Р E Ш Е Н И Е
№ 473
гр.Плевен, 07.10.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември,
две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
Председател: ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
Членове: Калина Пецова
Снежина И.
При секретаря М.К. и с участието на
прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова
касационно административно-наказателно дело № 647 по описа за 2014 г. на Административен съд -
Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 894 ОТ 25.06.2014г., постановено по НАХД № 1061 по описа за 2014г. на Районен съд гр. Плевен е потвърдено
наказателно постановление /НП/ № 15-1502869/06.03.2014г. на Директора на
дирекция “Инспекция по труда” /Д”ИТ”/ гр. Плевен, с което на И. А. И. *** за нарушение на чл.
63, ал. 1 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е
наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева.
Срещу решението е подадена касационна
жалба от И. А. И.,
чрез процесуален представител адв. П. В. от ПлАК, който счита същото за
неправилно и незаконосъобразно. В жалбата сочи, че в хода на
административнонаказателното производство били допуснати съществени процесуални
нарушения. В пространно изложение по същество са наведени съображения за
неправилно приложение на материалният закон. Твърденията са, че не би могло да
бъде извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ към момента на извършване на
проверката 13.02.2014г. т.к. трудов договор с лицето, предоставящо работна сила
не е бил сключен. Счита, че установеното нарушение към дата 13.02.2014г. е
такова по чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 1, от КТ. По същество моли за
отмяна на съдебното решение и наказателното постановление.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. В.,
който поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба Директора
на Д”ИТ” Плевен, редовно призован, се представлява от юрк И. с пълномощно по
делото, която оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка:
На 13.02.2014г. и 19.02.2014г. по
документи била извършена проверка от служители на Д”ИТ” Плевен в обект „кравеферма“, намираща се в с. Беглеж,
стопанисвана от ЗП И.А.И. със собственик И.А.И.. Установено било, че като
работодател И. е допуснала до работа като общ работник в кравефермата лицето А.
И. А., преди
да й предостави екземпляр от сключен трудов договор и копие от уведомлението по
чл. 62, ал.3, от КТ, заверено от ТД на НАП. съставен бил АУАН № 15-1502869 от
19.02.2014г. с който на ЗП - И.А.И. *** било повдигнато административно
обвинение за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. По така съставеният акт било
издадено наказателно постановление № 15-1502869/06.03.2014г. с което била
наложена глоба в размер на 1500 лева на И.. За да потвърди последното РС Плевен
приел, че безспорно било установено административното нарушение и неговия
извършител, в хода на административнонаказателното производство не били
допуснати съществени процесуални нарушения, правилно била установена нарушената
норма, като наказанието било коректно индивидуализирано. При тези мотиви съдът
потвърдил оспореното наказателно постановление.
Решението на РС Плевен е неправилно, постановено
в нарушение на материалния закон с оглед събраните по делото доказателства и
следва да бъде отменено, като съображенията за това са следните:
По фактите не се спори между нарушителя и АНО.
От АУАН № 15-1502869 от 19.02.2014г. и декларация от А. А. (л. 8 от делото) се
установява, че на 13.02.2014г. същата е предоставяла работна сила в кравеферма,
находяща се в с. Беглеж, стопанисвана от ЗП И.А.И., без правоотношенията и да
са били уредени като трудови с трудов договор. Следователно, налице е нарушение
на трудовото законодателство по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
Това нарушение поглъща визираното в АУАН и НП такова по чл. 63, ал. 2 от КТ,
защото първият елемент от фактическия състав на законосъобразното полагане на
наемен труд е именно сключването на трудов договор (арг. чл. 61, ал. 1 от КТ).
Едва след като е сключен трудовия договор, същият подлежи на обявяване пред НАП
(чл. 61, ал. 3 от КТ), копие от което обявление следва да бъде предоставяно на
работника по арг. от чл. 63, ал. 1 от КТ. С други думи казано, след като правоотношенията
не са уредени с писмен трудов договор (писмената форма е форма за
действителност), то е невъзможно да бъде извършено нарушение по чл. 63, ал. 3
от КТ, т.к. няма какво да бъде предоставено на работника.
По делото на л. 12 е приложен трудов договор №
001/17.02.2014г., сключен същата дата между И. А. И. в качеството си на
работодател и А. И. А. като работник. Този трудов договор обаче единствено
доказва нарушението по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, установено
от проверяващите на 13.02.2014г. при извършена проверка на място в
кравефермата. Следователно, при правилно установена фактическа обстановка
административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон.
Достигайки до изводи, различни от настоящите,
РС Плевен е постановил порочен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 894 ОТ 25.06.2014г., постановено по НАХД № 1061 по описа за 2014г. на Районен съд гр. Плевен, като
вместо него постанови
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
15-1502869/06.03.2014г. на Директора на дирекция “Инспекция по труда” гр.
Плевен, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.