РЕШЕНИЕ № 434

гр. Плевен, 24 Септември 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на девети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЦОВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар М. К. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 633 по описа на съда за 2014 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Субал БГ – Г.Д.”***, представляван от Г.Д.Д., против решение № 32/30.04.2014 г. на Районен съд на гр. Левски, постановено по н.а.х.д. № 20/2014 г., с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № КД-01-04-004/16.01.2014 г. на Директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - гр. Плевен, с което на ЕТ „Субал БГ – Г.Д.”***, ЕИК 201982877, представляван от Г.Д.Д., е наложена на основание чл. 218, ал. 2 от Закона за здравето /ЗЗ/ имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение като неправилно. Касаторът счита, че при решаване на делото по същество първоинстанционният съд е допуснал да се произнесе без да си изясни напълно фактическата обстановка и без да анализира всички налични доказателства. Сочи, че при обсъждане на събраните гласни доказателства съдът е констатирал, че са налице свидетелски показания от три лица, че на масата не е имало поставен пепелник и въпреки това дава вяра на свидетелските показания на проверяващите и оставя въпроса неизяснен, с твърдението, че това обстоятелство няма отношение към случилото се. Счита, че това обстоятелство има съществено значение, тъй като е относимо към факта на констатираното нарушение – дали е позволил или не е положил усилия да прекрати нарушения на закона или напротив – положил е всички възможни усилия законът да не бъде нарушен. Счита, че съдът е следвало да отмени наказателното постановление, поради явната му маловажност по см. На чл. 28 от ЗАНН, тъй като е доказано пред първоинстанционния съд, че констатираното нарушение следва да се възприеме като допуснато в резултат на инцидентен пропуск, на даже обективна невъзможност касаторът да е постоянно в заведението, а не на целенасочено поведение, стремящо се да заобиколи по някакъв начин установения от ЗЗ ред, а и нарушението е извършено за първи път. Моли по същество да бъде отменено изцяло първоинстанционното решение.

По касационната жалба е постъпил отговор от директора на Регионална здравна инспекция – Плевен, в който са изложени съображения за правилност на първоинстанционното решение и неоснователност на касационната жалба.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Ответникът – Регионална здравна инспекция - гр. Плевен, редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

РС Левски е установил, че при извършена проверка на 10.12.2013г. в обект, находящ се в гр. Левски на ул. “Цар Симеон” № 36, представляващ закрито обществено място по смисъла на §1а, б.Г от ДР на Закона за здравето, инспектори на РЗИ Плевен установили, че в обекта се извършва тютюнопушене, като се  пуши на една маса и се тръска пепелта на цигарата в пепелник. На стопанисващото обекта лице - ЕТ “Субал – БГ - Г. Д.” бил съставен АУАН от 03.01.2014г. в който била посочена като нарушена разпоредбата на чл. 56, ал.1 от Закон за здравето. За нарушенията, констатирани с АУАН, Директорът на РЗИ – Плевен е издал на 16.01.2014г. наказателно постановление против ЕТ, с което за нарушение на чл. 56, ал.1 от Закон за здравето, на основание чл. 218, ал.2 от Закон за здравето на ЕТ „ Субал – БГ - Г. Д.” била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.

За да потвърди оспореното наказателно постановление РС Левски е приел, че безспорно е установено вмененото на ЕТ нарушение, т.к. е било установено тютюнопушене на закрито място, каквото безспорно е обектът на проверката по смисъла на §1а от ДР на ЗЗ. Според съда в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и не са налице обстоятелства, налагащи прилагането на чл. 28 от ЗАНН.

Касационният състав изцяло споделя изводите на РС Левски, като намира, че решението му е валидно, допустимо и правилно. По делото безспорно се установява, включително и от показанията на свидетеля на защитата, че на 10.12.2013г., 11, 36 часа, в бистро, находящо се в гр. Левски на ул. “Цар Симеон” № 36, и стопанисвано от на ЕТ „ Субал – БГ - Г. Д.” се е извършвало тютюнопушене. Последното представлява нарушаване на забраната на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), съответно правилно е санкционирането по чл. 218, ал. 2 от ЗЗ.

Касационната инстанция се произнася само по заявените касационни оплаквания, които са нарушения на процесуалните правила, свързани с събиране и оценка на доказателствата по делото и прилагане на чл. 28 от ЗАНН по конкретния случай според жалбата. Възраженията са неоснователни.

РС Левски е изпълнил задължението си по чл. 13, и чл. 14 от НПК, приложими във вр. с чл. 84 от ЗАНН, като е взел всички мерки за разкриването на обективната истина. В хода на съдебното следствие не са били нарушени процесуални правила, засягащи правото на защита на едноличния търговец. Събрани са доказателства, както от страна на административното обвинение, така и от страна на защитата. Разпитаните свидетели еднозначно дават сведения, че към момента на проверката трето, неизвестно лице се е намирало в заведението и е пушило. Последното е необходимо и достатъчно условие за обосноваване отговорността на лицето, стопанисващо обекта. Наличието или липсата на пепелници, както и нарочна заповед могат да се разглеждат единствено като смекчаващи вината обстоятелства. Последното е отчетено от АНО, като е наложена минималната предвидената за това санкция.

По претенцията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. РС Лески правилно е преценил, че случаят не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН. Легалното определение на "маловажен случай" по чл. 93, т. 9 от НК, приложим във вр. с чл. 11 от ЗАНН предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Касационният съд приема, че "маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по- ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Касационният съд, в конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема че административното нарушение, за което е санкциониран едноличният търговец, не следва да се квалифицира като "маловажен случай". В конкретния случай не са представени доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи по чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето, поради което не е налице хипотезата на "маловажен случай". Самото нарушение е формално, т.е. хипотезата на нормата не е предвидено настъпване на вредни последици, поради което е неприложим и критерия по чл. 93, т. 9 от НК. Отделно от това конкретният случай по никакъв начин не се отличава от обичайните нарушения на забраната. Следователно, неоснователна е претенцията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, а именно да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32/30.04.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 20 по описа на Районен съд на гр. Левски за 2014 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.