ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 832

гр. Плевен, 16 Юли 2014 г.

Административен съд-гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

като разгледа докладваното от съдията Кънева адм.дело №631 по описа за 2014год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

В Софийски районен съд е постъпила искова молба от Ж.Г.Г., изтърпяващ наказание в Затвора-Белене, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София, с посочено правно основание чл.71 от Закона за защита от дискриминация и цена на иска 25000лв. Образувано е гр.д. №10741/2010г. по описа на съда.

В исковата молба се твърди, че ищецът пребивава в Затвора-Белене, където изтърпява наказание „Доживотен затвор без замяна” и където е настанен от 17.02.2009г. Твърди още, че в разрез с императивните разпоредби на Закона за защита от дискриминация и ЗИНЗС, администрацията на затвора го подлага на дискриминационно третиране, на изтезание и нечовешко отношение в сравнение с лишените от свобода, на които е наложено и изтърпяват в затвора срочно наказание-лишаване от свобода. Сочи, че за разлика от доживотно осъдените, срочно осъдените имат в килиите си изкуствено осветление и ключ за спиране и пускане на същото. Твърди, че осветлението на доживотно осъдените се намира извън килията и светлината се процежда през решетка, която служи и за стена на килията, като осветителното тяло осветява две килии, а светлината не се гаси денонощно. В тази връзка твърди, че очите му са постоянно зачервени, а сънят е непълноценен. Твърди още, че доживотно осъдените трябва да разполагат с разклонител, за да ползват електрически контакт, който е зад решетката на килията на около 25см., за да гледат телевизия, слушат радио или да си правят чай, кафе, за разлика от другите лишени от свобода. Във връзка с изложеното счита, че е налице неравностойно третиране-пряка дискриминация, упражнена спрямо него от страна на затворническата администрация на Затвора-Белене, които го поставят в по-неблагоприятно положение на признак „лично положение”-осъден на доживотен затвор. Твърди, че поради последното търпи неимуществени вреди с интензивен и траен характер от 17.02.2009г. до момента на подаване на исковата молба (09.03.2010г.), изразяващи се в силно парене на очите, зачервени и изморени очи, недоспиване, липса на тонус, занижена виталност и обострено чувство на отхвърленост и пренебрежение. Сочи още, че ответникът е извършил нарушение, изразяващо се в неосъществен контрол и недобро ръководство на местата за лишаване от свобода, което е довело до нарушаване на правата на л.св., произтичащи от ЗЗДискр. и ЗИНЗС. В заключение се иска да бъде установено претендираното дискриминационно третиране, да бъде осъден ответникът да преустановени нарушението и да се въздържи в бъдеще от такива действия, както и да бъде осъден да заплати сумата от 25000лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, със законната лихва.

В изпълнение на разпореждания на СРС, л.св.Г. лично и чрез назначен особен представител многократно е заявявал, че претенцията му е по чл.71 ал.1 от ЗЗДискр., и че иска да бъде установено дискриминационно третиране, поради което с определение в з.с.з. СРС е приел за неоснователно възражението на ответника за неподсъдност и е насрочил делото за разглеждане в о.с.з. С решение от 09.11.2012г. по гр.д.№10741/2010г. са отхвърлени предявените от л.св.Г. искове с правно основание чл.71 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр. като неоснователни.

При инстанционен контрол по въззивна жалба на л.св.Г., с решение от 09.01.2014г. по гр.д.№4230/2013г. СГС е обезсилил решението на СРС и е изпратил делото на Административен съд София-град по подсъдност с мотиви, че предявените искове са във връзка с незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на ответника, и не е налице равнопоставеност между субектите, поради което тези дела се разглеждат по реда на АПК и са подсъдни на административните съдилища.

След изпращане на делото в Административен съд София-град е образувано адм.дело №4710/2014г. и с определение от 13.06.2014г. е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд-Плевен, съобразно нормата на чл.7 от ЗОДОВ.

В Административен съд-Плевен е образувано адм.дело №631/2014г. по описа на съда.

Съдът намира, че фактическите основания на претенцията, посочени в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване, страните и вида на търсената защита в исковия процес. Изложените от л.св.Г. твърдения и формулираните искания сочат, че не се оспорват като незаконосъобразни действия или бездействия на ответника, а се твърди неравенство в третирането от страна на затворническата администрация, т.е. заявено е по-неблагоприятно третиране на ищеца на основата на личното му положение-лишен от свобода, осъден на доживотен затвор без право на замяна, изтърпяващ наказанието в Затвора-Белене, в сравнение с други осъдени на лишаване от свобода, изтърпяващи наказание в Затвора-Белене, което съставлява дискриминационно отношение. Претендира се и обезщетение за вреди, произтекли от действия и бездействия на длъжностни лица на ответника, който е административен орган и има властнически правомощия. Ето защо съдът счита, че претенцията на л.св.Г. е с правно основание чл.74 ал.2 от ЗЗДискр.

