РЕШЕНИЕ № 414
гр. Плевен, 16 Септември 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – първи касационен състав, в открито съдебно заседание на пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Полина Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Катя Арабаджиева
при секретаря Д.Д. и с участието на Йорданка
Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно дело № 604 по
описа на съда за
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр.
с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ПК „Жито” – гр.
Ловеч, ул „Търговска” №44, ет.5 представлявана от председателя Г.Д.Г., срещу решение
№ 12/12.03.2014 г. на Районен съд на гр. Никопол, постановено по нахд № 20/2014г.,
с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 15-1502525/03.10.2013г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен, с което на основание
чл. 416, ал. 5 във вр.с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ на ПК „Жито” –
гр. Ловеч, ЕИК 110031080, представлявана от Г.Д.Г., в качеството му на
работодател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 2000 /две хиляди/ лева затова, че при проверка на 29.08.2013 год. в обект
хлебопекарна и мелница в с.Гиген е установено, че кооперацията не плаща в установените срокове
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на всички работници и
служители, посочени във ведомостите за заплати за месец януари 2013 год. С
оспореното решение съдът е намалил размера на имуществена санкция от
2 000/две хиляди/ на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
С
касационната жалба се претендира отмяна на оспорваното решение, като незаконосъобразно
и неправилно. Касаторът твърди, че при произнасянето си съдът не е съобразил представените
по делото декларации, като е приел, че същите са съставени след приключване на
проверката в ПК „Жито” и отразяват факти и обстоятелства, настъпили след
констатиране на нарушението, поради което същите не трябва да се вземат
предвид. Сочи, че декларациите представляват писмено извънсъдебно признание
относно съдържащите се в тях обстоятелства и факти и имат характер на частни
свидетелстващи документи и доказателствената сила на същите трябва да се
преценява от съда с оглед всички обстоятелства по делото. Твърди, че макар и
съставени след извършената проверка, декларациите са свидетелстващ документ, че
работниците на ПК „Жито” нямат неизплатени трудови възнаграждения, което не
било взето предвид от въззивния съд. Касаторът навежда доводи за допуснато
съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното
производство, изразяващо се в това, че наказателното постановление е връчено на
лице, което не представлява кооперацията. Според касатора изводът на РС
Никопол, че същото не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила,
е неправилен. Счита този извод за незаконосъобразен, противоречащ на
повелителните правни норми, тъй като връчването на НП на лице, което не е
оправомощено да представлява работодателя, както и да получава такива
документи, по своята същност е съществено нарушение на
административнопроцедурните правила, опорочаващо и самия акт. Моли решението на
РС – Никопол да бъде отменено, както и обжалваното НП. Моли за присъждане на
направените разноски в първоинстанционното производство, както и тези направени
пред настоящата инстанция.
В съдебно
заседание касаторът не изпраща представител и не изразява становище по
съществото на спора.
Ответникът
– Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен в съдебно заседание се
представлява от юрисконсулт И., която моли съда да остави в сила
оспореното решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира
за установено следното:
Касационната жалба е подадена
в законоустановения срок и от надлежна страна
и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение РС Никопол установил, че през м. август 2013г.
служители на Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Плевен извършили проверка на обект, стопанисван от ПК “Жито”
гр. Ловеч, находящ се в с. Гиген и представляващ хлебопекарна и мелница. Повод
за проверката бил сигнал за неизплатени трудови възнаграждения на работници и
служители на кооперацията за м. януари 2013г. След извършена проверката на
място, на представляващия ПК “Жито” било указано да се яви в Д”ИТ” Плевен и да
представи документи, удостоверяващи изпълнение на задължението за изплащане на
възнаграждения. Същият се явил в Д ”ИТ” Плевен, но не представил исканите
доказателства, при което бил съставен АУАН, надлежно връчен на представляващия
кооперацията, въз основа на който било
издадено и оспореното наказателно постановление. РС Никопол приел за безспорно установено вмененото на ПК “Жито”
административно нарушение и направил извод, че правилно е ангажирана
отговорността на нарушителя. Размера на наложеното наказание обаче съдът приел
за немотивиран, като намалил имуществената санкция от 2000 лева на 1500 лева.
Направените от защитата възражения съдът мотивирано отхвърлил, като приел, че
не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно наказателното
производство.
Касационната инстанция намира решението на въззивния
съд за валидно, допустимо, постановено при липса на нарушения на материалния
закон, поради което следва да бъде потвърдено. Решението на РС Никопол е
постановено в съответствие с приложимите разпоредби на материалния закон и при
спазване на съдопроизводствените правила. Мотивите на съда са подробни, ясни и
логични, споделят се напълно от настоящия състав, поради което не следва да се
преповтарят. Районният съд подробно е обсъдил всички направени от жалбоподателя
възражения, като противно на изложеното в касационната жалба е отговорил изчерпателно
на релевираните оплаквания.
По делото не е приобщена ведомостта за заплати на служителите и работниците
в кооперацията за месец януари 2013 год., но при разпита си в съдебно заседание
на 11.03.2014 год. актосъставителят
Р. съобщава, че е извършил проверка на ведомостта за заплати за
месец януари и същата не е била подписана от нито едно лице, работещо в
кооперацията. Липсата на подписи във ведомостта за заплати за месец януари налага
извод, че към датата на съставяне на
акта за установяване
на административното нарушение – 29.08.2013г., кооперацията в качеството си
на работодател не е изплатила в установените срокове уговореното трудово възнаграждение на всички
работници и служители, описани във ведомостта. Ведомостите за заплати са
официални счетоводни документи, и вписванията в тях се ползват
с материална доказателствена
сила за отразените
в тях факти с правно значение. Не са представени
писмени доказателства относно изплащане на уговореното
трудово възнаграждение в установените срокове. Съгласно чл. 128 КТ
работодателят е длъжен да заплаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа през периода
на действие на трудовоправната връзка. Начинът на плащането е уреден в чл. 270, ал. 3 КТ - по ведомост или срещу
разписка, или по писмено искане
на работника или служителя - на негови близки,
по писмено искане на работника
или служителя трудовото му възнаграждение
се превежда на влог в посочената
от него банка.
В тежест на работодателя е да установи действителното изпълнение на това
си задължение по някой от
указаните в чл.270, ал.3 от
КТ начини в установените срокове. Предвидените
в закона способи за изплащане му
дават възможност, при редовно водене
на ведомостите да докаже своята
изправност, тъй като в тях следва
да се съдържа
подпис на работника или служителя,
който да удостовери реалното получаване на възнаграждението.
След като в случая във ведомостите за заплати за месец януари 2013 година не е имало положени подписи на работниците и служителите на кооперацията (а такива не
са били положени и върху фишовете за заплати, видно от приложените фишове на л.28-32),
не се доказва фактът
на плащане на дължимите месечни
трудови възнаграждения в установените срокове.
Представените като доказателства пред РС копия на същите фишове с положени подписи от
работниците и служителите и декларации
на работници от м. януари 2014г. не оборват установените в акта за нарушение
констатации и не доказват изпълнение на задължението на работодателя по чл.
128, т. 2 от КТ в установените срокове. Представените
подписани фишове за заплати нямат достоверна дата и в качеството си на частни
свидетелстващи документи не се ползват с материална доказателствена сила, а
представените декларации съставляват своего рода писмени свидетелски показания,
които са недопустими предвид забраната на чл. 164, ал. 1,
т.2 и т.4 ГПК и съобразно разпоредбата на чл.163, ал.1 от ГПК се
предоставят в устна, а не в писмена форма. Не на последно място, с оглед датите
на съставяне на приложените декларации-9 и 10 януари 2014 година-една година
след извършване на нарушението, те съставляват признание на факта, че дължимите
трудови възнаграждения са изплатени не в установените срокове, а в значително
по-късен момент, което е потвърждение на факта на извършеното нарушение от
кооперацията.
Ето защо нарушението, предмет на НП, не попада и в хипотезата на маловажност
по смисъла на чл. 415в, ал.
1 от КТ, тъй нарушението не е отстранено веднага след установяването
му и няма ангажирани доказателства, че от него не са произтекли вредни последици за работниците и служителите.
Неоснователно
е оплакването и не съставлява
отменително основание, че наказателното
постановление не било надлежно връчено по реда на чл. 58 от ЗАНН. По делото на
л. 26 е приложено ИД PS 5800 00ОЕ14 1, от което е видно, че с писмо са били
изпратени 6 бр. наказателни постановления на адреса на седалището и
управлението на ПК “Жито”, а именно гр. Ловеч, ул. Търговска № 44, ет. 5. Пощенската
пратка е получена от упълномощено лице, като е положен подпис, изписани са
имената на получателя и е поставена дата. Дори и да се приеме, че получателят
на наказателното постановление не е бил надлежно упълномощен, то не е налице
съществено процесуално нарушение. Процесуалното нарушение е съществено само ако
е довело и до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя. В случая ПК “Жито” е упражнила правото си да подаде
жалба против НП в установения от ЗАНН срок като представляващият кооперацията
се е възползвал в пълна степен от процесуалните способи за защита на засегнати
права и законни интереси.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, първи касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12/12.03.2014
г., постановено по нахд № 20 по описа на
Районен съд на гр. Никопол за
Решението е
окончателно.
Преписи от решението
да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.