална потребителна кооперация на слепите в България (НПКСБ), гр.София, бул. „Вардар” №71, представлявана от Председателя на Управителния съвет М.К., против предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка на кооперацията изх.№334/21.03.2014 год. на Дирекция „Инспекция по труда” /ДИТ/ Плевен. Предписанията са оспорени по административен ред пред изпълнителния директор на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” /ИА”ГИТ”/, който е отхвърлил жалбата и е потвърдил издадените предписания.

Жалбата е подадена пред АССГ, където е образувано административно дело №7113 по описа на АССГ за 2014 год., прекратено с определение и изпратено по подсъдност на АС Плевен, където е образувано настоящото дело.

Жалбоподателят счита, че с обжалвания протокол са дадени незаконосъобразни и неправилни предписания по отношение на павилион за трикотажни изделия, находящ се в гр.Плевен, ул. „Гренадерска” № 19. Сочи, че дейността в павилиона се извършва на основание Комисионен договор от 01.01.2013 г., подписан между НПКСБ и Г.Т.Н., който договор, както и заповедта за работното време в Кооперацията, която не се отнася за този търговски обект, показват друга правно-организационна и търговска форма за работа в павилиона, т.е. не става въпрос за работа по трудово правоотношение. Намира, че е неправилно и незаконосъобразно съдържащото се в протокола предписание, че непременно в павилиона следва да се работи по трудово правоотношение и насила се настоява да се изкриви волята на страните в нарушение на свободата на договаряне, визирана в чл.9 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Посочва, че за едно и също „нарушение” на НПКСБ служителите на Дирекция „Областна инспекция по труда” – Плевен са връчили АУАН, постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение, предписание (протокол за извършена проверка), като и за трите документа е бил направен несполучлив опит да бъдат връчвани на упълномощено лице със задна дата, което би лишило НПКС от правната възможност да атакува документите по административен и/или съдебен ред. На следващо място сочи, че от тях неправомерно е било изискано да определят писмено и лице за кореспонденция с контролните органи на Инспекцията по труда, а в експлоатацията на обекта не се предвижда на този етап привличане на работна ръка по Кодекса на труда. Като свидетел на тези обстоятелства посочва лицето Г.Т.Н., която е страна по Комисионния договор от 01.01.2013 г. В заключение моли съда да отмени предписанията, обективирани в обжалвания протокол за извършена проверка.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Ответникът-контролен орган в Дирекция „Инспекция по труда” в съдебно заседание се явява лично и се представлява от юрисконсулт И. с пълномощно на л.96 от делото, които оспорват жалбата. Ответникът твърди, че на 05.03.2014 г. с неин колега са посетили търговски обект – павилион за трикотажни изделия, находящ се на ул.„Гренадерска” № 19. При посещението си в обекта, което осъществили в рамките на работното му време, заварили да извършва трудова дейност лицето Г.Т.Н.. Легитимирали се пред лицето със служебните си карти и започнали да задават въпроси дали работи в този обект, от кога, има ли работно време – дали са налице трудови правоотношения с това лице. Изискали да декларира дали има такова трудово правоотношение. Работещото лице попълнило декларация, като декларирало, че няма подписан трудов договор към настоящия момент с работодателя към датата на посещението в обекта, поради което контролните органи предприели действия, с които обявили съществуването на трудовото й правоотношение, като съставили постановление по чл.405а от КТ. В това постановление Г.Н. се подписала, същото било оформено законосъобразно и приключено в офиса на дирекцията след като представител на работодателя се явил в дирекцията за извършване на документалната проверка. При извършване на документалната проверка бил съставен протокол изх.№ 334 от 21.03.2014 г. Ответникът твърди, че е констатирал наличието на трите елемента на трудово правоотношение – характер, време и място на работа и съответно предприел необходимите принудителни административни мерки /ПАМ/ и потърсил от работодателя административно наказателна отговорност. Съставила и АУАН за това, че допуска до работа лицето Г.Т.Н. без да има сключен трудов договор със същата. Упълномощеният юрисконсулт навежда доводи, че съгласно разпоредбата на чл.405а, ал.7 от КТ обжалването на постановлението не спира неговото изпълнение, поради което следва да се приеме, че към момента на проверката съществува трудово правоотношение между НПКСБ и Г.Т.Н. и НПКСБ има качеството работодател. Твърди, че след като постановлението по чл.405а от КТ не е отменено, има валидно трудово правоотношение. Само на това основание следва да се приеме качеството на работодател на НПКСБ и същия може бъде адресат на принудителни административни мерки, каквито са в случая констатираните и приложените в цитирания протокол за извършена проверка. Контролният орган на Дирекция „Инспекция по труда” е установила наличие на трудово правоотношение с оглед разпоредбите на КТ. Счита, че представения комисионен договор е нищожен. С оглед тези факти счита, че НПКСБ има качеството на работодател и е следвало да изпълни изискванията на чл.403, ал.1 от КТ, а именно да осигури в цитирания в протокола обект Правилник за вътрешния трудов ред, както и да определи писмено длъжностно лице в обекта, което да го представлява пред контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда”, с което е нарушен чл.403а, ал.2 от КТ.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 05.03.2014 год. контролен орган в Дирекция „Инспекция по труда” гр.Плевен – главен инспектор М. Б., е извършила проверка в обект-павилион за трикотаж гр.Плевен, ул. „Гренадерска” №19, експлоатиран от НПКСБ. При проверката е констатирано, че лицето Г.Т.Н. работи в обекта като продавач-консултант, без сключен трудов договор в писмена форма, има определено работно място, работно време от 09,00 до 18,00 часа, което е регламентирано чрез поставена табела за разпределение на работното време, оставена на входната врата на обекта. С оглед на тези констатации са съставени Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 05.03.2014 год. на основание чл.405а от КТ и Акт за установяване на административно нарушение №15-1503147 от 21.03.2014 год., с който е констатирано извършено административно нарушение на чл.1, ал.2 от КТ във вр. с чл.62, ал.1 от КТ, изразяващо се в това, че на 05.03.2014 год. НПКСБ в качеството си на работодател в обекта е допуснал лицето Г.Т.Н. да работи като продавач-консултант на определено работно място и в работно време на обекта, без да уреди предоставянето на работната сила като трудово правоотношение и без да има сключен трудов договор в писмена форма. Въз основа на акта е издадено и НП №15-1503147/07.04.2014 год., с което НПК на слепите в България е наказано по административен ред с имуществена санкция в размер на 1500 лева. От друга страна, издаденото Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 05.03.2014 год. на основание чл.405а от КТ е оспорено пред АССГ, който с решение №5437/12.08.2014 год. по адм.дело №5012/2014 год. /л.л.46-49/ е отхвърлил подадената жалба от НПКСБ. Няма данни по делото дали това решение е влязло в сила.

При същата проверка е констатирано още, че работодателят не е осигурил в обекта-павилион за трикотажни изделия, намиращ се в гр.Плевен, ул. „Гренадерска” №19, експлоатиран от НПК на слепите в България, екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, само е била поставена табела с разпределение на работното време на входната врата на обекта, както и не е определил писмено длъжностно лице в същия обект, което да го представлява пред контролните органи на инспекцията по труда. За направените констатации е издаден и оспорения в настоящото производство Протокол за извършена проверка с изх.№334/21.03.2014 год. С него са констатирани горните нарушения, квалифицирани като такива на разпоредбите на чл.403а, ал.1 и ал.2 от КТ, и за тяхното отстраняване са дадени следните предписания: работодателят да осигури на място в обекта екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и да определи писмено длъжностно лице в обекта, което да го представлява пред контролните органи на инспекцията по труда. Протоколът е оспорен с жалба на л.41 от делото пред Изпълнителния директор на ГИТ, който с Акт №0104-13529/03.06.2014 год. /л.72/ е оставил без разглеждане жалбата на НПКСБ като подадена след установения от чл.84, ал.1 от АПК 14 дневен срок. В акта за прекратяване на производството е указано на жалбоподателя, че на основание чл.89, ал.1 от АПК в 7 дневен срок от съобщаване на акта може да поиска възстановяване на срока за обжалване. Жалбоподателят е подал молба /л.73/, към която е приложил доказателство за подаване на жалбата му по административен ред в срок /л.74/. Въз основа на тази молба, изпълнителният директор на ИА”ГИТ” е постановил решение на основание чл.97, ал.1 от АПК /л.л.57-59/. Приел е за доказано, че при проверка на 05.03.2014 г. на търговски обект – павилион за трикотажни изделия, находящ се в гр.Плевен, ул.„Гренадерска” № 19 е установено, че лицето Г.Т.Н. полага труд. Същата е декларирала характеристики на трудово правоотношение, както следва: трудова функция “магазинер”, работно място, трудов възнаграждение в размер на 200 лева месечно, почивни дни събота и неделя, работно време от 09.00 до 18.00 часа, почивка за хранене от 13.00 до 14.00 часа. Издадено е постановление на основание чл.405а, ал.4 от КТ, като е обявено съществуването на трудово правоотношение. Същото постановление е оспорено, но не е отменено, а с оглед на факта, че подлежи на предварително изпълнение, НПКСБ е работодател и може да бъде адресат на принудителни административни мерки. На това основание е отхвърлил жалбата и е потвърдил принудителните административни мерки /дадените предписания за осигуряване в павилион за трикотажни изделия, находящ се в гр.Плевен, ул. „Гренадирска” № 19, на правилник за вътрешния трудов ред, и за писмено определяне на длъжностно лице, което да го представлява пред контролните органи на инспекцията по труда/. Посочено е, че пред съда може да се обжалва първоначалният административен акт. Решението на директора на ИА”ГИТ” е получено на 25.06.2014 г. /л.9 от приобщеното дело 7113/2014 на АССГ/, а жалбата срещу предписанията е подадена на 09.07.2014 г., видно от клеймото на запазения пощенски плик на 5 от дело 7113/2014 на АССГ.

По делото са събрани доказателства, че издалият ПАМ М. Б. е главен инспектор в ДИТ със седалище Плевен - заповед на л.83 от делото. Приобщена е и длъжностната и характеристика /л.л.60-64/.

По делото е разпитана като свидетелка Г.Т.Н.. Дава показания, че е работила в кооперацията като търговски работник по трудов договор 17 април 1986 г. до 01.01.2013 г. На комисионен договор е от 01.01.2013 г. до настоящия момент. Твърди, че са се променили трудовите и функции, като се чувства по-свободна, не трябва да стои 8 часа, тъй като няма регламентирано работно време. През 2013 и 2014 г. не е ползвала платен или неплатен отпуск, защото винаги може да отсъства като остави бележка на магазинчето, че ще отсъства. Пенсионерка е. Получавала е добавка към трудовото възнаграждение за професионален опит и трудов стаж, докато е била на трудов договор. Сега нищо не получава, само на процент е. Познава Вътрешните правила за работна заплата в кооперацията, като работи от 30 г. и всичко и е ясно. Не получава допълнително материално стимулиране. Сега не я осигуряват, а преди са я осигурявали. Имало е синдикална организация, но е закрита. Положеният труд се заплаща на процент върху оборота. Работното време сама си го определя, към 9,30-10 часа отива, оставила е телефона и името си на магазина, за да могат да и се обаждат при необходимост. Работи със слепи хора, дава им талони за пазаруване. Работното време е стояло откакто е била на трудов договор. Заповед за работно време няма. Клиентите на магазина информира с бележка. Не е наказвана за нарушение на трудовата дисциплина. Има трудова книжка, която е в нея от 2006 г. или 2008 г. Не отрича, че се е подписала на декларацията, находяща се на л.52 от делото. Попълнила декларацията каквото са я питали. Цитирала е работно време, било е поставено на вратите, не го спазва. Не работи по толкова време. Инспекторите са видели работното време, констатирали са го, а тя го е попълнила, защото така е пишело. Получава месечно трудово възнаграждение 200 лева, защото 8 % и е възнаграждението, което и се изплаща всеки месец. Има почивни дни събота и неделя, но някой път и се случва да дойде да отвори, защото има хора, които идват от други градове и като и се обадят по телефона, отваря. Декларирала е, че има почивки и от колко до колко часа са, защото това го пише на вратите. Не е запозната със заповед за работно време на обектите № А-34, находяща се на л.53 от делото, не и е свеждана до знанието й тази заповед. Може да са и я пратили, но не си спомня да се е запознавала с тази заповед. Работното време стои на табелата от времето, когато е била на трудов договор. Сега го е махнала, на вратата има само името и телефона и. Преди е вършила същата работа. На 5 март регламентирано работно време е стояло на вратата, останало още откакто е била на трудов договор. Няма екземпляр от Правилник за вътрешния трудов ред. Няма писмено определено длъжностно лице, което да представлява кооперацията пред органите на Дирекция „Инспекция по труда”. За нея няма такава заповед, нито има заповед, която да определя друго лице.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предписанията са били обжалвани по административен ред, като решението на директора на ИА “ГИТ”, което ги потвърждава, е получено от жалбоподателя на 25.06.2014 г. /л.9 от приобщеното дело 7113/2014 на АССГ/, а жалбата срещу тях е подадена на 09.07.2014 г., видно от клеймото на запазения пощенски плик на 5 от дело 7113/2014 на АССГ. Следователно жалбата е подадена в указания в чл.149, ал.3 от АПК 14 дневен срок от връчване на решението, от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Процесните Предписания са издадени от компетентен административен орган по смисъла на чл.404, ал.1 КТ, в рамките на предоставените му правомощия. С разпоредбата на чл.399 КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство е предоставен на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". Дирекциите "Инспекция по труда", като поделения в системата на ИА”ГИТ”, са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение (арг. чл.12, ал.1 от Закона за администрацията). Съгласно чл.21, ал.1 от Устройствения правилник на ИА”ГИТ” (Обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г., в сила от 28.01.2014 г.), действащ към датата на постановяване на оспорваните предписания, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в КТ, включително тези по чл.404, ал.1, т.1 – да дава задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство /копие от тази част на правилника е приобщено на л.84/. Същото изрично е посочено в чл.21, ал.4, т.1 от същия правилник. По делото са приети и не са оспорени Заповед №ЧР-396/28.01.2014 г. /л.83/ и Длъжностна характеристика за длъжност „главен инспектор” /л.л.60-64/, видно от които лицето, извършило проверката и постановило процесните принудителни административни мерки към момента на постановяването им е било в служебно правоотношение, на длъжност „главен инспектор” в ДИТ-Плевен.

Актът е издаден в предписаната от закона писмена форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, установени в чл.404 КТ. Съдът споделя разбирането, че нарушението на административно производствените правила е съществено само тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по същество на административния орган. Доколкото предназначението на административно производствените правила е да обезпечи издаването на един законосъобразен по съдържание акт, то до отмяна водят само нарушения, които, ако не бяха допуснати, би могло да се стигне и до друго решение по същество на поставения пред административния орган въпрос.

По отношение формата, спазването на административно производствените правила и съобразяването с материалния закон съдът съобразява и следното:

По т. 1 от предписанията: В чл. 403а, ал. 1 от КТ е предвидено, че в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Като неоснователни следва да се преценят твърденията на жалбоподателя, че не е допуснато твърдяното нарушение - липса на екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, тъй като на мястото не се полага наемен труд. От приобщените доказателства категорично е установено наличието на елементите на трудово правоотношение – наличие на работно място и работно време, дължимо трудово възнаграждение за престирания труд. В случая страните са уговорили извършване на определена трудова функция, която създава трудово правоотношение, тъй като не се касае само до еднократно извършване на работа, при която се постига определен резултат с еднократно платено възнаграждение. В този смисъл престирането на работната сила не може да се отъждестви с облигационен договор по ЗЗД или комисионен по Търговския закон /ТЗ/, тъй като към момента на проверката е налице изпълнение на трудово задължение, при което работната сила е предоставена в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ. Видно от приложения “комисионен договор” /л.л.54,55/, Н. е задължена да продава стоки, собственост на кооперацията, на определени от нея цени, като регистрира продажбите в касов апарат на кооперацията, води ежедневен отчет в касовата книга, грижи се за стоката и инвентара, отчита стокооборота в счетоводството на НПКСБ. Предвидено е също така, че НПКСБ дава информация и указания, необходими за изпълнението на работата, осъществява пълен контрол върху същата, заплаща необходимите разноски. Видно от приложената заповед за определяне на работното време от председателя на управителния съвет на кооперацията /л.53/, за магазините на НПКСБ е определено работно време, като няма възможност тези магазини /между които е и този за трикотаж в гр.Плевен, ул.”Гренадерска” №19/, да нямат работно време, а е допустимо при необходимост същото да бъде различно, като писмено се информира за това. Следователно комисионният договор прикрива трудово правоотношение, доколкото е налице работно време, работно място и спазване на определена трудова дисциплина. Следва да се посочи също, че съгласно чл.1, ал.1, т.5 от ТЗ комисионни сделки могат да се извършват само от търговец по занятие. Н. е физическо лице, което няма никакви данни да извършва търговски сделки по занятие. Същата признава, че продължава да извършва същата дейност, както преди пенсионирането си, както когато е била на трудов договор. С “комисионния” договор е уговорена трудова функция в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост на осъществяването й, на едно и също работно място – обект в гр.Плевен, ул.”Гренадерска “ №19, при уговорено трудово възнаграждение в една от формите му - според изработеното. Посочването на друга форма на заплащане – твърдо установена заплата от 200 лева месечно при проверката, не води до други изводи, тъй като заплащането по трудово правоотношение може да бъде и глобално установена сума. Независимо дали заплащането е точно определена сума или според изработеното, това не се отразява на съществуването на трудовото правоотношение. Съдът съобразява и факта, че макар и невлязло в сила, постановлението на инспектора на ДИТ, с което е установено трудово правоотношение, подлежи на предварително изпълнение.

Разпоредбата на закона – чл.403а, ал.1 от КТ е изрична - работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи цитираните документи на местата, на които се полага наемен труд. В обекта на ул.”Гренадерска” №19, гр.Плевен, се полага такъв труд. Безспорно е, че такива документи не са представени на проверяващите при извършване на проверката. Жалбоподателят не твърди, че такъв документ е имало, а твърди, че не може да се иска такъв да е наличен на мястото, защото там не се полага наемен труд. С оглед на установеното, че на мястото се полага наемен труд, е следвало в обекта на ул.”Гренадерска” №19 да е налице екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред. С оглед на липсата му, предписанието е правилно. Такъв екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред изрично е изискуем съгласно чл.403а, ал.1 от КТ, която разпоредба е посочена като правно основание в обжалваното предписание.

По т. 2 от предписанията: Съгласно чл.403а, ал.2 КТ в тежест и задължение на работодателя е писмено да определи длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на инспекцията по труда. Видно от изложените по – горе по т.1 от предписанието мотиви, НПКСБ има качеството на работодател, като стопанисва обект на ул.”Гренадерска“ №19 в гр.Плевен. НПКСБ не твърди, че е определено такова лице. Видно от показанията на св.Н., същата отрича да е определена за такова лице. Още повече с оглед изискването определянето да е писмено, същото следа да се установи само с писмени доказателства, каквито не са представени от кооперацията. С оглед на този факт правилно е даденото предписание по т.2 въз основа на посоченото в него правно основание - разпоредбата на чл.403а, ал.2 КТ да се определи такова лице.

С оглед на изложеното, задължителните предписания са издадени от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените правила и материалния закон и следва жалбата срещу тях да бъде отхвърлена.

Разноски не следва да се присъждат, тъй като ответникът не е поискал присъждането на такива.

Воден от горното, на основание чл.172, ал.2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Национална потребителна кооперация на слепите в България, гр.София, бул. „Вардар” №71, представлявана от Председателя на Управителния съвет М.К., против предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка на кооперацията изх.№334/21.03.2014 год. на Дирекция „Инспекция по труда” Плевен.

РЕШЕНИЕТО може да се оспори пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението, че е изготвено.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: