Р E Ш Е Н И Е

№ 1

гр.Плевен, 2 Януари 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, втори състав, в открито съдебно заседание на трети декември, две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Юлия Данева

При секретаря Г.К., като разгледа докладваното от съдия Данева адм.дело № 607 по описа за 2013 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 215 от ЗУТ.

Делото е образувано по жалба вх. № Пл-179-00-785/12.06.2013г. от Т.К.Т., чрез адв. М. К. от ПлАК срещу Заповед № ДК-10-СЗР-11/21.05.2013г. на Началник РДНСК Северозападен район, с която е отхвърлена жалбата на Т. против изричен отказ на главен архитект на Община Плевен, обективиран в писмо № ТСУиС-94Т-733-1/25.04.2012г. да издаде акт за узаконяване на строеж “Навес към лятна градина към снек-бар Механа 101”, находящ се в УПИ XV-4467, кв. 71 и административен адрес гр. Плевен, ул. “Хр. Б.” № 63.

В жалбата са наведени доводи, обосноваващи незаконосъобразност на оспорения акт, по същество неправилно прилагане на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Подробно се описва фактическата обстановка, като се твърди, че административният орган не е изпълнил задължителните указания, дадени от Административен съд Плевен по ахд. № 947/2013г. и не е изяснил кога е извършено строителството на процесният обект, дали същият представлява строеж по см. на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ или е преместваемо съоръжение по см. на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, точно местоположение и размери на обекта и дали същият е идентичен с обекта, предмет на ахд. № 1035/2009г. По същество се твърди, че обектът попада в обхвата на разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ЗИДЗУТ, поради което не следвало да се премахва, а да се узакони. В тази връзка и по аргумент от чл. 172, ал. 2 от АПК се сочи, че административният орган не е изследвал възможностите за прилагане на цитираните текстове, с което по същество било допуснато нарушение на чл. 36 от АПК. Моли за отмяна на Заповед № ДК-10-СЗР-11/21.05.2013г. и присъждане разноските по делото.

По същество оспорващият, чрез процесуалния си представител адв. М. К. *** подържа жалбата на заявените основания. Твърди, че към 17.06.2000г. заинтересованата страна К.Б. и съпругата му са дали нотариално заверена декларация, че изградения през 1996г. обект – навес е бил премахнат. Твърди, че такъв е бил изграден последствие, който обаче не е представлявал монолитен строеж. Сочи още, че К.Б. през 2006г. е учредил право на строеж за пристройка, което било одобрено от Община Плевен, от което прави извод, че към 2006г. в имота не е съществувал незаконен строеж.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител юрк. Л. аргументира становище за неоснователност на жалбата. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за процедурата по узаконяване и законосъобразност на Заповед № ДК-10-СЗР-11/21.05.2013г. По същество счита, че процесният строеж – навес съществува преди 1999г., за същият има заповед за премахване № РД-15-620/20.05.1996г., като същият навес не е бил премахван изцяло. Счита още, че разпоредбата на § 127 от ЗИДЗУТ действа за напред и няма отношение към отказа за узаконяване, обективиран в писмо № ТСУиС-94Т-733-1/25.04.2012г. Навежда довод, че в Решение № 262/23.04.2010г. по ахд. № 1035/2009г. е прието, че коментираният навес, ведно с всички обекти съставляващи лятна градина е строеж. Твърди, че тъй като обекта е разположен в съсобствен имот, то липсата на съгласие по чл. 183, ал. 1 от ЗУТ от съсобствениците е пречка за узаконяване на обекта. Допълнително сочи, че самият “навес” не съответства на предвижданията на действащият ЗУП за имот УПИ XV-4467. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските по делото.

Заинтересованата страна К.Т.Б. лично, и чрез процесуалния си представител адв. Н. от ПлАК счита жалбата за неоснователна. Твърди, че това е строежът от 1996г., макар и с известни модификации, който обаче не би могъл да бъде узаконен по реда на § 127 от ЗИДЗУТ, т.к. вече бил заявяван за узаконяване през 1996г., 2005г. и 2009г. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските по делото. Депозира писмена защита, съдържаща аналогични съображения със заявените в устните състезания. Твърди още, че липсва изискуемото по чл. 183 от ЗУТ съгласие на останалите съсобственици.

Заинтересованите страни П. М. Б., И.К.Б., Т. К.Б., И.З.И. и С.Т.Б. не изразяват становище по жалбата.

Административен съд-Плевен, втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Със заявление № ТСУиС-94Т-733-1/02.04.2012г. жалбоподателят Т. *** проекти за одобрение на обект “Навес към лятна градина към снек-бар Механа 101”, находящ се в УПИ XV-4467, кв. 71 по плана на гр. Плевен. С решение по т. 20 от Протокол № 15/19.04.2012г. ЕСУТ е отказал разглеждането на ТИП на гореописания навес с мотив, че за същия има заповед за премахване. Същото е съобщено на Т. Т. с писмо № ТСУиС-94Т-733-1/25.04.2012г. на гл. архитект, което писмо било оспорено пред Началника на РДНСК СЗР. Последният издал заповед № ДК-10-СЗР-27/19.10.2012г. с която е отхвърлена жалбата на Т. против отказа на главния архитект на община Плевен за издаване на акт за узаконяване на строеж „Лятна градина към снек-бар Механа101”. Същата била отменена с Решение № 214/21.04.2013г. по а.х.д. № 947/2012г. на Административен съд Плевен, а делото върнато като преписка за ново произнасяне. Последвала нова Заповед № ДК-10-СЗР-11/21.05.2013г., предмет на настоящето производство, с която е потвърден изричен отказ на главния архитект на Община Плевен, обективиран в писмо № ТСУиС-94Т-733-1/25.04.2012г.

Към настоящето дело са приобщени като доказателства а.х.д. № 947/2012г. и а.х.д. № 950/2012г., заповед № РД-15-620/22.05.1996г., протокол № 16/10.05.2000г. на Община Плевен, с който се установява, че заповед № РД-15-620/22.05.1996г. не е изпълнена, декларация на съсобствениците на УПИ XV-4467, кв. 71 по плана на гр. Плевен, както и на Т. Т., с които се декларира, че навес над лятна градина в процесния имот е премахнат.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

По делото не се спори, че за обект “Навес към лятна градина към снек-бар Механа 101”, находящ се в УПИ XV-4467, кв. 71 по плана на гр. Плевен не са издавани строителни книжа. Спорно в случая е премахнат ли е строеж, установен като незаконен и обективиран в Заповед № РД-15-620/22.05.1996г. и сочен като основание за неразглеждане на искането за узаконяване на процесния навес. Последното е от значение за делото доколкото именно наличието на незаконен строеж е соченото основание за неразглеждане на ТИП за обекта, респ. за непровеждане на процедура по узаконяване на обект “Навес към лятна градина към снек-бар Механа 101”, от една страна, а от друга страна считано от 1996г. (Заповед № РД-15-620/22.05.1996г) няма последваща влязла в сила заповед за установяване и премахване на незаконен строеж.

От мотивната част на Заповед № ДК-10-СЗР-11/21.05.2013г. се установява, че позовавайки се на мотивите към решение № 262/23.04.2010г. по а.х.д. № 1035/2009г., административният орган приема, че строежът, за който се иска узаконяване е идентичен с този, предмет на Заповед № РД-15-620/22.05.1996г. Посочена е и разлика, изразяваща се в това, че покриването на градината с едноскатни навеси с различни наклони е завършено, докато към 1996г. е била изпълнена само дървена конструкция. Сочи се още, че на 20.05.2013г. била извършена проверка на място от служители на РО “НСК” – Плевен и било констатирано, че обект “Навес”се състои от 4 бр. съединени едноетажни едноскатни навеси, изпълнени от дървена конструкция – дървени колони със сечение 10/10см, монтирани направо върху настилката. Като несъответствия между проекта и фактическото положение са посочени единствено в отразяването на дървените колони, крепящи високата част на навесите.

