Р Е Ш Е Н И Е
№ 429
гр.Плевен, 23 Септември 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 630 по описа за 2014г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.118 ал.1 от КСО.
Производството по делото е образувано по жалба от Н.Г.М. *** срещу Решение №19/19.06.2014г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалбата й вх.№КПК-14/30.05.2014г. и е потвърдено Разпореждане №143-00-220-1/22.04.2014г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Плевен, като правилно и законосъобразно.
В жалбата са наведени доводи, че оспореното решение е издадено в нарушение на закона и допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че цитираният в решението чл.9 ал.5 от КСО касае осигурителни вноски свързани с осигурителен стаж по глава V и VІ от КСО. Твърди се, че осигуряването на оспорващата не е прекратено, тъй като осигурителния й стаж не е прекъснат. Счита се, че няма логика вноските във фонд „Безработица” да са дължими от оспорващата, тъй като през процесния период не е полагала труд по трудово правоотношение. Твърди се още, че тези вноски се внасят от осигурителя, т.е. от работодателя й. Във връзка с последното се сочи и чл.54г от КСО, която касае хипотезата за спиране изплащането на обезщетение за безработица. В заключение се моли оспореното решение на Директора на ТП на НОИ да бъде отменено и се претендира присъждане на направените по делото разноски.
От ответника в настоящето производство - Директорът на ТП на НОИ - Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващата М. се явява лично и моли жалбата да бъде уважена, като поддържа изложеното становище на пълномощника си адв.С. в писмена защита приложена по делото. В последната се счита, че решението на Директора на ТП на НОИ е издадено в нарушение на процесуалните норми, като се сочи, че потвърденото с него разпореждане е издадено при липса на мотиви, което от своя страна опорочава и обжалваното решение и представлява самостоятелно основание за неговата отмяна.Сочи се също, че решението противоречи и на материалния закон, като нормата на чл.54а ал.1 от КСО е тълкувана стеснително и в противоречие с целта и духа на закона. Моли се за отмяна на решението и присъждане на разноски в размер на 150лв.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Т., с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че съгласно чл.9 ал.5 от КСО осигурителните вноски по ал.3 са в размерите на фонд „Пенсии” и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд, т.е. осигурителните вноски за безработица не се дължат и не се внасят от работодателя за времето, през което лицата са били без работа поради признато за незаконно уволнение.
Административен съд - Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Решение № 19/19.06.2014г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено на оспорващата с писмо с обратна разписка на адреса, известен по преписката, и е получено на 25.06.2014г. (л.4-7 от делото). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена на 07.07.2014г. чрез административния орган и е заведена под № КПК-14 от 08.07.2014г. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Считано от 13.04.2014г. трудовото правоотношение на Н.М. на длъжност работник-библиотека в НЧ „Светлоструй 1903” с.Обнова е прекратено, което се установява от приложена на л.24 по делото Заповед №002/2014г.
Считано от 14.04.2014г. М. е регистрирана в ДБТ, което обстоятелство не е спорно между страните.
На 14.04.2014г. до Директора на ТП на НОИ-Плевен е подадено заявление вх.№143-00-220 от Н.М. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО (л.22). С последното лицето е декларирало, че не упражнява трудова дейност, че не е придобило право на пенсия за ОСВ, че не получава парично обезщетение за времена неработоспособност, че не получава обезщетение за оставане без работа по чл.222 ал.1 от КТ, че не получава парично обезщетение за безработица и е регистрирано в ДБТ на 14.04.2014г.
С Разпореждане №143-00-220-1 от 22.04.2014г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Плевен (л.27) на Н.Г.М. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО с мотиви, че лицето няма осигуряване във фонд Безработица за 9 месеца от последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Разпореждането е връчено на М. на 14.05.2014г.
На 28.05.2014г. по пощата (л.21) е подадена жалба от М. срещу Разпореждане №143-00-220-1 от 22.04.2014г., заведена в ТП на НОИ-Плевен с вх.№КПК-14/30.05.2014г. (л.14), в която се твърди, че отказът е неправилен. Твърди се, че времето, през което лицето е било без работа поради незаконно уволнение до датата на възстановяване на работа се признава за осигурителен стаж и за този период осигурителни вноски се внасят за сметка на осигурителя. Към жалбата е приложено влязло в сила решение по гр.д.№3852/2013г. на РС-Плевен.
Допълнително към жалбата със заявление вх.№94Н-2537-1/30.05.2014г. М. е представила и заверено копие от трудова книжка и отговор от Председателя на читалищното настоятелство (л.8-10).
С Решение №19/19.06.2014г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е отхвърлена жалба вх.№КПК-14/30.05.2014г. на Н.М. и е потвърдено Разпореждане №143-00-220-1/22.04.2014г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Плевен (л.5-6). За да обоснове този резултат горестоящият административен орган, след изясняване на фактите по преписката, е приел, че М. не отговаря на условията по чл.54а ал.1 от КСО. Посочено е, че съгласно чл.9 ал.3 т.2 от КСО за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицето е било без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи-от датата на уволнението до възстановяването му на работа, но не по-късно от 14дни от влизането в сила на акта, с който е признато незаконността на уволнението, като за този период осигурителните вноски са за сметка на осигурителя. В тази връзка е отразено, че от органът е зачетено влязлото в сила решение на РС-Плевен. Посочено е още, че съобразно чл.9 ал.5 от КСО осигурителни вноски по ал.3 са в размерите за фонд „Пенсии” и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд, т.е. осигурителни вноски за безработица не се дължат и не се внасят за времето, през което лицето е било без работа поради признато за незаконно уволнение. Предвид последното е прието, че правилно с обжалваното разпореждане е отказано отпускане на обезщетение за безработица и последното е потвърдено.
Именно това решение на Директора на ТП на НОИ - Плевен е предмет на оспорване в настоящето производство.
От фактическа страна е установено също, а и не се спори между страните, че с влязло в сила на 13.02.2014г. решение по гр.д.3852/2013г. на РС-Плевен е отменено наложеното на М. дисциплинарно наказание „уволнение” и лицето е възстановено на длъжността, заемана преди уволнението-работник библиотека в НЧ „Светлоструй 1903” с.Обнова.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”б” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне, спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица; като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С Разпореждане №143-00-220-1/22.04.2014г. на Н.М. е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. Оспореното Решение №19/19.06.2014г. е издадено от Директора на ТП на НОИ, а потвърденото с него разпореждане е подписано за Ръководител на осигуряването за безработица от А. Й. -експерт по осигуряването, съгласно Заповед №РД-11-221/03.07.2012г., приложена на л.37 по делото. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117 ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е мотивирано, така както изисква КСО. Същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО и при спазване на административнопроизводствените правила. Неоснователно е възражението на адв.С. за липса на мотиви в Разпореждане №№143-00-220-1/22.04.2014г. Последното съдържа както правното основание, така и фактическото такова за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица. Във връзка с наведените доводи в жалбата срещу разпореждането, мотивите на последното са преповторени и отчасти доразвити от горестоящия орган при издаване на оспореното решение.
Относно съответствието с материалния закон, настоящият състав съобрази следното:
Съгласно чл.54а ал.1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица” най-малко девет месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, и за които са налице трите кумулативно изискуеми предпоставки, а именно да имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; да не са придобили право на пенсия за ОСВ или пенсия за ранно пенсиониране в РБ, или пенсия за старост в друга държава и да не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл.4 от КСО.
Страните в процеса не спорят по фактите. Спорът е правен и
касае материалната законосъобразност на отказа да се отпусне парично
обезщетение за безработица на М..
С решение по гр.д. 3852/2013г. на РС-Плевен е отменено като незаконосъобразно наложеното със Заповед №001/20.05.2013г. на Председателя на НЧ „Светлоструй 1903” с.Обнова на М. дисциплинарно наказание „уволнение” и лицето е възстановено на заеманата преди уволнението длъжност, считано от 04.03.2014г., което обстоятелство се установява от приложената на л.13 извадка от трудова книжка.
Времето, през което лицата са били без работа поради
уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на
уволнението до възстановяването им на работа, се зачита за осигурителен стаж,
по силата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО.
За този период се правят осигурителни вноски само за фонд "Пенсии"; и
за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд.
Това е регламентирано с чл. 9, ал. 5 от КСО. За този период
лицата не са били осигурявани за всички осигурени социални рискове, а за да
получават обезщетение, е необходимо безработните да отговарят на условието на чл.
54а, ал. 1от КСО,
т. е. да са били осигурявани девет месеца през последните 15 месеца за всички
осигурени социални рискове. В случая оспорващата няма право на парично
обезщетение за безработица, тъй като не отговаря на условията на чл.54а,
ал.1 от КСО, а именно - не е подлежала на
задължително осигуряване за всички осигурителни социални рискове най-малко 9
месеца през последните 15 календарни месеца преди прекратяване на
осигуряването, тъй като за периода от 20.05.2013г. до 04.03.2014г. е била без
работа поради уволнение признато от съда за незаконно. От обстоятелството, че
това време се зачита за осигурителен стаж, не следва друго.
Следователно изискването на ал. 1 на чл. 54а
от КСО не е било налице, тъй като лицето не е подлежало на
задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове. Законодателят е
поставил като изискване за наличие на правото на обезщетение принадлежността на
правоимащите към категорията на лицата подлежащи на задължително осигуряване за
всички социални рискове. След като М. не е от тази категория, то същата няма
правото на обезщетение за безработица. В този смисъл е и съдебната практика,
като е необходимо да се посочи, че се касае до прилагане на действаща законова
разпоредба, която административният орган е бил длъжен да приложи според нейния
точен смисъл, независимо от това доколко е социално и житейско оправдано това.
Неоснователно е възражението на М., че за периода на
незаконното уволнение работодателят е бил длъжен да внася дължимите
осигурителни вноски във фонд"Безработица". По силата на изричната
разпоредба на чл.9, ал.5 от КСО за периода
на оставане без работа поради незаконно уволнение не се дължат осигурителни
вноски за фонд "Безработица". Тази разпоредба е специална по
отношение на общото правило по чл.4, ал.1, т.1 от КСО,
че работещите по трудов договор подлежат на осигуряване за всички осигурителни
рискове, сред които и за безработица. Поради това, макар и периодът от незаконното
уволнение до възстановяването на работа да се зачита за осигурителен стаж, този
стаж не може да послужи на М. за отпускане на парично обезщетение за
безработица, тъй като не са внесени, нито са дължими осигурителни вноски за
фонд "Безработица". Последното е материалноправната предпоставка, при
наличието на която възниква правото на парично обезщетение по чл.54а,
ал.1 от КСО. В процесният случай това условие не е
налице и обезщетението за безработица правилно не е отпуснато.
Мотивиран от горното, съдът намира, че оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане са издадени при съобразяване с фактите и правилно прилагане на закона.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 предл.последно от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.М. *** срещу Решение №19/19.06.2014г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалбата й вх.№КПК-14/30.05.2014г. и е потвърдено Разпореждане №143-00-220-1/22.04.2014г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Плевен.
Решението може да се оспори пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: