Р E Ш Е Н И Е

№ 469

гр.Плевен, 3 Октомври 2014 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:                                           Председател: Цветелина Кънева

                                                                 Членове:  Катя Арабаджиева

                                                                               Снежина Иванова

при секретаря А.Х. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 639 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 883 от 25.06.2014 г., постановено по нахд № 1460/2014 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 98868-F088957 от 24.03.2014 г. на И.Д.Директор офис на НАП – Плевен при ТД на НАП – Велико Търново, с което на основание чл.178 от ЗДДС на Д.Г.Ц. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за извършено административно нарушение по чл.109 ал.1, във връзка с чл.107 т.3 от ЗДДС, за това, че при извършване на проверка във връзка с Резолюция за извършване на проверка № 152691300032202 от 01.10.2013 г. за наличие на основания за дерегистрация по ЗДДС е установено, че в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, за което са налице обстоятелствата по чл.107 т.3 от ЗДДС – заличаване на едноличния търговец от търговския регистър, не е подало заявление за дерегистрация по ЗДДС в законоустановения срок – 14 дни от датата на заличаване.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Д.Г.Ц., която счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Според нея е допуснато съществено процесуално нарушение, което води до ограничаване правото й на защита и което районният съд не е отчел, а именно, че в АУАН като нарушена разпоредба е посочено чл.109 ал.1 от ЗДДС, а в НП – чл.109 ал.1, във връзка с чл.107 ал.3 от ЗДДС. Твърди, че съгласно § 5 ал.1 от ПЗР на Закона за търговския регистър с настъпването на датата 01.01.2012 г. и заличаването на ЕТ от търговския регистър е загубила качеството си на данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗДДС, поради което не може да й се търси административно наказателна отговорност като физическо лице. Счита още, че извършеното нарушение е маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като липсват вредни последици от извършеното нарушение, липсват щети, причинени на фиска, нарушението е първо, а в тези случаи административно наказващият орган може да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Според касатора като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН административно наказващия орган е допуснал процесуално нарушение. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба Офис Плевен при ТД на НАП – Велико Търново в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Г., който моли да бъде оставено в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че жалбоподателката имала регистрирана фирма с наименование ЕТ „Дони – Д. П.”, регистрирано по ЗДДС . Съгласно пар. 4 ал.1 от ПЗР на ЗТР за ЕТ „Дони – Д. П.” била задължена да се пререгистрира в срок до 31.12.2011 г. Едноличния търговец не се пререгистрирал в законоустановения срок – жалбоподателката не подала заявление за пререгистрация на фирмата. На основание пар. 5  ал.1 от ПЗР на ЗТР,  ЕТ „Дони – Д. П.” било заличено служебно от  търговския регъстър, считано от 01.01.2012 г., тъй като не била поискана задължителната по пар. 4  ал.1 от ПЗР на ЗТР пререгистрация в посочения срок.  На 12.11.2013 г., Е. Ц. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП Велико Търново - офис Плевен извършил служебна проверка в информационната система на офиса за наличие на основания за дерегистрация по ЗДДС. Констатирал, че едноличният търговец, регистриран на името на жалбоподателя, бил заличен служебно от Търговския регистър на 01.01.2012 г., както и че от този момент до датата на проверката не било подавано заявление за дерегистрация по ЗДДС в рамките на законоустановения срок по чл. 109 ал. 1  вр. чл. 107 т. 3 ЗДДС, а именно – до 14 дни от датата на заличаване в Търговския регистър до 15.01.2012 г. На Ц. била изпратена покана да се яви в 7- мо дневен срок от получаването на поканата за съставяне и връчване на АУАН. Поканата била връчена с обратна разписка и подписана лично от лицето на 24.10.2013 г.  Ц. не се явила в посочения срок пред компетентните длъжностни лица в ТД на НАП Велико Търново – офис Плевен, поради което на основание чл. 40 ал. 2 ЗАНН на 12.11.2013 година бил съставен в нейно отсъствие  акт за установяване на административно нарушение.  По така съставения АУАН не били направени  възражения. Последният бил връчен лично на Ц. по постоянното и местоживеене. Въз основа на издадения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Ц. е наложена глоба в размер на 500 лв. Така описаната фактическа обстановка съдът установил по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства и от разпита на контролните органи на НАП.

Въз основа на установените факти съдът направил извод, че издаденото от И. Д. Директор офис на НАП Плевен при ТД на НАП Велико Търново наказателно постановление съдържа всички изискващи се реквизити по чл.57  ал.1 ЗАНН, както и че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване или ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Приел, че ЕТ, стопанисван и представляван от жалбоподателя е субект, регистриран по ЗДДС и съобразно разпоредбата на чл.107 т.3  ЗДДС заличаването на едноличния търговец от търговския регистър представлява абсолютно  основание за задължителна дерегистрация. По аргумент от разпоредбата на чл. 109 ал. 1 ЗДДС съдът съобразил, че в тези случаи данъчно задълженото лице следва да  подаде заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция по приходите в 14-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство – в случая служебното заличаване от търговския регистър, като установил от събраните доказателства, че жалбоподателят не изпълнил произтичащото от горните разпоредби задължение, с което осъществил състава на посоченото нарушение, което е такова на формално извършване.  На тези основания потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност на вмененото на Ц. нарушение и липса на допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да съставляват отменителни основания. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. 

Оплакванията в касационната жалба настоящата инстанция намира за неоснователни.

Твърди се в касационната жалба, че  в АУАН като нарушена разпоредба е посочено чл.109 ал.1 от ЗДДС, а в НП – чл.109 ал.1, във връзка с чл.107 ал.3 от ЗДДС, с което е допуснато нарушение на чл.57, т.6 от ЗАНН, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Действително, видно от доказателствата по делото, в съставения акт като нарушена е посочена разпоредбата на чл.109, ал.1 от ЗДДС, а в  издаденото НП - чл.109 ал.1, във връзка с чл.107 ал.3 от ЗДДС. Според константната практика на съдилищата съществено процесуално нарушение е налице тогава, когато с него съществено се засяга правото на защита на обвиненото лице да разбере за каква точно деятелност се обвинява със съставения акт за нарушение и в този смисъл да може адекватно и в пълен обем да организира защитата си. Според разпоредбата на чл.107, т.3 от ЗДДС основание за задължителна дерегистрация е  заличаването на едноличния търговец от търговския регистър. От една страна, в обстоятелствената част на съставения акт за нарушение е описано, че по отношение на привлеченото лице са налице обстоятелствата по чл.107, т.3 от ЗДДС-заличаване на ЕТ от търговския регистър, поради което не може да се твърди, че не е посочена разпоредбата на чл.107, т.3 От друга страна и съгласно разпоредбата на чл.109, ал.-1 от ЗДДС, посочена като нарушена в АУАН, в  случаите по чл. 107, т. 3 и 4 лицето подава заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство по чл. 107. Т.е. в самата посочена като нарушена разпоредба се съдържа препращане към разпоредбата на чл.107, т.3 от ЗДДС, тъй като именно този текст предвижда предпоставките за подаване на заявление за дерегистрация по ЗДДС. Ето защо , след като основанията за дерегистрация са изписани текстово в акта за нарушение и разпоредбата на чл.107, т.3 от ЗДДС е посочена в обстоятелствената част на акта, не може да се твърди, че е препятствано или ограничено правото на привлеченото лице да разбере в какво административно нарушение се обвинява, поради което не е налице и твърдяното съществено процесуално нарушение , както правилно е приел и ПРС.

Твърди се на следващо място в касационната жалба, че съгласно § 5 ал.1 от ПЗР на Закона за търговския регистър с настъпването на датата 01.01.2012 г. и заличаването на ЕТ от търговския регистър,касаторът  е загубил качеството си на данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗДДС, поради което не може да й се търси административно наказателна отговорност като физическо лице. Действително, след заличаването на ЕТ от търговския регистър не съществува данъчно задължено лице, което да извършва независима икономическа дейност .  Целта на закона обаче е именно такава , след преустановяване на дейността на едноличния търговец, който вече няма да извършва независима икономическа дейност, да заяви, че следва да бъде дерегистриран като лице, подлежащо на данъчна регистрация по ЗДДС. Противното тълкуване би обезсмислило съществуването на административнонаказателната разпоредба, санкционираща бездействието за подаване на заявление за прекратяване на регистрацията.

Неоснователно е и оплакването, че  извършеното нарушение е маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като липсват вредни последици от извършеното нарушение, липсват щети, причинени на фиска, нарушението е първо. Преценката на административно- наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН (макар и такава по законосъобразност) включва в обсега си обективни и субективните признаци, касаещи: степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези; съдебното минало и административните нарушения, извършени от нарушителя, постигане целите на наказанието, въпреки освобождаването от административно-наказателна отговорност, отношението на извършителя към извършеното и към последиците от извършеното, възрастта и имотното състояние на извършителя. Засегнатият кръг обществени отношения са под специален режим на закрила и регулиране, тъй като са свързани с фискалната политика на държавата. Един от приложимите критерии за разграничаване на отношенията, поставени под особено засилен режим на защита, е критерият за конституционната закрепеност на защитените блага и косвен признак е тежестта и обременителността на предвидената санкция. Предвиденият минимален размер на налаганата санкция -500 лева  е в размер около две минимални работни заплати, което е показателно, че законодателят е предвидил засилен режим на санкциониране с оглед особена защита на съответния кръг отношения. При това положение, съдът приема, че жалбоподателят е нарушил обществени отношения, които се отличават с висока степен на обществена опасност. Не са представени от касатора доказателства за имотното състояние на нарушителя, за съотношението на тежестта и обременителността на наложената санкция към имущественото състояние на наказаното лице, както и за другите относими към приложението на този институт критерии. От друга страна, обществената опасност на този вид формални нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. След като законодателят е квалифицирал определено бездействие на един субект- неподаване на заявление за дерегистрация в определен срок за административно нарушение, то при осъществяване на този фактически състав винаги е налице административно нарушение и наказващият орган е длъжен да санкционира субектът, който не е изпълнил задължението си. Този извод произтича и с оглед характера на отношенията, които засяга. Самото деяние накърнява реда и правната сигурност на данъчното документиране, затруднява дейността на органите по приходите и създава усложнения в отношенията между данъчните субекти от една страна, и между тях и данъчните органи, от друга.Ето защо категорично неизпълнението на едно законово задължение от вида на процесното не може да бъде определяно като маловажен случай, за който да не следва да се налага административно наказание на нарушителя. Що се отнася до това, че се касае за нарушение, извършено за първи път, наказващият орган е изпълнил задължението си да съобрази размера на наказанието с тежестта на нарушението и с това, че то е извършено за първи път, като е наложил глоба в минималния размер, предвиден в закона за това нарушение. Преценката на всички тези факти при така събраните доказателства навежда на извода, че не са налице достатъчно аргументи за квалифициране на извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, макар и тази преценка да е такава за законосъобразност.

Ето защо оспореното решение като валидно , допустимо и правилно, постановено при липса на релевираните касационни основания, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 883 от 25.06.2014 г., постановено по нахд № 1460/2014 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                       2.