От съдебно техническите експертиза (л. 167-172), приобщени към ахд. № 947/2012г. се установява, че навесът към лятна градина, според документните е изпълнен през 1996г., като е налице идентичност между обекта, предмет узаконяване и описаният такъв на л. 35 – 46 (производството по установяване на незаконен строеж със заповед № РД-15-620/22.05.1996г. и нейното оспорване). В допълнителното заключение (л. 225)съдебният експерт отново е посочил, че настоящият вид на обекта е изцяло идентичен със първоначалния си вид, като е отразено, че не са представени доказателства за обстоятелствата кога е премахнат и кога е възстановен в същия вид. Същото е потвърдено и в съдебно заседание при зададен въпрос от страна на съда, като е уточнено, че в проекта, който е представен за узаконяване през 1997г. не е било отразено барбекю.

По настоящето дело е разпитан като свидетел Р. Й., който твърди, че е участвал в премахването на процесния навес и дава сведения, че през 2000 г. са били сваляни цигли и летви от покрива на навеса. Сочи, че същият е бил дървен, покрит с цигли, като шапрон на буквата “Г” и подпиращ от едната страна гаража. Твърди, че последствие, есента отново възстановили навеса в първоначалния вид, като са използвали старите материали. По делото е представена декларация без дата от съсобствениците на дворно място, находящо се в гр. Плевен, ул. “ХР. Б.” № 63 - К.Б., П.Б., Т.Т. и О. Т., съгласно която декларация Т.Т. е премахнал лятна градина и навес над нея. Представена е и декларация от Т.Т. от 31.10.2013г. съгласно която същият е построил и завършил от 30.05.2000г. до 01.09.2000г. лятна градина, състояща се от навес и бар-плот в имот УПИ XV-4467, кв. 71.

В противовес на горните установявания по делото е представен протокол № 16/10.05.2000г. на Община Плевен за установяване състоянието на строителната площадка след премахване на незаконен строеж, според който протокол нарочна комисия установила, че Заповед № РД-15-620/22.05.1996г. не е била изпълнена и лятната градина на бул. “Хр. Б.” № 63 не била премахната. От находящия се на л. 42 от ахд. № 947/2012г. Констативен акт № К-259/13.12.1999г. също се установява, че при проверка на 03.12.1999г. обектът за обществено обслужване и благоустройство в имот № 4467, кв. 71 не е премахнат.

Тук е мястото, където следва да се посочи, че по аргумент от чл. 311, ал. 7 от ППЗТСУ (отм.) и чл. 13 от Наредба № 13 на МРРБ за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, изпълнението на Заповед № РД-15-620/22.05.1996г. дори и доброволно, е следвало да бъде установено от компетентните за това органи. Това са органите по изпълнението, съобразно глава 4 от ЗАП (отм.), действал към момента на влизане в сила на Заповед № РД-15-620/22.05.1996г. и посочени в т. 2 на същата – сектор “ТСУ и СК” при Община Плевен. Служителите на общината са извършили проверки, обективирани в Констативен акт № К-259/13.12.1999г. и протокол № 16/10.05.2000г. и са установили, че обектът, предмет на Заповед № РД-15-620/22.05.1996г. не е премахнат. Последното и във връзка с установеното от съдебно-техническите експертизи идентичност на обекта от 1996г. и този към настоящият момент, дава основание на съда да приеме, че същият не е бил премахван, респ. не е била привеждана в изпълнение Заповед № РД-15-620/22.05.1996г. Събраните по делото гласни доказателства не водят до различен извод. Описаните от свидетеля дейности представляват “ремонт на покрив”, а не премахване на строеж. Колкото до представените декларации и в частност тази отнасяща се до премахване на навеса, то същата не може да замести официалните установявания на компетентните органи.

Следователно, като е достигнал до аналогичен извод Началникът на РДНСК СЗР се е произнесъл в съответствие с материалния закон. Наличието на незаконен строеж е пречка за издаване на акт по § 127 от ЗИДЗУТ, § 184 от ПЗР на ЗУТ, както и по чл. 162 от ЗТСУ (отм.). Правилно е становището на административния орган, че датата на изпълнение на навеса в случая е ирелевантно обстоятелство. Не е разгледан ТИП защото в имота има незаконен строеж, който не е премахнат, поради което производствата по § 127 от ЗИДЗУТ и § 184 от ПЗР на ЗУТ са изначално неприложими. Това е така, защото режимът на узаконяване е аналогичен с този на издаване на строителни книжа, а основното препятствие за издаване на строително разрешение е наличие на незаконен строеж в имота – чл. 148, ал. 7 от ЗУТ (чл. 224, ал. 3 от ППЗТСУ). В тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че административният орган не е съобразил задължителните указания, дадени с мотивите към Решение № 214/21.04.2013г. по ахд. № 947/2012г. Както бе посочено по–горе началникът на РДНСК СЗР е изследвал именно навес към лятна градина и същият е определен като строеж по см. на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Неправилно е домогването на жалбоподателя да докаже, че процесния навес е обект по чл. 56 от ЗУТ. Дори и да се приеме, че е такъв, то на още по-голямо основание е правилен отказа на гл. архитект на Община Плевен да разгледа искането, т.к. не съществува процедура за узаконяване на преместваеми съоръжения. За пълнота следва да се посочи, че според § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ "Преместваем обект" е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. В случая обаче се касае за 4 бр. съединени едноетажни едноскатови навеси, изпълнени върху дървена конструкция – дървени колони със сечение 10/10см., които са монтирани върху настилката без да са анкерирани. Покривите са от носещи столици и ребра с размери 6/8 см. върху тях дървени летви3/4 см., върху които са поставени марсилски керемиди с размер около 65 см. всички покривни скатове са с наклон към имота, водата от покривите е хваната в улуци. По мнение на настоящият състав, цялата тази конструкция е невъзможно да бъде отделена от повърхността без да губи своята индивидуализация.

Неясно остава изложението на жалбоподателя в частта, където се коментира и иска установяване на търпимост по см. на § 16 от ПР на ЗУТ. Такава процедура не е била извършване пред Община Плевен, а и не се установява незаконен строеж, поради което няма основание Началникът на РДНСК СЗР де изследва и да се произнася по търпимостта на процесния навес.

По гореизложените съображение съдът намира, че Заповед № ДК-10-СЗР-11/21.05.2013г. на Началник РДНСК Северозападен район е правилна, а подадената от Т.Т. жалба срещу нея е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото основателни са претенциите на заинтересованата страна и на ответника за присъждане на разноски по делото. Същите, като своевременно направени следва да бъдат уважени до размера на 150 лева за К.Т.Б. по договор за правна защита и съдействие и 150 лева в полза на РДНСК СЗР като юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 предл. 1 от АПК, Административен съд-Плевен, I-ви състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № Пл-179-00-785/12.06.2013г. от Т.К.Т., чрез адв. М. К. от ПлАК срещу Заповед № ДК-10-СЗР-11/21.05.2013г. на Началник РДНСК Северозападен район, с която е отхвърлена жалбата на Т. против изричен отказ на главен архитект на Община Плевен, обективиран в писмо № ТСУиС-94Т-733-1/25.04.2012г.

ОСЪЖДА Т.К.Т. *** да заплати на К.Т.Б., направените разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

ОСЪЖДА Т.К.Т. *** да заплати в полза на РДНСК Северозападен район 150 (сто и петдесет) лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: