Р E Ш Е Н И Е
№ 475
гр.Плевен, 07.10.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември,
две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Калина
Пецова
Снежина Иванова
При секретаря М.К. и с участието на прокурор при
ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова касационно административно-наказателно
дело № 617 по описа за
2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 826 от 12.06.2014г., постановено по НАХД № 1179 по описа за 2014г. на Районен съд гр. Плевен е
отменено Наказателно постановление /НП/ № 15-1502774 от 06.03.2014г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда „ Плевен, с което на „Веста” ООД,
град Плевен с представляващ В.П. В. е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер от 5 000 лева за нарушение на чл. 416, ал. 5
вр. с чл. 413, ал.2 от КТ за нарушение на чл. 165а, т.1 от Наредба №7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използването на работно оборудване, ДВ № 88/1999г.
Срещу решението е подадена касационна
жалба от Директора на Дирекция „ИТ” Плевен чрез юрк И. с надлежно пълномощно по делото.
Твърди, че решението, с което е отменено оспореното НП е неправилно и моли за
неговата отмяна. Счита, че неправилно РС Плевен е приел, че работодателят
предприел необходимите мерки за защита на работниците чрез „всекидневни и
периодични инструктажи за безопасност, както и забранителни табели”. Твърди, че
част от така цитираните доказателства са представени едва в съда. Сочи още, че
с тези заповеди и инструктажи не са запознати всички работници.
Първоинстанционният съд в решението си не бил анализирал правилно фактите, като
например не отбелязал, че на пострадалия Б., в деня на злополуката е проведен ежедневен инструктаж за
декофриране, а не за извършвана от него в момента на злополуката работа. Според
длъжностната характеристика на лицето, същият е следвало да „подготвя и
отводнява строителни насипи и изкопи, подготвя механизирано и ръчно разтвори,
смеси и др.” Сочи, че съгласно чл. 26, ал.2, т.1б от ЗЗБУТ, работодателят е
длъжен да осигури на работещите подходящо обучение и инструктаж по безопасност
и здраве при работа в съответствие със спецификата на индивидуалното работна
място и професията при - преместване на друга работа или промяна на работата. В
процесния случай не били осигурени ограничения за работата на мачтовия
подемник, въпреки, че работното оборудване е създавало специфични рискове за
здравето и безопасността на работещите. Твърди, че по делото е установено, че
мачтовият подемник бил използван от всички работници, като практически липсвало
ограничение до работата с него. На основание горното, моли за отмяна на
решението и потвърждаване на наказателното постановление.
По касационната жалба е постъпило подробно
възражение от адв. А.Д. при ПлАК, която счита същата за неоснователна и моли
решението да бъде оставено в сила, както по изложените в същото мотиви, така и
по допълнително изложени съображения относно незаконосъобразността на НП.
Твърди, че процедурата по установяване на нарушението е опорочена. Сочи, че за
същото нарушение е бил съставен предходен АУАН от 10.02.2014г., преписката по
който впоследствие с Резолюция №15-1502772/04.03.2014г. е прекратена, като в
същата е посочено, че АУАН е нищожен и с него не може да се вмени във вина на
нарушителя констатираното нарушение. Заявява, че без основание, с нов АУАН от
13.02.2014г., по който е постановено оспореното НП, същото нарушение се вменява
във вина на клиента й, като няма разлика между двата акта. В тази връзка
претендира нищожност на АУАН от 13.02.2014г. Твърди още, че органът се е
позовал само на ротоколите, изготвени при него и е игнорирал представените от
жалбоподателя писмени доказателства. Твърди, че липсва идентичност при
определяне на управителя на дружеството-работодател, на което е вменено
нарушението, тъй като ЕГН-то на същия бил грешно отразено в констативните
протоколи и в АУАН. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, се
представлява от юрк И. с редовно пълномощно.
Поддържа жалбата на посочените в същата основния.
