РЕШЕНИЕ
№ 430
гр. Плевен,
24 Септември 2014 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд на гр. Плевен – втори касационен състав,
в открито съдебно заседание на девети септември две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА ПЕЦОВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар М.К.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен,
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 605 по
описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на ПК „Жито” – гр. Ловеч, представлявана от Г.Д.Г., срещу решение № 15/12.03.2014
г. на Районен съд на гр. Никопол, постановено по н.а.х.д № 23/2014 г., с което
е изменено на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Наказателно постановление /НП/ № 15-1502853/03.10.2013
г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен, с което на основание
чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда
/КТ/ е наложил на ПК „Жито” – гр. Ловеч, ЕИК 110031080, представлявана от Г.Д.Г.,
в качеството му на работодател, административно наказание имуществена санкция в
размер на 2000 /две хиляди/ лева, като санкцията е намалена на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
С касационната жалба се иска отмяна на
оспорваното решение, като незаконосъобразно и неправилно. Касаторът не е
съгласен с твърдението на първоинстанционния съд, че представените в
производството шест броя декларации са съставени след приключване на проверката
в ПК „Жито” и отразяват факти и обстоятелства, настъпили след констатиране на
нарушението, поради което същите не трябва да се вземат предвид. Счита подобен
извод за неправилен и необоснован, тъй като по своята правна същност
декларацията представлява писмено извънсъдебно признание относно съдържащите се
в нея обстоятелства и факти и има характер на частен свидетелстващ документ и
доказателствената сила на същите трябва да се преценява от съда с оглед всички
обстоятелства по делото. Счита, че така представените в първоинстанционното
производство декларации, макар и съставени след извършената проверка, са
свидетелстващ документ, че работниците на ПК „Жито” нямат не изплатени трудови
възнаграждения. Касаторът не споделя изводите на първоинстанционния съд, че
връчването на НП на лице, което не представлява кооперацията, не е съществено
нарушение на процесуалните правила. Счита подобен извод за незаконосъобразен,
противоречащ на повелителните правни норми, тъй като връчването на НП на лице,
което не е оправомощено да представлява работодателя, както и да получава
такива документи, по своята същност е съществено нарушение на
административнопроцедурните правила, опорочаващо и самия акт. Моли решението на
РС – Никопол да бъде отменено, както и обжалваното НП. Моли за присъждане на
направените разноски в първоинстанционното производство, както и тези направени
пред настоящата инстанция.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява и не се
представлява.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен, редовно
призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
РС Никопол е установил, че
през м. август 2013г. служители на Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Плевен
извършили проверка на обект, стопанисван от ПК “Жито” гр. Ловеч, находящ се в
с. Гиген и представляващ хлебопекарна и мелница. Повод за проверката бил сигнал
за неизплатени трудови възнаграждения на работници и служители на кооперацията
за м. април 2013г. След извършване проверката на място на представляващият ПК
“Жито” било указано да се яви в Д”ИТ” Плевен и да представи документи,
удостоверяващи изпълнение на задължението за изплащане на възнаграждения.
Същият се явил в Д ”ИТ” Плевен, но не представил исканите доказателства, при
което бил съставен АУАН № 15-1502853/29.08.2013г., надлежно връчен на
представляващия кооперацията. По съставения акт било издадено и оспореното
наказателно постановление. РС Никопол е приел, че безспорно е установено
вмененото на ПК “Жито” административно нарушение и правилно е ангажирана отговорността на нарушителя.
Размера на наложеното наказание обаче съдът е приел за немотивиран, при което е изменил НП №
15-1502853/03.10.2013г., като намалил имуществената санкция от 2000 лева на
1500 лева. Направените от защитата възражения, съдът мотивирано е отхвърлил,
като е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство.
Решението на
първостепенния съд е валидно, допустимо, постановено при липса на нарушения на
материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено. Обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното постановление, са проверени с допустимите по
закон доказателствени средства. Решението на РС Никопол е постановено в
съответствие с приложимите за казуса разпоредби на материалния закон и при
спазване на съдопроизводствените правила. Мотивите на РС Никопол, са подробни,
ясни и логични, споделят се напълно от настоящия състав, поради което не следва
да се преповтарят. Районният съд подробно е обсъдил всички направени от
жалбоподателя възражения, като противно на изложеното в касационната жалба е
отговорил изчерпателно на поставените въпроси.
От
доказателствата по делото се установява, че за м. април 2013г. възнагражденията
на всички работещи за ПК “Жито” в с. Гиген не са били изплатени. Полагането на
подписи от работници и служители върху ведомостите за трудово възнаграждение удостоверява
получаването на същата. Видно от представената с административната преписка
ведомост за заплати на л. 23-26 от делото липсват подписи на всички работещи,
общо 12 души (неправилно посочени 9 от РС Никопол). Последното е дало основание
на проверяващите да съставят АУАН № 15-1502853/29.08.2013г., който съгласно чл.
416, ал. 1 от КТ се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. В
подкрепа на защитата по делото са представени същите ведомости, но вече
подписани, както и 7 бр. декларации от м. януари 2014г. съгласно които деклараторите
били получили изцяло дължимото им възнаграждение. Така представените ведомости
и декларации правилно са определени от РС Никопол, като такива, съставени след
извършената проверка и отразяващи факти и обстоятелства, настъпили след
констатиране на нарушението. Декларациите са от месец януари 2014г. и от текста
им става ясно, че към тази момент / януари 2014г. т.е. след проверката/
деклараторите нямат претенции към работодателя си за изплащане на трудови
възнаграждения до определен месец на
2013г. /в декларациите са посочени
различни крайни месеци/. Това становище изцяло се споделя от настоящият
касационен състав, който счита още, че горепосочените доказателства не могат да
оборят доказателствената сила на редовно съставеният АУАН. Отделно от това, не
е логично в хода на проверката да се представят обвиняващи доказателства пред АНО, какъвто характер имат неподписаните
ведомости за заплати на л. 23-26 от делото и те да станат част от
административната преписка, ако още тогава в проверявания субект са били
налични подписани такива. Ето защо касационният състав намира, че възражението
за съществени процесуални нарушения в хода на съдебното производство, касателно
оценката на доказателствата от решаващия съд за неоснователно.
Неоснователно е и следващото касационно оплакване, в
смисъл, че не било надлежно връчено наказателното постановление по реда на чл.
58 от ЗАНН. От една страна касационният
състав констатира, че на л. 21 от делото е ИД 00ОЕ14 1, от което е видно, че с
писмо са били изпратени 6 бр. наказателни постановления на адреса на седалището
и управлението на ПК “Жито”, а именно гр. Ловеч, ул. Търговска № 44, ет. 5.
пощенската пратка е получена от лице, подписало се като упълномощено такова.
Дори и да се приеме, че получателят на наказателното постановление не е бил
надлежно упълномощен, то не е налице съществено процесуално нарушение.
Процесуалното нарушение е съществено само ако е довело и до ограничаване
процесуалните права на жалбоподателя. В случая на ПК “Жито” е осигурено
процесуалното право на съдебно разглеждане законосъобразността на НП №
15-1502853/03.10.2013г., където представляващият кооперацията се е възползвал в
пълна степен с процесуалните способи за защита на засегнати права и законни
интереси.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15/12.03.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 23 по описа на Районен
съд на гр. Никопол за
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.