При тези обстоятелства съдът намира, че предявените от Ж.Г. искове за установяване на твърдяното дискриминационно третиране, да бъде осъден ответникът да преустановени нарушението и да се въздържи в бъдеще от такива действия, както и да бъде осъден да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на дискриминационното отношение, се явяват процесуално недопустими. Съображенията за това са следните:

В глава 4 от ЗЗДискр. са установени способите за защита в случай на нарушение по ЗЗДискр. – в производство пред специализирания държавен орган – Комисията за защита от дискриминация (раздел І) и пред съда (Раздел ІІ). Лицата, които считат, че са засегнати от дискриминационно третиране, разполагат с възможността да изберат способа за защита. Производствата по раздел І и раздел ІІ се прилагат за всички случаи на неравноправно третиране срещу всички правни субекти, като имат за цел евентуалното установяване на дискриминация и санкциониране на нарушителя.

Разликата между двата способа на защита се състои в невъзможността Комисията за защита от дискриминация да присъжда обезщетение за претърпени вреди, каквото правомощие е в изключителната компетентност на съда. Съгласно чл. 74 ал. 1 от ЗЗДискр., в случаите по раздел I всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите. На основание чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (ЗОДОВ).

Анализът на нормите на чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. води до извода, че прилагането на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. е задължително обусловено от наличието на приключило административно производство пред Комисията за защита от дискриминация, в рамките на което с влязъл в сила административен акт по чл. 65 от закона е установен случай на дискриминация срещу конкретното лице. Когато неравноправното третиране (дискриминацията) е извършено в резултат на издаден административен акт или е причинена от действия/бездействия на органи на държавата или общините, компетентен да се произнесе по иска е съответният административен съд по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Тоест, разглеждането на спора за присъждане на обезщетение за вреди в случая предполага установяването на незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, което е от компетентността на специализирания държавен орган -Комисия за защита от дискриминация. Приложението на чл. 74 от ЗЗДискр. е обусловено от приключило административно производство пред КЗД, в рамките на което с влязъл в сила административен акт по чл. 65 от същия закон, е установен правопораждащият претендираното право на обезщетение акт на дискриминация. В хипотезата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. административните съдилища не установяват факти от областта на гражданското право, какъвто факт е неравенството в третирането по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр., а изследват съществуването на вреди в причинно-следствена връзка с установен от КЗД като специализиран административен орган акт на дискриминация. От правния анализ на уредбата на чл. 74 следва, че систематичното място на ал. 2 от чл. 74 е изведена от контекста на предходната алинея и препраща към изискването за проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация. Ако съдържанието на законодателната воля се изразяваше в регулиране на правоотношение с ал. 2, което да е извън приложното поле на този закон, то следваше това да стане в самостоятелна правна норма, а в не в последваща алинея. Ето защо с ал. 2 не се създава друг режим, различен от визирания в ал. 1 във връзка с раздел I-ви от ЗЗДискр., регламентиращ производство пред съответния административен орган - КЗД, като условие за допустимост на последващ съдебен контрол. В този смисъл е и практиката на ВАС.

Нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. е специална по отношение на тази по чл. 204, ал. 4 от АПК. При тази хипотеза административният съд не разполага с правомощието да установява факта на неравенството в третирането по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр., каквото е искането на ищеца в настоящия случай съобразно изложените в исковата молба факти и обстоятелства. В случаите по чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. административният съд изследва съществуването на вреди в причинно-следствена връзка с установен от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) акт на дискриминация. Видно от данните по делото, а и не се твърди от ищеца, че такова административно производство е приключило с влязъл в сила административен акт пред специализирания държавен орган – КЗД относно твърдяното нарушение- използваното изкуствено осветление и достъпът до електрически контакт в спалното помещение, в резултат на което е бил по-неблагоприятно третиран на основата на личното му положение-лишен от свобода, осъден на доживотен затвор без право на замяна, изтърпяващ наказанието в Затвора-Белене, в сравнение с третирането на осъдените на лишаване от свобода в същия затвор.

По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че производството по делото следва да бъде прекратено поради процесуална недопустимост на предявените искове от страна на л.св.Г..

Воден от горното, Административен съд Плевен, VІІ- ми състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА исковата молба на Ж.Г.Г., изтърпяващ наказание в Затвора Белене, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София, с посочено правно основание чл.71 ал.1от Закона за защита от дискриминация и цена на иска в размер на 25000лв., ведно със законната лихва.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 631 по описа за 2014г. на Административен съд Плевен.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ: