ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 852
гр. Плевен, 25 Юли
2014 г.
Административен
съд-гр.Плевен, втори състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли, две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юлия Данева
Като разгледа докладваното от съдията
Данева адм.дело № 599/2014г. по описа за 2014год. на
Административен съд-Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
В
Районен съд- Плевен е постъпила искова молба от К.А.Я. *** против Областен
управител на Област Плевен с посочено правно
основание чл.71 ал.1 т.1и т.3 във вр. с чл. 13,ал. 3 и чл. 4 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗД/ и
искане:
- Да бъде установено, че Областен
управител на Област Плевен е извършил спрямо К.А. Я.
действия, представляващи дискриминация
по признак лично и семейно положение при упражняване правото й на труд в
нарушение на чл. 13,ал. 3 от ЗЗД, като
не е разрешил ползването на натрупан платен годишен отпуск по нейно заявление
от 14.05.2012г. , и с уволнението й на 01.06.2012г. при завръщането й на
работа след ползван отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст.
- Да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение в размер на 2000
лв. за нанесените й неимуществени вреди,
състоящи се в предизвиканото вследствие дискриминационни действия на ответника
чувство на обида, унижение и тревога
относно бъдещото финансово обезпечаване на издържаните от нея деца.
С
решение № 288/14.02.2013г. по образуваното гр.д. № 5521/2012г. на Районен
съд-Плевен са отхвърлени предявените от К. Я. искове
с правно основание чл.71 ал.1 т.1и т. 3 от Закона за защита от дискриминация.
При
инстанционен контрол, по подадена въззивна жалба от К. Я.,
с решение № 367/25.06.2013г. по гр.д.№469
по описа за 2013г. Окръжен съд-Плевен е
потвърдил решението на Районния съд, като е изложил мотиви и по допустимостта на произнасянето
от Районния съд.
С
решение № 242/18.06.2014г. по образуваното гр.д.№6376/2013г. на ВКС са обезсилени
решение № 288/14.02.2013г. по гр.д. № 5521/2012г. на Районен съд-Плевен и
решение № 367/25.06.2013г. по гр.д.№469 по описа за 2013г. на Окръжен
съд-Плевен .За да достигне до този извод ВКС е приел, че в случая се търси защита от проявени дискриминационни действия при
упражняване правото й на труд по служебно правоотношение, регулирано от Закона
за държавния служител. В чл. 203 и сл.
от АПК са уредени производствата за обезщетения
за вреди от административни актове,
действия или бездействия на администрацията. Приел е, че уредбата е приложима за претенциите по чл. 71, ал. 1, т.
1,т. 2 и т. 3 от ЗЗД. От това е направил
извод, че разграничителният критерии за компетентния съд е от чии действия, според твърдението на
ищеца е причинено дискриминационното третиране, съответно произтичат вредите.
Приел е, че когато дискриминационните действия или бездействия
са на органи, осъществяващи държавна
власт, исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗД са от компетентността на
съответния административен съд. По тези
съображения е изпратил делото по компетентност на Административен
съд-Плевен.
В
Административен съд-Плевен е образувано адм.дело №599/2014г. по описа на съда.
Съдът
намира, че фактическите основания на претенцията, посочени в обстоятелствената
част на исковата молба определят предмета на доказване, страните и вида на
търсената защита в исковия процес. Изложените от ищцата К.Я. твърдения и формулираните искания сочат, че не се оспорват
като незаконосъобразни актове, действия или бездействия на ответника, а се твърди неравенство в третирането от страна на областния
управител и осъществяване на
дискриминация. Налице е ясно изразено и точно формулирано искане по чл. 71
от ЗЗДискр.: „ да се установи извършване
на дискриминационни действия” т.е.
заявено е по-неблагоприятно третиране на ищеца на основата на лично и семейно
положение при упражняване правото на труд, в сравнение с други лица, с различно от нейното лично и семейно
положение. Претендира се и обезщетение за вреди, произтекли от дискриминационните
действия на ответника, който е административен орган и има властнически
правомощия. Ето защо съдът счита, че претенцията на К.Я. е с правно основание
чл.71 ал.1,т. 1 и т. 3 от ЗЗДискр, както
е прието и в решението на ВКС.
При
тези обстоятелства съдът намира, че предявените от К.Я. искове за установяване
на твърдяното дискриминационно третиране и да бъде осъден да заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в резултат на дискриминационното отношение, се
явяват процесуално недопустими пред настоящия съд. Съображенията за това са
следните:
В глава 4 от ЗЗДискр. са установени способите
за защита в случай на нарушение по ЗЗДискр. – в производство пред
специализирания държавен орган – Комисията за защита от дискриминация (раздел
І) и пред съда (раздел ІІ). Лицата, които считат, че са засегнати от
дискриминационно третиране, разполагат с възможността да изберат способа за
защита. Производствата по раздел І и раздел ІІ се прилагат за всички случаи на
неравноправно третиране срещу всички правни субекти, като имат за цел
евентуалното установяване на дискриминация и санкциониране на нарушителя.
Разликата между двата
способа на защита се състои в невъзможността Комисията за защита от
дискриминация да присъжда обезщетение за претърпени вреди, каквото правомощие е
в изключителната компетентност на съда. Съгласно чл. 74 ал. 1 от ЗЗДискр., в случаите по
раздел I всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по
други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за
обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите. На
основание чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. в случаите,
когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или
бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се
предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани (ЗОДОВ).
Анализът на нормите на чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. води до извода, че
прилагането на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. е задължително обусловено от наличието на
приключило административно производство пред Комисията за защита от
дискриминация, в рамките на което с влязъл
в сила административен акт по чл. 65 от закона е установен случай на
дискриминация срещу конкретното лице. Когато неравноправното третиране
(дискриминацията) е извършено в резултат на издаден административен акт или е
причинена от действия/бездействия на органи на държавата или общините,
компетентен да се произнесе по иска е съответният административен съд по реда
на чл. 1 от ЗОДОВ. Тоест, разглеждането на
спора за присъждане на обезщетение за вреди в случая предполага установяването на незаконни дискриминационни
актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, което е
от компетентността на специализирания държавен орган -Комисия за защита от
дискриминация. Приложението на чл. 74 ЗЗДискр. е обусловено от приключило
административно производство пред КЗД, в рамките на което с влязъл в сила
административен акт по чл. 65 от същия закон, е установен
правопораждащият претендираното право на обезщетение акт на дискриминация. В
хипотезата на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. административните
съдилища не установяват факти от областта на гражданското право, какъвто факт е
неравенството в третирането по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр., а изследват съществуването
на вреди в причинно-следствена връзка с установен от КЗД като специализиран
административен орган акт на дискриминация. От правния анализ на уредбата на чл. 74 следва, че систематичното място на ал. 2 от чл. 74 е изведена от контекста на
предходната алинея и препраща към изискването за проведено производство пред
Комисията за защита от дискриминация. Ако съдържанието на законодателната воля
се изразяваше в регулиране на правоотношение с ал. 2, което да е извън
приложното поле на този закон, то следваше това да стане в самостоятелна правна
норма, а в не в последваща алинея. Ето защо с ал. 2 не се създава друг режим,
различен от визирания в ал. 1 във връзка с раздел I-ви от ЗЗДискр., регламентиращ
производство пред съответния административен орган - КЗД, като условие за
допустимост на последващ съдебен контрол. В този смисъл е и константната практика на
ВАС.
Нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. е специална по
отношение на тази по чл. 204, ал. 4 от АПК. При тази хипотеза административният съд не разполага с
правомощието да установява факта на неравенството в третирането по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр., каквото е искането на
ищеца в настоящия случай съобразно изложените в исковата молба факти и
обстоятелства, и формулирания петитум в първата му част. В случаите по чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. административният
съд изследва съществуването на вреди в причинно-следствена връзка с установен от Комисията за защита от дискриминация
(КЗД) акт на дискриминация. Видно от данните по делото, а и не се твърди от
ищеца, такова административно
производство да е приключило с влязъл в сила административен акт пред
специализирания държавен орган – КЗД относно твърдяното дискриминационно
действие по признак лично и семейно положение при упражняване правото на труд в сравнение с
третирането на други лица при сравними сходни обстоятелства-лица.
Отделно от това, в исковата молба се твърди,
че заповедта, с която е уволнена е
обжалвала и е образувано адм.д. № 564/2012г. на Адм. съд-Плевен. В производството по оспорването законосъобразността на тази заповед
съдът следва да прецени дали при издаването й е допуснато и нарушение на ЗЗДискр., след
като се твърди такова действие. В тази връзка, дори и да се приеме, че ВКС е
изпратил делото за разглеждане от Адм. съд-Плевен поради преценка, че
дискриминационните действия са на
органи, осъществяващи държавна власт, следва да се има предвид, че твърдяното
дискриминационно действие е уволнението
на ищцата, а то е извършено със заповед
на ответника. Законосъобразността на тази заповед е предмет на обжалване по адм.д. № 564/2012г. на Административен съд
Плевен, поради което, и на това основание е недопустимо в настоящето производство да се преценява законосъобразността на заповедта,
тъй като за същата има образувано друго
дело, пред същия съд, на същото основание и между същите страни.
По така изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че производството по делото
следва да бъде прекратено поради процесуална недопустимост на предявените
искове от страна на К.А.Я.. .
Съдът намира,че в частта,
с която се иска установяване на извършени от Областния управител на Област
Плевен спрямо К.Я. действия, представляващи дискриминация по признак лично и
семейно положение при упражняване правото й на труд,в нарушение на чл. 13, ал.
3 от ЗЗДискр., като не е разрешил ползването на натрупан платен годишен
отпуск по нейно заявление от
14.05.2012г. и, и с уволнението й на 01.06.2012г. при завръщането й на работа след
ползван отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, исковата молба като
жалба по смисъла на чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр. , следва да се изпрати по
компетентност на Комисията за защита от дискриминация .
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ИЗПРАЩА на Комисията за защита от дискриминация исковата молба на К.А.Я., в частта й, с която
се иска
установяване на извършени от Областния
управител на Област Плевен спрямо К.Я. действия, представляващи дискриминация
по признак лично и семейно положение при упражняване правото й на труд,в
нарушение на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДискр., като не е разрешил ползването на
натрупан платен годишен отпуск по нейно
заявление от 14.05.2012г. и, и с уволнението й на 01.06.2012г. при завръщането
й на работаслед ползван отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата
молба на К.А.Я. *** против Областен управител на Област Плевен с посочено правно основание чл.71 ал.1 т.1и т.3
във вр. с чл. 13,ал. 3 и чл. 4 от Закона
за защита от дискриминация в частта, с която
се прави искане да бъде осъден
ответникът да заплати на ищцата обезщетение в размер на 2000 лв. за нанесените
й неимуществени вреди, състоящи се в предизвиканото вследствие дискриминационни
действия на ответника чувство за обида, унижение и тревога относно бъдещото
финансово обезпечаване на издържаните от нея малолетни деца.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 599 по описа за 2014г. на Административен съд
Плевен.
Определението подлежи на оспорване
пред Върховния административен съд с частна жалба от страните и от органа, на който
делото е изпратено, в 7-дневен срок от съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: