РЕШЕНИЕ

408

гр. Плевен, 16.09.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд на гр. Плевенвтори касационен състав, в открито съдебно заседание на девети септемвриq две хиляди и четиринадесета година в състав:                   

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

                ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЦОВА

   СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

При секретар М.К. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от съдия Пецова касационно административно дело № 603 по описа на съда за 2014 г. за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

            Образувано е по касационна жалба на ПК „Жито” – гр. Ловеч, представлявана от Г.Д.Г., срещу решение № 13/12.03.2014 г. на Районен съд на гр. Никопол, постановено по н.а.х.д № 21/2014г., с което е изменено на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Наказателно постановление /НП/ № 15-1502851/03.10.2013г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен, с което на основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е наложил на ПК „Жито” – гр. Ловеч, ЕИК 110031080, представлявана от Г.Д.Г., в качеството му на работодател, административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като е намалил същата на имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

        С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение, като незаконосъобразно и неправилно. Твърденията на касатора са, че при произнасянето си съдът не е съобразил представените в производството шест броя декларации, като е приел, че същите са съставени след приключване на проверката в ПК „Жито” и отразяват факти и обстоятелства, настъпили след констатиране на нарушението, поради което същите не трябва да се вземат предвид. Счита, че декларациите представляват писмено извънсъдебно признание относно съдържащите се в нея обстоятелства и факти и има характер на частен свидетелстващ документ и доказателствената сила на същите трябва да се преценява от съда с оглед всички обстоятелства по делото. Твърди, че макар и съставени след извършената проверка, декларациите са свидетелстващ документ, че работниците на ПК „Жито” нямат не изплатени трудови възнаграждения, което не било взето предвид от въззивният съд. Касаторът навежда доводи за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказатеклното производство изразяващо се в това, че наказателното постановление не било връчено на лице, което не представлява кооперацията. РС Никопол неправилно приел, че същото не е съществено нарушение на процесуалните правила. Счита подобен извод за незаконосъобразен, противоречащ на повелителните правни норми, тъй като връчването на НП на лице, което не е оправомощено да представлява работодателя, както и да получава такива документи, по своята същност е съществено нарушение на административнопроцедурните правила, опорочаващо и самия акт. Моли решението на РС – Никопол да бъде отменено, както и обжалваното НП. Моли за присъждане на направените разноски в първоинстанционното производство, както и тези направени пред настоящата инстанция.

Касаторът, редовно призован за откритото съдебно заседание, се представлява от адв .М. ***. Поддържа жалбата на заявените в същата основания .

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен, редовно призован за откритото съдебно заседание, се представлява от юрк И., която оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

            Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

            От фактическа страна РС Никопол установил, че през м. август 2013г. служители на Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Плевен извършили проверка на обект, стопанисван от ПК “Жито” гр. Ловеч, находящ се в с. Гиген и представляващ хлебопекарна и мелница. Повод за проверката бил сигнал за неизплатени трудови възнаграждения на работници и служители на кооперацията за м. февруари 2013г. След извършване проверката на място на представляващия ПК “Жито” било указано да се яви в Д”ИТ” Плевен и да представи документи, удостоверяващи изпълнение на задължението за изплащане на възнаграждения. Същият се явил в Д ”ИТ” Плевен, но не представил исканите доказателства, при което бил съставен АУАН № 15-1502851/29.08.2013г., надлежно връчен на представляващия кооперацията. По съставения акт било издадено и оспореното наказателно постановление.

РС Никопол приел, че безспорно било установено вмененото на ПК “Жито” административно нарушение и правилно била ангажирана отговорността на нарушителя. Размерът на наложеното наказание обаче съдът приел за немотивиран, при което изменил НП № 15-1502851/03.10.2013г., като намалил имуществената санкция от 2000 лева на 1500 лева. Направените от защитата възражения съдът мотивирано отхвърлил, като приел, че не били допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно наказателното производство.

Решението на въззивния съд е валидно, допустимо, постановено при липса на нарушения на материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено. Решението на РС Никопол е постановено в съответствие с приложимите за казуса разпоредби на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Мотивите на РС Плевен, са подробни, ясни и логични, споделят напълно от настоящия състав, поради което не следва да се преповтарят. Районният съдия подробно е обсъдил всички направени от жалбоподателя възражения, като противно на изложеното в касационната жалба е отговорил изчерпателно на поставените въпроси.

С АУАН № 15-1502851/29.08.2013г. е повдигнато административно обвинение на ПК “Жито” в качеството  на работодател за нарушаване на чл. 128, т. 2 от КТ, чиято разпоредба предвижда работодателят в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Като доказателства за неизпълнение на задължението е приложен фиш за заплати за м. февруари 2013г., на който липсват подписите на лицата, които да удостоверят получаване на трудовите възнаграждения, както и график за отчитане на работните смени за месеца. По съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление, с което е ангажирана отговорността на работодателя на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, която предвижда „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.”

Неизплащането на трудово възнаграждение безспорно е нарушение на трудовото законодателство. Същото е установено с редовно съставен АУАН, който се ползва с доказателствена сила по чл. 416, ал. 1 от КТ. Иначе казано, в тежест на оспорващият е да докаже, че не е извършил вмененото му нарушение. Действително, по въззивното дело от страна на жалбоподателя били представени като доказателства за изпълнение на задължението си по чл. 128, т. 2 от КТ копия на същите фишове с положени подписи, както и 6 бр. декларации на работници от м. януари 2014г., в които същите декларират, че  са получили всичките си трудови възнаграждения. Така представените доказателства РС Никопол приел, че били съставени след извършената проверка и отразяващи факти и обстоятелства, настъпили след констатиране на нарушението. Изводът на районния съд се споделя изцяло. Представените копия на фишове с положени подписи, както и 6 бр. декларации не оборват доказателствената сила на редовно съставения акт. Както бе посочено по-горе, в тежест на работодателя е било да докаже с пълно и главно доказване, че трудовите възнаграждения за м. февруари 2013г. са били изплатени в установените срокове. От една страна, видно от доказателствата по преписката (л. 27-31 от делото), коментираните фишове за заплати към момента на проверката  - м. август 2013г. не били подписани. Самото полагане на подписи от работници и служители върху фишовете за трудово възнаграждение удостоверява получаването на същото. От друга страна, не е логично в хода на проверката да се представят обвиняващи доказателства пред АНО, какъвто характер имат неподписаните фишове за заплати на л. 27-31 от делото, част от административната преписка. Самите декларации са от м. януари 2014г., от което следва, че са съставени след установяване на нарушението, както и че към м. януари 2014г. на деклараторите са били изплатени дължимите възнаграждения за 2013г. Последното не оборва извода за допуснато нарушение на закона към датата на извършването му - м. февруари 2013г. и датата на установяване на същото м. август 2013г.  Ето защо касационният състав намира, че възражението за съществени процесуални нарушения в хода на съдебното производство касателно оценката на доказателствата за неоснователно.

Неоснователно е и следващото касационно оплакване, в смисъл, че наказателното постановление не било надлежно връчено по реда на чл. 58 от ЗАНН. По делото на л. 26 е приложено ИД 00ОЕ14 1, от което е видно, че с писмо са били изпратени 6 бр. наказателни постановления на адреса на седалището и управлението на ПК “Жито”, а именно гр. Ловеч, ул. Търговска № 44, ет. 5. Пощенската пратка била получена от лице, подписало се като упълномощено такова. Дори и да се приеме, че получателят на наказателното постановление не е бил надлежно упълномощен, то не е налице съществено процесуално нарушение. Процесуалното нарушение е съществено, само ако е довело до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя. В случая на ПК “Жито” е осигурено процесуалното право на съдебно разглеждане законосъобразността на НП№15-1502851/03.10.2013г., в което представляващият кооперацията се е възползвал в пълна степен с процесуалните способи за защита на засегнати права и законни интереси.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13/12.03.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 21 по описа на Районен съд на гр. Никопол за 2014 г.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.