Ответникът по касационната жалба „Веста” ООД се
представлява от управителя на дружеството и от адв. Д., която оспорва жалбата и
моли решението на Районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка:
Акт за
установяване на административно
нарушение № 15-1502774 от 13.02.2014г. бил съставен срещу жалбоподателя „Веста”
ЕООД за нарушение по чл. 165а, т. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване ДВ 88/1999г. изм. и доп., изразяващо се в това, че не е
изпълнил задължението си за осигуряване здравословни и безопасни условия на
труд. Нарушението било установено при извършена на 29.01.2014г., на
30.01.2014г. и на 10.02.2014г. проверка по повод станала на 29.01.2014г.
смъртна трудова злополука с лице работещо във фирмата жалбоподател. Актът бил
съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетеля Т. Т., предявен им
е, след което е подписан от тях и актосъставителя. Възражения срещу акта от
жалбоподателя се съдържали в самия акт, както и отделно подадени в
законоустановения срок.
На база съставения акт
било издадено и обжалваното Наказателно постановление № 15-1502774 от
06.03.2014г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, с което
на основание чл.416, ал.5 от КТ и във вр. с чл.413, ал.2 от КТ, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Видно било от
приобщените доказателствени материали, че на 29.01.2014г., 30.01.2014г. и на
10.02.2014г. била извършена проверка в
офиса на „Веста” ООД гр. Плевен по повод станала трудова злополука на лицето Д. Б. на
длъжност общ работник. Установено било, че жалбоподателят не е спазил
изискванията за осигуряване на безопасни условия на труд, като не е предприел
мерки за да ограничаване използването на
мачтовия подемник от неквалифицирани работници. При така установената
фактическа обстановка, съдът достигнал до следните правни изводи:
Актът бил съставен от
служители на Дирекция „Инспекция по
труда” - Плевен затова че от страна на дружеството - работодател не били спазени
минималните изисквания за безопасни условия на труд. Съдът приел, че последното
не се доказва нито в самия АУАН, нито от приложените към делото доказателства. От
същите се доказвало, че жалбоподателят е
предприел необходимите мерки за защита на работниците си чрез всекидневни и
периодични инструктажи за безопасност, както и забранителни табели. От
показанията на свидетелите ставало ясно, че те, както и пострадалият са били
наясно със забраната за работа с мачтовия подемник, но въпреки това го
използвали. По тези съображения, съдът
приел, че инцидентът не може да се вмени във вина на работодателя, който е
осигурил минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд,
поради това НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Настоящият състав на
АС Плевен намира, че макар и при така изложените лаконични мотиви, решението на
РС Плевен е валидно, допустимо и правилно.
Не се споделят
изложените в касационната жалба основания, поради следното.
По делото не се спори,
че на 29.01.2014г. в обект, стопанисван от дружеството - жалбоподател е станал
нещастен инцидент , при който е загинал работникът Д. Б., което е
квалифицирано като трудова злополука, за което и са съставени протоколи на 10.02.2014г. от Дирекция
„Инспекция по труда” за проверка по спазване на ЗЗБУТ и от смесена комисия с
участието на представители на Дирекция „Инспекция по труда”, ТП на НОИ и
работодателя.
Не е спорно и се
установява, както от цитираните протоколи, така и от приобщените по делото
доказателства следното: С трудов договор № 00000321 от 08.08.2013г. на работа в
дружество „Веста” ООД, Плевен е назначено лицето Д. П. Б. на длъжност
„общ работник”, който е осигурен за всички социални рискове по чл. 4, ал.,1 т.1
от КСО. На лицето е проведен начален инструктаж на 08.08.2013г., заведен под №
255 в книга за начален инструктаж, издадена служебна бележка № 255/08.08.2013г.,
като лицето е декларирало, че е запознато с правилата за безопасността и
хигиената на труда, както и с правилата за противопожарна охрана във фирмата.
Последният периодичен инструктаж е проведен на 03.01.2014г. и е регистриран под
№ 3 в книгата за периодичен инструктаж. На 29.01.2014г. ( деня на инцидента) на
лицето е проведен инструктаж за декофриране.
Според представената длъжностна характеристика, длъжността „ строителен
работник” включва следните задължения: извършва товаро-разтоварни дейности,
подготвя и отводнява строителни насипи и изкопи, демонтира и укрепва различни
видове кофражи, подготвя механизирано и ръчно строителни разтвори и смеси,
полага бетонови смеси и се грижи за бетона след полагането му, изчислява и измерва
различни видове материали при използването им в строителството, поддържа и
организира ред и чистота на работното място, ръчен изкоп и подравняване и т.н. В
точка 5 от същата е посочено, че не се допускат до работа със
специализирани машини лица без правоспособност.
От управителя на дружеството е издадена Заповед от 01.11.2013г., с която на
основание чл. 2, ал.2 от ЗЗБУТ от Наредба №РД-7 от 16.12.2009г. са определени
длъжностни лица М. Б. и Г. В. за провеждане
на периодичен, ежедневен и при нужда извънреден инструктаж на работниците в
дружеството. Приложена е Заповед от 01.11.2013г. на управителя на дружеството,
издадена на основание чл. 8, ал.1 от ЗЗБУТ и чл. 206 от Наредба № 7 от
23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване, с която е
наредено повдигателните съоръжения на обекта да имат ясна маркировка за
номиналния товар, стационарните повдигателни съоръжения да са осигурени
стабилно и надеждно за целия експлоатационен период, отчитайки товара и
местата, където се инсталира конструкцията, категорично се забранява вдигането
на хора със СПС, не се допуска експлоатация на СПС без изправни крайни
изключвателни и неизпитани въжета, не се допуска повдигането на товари ,
превишаващи товароподемността на СПС, при повдигане на товари да се използва
подходящо приспособление за предотвратяване на риска от падането им. Приложена
и подробна Инструкция за работа с подемник, утвърдена от управителя на дружеството.
Приложена е инструкция за безопасна работа при извършване на обща работа, т. 2
от която забранява общият работник да извършва дейности, свързани с машини и
съоръжения. Приложена е Инструкция за безопасна работа при ръчно изпълнение на
товаро-разтоварни работи и складиране на материали, т.17 от която гласи, че се
забранява на работниците да се качват върху товарите. Приложена е Заповед от
01.11.2013г. на управителя на дружеството, на основание чл. 29 от Наредба № 2
от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи, т. 10 от която
забранява боравенето с машини и съоръжения, с които работниците са запознати и
инструктирани от прекия ръководител. Приложена е Заповед от 11.03.2011г., с която работата с
повдигателно съоръжение „ строителен товарен подемник” е възложена на две лица
И. П. и С. А., за които е
приложен протокол, че са обучени за същото и запознати с инструкциите за
безопасна работа със същия.
Установява се, че на
29.01.2013г. около 13.30 часа работниците на дружеството Б. Я., А. А. Д. Я. и Д. Б., изпълнявайки
производствените си задължения, са пристигнали в складовата база на дружеството
за разтоварване на строителни материали - метални врати и каси. От установения
лекотоварен автомобил, в близост до подемника, укрепен към сградата Б. Я., Д. Я. и Д. Б. товарят върху
подемника метална врана и върху нея три метални каси. А. А. и Д. Я. се качват на
ІІ-ри етаж на сградата за да отворят вратата на терасата и подготвят мястото за
материалите. Б. Я. отива до управлението
на подемника, като през това време Б. се качва върху
поставената на платформата на подемника врата. Същият не се съгласява да слезе,
въпреки многократните покани от колегите си. Около 16.00 часа Б. Я. започва да
повдига платформата, заедно с Б.. Товарът и Б. се понасят
нагоре и от височина 3-4 метра падат на земята. Уврежданията на лицето са в
резултат на падането и притискане от рамките.
При тези факти,
органът е приел, че дружеството - работодател е допуснало нарушение на чл. 165,
т.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване,
като фактически нарушението е описано както следва: на датата на инцидента
работодателят не е предприел необходимите мерки за да осигури използването на
мачтовия подемник, монтиран на обекта, да бъде ограничено ползването от тези
лица, на които е възложено да го ползват, тъй като мачтовия подемник създава
специфични рискове за здравето и безопасността на работещите.
Настоящият състав на
АС Плевен намира, че от доказателствата по делото се опровергава така
твърдяното от органа. От последните се установява, че по отношение на
съоръжението „мачтов подемник” от работодателя са издадени са издадени
Инструкция за безопасна работа със същия (л. 73-74 по делото на РС Плевен),
Заповед за безопасни условия на труд при работа със същия ( л.72 по делото),
обучени са и определени лица, между които не е пострадалият, на които е
възложена работата със съоръжението ( л. 81-82 по делото). Отделно от това на
работниците, заемащи длъжност „общ работник” изрично чрез инструкция (л. 75-76
по делото) е забранено ползването на машини и съоръжения.
При наличието на тези
документи, за които от свидетелите - служители - в обясненията се твърди, че са
сведени до знанието им, не може да се приеме, че работодателят не е изпълнил задължението
си за ограничаване на ползването му. Впрочем, органът не е посочил фактически
как следва да бъде реализирано това ограничаване, с цел изпълнение на
задължението. Издаването на съответни заповеди и инструкции, сведени до
знанието на работниците, по мнение на настоящия състав, е достатъчно. Следва да
се отбележи, че еднозначно от показанията на свидетеля В. става ясно,
че на обекта е имало указателна табела. Възможно е практически съоръжението да
бъде оградено или блокирано чрез изключване на захранването му, с цел
гарантиране на неизползването му от неквалифицирани лица, но последното е в
преценката на работодателя и самото му неизвършване не води до извод за наличие
на нарушение, предвид че са взети мерки в насока, ограничаване на ползването от
различно естество. В тази връзка следва да се отбележи, че заявеното в
касационната жалба твърдение, че част от цитираните документи се представят
едва пред съда не води до извод, че същите не са издавани, съответно сведени до
знанието на работниците. Действително, видно е, че част от тях са представени в
Районния съд, а не пред наказващия орган, но в случай, че касаторът е имал
съмнения, че същите са антидатирани, е можел да ги оспори по надлежния ред.
Като не е сторил това, същите са годни писмени документи, на които надлежно се
е позовала първата инстанция. Извън това, в показанията си пред съда свидетелят
Б. Н. - актосъставител (л.
84 по делото) заявява, че тези заповеди и инструкции са му били представени по
време на проверката, т.е. опровергава становището, че същите са създадени в
по-късен момент, за нуждите на съдебното производство.
Твърдението, че на
починалото лице Б. в деня на злополуката е направен
инструктаж за декофриране, а не за
извършваната от него работа, на първо място е ирелевантно за спора, тъй като
процесното нарушение касае не липсата на ежедневен инструктаж, конкретно
адресиран до лицето, а липсата на ограничения изобщо до използването на
мачтовия подемник, монтиран на обекта от лица, на които не е възложено да го
ползват. Доколкото на Б. изначално не е възлагано ползването му, нито
чрез длъжностна характеристика (напротив - има забрана за ползване на машини),
нито чрез обучението и възлагането на тази задача с нарочна заповед, и предвид,
че нарушението - предмет на делото - не е наличието или липсата на инструктаж,
то това за какво е инструктирано лицето в деня на злополуката, се явява без
значение за настоящето производство.
По всички изложени
съображения, съдът приема, че нарушението така, както е вменено на дружеството
- неизпълнение на задължението за ограничаване на работата с мачтовия подемник
от лица, необучени да работят с него - се явява недоказано. От приложените по
делото писмени доказателства (необорени в хода на съдебното производство), а
така и от изслушаните свидетелски показания става ясно, че работодателят е
забранил ползването на съоръжението от всички лица, изключая двете обучени
такива, както и че има пълна забрана за използване на машини от страна на
лицата, назначени на длъжност „общ работник”. Ясно е още, че така установените
правила са сведени до знанието на работниците, в това число и до Б..
Достигайки до същите изводи, РС Плевен е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1,
изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 826 от 12.06.2014г., постановено по НАХД № 1179 по описа за 2014г. на Районен съд гр. Плевен, с
което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 15-1502774 от 06.03.2014г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда „ Плевен, с което на „Веста” ООД,
град Плевен с представляващ В.П. В. е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер от 5 000 лева за нарушение на чл. 416, ал. 5
вр. с чл. 413, ал.2 от КТ за нарушение на чл. 165а, т.1 от Наредба №7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използването на работно оборудване, ДВ № 88/1999г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.