РЕШЕНИЕ

№ 441

град Плевен, 29 Септември 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на девети септември две хиляди и четиринадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КАЛИНА ПЕЦОВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар М.К.  и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 646/2014 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП- гр. Велико Търново, офис Плевен, чрез пълномощник юрк Ц. Г., срещу решение № 888/26.06.2014 г. постановено по н.а.х.д. № 1785/2014 г. на Районен съд гр. Плевен с доводи, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че неправилно като основание за отмяна на процесното наказателно постаноление съдът е посочил, че административно наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН и на следващо място, не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като според съда в конкретния случай се касае именно за маловажен случай, подробно и обстойно мотивирайки своите доводи в тази насока. Твърди, че в процесното наказателно постановление и в акта, който предшества издаването му, това изискване на законодателя е изъплнено. Сочи, че с неподаването на справка-декларация и отчетните регистри в срок, се счита за осъществен състава на вмененото на лицето нарушение. Твърди, че изпълнителното основание (неподаване) е довършено с изтичането на нормативно регламентирания срок за подаване на справка-декларация и отчетни регистри по ЗДДС. Навеждат се доводи, че както в наказателното постановление, така и в АУАН е посочен изрично този нормативно регламентиран срок-14.01.2014 г., с изтичането на който нарушението е довършено-решение № 163/31.03.2011 г., решение № 243/05.05.2011 г. по описа на Административен съд-Плевен. Счита още, че неправилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Твърди, че в конкретния случай се касае за формално по характера си нарушение, такова на така нареченото „просто извършване“, при което с факта на установяването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административно наказателна санкция. Сочи, че при формалните административни нарушения е невъзможно да се направи преценка относно липсата или незначителността на вредни последици, поради липсата на такива, каквато преценка е направил Районен съд гр. Плевен. Посочва се, че минимилното във времево отношение закъснение за подаване на справка-декларация и отчетни регистри е предопределило налагането на санкция, която е минималната за съответния по вид и характер административно нарушение. Твърди, че е налице висока степен на обществена опасност, тъй като е нарушена законова норма-чл. 125, ал.5  от ЗДДС, а оттам и чл. 60, ал.1 от Конституцията. Излагат се доводи, че останалите съображения на съда, могат да бъдат релевантни само във връзка с индивидуализацията на наложената санкция с оглед размерът й, но не и като изключващи я, в който смисъл е решение № 95/07.03.2011 г. на Административен съд-Плевен. Моли се, съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното  решение на Районен съд гр. Плевен и да постанови такова, с което да потвърди процесното наказателно постановление.

Касаторът – ТД на НАП-В.Търново, офис Плевен  се представлява от юрк Ц. Г., който моли съдът да постанови  решение, с което да отмени решението на РС Плевен, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да потвърдите НП. Посочва, че едно от основанията за отмяна на НП е именно процесуално нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 75, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в НП и АУАН не присъства място и дата на извършване на нарушението. Твърди, че тези изводи са неоснователни, тъй като при справка с АУАН и НП е видно, че „Акома“ ЕООД , като регистрирано по ЗДДС лице, не е подало справка-декларация и отчетни регистри за м. февруари 2014 година. Сочи, че с неподаване на справката  в срок е осъществен съставът на нарушението, а законно регламентираният срок е до 14.03.2014 година. На следващо място, като основание за отмяна твърди, че съдът  е посочил, че административно наказващия орган, в нарушение на разпоредбите на закона, не е приложил чл. 28 от ЗАНН за маловажност на деянието. Намира този довод за неоснователен, тъй като се касае за формално нарушение, при което законодателят презюмира настъпването на вредни последици. Твърди, че в решението си РС Плевен е анализирал смекчаващите обстоятелства, но е пропуснал, че при преценката им законодателят визира и налагане на минимален размер на санкцията, което в случая е направено. Моли съдът  да отмени  решението и да постанови  друго, с което да потвърди НП.

Ответникът – „Акома“ ЕООД гр. Плевен чрез представляващ М.И.Н.,***, се представлява от адв. Н.Д., който моли съдът да остави без уважение касационната жалба и да потвърди атакуваното съдебно решение, което счита  за обосновано на фактите и обстоятелствата по случая. Сочи, че не е налице порок при постановяването му. Навежда доводи, че  Районният съд е обсъдил всички доказателства, направил е правни и верни изводи, приложил  е правилно материалния и процесуалния закон. Наведените доводи за незаконосъобразност на съдебното решение счита за неоснователни. Посочва, че видно  при запознаване с АУАН и НП, в същите не е посочено мястото и датата на твърдяното нарушение. Липсата на тези основни реквизити в издадените административни актове посочва като незаконосъобразност при издаването им. Намира, че правилно съдът е приел, че случаят е маловажен. Сочи, че се касае  за формално нарушение, но случаят е маловажен, тъй като със справката декларация се осъществява подаване на информация за съответния период и отчитане на данъчния субект – видно от приложените документи е, че дължимият данък е в размер на 6,51 лева и е внесен от доверителя му в законовия срок. Счита, че се касае за формално нарушение, тъй като има няколко часа забавяне на самата уведомителна справка. Твърди, че тези обстоятелства са обсъдени в доводите на Районния съд и е приложен чл. 28 от ЗАНН. Намира решението за правилно и законосъобразно в тази част и моли съдът да го потвърди.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че  с оглед събраните по делото доказателства касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО .

С оспореното решение е отменено наказателно постановление № 104247-0206330/21.05.2014 г. на и.д. директор офис на НАП-ПЛевен при ТД на НАП-Велико Търново, с което на „Акома“ ЕООД гр. Плевен чрез представляващ М.И.Н.,***, за това че като регистрирано по ЗДДС лице, не е подало справка-декларация и отчетни регистри по ЗДДС в законоустановения срок до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят-нарушение на чл. 125, ал. 5, т., във връзка с чл. 125, ал.1 от ЗДДС, чл. 125, ал. 5, т.2 във връзка с чл. 125, ал.3 от ЗДДС, на основание чл 53 във връзка с чл. 27 и чл. 3, ал.1 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в общ размер на 1000 лв.(хиляда) лв. За да отмени последното РС Плевен приел, че в хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени процесуални нарушения. Като такива са посочени невписването в АУАН на дата и място на извършване на нарушението. Според съдът последното било от съществено значение за съобразяване на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и по същество ограничавало правото на защита на нарушителя. На следващо място РС Плевен приел, че случаят бил маловажен, т.к. поради своята малозначителност нарушението имало изключително ниска степен на обществена опасност. Последното не било обсъдено от АНО, който според съда е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Неприлагането на разпоредбата, според РС Плевен водело до нарушение на материалния закон и налагало отмяна на наказателното постановление.

Решението на РС Плевен е неправилно и следва да бъде отменено, като съображенията за това са следните:

Административно – наказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение № 0206330 от 31.03.2014г. от инспектор приходи в отдел “Услуги за клиента”, НАП офис - Плевен. Съгласно обстоятелствената част на акта от “Акома” ЕООД не били подадени справка-декларация и отчетни регистри “Дневник за покупки” и “Дневник за продажби” по ЗДДС за данъчен период февруари 2014 г. в офис Плевен при ТД на НАП – град В. Търново в законоустановения срок до 14.03.2014 г. Посочено е още, че справката-декларация и отчетните регистри по ЗДДС за данъчен период месец февруари 2014г. се подават в офис Плевен на 15.03.2014 г. и са приети с вх. № 15001269436. Подадени са по електронен път. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателното постановление, с което на “Акома” ЕООД - Плевен, била наложена имуществена санкция  в размер на 500 лв. на основание чл. 179 от ЗДДС за извършено нарушение по чл. 125, ал. 5, във връзка с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 179 от ЗДДС за извършено нарушение по чл. 125, ал. 5, във връзка с чл. 125, ал. 3 от ЗДДС.

Касационният състав не споделя извода на РС Плевен, че конкретните нарушения представляват маловажен случай. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В случая е извършено формално нарушение, при което не е предвидено настъпване на вредоносен резултат, поради което посоченият по-горе критерий става неприложим. От друга страна конкретните нарушения на чл. 125, ал. 1 и чл. 125, ал. 3 от ЗДДС по никакъв начин не се отличават от обичайните нарушения на същите разпоредби.

С НП №104247-0206330/21.05.2014г. е ангажирана отговорността на търговеца за неизпълнение на две отделни задължения към данъчните органи, уредени в закона, както следва: неподаване на справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и неподаване на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. В чл. 125, ал. 5 от ЗДДС законодателят е предвидил справката-декларация и отчетните регистри да се подават до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Санкционната  разпоредба на чл. 179 от ЗДДС предвижда няколко състава не неизпълнение на задължения за подаване на документи към данъчните органи - регистрирано лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124, декларацията по чл. 157, ал. 2 или не ги подаде в предвидените срокове в предвидения срок се наказва с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. т.е. законодателят е предвидил санкции за няколко отделни нарушения, всяко от които представлява отделно деяние, не се кумулира и не се поглъща от останалите, съответно представлява отделен състав на нарушение и подлежи на самостоятелно наказание. Анализът на горепосочените разпоредби налага извода, че визираните нарушения са формални и се осъществяват с неподаването в срок на съответните данъчни документи.  По делото не се спори, че “Акома” ЕООД гр.Плевен не е подал изискуемите се справки-декларации и отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС. Възражението, направено пред първоинстанционния съд за обективно препятствие за подаване на декларациите е било неоснователно. Данъчнозадълженото лице е имало на разположение 14 дена за подаване на изискуемите декларации, поради което несериозно е възражението, в смисъл, че последният четиринадесети ден имало срив в интернет връзката. Действително справките-декларации са подадени на следващият ден, като дължимото ДДС било внесено, но тези обстоятелства засягат индивидуализацията на наложеното наказание, което по мнение на настоящият състав е съобразено от АНО, доколкото е наложена минимално предвидената санкция.

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Противно на становището на РС Плевен датата на извършване на нарушението е посочена – 14.03.2014г. Това е датата, до която е следвало да бъдат подадени справки-декларации и отчетните регистри, като с неподаването на същите се счита за осъществен съставът на вмененото на дружеството нарушение. Изпълнителното деяние (неподаване) е довършено с изтичането на нормативно регламентирания срок за подаване на тези документи. Както в обстоятелствената част на АУАН, така и в НП е посочен изрично този нормативно установен срок - 14.03.2014г., с изтичането на който нарушението е се счита довършено. Неясен за касационната инстанция е изводът на ПРС какъв друг срок или дата  следва да се впише в АУАН, за да се счете, че е наличен реквизитът на НП по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от приложената по делото Заповед № ЗЦУ – 28 от 06.01.2001г. и Заповед № 118.4/22.11.2013г. на ИД на НАП Отговорността на дружеството правилно е ангажирана, поради което оспореното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Като е достигнал до изводи, различни от настоящите РС Плевен е постановил неправилен съдебен акт, подлежащ на отмяна.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 888  от 26.06.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 1785/2014 г. на Районен съд – гр. Плевен, като вместо него постановява:

Потвърждава наказателно постановление № 104247-0206330/21.05.2014 г. на и.д. директор офис на НАП-Плевен при ТД на НАП-Велико Търново.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                                                                                                      2.