;
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 862 / 31 Юли 2014 г.
На 31.07.2014г. в гр. Плевен, в закрито заседание Юлия Данева- съдия в
Административен съд- Плевен, докладчик по адм. дело № 637/2014г., след
като се запозна с постъпилата искова молба от П.Х.Д. установи следното:
Производството
е образувано по подаден от П.Х.Д. *** до
Районния съд-гр. Плевен УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК.
С Определение №
2206/05.06.2014 г. Районният съд е прекратил производството и е изпратил делото
по подсъдност на Административен
съд-Плевен, като е приел, че същото е с
правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди/ЗОДОВ/.
С Определение № 848/21.07.2014г./л.3/
настоящият съд е оставил исковата молба
без движение, като е указал на ищеца да посочи от кои конкретни административни
актове, действия или бездействия търпи
вреди, да посочи административния орган, от актовете, действията или бездействията
на който са причинени вредите. В същия срок да уточни изрично претендира ли
обезщетение за причинени вреди, както и размера на същото. Да посочи
надлежен ответник, съгласно изискванията на чл. 205 от АПК- юридическото
лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Да
уточни ясно и разбираемо в какво се
състои искането му към съда. В същия
срок да представи препис от исковата молба и всички приложения към нея за
връчване на ответната страна, както и да представи документ за внесена държавна такса в размер
на 10,00 лв. по сметка на Административен съд-Плевен.
В
дадения му от съда срок, с „писмена молба” вх. № 2525/25.07.2014г. ищецът е посочил като ответник по предявения от него иск КЛИНИКА
ПО ПСИХИАТРИЯ на ВОЕННОМЕДИЦИНСКА
АКАДЕМИЯ гр. София.
Като конкретни административни актове, от които търпи вреди е посочил и изброил, в 9/девет / точки следните актове: 1.Заповед
№ КВ-486/21.03.2000г. на Министъра на отбраната; 2. Експертно решение № 45/6-2000г. на Централна военно
медицинска комисия/ЦВМК/-София;3.
Епикриза № 603/1998г. на ВМИ-психиатрия;4. Епикриза на Военна болница
Плевен № 169/2000г.;5. ЕР № 0137 зас. № 0012 от 22.01.2001г. ДБП-Ловеч, СП-ТЕЛК Ловеч; 6.Психиатрична експертиза по нареждане на Н-к под. 22420 ГЩ София/Заповед
№ 79 от 1994г./; 7. Епикриза на І
Псих. Клиника на Медицинска академия-София И.З.№ 58/1459 от 1990г.;8. Епикриза МУ- Катедра по психиатрия-
ІІІ псих. Клиника Плевен по И.З. 137_1989г.; 9. Амбулаторен преглед в
Неврологично отделение на Военна болница
Шумен/закрита/ -№ 195/30.VІ.1989г.
По даденото му указание да
посочи претендира ли обезщетение за причинени вреди, в т. ІV от писмената
молба посочва: „Настоящето производство
да не се разглежда като иск за
обезщетение, като такъв да се разглежда
при отмяна на : …/сочи дела на
ВАС и СГС и „други дела”, свързани с
посочените/. Уточнява /с ръкописен текст
към абзаца/, че „ ще търся
тогава материална щета.Тук поддържам
само иск за морални щети за символична
сума от 1 лев.”
По даденото му
указание да посочи в какво се състои
искането му към съда излага следното:
„Да обяви цялата медицинска
документация по спора за невалидна в
частта на освидетелстването и лечението
на психическо заболяване, да обяви
и Заповед № КВ-486/2000 г. на Министъра на отбраната на РБългария за
невалиден акт .
Ищецът е внесъл 10,00
лв. държавна такса и е представил
документа за внасянето й и е представил препис от допълнителната молба,
но не и препис от първоначалната искова молба/т.нар. ”установителен иск”/.
С Определение №
853/28.07.2014 г. съдът е оставил повторно без движение исковата молба , като е
указал на ищеца да посочи ясно, точно и
разбираемо – обжалва ли конкретни административни актове, ако обжалва такива-
да ги индивидуализира с посочване на
номер, дата и административен орган,
който ги е издал, както и да посочи в какво се състои незаконосъобразността на
всеки от актовете и какво е искането му към съда по отношение на всеки от
обжалваните актове. Със същото определение му е указал да посочи конкретен административен акт на
Началник КЛИНИКА ПО ПСИХИАТРИЯ
на ВОЕННОМЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ гр. София, от който акт търпи вредите,
както и доказателства за отмяната му/
предвид процесуалните предпоставки за
допустимост на иска съгл. чл. 204, ал. 1 от АПК/.
С вх. № 2556/30.07.2014 г. в съда е постъпила
„ молба и жалба” от ищеца , в която се
жалва, че съдът не е образувал дело „ срещу трето лице по спора- Националния
консултант по психиатрия”.
По дадените в
определението указания е направил следните
уточнения: 1. По указанието да
посочи дали обжалва конкретни
административни актове с искане за тяхната отмяна е посочил, че обжалва инцидентно „ онези административни актове, които вече са претърпели спор по чл. 21
от АПК пред компетентни административни съдилища” и иска: „ да бъде обявена недействителност занапред на влезли в сила и разглеждани вече от компетентен съд девет
административни актове, изброени в процесното определение.”; 2. По
указанието на съда да индивидуализира обжалваните от него актове с
посочване на техните номера, дата и
административен орган, както и в какво се състои незаконосъобразността на всеки
от тях е посочил конкретно всеки един от актовете, изброени в
определението , посочил е номер, дата на
издаване и орган, както и защо
счита всеки за незаконосъобразен. Искането му, за всеки от изброените
актове е „ да бъде обявен за
недействителен ” ; 3. По указанието
на съда да посочи конкретен
административен акт на Началник Клиника по психиатрия на военномедицинска академия-
София, от който акт търпи вреди, предвид
процесуалните предпоставки за допустимост на иска съгл. чл. 204,ал. 1 от
АПК посочва следните : а/ „ … вече приложеният по спора документ- Обяснение на д-р Е. П. К. служещ ВМА-София , клиника по психология , дадено пред Софийска военноокръжна
прокуратура на 1.ІІІ.2004г.”; б/ „Консулт
. с полк. М. зам. н-к псих. Кл.ВМИ София / без регистрация/ от 3.VІІ.1989г.; в/ Становище на доц. Т.Т. в приложение на изх. № 94-П-30/4.ІІІ.2002г.
г/ „… цялата медицинска
документация на ответника и епикризата
по и.з. № 58/1459/1990г. на Псих.кл. на МА София не са индивидуални
административни актове по чл. 204,ал. 1 от АПК и така стават основание на иска
като допустим …”
След като се запозна и с допълнително представената
„молба-жалба” и изложените в нея твърдения, съдът намира, че
предявеният иск е недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане по
следните съображения:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на
държавата и общините за вреди/ ЗОДОВ/, държавата
и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на техни органи и длъжностни лица
при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица
се разглеждат по реда на глава
единадесета от АПК. Чл. 204, ал. 1 от
АПК регламентира, че иск може да се предяви след отмяна на административния
акт по съответния ред, а ал. 2- че искът може да се предяви заедно с оспорването на административния акт до приключването на първото заседание по делото.
Предвид изложените в подадените
от ищеца П.Д. жалби и молби обстоятелства и искания, и направени уточнения, съдът намира, че е сезиран с иск с
правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ , с цена на иска 1,00 /един/ лв., който
да му бъде присъден като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни актове на длъжностни лица при ответника- КЛИНИКА ПО ПСИХИАТРИЯ на ВОЕННО-МЕДИЦИНСКА
АКАДЕМИЯ гр. София.
