РЕШЕНИЕ

№ 446

град Плевен, 29 Септември 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на девети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. КАЛИНА ПЕЦОВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар М.К. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 602/2014 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ПК „Жито” – гр. Ловеч, представлявана от Г.Д.Г., срещу решение от 12.03.2014 г. на Районен съд на гр. Никопол, постановено по н.а.х.д № 24/2014г., с което е изменено на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Наказателно постановление /НП/ № 15-1502854/03.10.2013г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен, с което на основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е наложил на ПК „Жито” – гр. Ловеч, ЕИК 110031080, представлявана от Г.Д.Г., в качеството му на работодател, административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като е намалил същата на имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение, като незаконосъобразно и неправилно. Твърденията на касатора са, че при произнасянето си съдът не е съобразил представените в производството шест броя декларации, като е приел, че същите са съставени след приключване на проверката в ПК „Жито” и отразяват факти и обстоятелства, настъпили след констатиране на нарушението, поради което същите не трябва да се вземат предвид. Счита, че декларациите представляват писмено извънсъдебно признание относно съдържащите се в нея обстоятелства и факти и има характер на частен свидетелстващ документ и доказателствената сила на същите трябва да се преценява от съда с оглед всички обстоятелства по делото. Твърди, че макар и съставени след извършената проверка, декларациите са свидетелстващ документ, че работниците на ПК „Жито” нямат не изплатени трудови възнаграждения, което не било взето предвид от въззивният съд. Касаторът навежда доводи за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказатеклното производство изразяващо се в това, че наказателното постановление не било връчено на лице, което не представлява кооперацията. РС Никопол неправилно приел, че същото не е съществено нарушение на процесуалните правила. Счита подобен извод за незаконосъобразен, противоречащ на повелителните правни норми, тъй като връчването на НП на лице, което не е оправомощено да представлява работодателя, както и да получава такива документи, по своята същност е съществено нарушение на административнопроцедурните правила, опорочаващо и самия акт. Моли решението на РС – Никопол да бъде отменено, както и обжалваното НП. Моли за присъждане на направените разноски в първоинстанционното производство, както и тези направени пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание касаторът – ПК „Жито“ гр. Ловеч, се представлява от адв. М.М. от Адвокатска колегия – гр. София. Същият моли да се отмени изцяло решението на РС Никопол, тъй като същото е неправилно и незаконосъобразно, като подробни съображения в тази насока са изложили в касационната жалба. Сочи се, че в решението на съда не се релевирани доказателства, не са ползвани такива съществени документи, които представляват доказателства, че кооперацията е изпълнила задължението си като работодател да изплати трудови възнаграждения и е спазено трудовото законодателство. Моли решението да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление с наложена санкция от 1500 лева за неизплатени трудови възнаграждения на служители и работници. Алтернативно моли, ако съдът приеме, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, то да се намали санкцията като съдът се съобрази, че констатираното нарушение се извършва за първи път.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, се представлява от юрк Р. И., която моли съдът да остави без уважение касационната жалба срещу решението на РС Никопол. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, ведно с мотивите в него. С оглед фактите и обстотятелствата по делото, моли съдът да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Твърди, че при извършените проверки не са представени доказателства за отстраняване на нарушението, а са представени едва пред първоинстанционния съд - декларации от лицата, но това не са доказателства за отстраняване на нарушението, липсват платежни документи и попълнени ведомости.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО .

С посоченото решение е изменено наказателно постановление № наказателно постановление № 15-1502854/03.10.2013 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, с което на ПК „Жито“ гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 44, ет. 5, представлявана от Г.Д.Г., за това че в качеството му на работодател при проверка в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен на 29.08.2013 г. на Кооперация „Жито“ гр. Ловеч с обект хлебопекарна и мелница намираща се в с. Гиген е установено, че работодателят е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно: не плаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на всички работници и служители посочени във Ведомостите за заплати за м. май 2013 г.-нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ и на основание чл 416, ал. 5 от КТ и във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложената имуществена санкция в размер на 2000 лв.(две хиляди) лв. е намалена в размер на 1500 лева.

РС Никопол е установил, че през м. август 2013г. служители на Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Плевен са извършили проверка на обект, стопанисван от ПК “Жито” гр. Ловеч, находящ се в с. Гиген и представляващ хлебопекарна и мелница, като повод за проверката е сигнал за неизплатени трудови възнаграждения на работници и служители на кооперацията за м. май 2013г. След извършване проверката на място на представляващият ПК “Жито” е указано да се яви в Д”ИТ” Плевен и да представи документи, удостоверяващи изпълнение на задължението за изплащане на възнаграждения. Същият се явил в Д ”ИТ” Плевен, но не е представил исканите доказателства при което бил съставен АУАН № 15-1502854/29.08.2013г., надлежно връчен на представляващия кооперацията. РС Никопол приема, че е налице установеното нарушение, но намира, че размерът на наказанието следва да бъде изменен към минимума, тъй като това е първо нарушение.

Настоящата инстанция намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо, постановено при липса на нарушения на материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено. Решението на РС Никопол е постановено в съответствие с приложимите за казуса разпоредби на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Мотивите на РС Плевен, са подробни, ясни и логични, споделят напълно от настоящия състав, поради което не следва да се преповтарят. Районният съдия подробно е обсъдил всички направени от жалбоподателя възражения, като противно на изложеното в касационната жалба е отговорил изчерпателно на поставените въпроси.

Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят в установените срокове следва да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Като доказателства за неизпълнение на задължението е приложен фиш за заплати за м. май 2013г., на която липсват подписите на лицата, които да удостоверят получаване на трудовите възнаграждения, както и график за отчитане на работните смени за месеца. По съставеният АУАН е издадено процесното наказателно постановление, с което е ангажирана отговорността на работодателя на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, която предвижда Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

Неизпащането на трудово възнаграждение безспорно е нарушение на трудовото законодателство. Същото е установено с редовно съставен АУАН, който се ползва с доказателствена сила по чл. 416, ал. 1 от КТ. С други думи казано в тежест на оспорващият е да докаже, че не е извършил вмененото му нарушение. Действително, пред районния съд от страна на жалбоподателя били представени като доказателства за изпълнение на задължението си по чл. 128, т. 2 от КТ копия на същите фишове с положени подписи, както и 6 бр. декларации на работници от м. януари 2014г. в които същите декларират, че са получили всичките си трудови възнаграждения. Така представените доказателства РС Никопол приел, че били съставени след извършената проверка и отразяващи факти и обстоятелства, настъпили след констатиране на нарушението. Изводът на районният съдия се споделя изцяло. Представените копия на фишове с положени подписи, както и 6 бр. декларации не оборват доказателствената сила на редовно съставеният акт. Както бе посочено по-горе в тежест на работодателят е да докаже с пълно и главно доказване, че трудовите възнаграждения за м. май 2013г. са били изплатени в установените срокове. От една страна, видно от доказателствата по преписката (л. 24-27 от делото), коментираните фишове за заплати към момента на проверката - м. август 2013г. не били подписани. Самото полагане на подписи от работници и служители върху фишовете за трудово възнаграждение удостоверява получаването на същото. От друга страна, не е логично в хода на проверката да се представят обвиняващи доказателства пред АНО, какъвто характер имат неподписаните фишове за заплати на л. 24-27 от делото, част от административната преписка. Самите декларации са от м. януари 2014г., което ще рече, че са съставени след установяване на нарушението, както и че към м. януари 2014г. на деклараторите са били изплатени дължимите възнаграждения за 2013г. Последното не оборва извода за допуснато нарушение на закона към датата на извършването му - м. май 2013г. и датата на установяване на същото м. август 2013г. Ето защо касационният състав намира, че възражението за съществени процесуални нарушения в хода на съдебното производство относно оценката на доказателствата е неоснователно.

Неоснователно е и следващото касационно оплакване, че наказателното постановление не е надлежно връчено по реда на чл. 58 от ЗАНН. По делото на л. 22 е приложено ИД 00ОЕ14 1, от което е видно, че с писмо са били изпратени 6 бр. наказателни постановления на адреса на седалището и управлението на ПК “Жито”, а именно гр. Ловеч, ул. Търговска № 44, ет. 5. Пощенската пратка била получена от лице, подписало се като упълномощено такова. Дори и да се приеме, че получателят на наказателното постановление не е бил надлежно упълномощен, то не е налице съществено процесуално нарушение. Процесуалното нарушение е съществено само ако е довело и до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя. В случая на ПК “Жито” е осигурено процесуалното право на съдебно разглеждане законосъобразността на НП№15-1502854/03.10.2013г., където представляващият кооперацията се е възползвал в пълна степен с процесуалните способи за защита на засегнати права и законни интереси.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение от 12.03.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 24 по описа на Районен съд на гр. Никопол за 2014 г.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.