Р Е Ш Е Н И Е

№ 517 / 24 Октомври 2014г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на седемнадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

КАЛИНА ПЕЦОВА

Секретар: М.К.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 640 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 895 от 26.06.2014г., постановено по НАХД № 1759/ 2014г. Плевенският районен съд е отменил Наказателно постановление № 222 от 24.03.2014г. на Зам. кмета на Община Плевен, с което на Р.С.И. ***, на осн. чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 28,ал. 1, вр.чл. 16,т. 1 от Наредба № 14 на Общински съвет- Плевен за търговската дейност на територията на Община Плевен е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 28,ал. 1, във вр.с чл. 16,т. 1 от Наредба № 14 на Общински съвет Плевен.

Срещу така постановеното решение е постъпила касационна жалба от Община Плевен, чрез процесуалния представител юрисконсулт П.П.. Касаторът навежда доводи за неговата неправилност, като твърди, че разглежданият случай не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28, б. „а” от ЗАНН. Счита, че деянието крие непосредствена и съществена опасност от засягане на значими обществени отношения / здравето на неограничен кръг хора/. Навежда довод, че диспозитивът на нарушената разпоредба е забранителен и не обвързва деянието с настъпването на вреди. Здравословното състояние и социалното положение на нарушителя не са обсъдени и уважени от наказващия орган, тъй като не са му били известни. Не може да бъде такова обстоятелство и т.нар. от съда „пределна възраст”. Отделно от това, самият жалбоподател в жалбата си твърди, че „ продава в петък по 2 часа” т. е не се касае за изолиран случай. Моли да бъда отменено решението и потвърдено наказателното постановление. По същество, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът оспорва жалбата, моли да се потвърди решението. Навежда доводи за тежкото си здравословно и социално положение.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените от жалбоподателя основания, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение Плевенският районен съд обосновано е приел, че изложените в АУАН фактически констатации са установени по несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства и от свидетелските показания на П. Л. и А. М.. Направил е извод, че не е налице спор по фактите, описани в АУАН и НП, както и , че административнонаказващият орган обосновано е приел , че е нарушена разпоредбата на чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 16, т. 1 от Наредба № 14 на Общински съвет-Плевен. Тези изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция.

За да отмени наказателното постановление е приел, че конкретният случай е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН , наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата и да освободи нарушителя от административно-наказателна отговорност. Като основание за този извод е преценил обстоятелството, че не са констатирани значителни вредни последици от нарушението, както и мотивите за извършването му- липса на парични средства за закупуване на лекарства при влошено здравословно състояние и пределна възраст на нарушителя. Мотивирал е решението си и с това, че нарушението е първо по реда си, и, съобразявайки ТР№ 1/2007г. е отменил наказателното постановление.

Така изложените изводи не се споделят от настоящия съдебен състав. С деянието, за извършването на което е наложено административното наказание се засяга особено важен обществен интерес- животът и здравето на хората, които биха закупили домашно произведения алкохол. Този интерес е приоритетен пред безспорно съществуващия факт на влошено здравословно и социално положение на нарушителя, поради което последните обстоятелства не могат да мотивират извод за незначителност на нарушението. Търговията с хранителни продукти / какъвто в случая се явяват домашно приготвените алкохолни напитки/, производството на такива продукти, съхраняването им, условията, при които се допускат на пазара, контролът спрямо лицата, на които се разрешава да боравят и продават такива продукти, както и редица други обстоятелства са обект на строг контрол от страна на редица институции, и нарушаването на правилата, дори в по- незначителен вариант винаги се приема като съществено, тъй като с него се застрашава здравето и понякога животът на потенциалния потребител. Търговията с негодни или опасни за здравето хранителни продукти никога не е маловажно нарушение, и нерегламентираната търговия с хранителни продукти с неустановен произход , които не са били обект на какъвто и да било контрол за годност и безопасност съдът счита за особено съществено административно нарушение, което неоснователно е било дисквалифицирано като такова от Районния съд.

Независимо от погрешните изводи за значимостта на нарушението, като краен резултат решението на РС е правилно поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в административнонаказателното производство, което не е отчетено от решаващия съд. Касационната инстанция не споделя извода на последния за издадено в отсъствие на процесуални нарушения НП. Като такова се преценява нарушението на чл. 42, т. 5 от ЗАНН. Като нарушена законова разпоредба в АУАН е посочена: „Наредба № 14 на Общински съвет.Плевен” без да е конкретизирана правната норма . Посочването на наименованието на нарушения нормативен акт / в случая Наредба № 14/ , съдът не преценява като изпълнение на а чл. 42, т. 5 от ЗАНН , тъй като за нарушителя не е налице яснота в този начален момент на администратвнонаказателното производство на какво основание се счита, че е извършил нарушение, включително и с оглед на възможността, която му дава законът за възражение по съставения акт. Това нарушение, в конкретно разглеждания случай съдът преценява като съществено, засягащо правото на защита на наказаното лице и обосноваващо незаконосъобразност на наказателното постановление.

Като е отменил последното, макар и на основание, което не се приема от настоящия съд, Районният съд е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 895 от 26.06.2014г., постановено по НАХД № 1759/ 2014г. на Плевенския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.