От
направените в т. 1 от „молба и
жалба” уточнения следва, че всички
актове, изброени в предходното
определение на съда са били предмет на оспорване пред компетентни административни съдилища,
разглеждани са и по тях са постановени
съответните съдебни актове,поради което, както и сам ищецът отбелязва- „не
подлежат на самостоятелно оспорване”. Съдът
счита, според така изложеното, не се оспорва законосъобразността на така изброените актове
и е недопустимо започване на нови
съдебни производства по преценката за
тяхната законосъобразност, още повече, че искането му е за „инцидентен” контрол, т.е. контрол в друго
производство. Очевидно това производство
е по исковата му молба срещу Клиника по
психиатрия на ВМА-София. Ищецът твърди,
че тези актове са били
вече разглеждани от компетентни
съдилища и са влезли в сила. От друга
страна, предвид вече установения предмет на спора- иск за
присъждане на обезщетение от 1 лв. срещу Клиника по психиатрия на ВМА-София , съдът не
е компетентен да се произнася
инцидентно по законосъобразността
или „недействителността” на актове на други органи , които не са страна в
производството, включително и поради факта, че тези актове вече са били предмет
на съдебен контрол и съответните компетентни съдилища са се произнесли по тяхната законосъобразност с влезли в сила
съдебни актове. Предмет на преценка за законосъобразност в инициираното
производство следва да бъдат само
актове, издадени от ответника или от негови длъжностни лица. Като такива ищецът
сочи описаните в т.3, от „молба и
жалба”: а/ Обяснение на д-р Е. П. К. служещ във ВМА-София , клиника по психология , дадено пред Софийска военноокръжна
прокуратура на 1.ІІІ.2004г.”; б/ „Консулт
. с полк. М. зам. н-к псих. Кл.ВМИ София / без регистрация/ от 3.VІІ.1989г.; в/ Становище на доц. Т.Т. в приложение на изх. № 94-П-30/4.ІІІ.2002г.
г/ „… цялата медицинска
документация на ответника и епикризата
по и.з. № 58/1459/1990г. на Псих.кл. на МА София не са индивидуални
административни актове по чл. 204,ал. 1 от АПК и така стават основание на иска
като допустим …”
Съдът намира, че посочените от Д. актове са извън кръга на
регламентираните в чл. 21 от АПК актове , носещи характеристики на индивидуален
административен акт. Както е посочено по-горе, процесуална предпоставка за допустимост
на исковата молба за присъждане на
обезщетение по реда на ЗОДОВ е отмяна на
административния акт по съответния ред. От
своя страна, процесуална предпоставка за
допустимост на жалба за отмяна на
акта/ в конкретния случай в условията на чл. 204, ал. 2 от АПК/, е актът, чиято отмяна се иска да подлежи на
оспорване/ по аргумент от чл. 159, т. 1 от АПК/.Т.е.,за да е налице процесуална възможност за преценка от съда на
законосъобразността на един акт, същият трябва да подлежи на съдебно оспорване.
На оспорване пред съда подлежи първоначалният индивидуален административен акт,
или решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен или е
отменен първоначалният акт и въпросът е решен по същество./ чл. 145, ал. 2
ГПК/. От това проследяване на законовата
регламентация следва, че на съдебен контрол за законосъобразност подлежи само
индивидуалният административен акт, респ.
отмяната на индивидуалния административен акт е процесуална предпоставка
за допустимост на иск за обезщетение по реда на ЗОДОВ. Съгласно чл. 21 от АПК
характер на индивидуален административен акт има волеизявлението на административен орган, или овластен със
закон за това орган, с което се създават
права или задължения или непосредствено
се засягат права, свободи или законни
интереси на отделни граждани или
организации, както и отказът от издаването на
такъв акт. Изброените от ищеца в
т. 3 от допълнителната му „молба-жалба” изявления, видно и от самото им наименование / обяснение
пред прокурор, консултация, становище и
пр./, не носят белезите на индивидуални административни актове по смисъла на
чл. 21 от АПК /както и самият ищец в б. „г” е преценил/ , поради което не
подлежат на оспорване, съответно- не могат да бъдат отменени по предвидения в
АПК ред. И тъй като отмяната на
индивидуалния административен акт е процесуална предпоставка за
предявяване на иск по реда на чл. 204 от АПК, липсата на правна възможност за такава отмяна / поради липсата на
индивидуален административен акт/ води до извод за недопустимост на предявения
иск.
По изложените съображения
исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане и върната на ищеца, а
производството по делото-прекратено.
Водим от горното и на осн.
чл. 130 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, по аргумент от чл. 204, ал. 1 от АПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на П.Х.Д. *** с правно
основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди против КЛИНИКА ПО ПСИХИАТРИЯ на ВОЕННОМЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ гр. София , с цена на иска 1,00 /един/ лв., който да му
бъде присъден като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни актове на длъжностни лица
при ответника , и ВРЪЩА исковата молба.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 637/2014г. на
Административен съд-Плевен.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок
от съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: