О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 860

гр. Плевен, 30.07.2014г.

Административен съд- Плевен, ІІ състав, в закрито съдебно заседание на 30.07.2014г., в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Сложи на разглеждане докладваното от съдия Данева административно дело № 636 по описа на съда за 2014г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по жалба на З.Р.Х., А.С.М. и С.М.Х. против КОНСТАТИВЕН АКТ № 6/31.03.2014 г./съгласно Определение № 837/17.07.2014г. за разделяне на делата/.

С Определение № 837/17.07.2014 г. съдът е оставил жалбата без движение с указание жалбоподателите да посочат в какво се състои незаконосъобразността на обжалвания акт, както и да внесат държавна такса по 10 лв. по сметка на Административен съд-Плевен.

В съда е постъпила молба от жалбоподателката А. С.М. ***/25.07.2014 г., подадена лично, в която молителката заявява, че оттегля жалбата си против КОНСТАТИВЕН АКТ № 6/31.03.2014 г.

Постъпила е молба от жалбоподателя С.М.Х. ***/28.07.2014 г., подадена лично, в която моли да бъде прекратено делото по подадената от него жалба против КОНСТАТИВЕН АКТ № 6/31.03.2014 г., тъй като се отказва от жалбата.

В указания с Определение № 837/17.07.2014 г. срок жалбоподетелят З.Р. Х. е депозирал молба вх. № 2553/30.07.2014 г., към която е приложил вн.б. за внесена от него държавна такса в размер на 10 лв. Посочил е и в какво според него се състои незаконосъобразността на обжалвания констативен акт. Счита, че на базата на същия е издадена Заповед № РД-12-643/20.06.2014г. на Кмета на Община Плевен за премахване на незаконно строителство, без да има правно основание за това и в противоречие с разпоредбата на § 127/1/ ПЗР ЗУТ. Към молбата е приложил и писмо с поставени седем въпроса към „ отговорното лице”.

След като се запозна с постъпилите от жалбоподателите молби и документи, съдът намира за установено следното от правна и фактическа страна:

Съгласно чл. 155, ал. 1 от АПК при всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти. Според ал. 3 оттеглянето и отказът от оспорване извън съдебно заседание се прави с писмена молба.

Съгласно чл. 159, т. 8 от АПК жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство то се прекратява, когато оспорването бъде оттеглено, или бъде извършен отказ от него.

Съдът намира, че с подадените от жалбоподателите А. С.М. и С.М.Х. молби е направено оттегляне,/ от А. М./ и отказ /от С.Х./ от оспорването на КОНСТАТИВЕН АКТ № 6/31.03.2014, направено по надлежен ред с лично подадени от лицата молби, поради което по отношение на тези жалбоподатели е налице предпоставката на чл.159, т. 8 от АПК, жалбата, подадена от тях следва да бъдат оставена без разглеждане, а производството по образуваното дело- прекратено.

По отношение на жалбата на З.Р.Х. срещу КОНСТАТИВЕН АКТ № 6/31.03.2014г. съдът намира следното:

Съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК на оспорване пред съда подлежи първоначалният индивидуален административен акт, включително и отказът да се издаде такъв. Т.е., за да подлежи на съдебно оспорване, актът трябва да носи белезите на индивидуален административен акт. Според чл. 21,ал. 1 от АПК характер на индивидуален административен акт има волеизявлението на административен орган, или овластен със закон за това орган, с което се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или организации, или отказът да се издаде такъв акт.

Оспореният Констативен акт № 6/31.03.2014 г. съдържа направените от работна група при Община Плевен констатации относно собствеността на имота, находящ се в гр. Плевен, ул. „А.Кънчев” № 4- УПИ-ІІ-4887 кв. 378 по плана на града, изградения в този имот строеж, предвижданията на ПУП, липсата на строителни книжа за строежа, както и в какво конкретно се изразява последният и кога е реализиран. Комисията е констатирала, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 224,ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Актът е подписан от членовете й и от присъстващи при проверката лица, включително и от жалбоподателя З.Х..

От съпоставката между правната норма чл. 21, ал. 1 от АПК и оспорения констативен акт се налага извод, че последният не носи белезите на индивидуален административен акт. Липсва властническо волеизявление, което да засяга непосредствено законни права ,свободи или интереси на жалбоподателя, нито се съдържа разпоредителна част, с която да се създават задължения за последния. Констативният акт е част от производството по реда на чл. 225а от Закона за устройство на територията/ЗУТ/, според който Кметът на Общината издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, като заповедта се издава въз основа на констативен акт , съставен от служители за контрол по строителството. Т.е., оспореният констативен акт е част от производството по издаване на заповедта за премахване на строежа, и като такъв , е изцяло в хипотезата на чл. 21, ал. 5 от АПК. Посочената норма изключва от кръга на индивидуалните административни актове волеизявленията, действията и бездействията, които са част от производството по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове. От това следва, че оспореният констативен акт не е индивидуален административен акт, респ. не подлежи на обжалване по реда на чл. 145 от АПК.

Съгласно чл. 159, т. 1 от АПК жалбата или протестът се оставя без разглеждане , а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява когато актът не подлежи на оспорване. Тъй като, по изложените съображения Констативен акт № 6/31.03.2014 г. не подлежи на оспорване, жалбата на З.Р.Х. следва да се остави без разглеждане, и на това основание делото по подадената от него жалба- да се прекрати. Съдът не обсъжда недопустимостта на жалбата, предвид подаването й извън законоустановения 14-дневен срок от съобщението на акта/ актът е подписан от жалбаподателя на 31.03.2014 г. и в случай , че подлежеше на обжалване, срокът за подаване на жалбата следва да се счита изтекъл на 14.04.2014 г.,а подадената на 04.07.2014 г. жалба - просрочена , и като такава-недопустима/, предвид категоричния и съответен на закона и на трайната практика извод, че оспореният акт не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на осн. чл. 159, т.1 и т. 8 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от З.Р.Х., А. С.М. и С.М.Х. жалба срещу КОНСТАТИВЕН АКТ № 6/31.03.2014г. на работна група при Община Плевен.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. д. № 636/2014 г. по описа на Административен съд-Плевен .

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от съобщението до страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: