ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 971
гр. Плевен , 26.08.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, VІ –ти състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и шести август две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател:
Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело
№653 по описа за 2014 год. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба от П.Д.А. ***, в качеството му на управител и
представляващ ЕТ „Диана-П.А.”, с ЕИК 030047511, против Заповед
№ДК-10-СЗР-20/01.07.2014 год., издадена от Началника на РДНСК-Северозападен
район. С оспорената заповед е прекратено образуваното производство по обжалване
на Разрешение за строеж №126/17.04.2014 год., издадено от главния архитект на
община Плевен на „Агротекс-НД” ООД гр.Плевен за „Ограда по част от западната
граница на урегулиран поземлен имот с идентификатор 56722.651.319-шеста
категория” в УПИ VI, кв.611 по плана на гр.Плевен с
административен адрес гр.Плевен, ул „Кара Кольо” №2. За да постанови този
резултат, административният орган е приел, че
жалбоподателят не е заинтересовано лице
по смисъла на чл.149, ал.2 от Закона за устройство на територията.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
необоснована и постановена в противоречие с разпоредбите на закона. Твърди, че
изводът на административния орган, че с местоположението на оградата се цели да
се възпре достъпа с превозни средства към собствената му сграда е правилен, но
неправилно органът е приел, че въпреки това той няма интерес да обжалва разрешението за строеж. В този
смисъл твърди, че е налице противоречие между мотиви и диспозитив на оспорената
заповед. С оглед констатацията на органа, че жалбоподателят е съсобственик на
съседния поземлен имот, както и че се касае за плътна ограда с височина до 2,2
м, се позовава на разпоредбата на чл.48,
ал.3 от ЗУТ и счита, че е необходимо изрично писмено съгласие от него като
съсобственик на засегнат имот, предвид, че оградата се изгражда по границата на
съсобствения му съседен имот. Твърди, че и в хипотезата на чл.48, ал.4 от ЗУТ
също се явява заинтересовано лице, тъй като и в този случай се изследва наличието
или липсата на съгласие. Твърди, че в случая органът неправилно се е позовал
единствено на разпоредбата на чл.149, ал.2 от ЗУТ, без да съобрази, че следва
да се приложат специалните разпоредби на чл.48 от ЗУТ, които в качеството му на
собственик на имот, засегнат от оградата, за която е издадено разрешение за
строеж, го правят заинтересовано лице. Моли оспорената заповед да бъде отменена
и преписката да бъде върната на органа за произнасяне по същество.
Ответният административен орган-Началникът на РДНСК
Северозападен район в придружителното писмо, с което е изпратена
административната преписка в съда е изразил становище за неоснователност на
жалбата. Сочи, че при нов строеж, какъвто е процесният, заинтересовани лица да
обжалват строителното разрешение съгласно чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ са
възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления
имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон.
Според ответника жалбоподателят не е доказал да е съсобственик или да притежава
ограничени вещни права в имот с ид. 56722.651.319 по КК на гр.Плевен, нито
право да строи в него по силата на специален закон, поради което не е
заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ. Твърди още, че
органът е обвързан с установеното положение с Решение 613/02.05.2012 год. по
гр.дело№7461/2011 год. на РС Плевен, с което на основание чл.109 от ЗС, ЕТ
„Диана-П.А.” е осъден да преустанови преминаването си през имот с ид.
56722.651.319, именно защото не съществува възникнал в негова полза
сервитут-право на преминаване през имота. Сочи още, че с Решение
№512/26.09.2013год. по адм.дело 415/2013 год. на АС Плевен е отменена като
незаконосъобразна заповед №РД-12-125/01.03.2013 год. на заместник кмета на
община Плевен, с която е било учредено по реда на чл.192, ал.2 от ЗУТ право на
преминаване в полза на ЕТ „Диана-П.А.”
през имот 56722.651.319, поради което същата не е породила действие и за
жалбоподателя не съществува право на
преминаване. След като не е съсобственик на процесния имот, няма право на
строеж в него, сервитут, право на ползване или да строи по силата на специален
закон, според органа жалбоподателят няма
право да обжалва издаденото разрешение за строеж в имот 56722.651.319 и не е заинтересовано
лице. Твърди още, че разпоредбата на чл.48, ал.4 от ЗУТ е специална и позволява
при липса на съгласие на собственик на засегнат имот, строителството на плътна
ограда с височина на плътната част над 0,60 м. да се допусне, ако се разположи
изцяло в имота на възложителя и ако разстоянието от оградата до жилище в първия
етаж на сграда в съседния УПИ е по-голямо или равно на височината на плътната
част. Собствената на жалбоподателя сграда според органа е разположена в съседен
имот и е на отстояние от оградата, значително надхвърлящо височината й от 2,20м., като съобразявайки мащаба на
приложените скици отстоянието приблизително е 22м. Предвидено е оградата да се
изпълни изцяло в имота на възложителя и в този случай според органа не е
необходимо изрично съгласие от жалбоподателя за изграждането й, поради
което и на това специално основание
жалбоподателят не се явява заинтересовано лице. Сочи още, че чл.48 от ЗУТ
изисква определено отстояние от жилище в съседен обект, а сградата на
жалбоподателя по своето предназначение не е жилищна.
Заинтересованата страна „Агротекс НД” ООД гр.Плевен в
указания от съда срок не е депозирало становище по жалбата.
Съдът, за да се произнесе по жалбата, съобрази
следното:
„Агротекс-НД” ООД гр.Плевен е собственик на поземлен имот
в гр.Плевен, ул „Кара Кольо” №2с ид. 56722.651.319 по КК на гр.Плевен, както и
на разположените в същия имот сгради с идентификатори 56722.651.319.1, 56722.651.319.13, 56722.651.319.14, 56722.651.319.15,
56722.651.319.18, 56722.651.319.20, 56722.651.319.21 и 56722.651.319.5, въз
основа на Постановление за възлагане на
недвижим имот от 11.12.2013 год. на ЧСИ, влязло в законна сила на 19.12.2013
год. На 14.04.2014 год. „Агротекс-НД” ООД гр.Плевен е подал заявление вх.№ТСУ и
С-26-4805-2 до главния архитект на община Плевен, за издаване на разрешение за
строеж за ограда в стр.кв.611, УПИ VI, ПИ с
идентификатор 56722.651.319 по плана на гр.Плевен. Към заявлението са приложени
скица за проектиране и конструктивно становище от строителен
инженер-конструктор. Въз основа на заявлението е издадено Разрешение на строеж
№126/17.04.2014 год., с което е разрешено на „Агротекс-НД” ООД гр.Плевен да
извърши строителство на ограда по част от западната граница на УПИ с
идентификатор 56722.651.319-шеста категория в УПИ VI, с идентификатор 56722.651.319, кв.611 по плана на
гр.Плевен с административен адрес гр.Плевен, ул „Кара Кольо” №2. Против
издаденото Разрешение за строеж е
подадена жалба №ТСУ и С-70-1755-5/05.06.2014 год. от ЕТ „Диана-П.А.”. По
подадената жалба е постановена оспорената в настоящото производство Заповед
№ДК-10-СЗР-20/01.07.2014 год., издадена от Началника на РДНСК-Северозападен
район, с която е прекратено образуваното производство по обжалване на
Разрешение за строеж №126/17.04.2014 год., издадено от главния архитект на
община Плевен на „Агротекс-НД” ООД гр.Плевен за „Ограда по част от западната
граница на урегулиран поземлен имот с идентификатор 56722.651.319-шеста
категория” в УПИ VI, кв.611 по плана на гр.Плевен с
административен адрес гр.Плевен, ул „Кара Кольо” №2. За да постанови този
резултат, административният орган е приел, че
жалбоподателят не е заинтересовано лице
по смисъла на чл.149, ал.2 от Закона за устройство на територията. За да
постанови този резултат, органът е приел, че при нов строеж, какъвто е
процесният, заинтересовани да обжалват РС съгласно чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ са
възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления
имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон.
Изложени са мотиви, че жалбоподателят не притежава собственост и ограничени
вещни права в имот с идентификатор 56722.651.319, нито права да строи в него по
силата на специален закон, поради което не е заинтересовано лице и жалбата му е
недопустима. Изложено е, че сградата с идентификатор 56722.651.589.5,
собственост на жалбоподателя , е на отстояние от оградата, значително
надхвърлящо височината и от 2,20 м, като е зададена да се изпълни изцяло в
имота на възложителя, поради което не е необходимо изрично съгласие от жалбоподателя за
изграждането й и на основание чл.48, ал.4 от ЗУТ, за жалбоподателя липсва
правен интерес да оспори РС. Органът е констатирал, че с решение
№613/02.05.2012 год. по гр.дело №7461/2011 год. на РС Плевен жалбоподателят е
осъден на основание чл.109 от ЗС да преустанови преминаването си през имот с идентификатор 56722.651.319,
защото не съществува възникнал в негова полза сервитут-право на преминаване
през този имот. С решение №512/26.09.2013 год. по адм.дело 415/2013 год. на АС
Плевен е отменена Заповед №РД-12-125/01.03.2013 год. на заместник-кмета на
община Плевен, с която е било учредено по реда на чл.192, ал.2 от ЗУТ право на преминаване в
полза на жалбоподателя, като е направен извод, че на основание постановеното
решение към момента на издаване на разрешението за строеж в полза на
жалбоподателя не съществува и не е възникнало право на преминаване през имот с идентификатор
56722.651.319. Направен е извод, че след
като не е съсобственик на п.и. 56722.651.319,
не притежава сграда в него, нито друго ограничено вещно право, жалбоподателят
няма право на жалба против издаденото
РС. На тези основания, административният орган е прекратил образуваното
производство по обжалване на Разрешение за строеж №126/17.04.2014 год.
От друга страна, жалбоподателят в настоящото производство-ЕТ „Диана- П.А.” е
съсобственик на съседен поземлен имот с идентификатор 56722.651.589, образуван
от имот с идентификатор 56722.651.492.
Същият притежава 875/9856 ид.части от ПИ
с проектен идентификатор 56722.651.589 по кад.карта и кад.регистри с проектна
площ 9856 кв.м., като имотът е образуван от пи с идентификатор 56722.651.492,
видно от Договор за доброволна
делба на недвижим имот, вписан под
№2172/28.02.2014 год. и скица на поземлен имот №15-45482/06.03.2014 год. С
решение №613/02.05.2012 год. по гр.дело №7461/2011 год. на РС Плевен
жалбоподателят е осъден на основание чл.109 от ЗС да преустанови преминаването
си през имот с идентификатор
56722.651.319, защото не съществува възникнал в негова полза сервитут-право на
преминаване през този имот. Решението е влязло в законна сила на 25.09.2012
год. С решение №512/26.09.2013 год. по адм.дело 415/2013 год. на АС Плевен е
отменена Заповед №РД-12-125/01.03.2013 год. на заместник-кмета на община
Плевен, с която е било учредено по реда на
чл.192, ал.2 от ЗУТ право на преминаване в полза на жалбоподателя
поради допуснати процесуални нарушения
при издаването на заповедта и поради факта, че същата е издадена, преди влизане
в сила на акта, издаден по реда на чл.210 от ЗУТ за определяне цената на
правото на преминаване.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 216, ал.1 от ЗУТ, строителното
разрешение, когато не е съставна част на комплексен проект за инвестиционна
инициатива, не подлежи на пряко обжалване пред съд - на пряк съдебен контрол
подлежи заповедта на началника на РДНСК, с която той се произнася по подадената
пред него жалба срещу строително разрешение. Заповедта представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т.2 от ЗУТ и подлежи на
обжалване по реда на чл. 215 във връзка с чл. 216, ал.5 от ЗУТ. Тъй като
производството по чл. 216, ал.2-5 ЗУТ е процесуална предпоставка за допустимост
на съдебния контрол върху първоначалния административен акт, началникът на
РДНСК е длъжен да се произнесе по подадената жалба. В настоящият случай производството
пред Началника на РДНСК Плевен-СЗР се е развило по реда на чл.216, ал.5 от
Закона за устройство на територията, съгласно който преди да разгледа жалбата
или протеста по същество, началникът на регионалната дирекция за национален
строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице прави проверка на тяхната
допустимост. Ако прецени, че жалбата или протестът са недопустими,
производството се прекратява с изрична заповед. Заповедта може да се оспори с
частна жалба или протест по реда на чл. 215. Съответният административен съд се
произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Ето защо, настоящото
производство, образувано по жалбата на П.Д.А.
***, в качеството му на управител и представляващ ЕТ „Диана-П.А.” против
Заповед №ДК-10-СЗР-20/01.07.2014 год., издадена от Началника на
РДНСК-Северозападен район, се развива по реда на чл.216, ал.5, изр.последно от
ЗУТ.
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на
09.07.2014 год., видно от обратна разписка на л.13 от делото, а частната жалба е
подадена на 17.07.2014 год. и заведена в
деловодството на административния орган с вх.№РС-Пл-436-01-071, поради което
като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от лице, адресат на същата, за
което лице заповедта е неблагоприятна и пред надлежния съд, жалбата се явява
допустима за разглеждане. Развилото се административно производство пред
Началника на РДНСК-СЗР е инициирано от жалбоподателя, той е надлежен участник в
него и е адресат на атакуваната заповед. Ето защо жалбата срещу тази заповед е
допустима, като подадена от лице, което има правен интерес да я обжалва, тъй
като спрямо него тя като индивидуален административен акт има пряко действие и
накърнява негови права и интереси. Наличието на легитимация по чл. 149, ал. 2
от ЗУТ, респективно чл. 48, ал. 3 - 7 от него е въпрос по същество на спора, по
който съдът следва да се произнесе със своето решение, а не относно
допустимостта на подадената жалба.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена и подписана от И. Н., определена да замества началника на РДНСК Северозападен
район за периода от 16.06.2014 год. до
04.07.2014 год.(оспорената заповед е издадена на 01.07.2014 год. ), съгласно
приложената на л.12 от делото Заповед №РД-13-112/05.06.2014 год. Следователно,
оспорената заповед е издадена от компетентен орган-Началникът на РДНСК
–Северозападен район, при условията на заместване на титуляра на длъжността. Заместването
се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна
невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от
непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична
писмена заповед, отсъстващият титуляр се замества от друго лице. За определения
период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като
върши това от името на замествания орган ( в този смисъл ТР №4/2004 год. на
ВАС). Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма за валидност и
при съблюдаване на материалноправните предпоставки на закона.
Установява се от събраните писмени доказателства и не
се спори между страните, че в случая се касае за нов строеж, в която хипотеза съгласно текста на чл.149, ал.2, т.1 ЗУТ
заинтересовани лица са възложителят, собствениците и носителите на ограничени
вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по
силата на специален закон. Жалбоподателят, видно от приложените документи за притежаваните
от него права на собственост (договор за доброволна делба на л.20-21) и скици
на л.76-77 от делото, се легитимира като
съсобственик не на процесния имот, в който е разрешено строителството, а на съседен
поземлен имот с идентификатор 56722.651.589, образуван от имот с
идентификатор 56722.651.492. Жалбоподателят
не притежава и ограничени вещни права върху процесния имот, нито право да строи
в него по силата на специален закон. Установи се от приобщеното по делото решение №512/26.09.2013 год. по адм.дело
415/2013 год. на АС Плевен, че със същото е
отменена Заповед №РД-12-125/01.03.2013 год. на заместник-кмета на община
Плевен, с която е било учредено по реда на
чл.192, ал.2 от ЗУТ право на преминаване в полза на жалбоподателя
поради допуснати процесуални нарушения
при издаването на заповедта и поради факта, че същата е издадена, преди влизане
в сила на акта, издаден по реда на чл.210 от ЗУТ за определяне цената на
правото на преминаване. На жалбоподателя е указано с определение №878/06.08.2014 год. да представи и
доказателства има ли инициирано ново производство по чл.192, ал.2 от ЗУТ относно учредяване право на преминаване на
жалбоподателя през имота, собственост на
„Агротекс-НД” ООД гр.Плевен след
отмяна на предходно издадена заповед с решение по адм.дело №415/2013 год.на АС
Плевен и ако има- на какъв етап е това производство, респективно има ли
учредено на друго основание ограничено вещно право върху имот с идентификатор
56722.651.319 в полза на жалбоподателя. В определения от съда срок
жалбоподателят не е представил доказателства в този смисъл. Приложеният по
делото на л.65 отговор на изпратена от жалбоподателя до „Агротекс-НД” ООД
гр.Плевен нотариална покана, от който се установява, че жалбоподателят е
поискал предприемане на действия за
учредяване право на преминаване през процесния имот, не поражда права в полза
на жалбоподателя, доколкото не е налице писмено споразумение с нотариална
заверка на подписите на собствениците на двата съседни имота, респективно
влязла в сила заповед на кмета на
общината по смисъла на чл.192 от ЗУТ. Следователно , в полза на жалбоподателя
няма и надлежно учреден сервитут-право на преминаване, респективно каквото и да
е вещно право върху имота, в който е разрешено строителството на оградата.
Жалбоподателят не притежава процесуална легитимация да
оспори издаденото разрешение за строеж и на основание чл.48 от ЗУТ. В случая не
е приложима разпоредбата на чл.48, ал.3 от ЗУТ, съгласно която оградите към
съседните урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни части в двата имота
и в тези случаи , ако оградата е плътна с височина над 0,6 м, тя се допуска въз
основа на изрично писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти и ако
разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния
урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част
на оградата. В случая със самото издадено
разрешение за строеж е предвидено строителството на оградата по част от западната граница на
УПИ 56722.651.319, да се осъществи
изцяло в УПИ VI с идентификатор 56722.651.319, кв.611 по плана на гр.Плевен,
т.е. изцяло в имота, собственост на „Агротекс-НД” ООД, а не да се разположи с
равни части в двата съседни имота. Това е предвидено и в приложеното към РС
конструктивно становище на л.63 от делото, в което по т.2 е описано, че
оградата се разполага изцяло в имота на възложителя. В този случай, при
разполагане на оградата изцяло в имота на възложителя, не се изисква съгласие
на собственик на засегнат имот и аргумент в тази посока е разпоредбата на
чл.48, ал.4 от ЗУТ. В този случай, именно поради липсата на съгласие на собственик на засегнат
имот, строителството на плътна ограда между съседни имоти с височина на
плътната част над 0,6 м се допуска, ако са спазени следните предпоставки: разстоянието
от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен
имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата, като
оградата се разполага изцяло в имота на възложителя. В конструктивното
становище е посочено освен, че оградата ще бъде разположена изцяло в имота на
възложителя, още, че височината на оградата е до 2.2 м., поради което следва да
е изпълнено изискването на закона разстоянието от оградата до жилище в първия
етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот да е по-голямо или равно на
височината на плътната част на оградата. На първо място следва да се посочи, че
всички сгради, които попадат върху поземлен имот с идентификатор 56722.651.589,
съсобственост на жалбоподателя, а именно сгради с идентификатори
56722.651.589.1, 6722.651.589.2, 56722.651.589.3, 56722.651.589.4,
56722.651.589.5, 56722.651.589.6, 56722.651.589.7, 56722.651.589.8,
56722.651.589.9, 56722.651.589.10, 56722.651.589.11 и 56722.651.589.12,
представляват складови бази, промишлена сграда, сгради за производство, видно
от скица от СГКК №15-45482/06.03.2014 год. на л.64 от делото, а не жилищни сгради
по смисъла на чл.48, ал.4 от ЗУТ. Независимо
от горното обаче, установява се от приложената скица на л.62 от делото, че оградата е предвидено да бъде изградена по
западната граница на УПИ VI (56722.651.319),
обозначена с плътна черна линия с отбелязване на дължината -37.65 метра. Видно
от приложените скици на л.76 и 77 от делото е, че разстоянието в сантиметри по приложените
скици от оградата до самостоятелните
обекти с идентификатори 56722.651.589.5
и 56722.651.589.6, собственост на жалбоподателя, е съответно 2,2 см. по скица
на л. 76 от делото, изработена в мащаб 1:1000 и 1,1 см. по скица на л.77 от
делото, изработена в мащаб 1:2000, а разстоянието в сантиметри по приложените скици
от оградата до самостоятелен обект с
идентификатор 56722.651.589.7 е 0,7 см.
по скица на л. 76 от делото, изработена в мащаб 1:1000 и 0,35 см. по скица на
л.77 от делото, изработена в мащаб
1:2000. Съобразено с мащабите на приложените скици, това разстояние
след трансформирането му в метри, е
както следва: от оградата до сгради с идентификатори 56722.651.589.5 и
56722.651.589.6- двадесет и два метра,
от оградата до сграда с идентификатор 56722.651.589.5-седем метра, т.е. във
всички случаи разстоянието е по –голямо
от височината на плътната част на оградата . В хипотезата на чл.48, ал.4 от ЗУТ
, при изпълнение на посочените изисквания на нормата, не се изисква съгласие от
собствениците на засегнатите имоти.
Съгласно чл. 147, ал.1, т. 7 и ал.2 от ЗУТ за издаване
на разрешение за строеж за ограда не се изисква одобряване на инвестиционен
проект, като в този случай се представя становище на инженер-конструктор с
указания за изпълнението, каквото се съдържа в административната преписка. По
силата на чл. 153, ал.1 от ЗУТ, в случаите, когато не се изисква одобряване на инвестиционен
проект, в чиято хипотеза попада процесния казус, разрешение за строеж се издава
само въз основа на искането за разрешение и документ за собственост. От данните
по делото се установява, че тези
документи са представени.
Като е достигнал до същите изводи, административният
орган е постановил един правилен и законосъобразен акт. Жалбата срещу същия е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на П.Д.А. ***, в качеството му на
управител и представляващ ЕТ „Диана-П.А.”, с ЕИК 030047511, против Заповед
№ДК-10-СЗР-20/01.07.2014 год., издадена от Началника на РДНСК-Северозападен
район, с която е прекратено образуваното
производство по обжалване на Разрешение за строеж №126/17.04.2014 год.,
издадено от главния архитект на община Плевен на „Агротекс-НД” ООД гр.Плевен за
„Ограда по част от западната граница на урегулиран поземлен имот с
идентификатор 56722.651.319-шеста категория” в УПИ VI, кв.611 по плана на гр.Плевен с административен адрес
гр.Плевен, ул „Кара Кольо” №2.
Определението е окончателно и не подлежи на оспорване,
съгл. чл. 216 ал.5 предл. последно от ЗУТ.
Преписи от определението да се изпратят на
жалбоподателя, Началника на РДНСК-СЗР, „Агротекс-НД” ООД гр.Плевен и главен
архитект на гр.Плевен.
СЪДИЯ: