Р Е Ш Е Н И Е

№ 90/ 26.02.2014 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на четвърти февруари, две хиляди и четиринадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 598 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс /АПК/, във вр. с чл.118 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на С.Л.Д. *** против Решение № 28/06.06.2012г. на Директора на НОИ-РУСО-гр. Плевен, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № 64/02.02.2012г. на Ръководител “ПО” при РУСО- Плевен. С последното на осн. чл. 98, ал. 8 от КСО е определена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване за трайно намалена работоспособност .

В жалбата се твърди, че с оспореното решение НОИ-РУСО-Плевен доказва, че не отстранява допуснатите грешки, а се мъчи да прикрива недостатъците и слабостите в системата. От неясния й тест следва, че жалбоподателят не е доволен от определения процент намалена работоспособност , който е различен в няколко експертни решения. Задава въпрос за що трудовият му стаж в школата не се признава за първа или втора категория. Моли да бъде отменено решението, като се задължи ТЕЛК да преразгледа всички изследвания и да постанови ново разпореждане, с което да признае над 90%. Моли да се определи каква категория е трудовият му стаж в Школата.

Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с разпореждане № 2361/04.07.2012г., след като в съда е постъпила административната преписка по издаване на оспореното решение. По същество жалбоподателят, чрез процесуалния си представител Р.Д., в „писмени бележки” поддържа жалбата си и моли да бъде отменено Разпореждане № 64/02.02.2012г. и Решение № 28/06.06.2012 г. на Директора на РУСО-Плевен.

Ответникът- директорът на РУ”Социално осигуряване”-Плевен, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Е.В.Р. оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Твърди, че от събраните по делото доказателства е установено, че Разпореждане № 64 е отменено с издаденото от органа Разпореждане № 1527/2012г. , последното е потвърдено с окончателно решение на ВАС. Счита, че поради така изложеното, жалбата е без правно основание и като такава не следва да бъде разглеждана, а производството да бъде прекратено. Моли за присъждане на юрисконсултско възнагражвдение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

Предмет на оспорване в производството е Решение № 28/06.06.2012г.. на Директора на НОИ-РУСО-гр. Плевен, с което е оставена без уважение жалбата на Д. срещу Разпореждане № 64/02.02.2012г. на Ръководител “ПО” при РУСО- Плевен. С Разпореждане № 64, на С.Л.Д. ,на осн. чл. 98, ал. 8 от КСО е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за трайно намалена работоспособност.

В хода на съдебното разследване от ответника е постъпило писмо до Административен съд-Плевен с вх. № 2799/01.10.2013 г./л. 172/ в което се съобщава, че след първото съдебно заседание административният орган е узнал, че Ст.Д. е обжалвал по реда на чл. 112 от Закона за здравето /ЗЗ/ ЕР на НЕЛК № 08855/122/24.11.2011г./ с което е определена 86 % трайно намалена работоспособност/. Твърди, че от получената от НЕЛК информация, и направената справка се е установило, че действително ЕР на НЕЛК е било обжалвано, и е било образувано административно дело в АССГ. В писмото се съобщава още, че, предвид гореизложеното, и безспорно установеното обстоятелство, че ЕР на НЕЛК, въз основа на което е издадено Разпореждане № 64/02.02.2012г. е обжалвано, на осн. чл. 98,ал. 7 и чл. 99, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от КСО Ръководител ПО при РУСО-Плевен е издал Разпореждане № 1527/28.09.2012г. , с което е отменил Разпореждане № 64/02.02.2012 г. Към писмото е приложено заверено копие от Разпореждане № 1527/28.09.2012г./л. 173/. От последното е видно, че, на посочените по-горе основания, Ръководител ПО при РУСО- Плевен ОТМЕНЯ разпореждане № 64/02.02.2012 г.

От приложеното към делото адм.дело № 972/2012г. на Административен съд-Плевен се установява, че Разпореждане № 1527/28.09.2012г. на Ръководител ПО при НОИ-РУСО-Плевен е оспорено пред Директора на НОИ РУСО-Плевен, който, с Решение № 55/01.11.2012г. е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обжалвано пред Административен съд-Плевен от Ст. Д. и в производството по адм.д. 972/2012г. , с решение № 422/18.07.2013г. съдът е отхвърлил жалбата. Постановеното от Административен съд- Плевен решение е потвърдено с окончателно Решение № 16789/16.12.2013г. по адм.дело № 12462/2013г. на Върховния административен съд. Т.е., крайният резултат от спора по адм.д. № 972/2012г. на Административен съд-Плевен е потвърждаване на разпореждане № 1527/28.09.2012г. на Ръководител ПО при НОИ-РУСО-Плевен, с което е отменено Разпореждане № 64/02.02.2012 г.,

С оспореното по настоящето дело Решение № 28/06.06.2012г.. на Директора на НОИ-РУСО-гр. Плевен, жалбата на С.Д. срещу Разпореждане № 64/02.02.2012г. на Ръководител “ПО” при РУСО- Плевен, е оставена без уважение, т.е., с решението, което е предмет на спора по делото, Разпореждане № 64/ 02.02.2012 г. е потвърдено. Както е посочено по-горе обаче, това разпореждане е отменено с влязъл в сила акт- Разпореждане № 1527/28.09.2012г. С отмяната на разпореждане № 64 правният интерес на жалбоподателя е удовлетворен, тъй като отмяната на това разпореждане е целеният от него с обжалване на самото разпореждане и с обжалване на потвърждаващото го Решение № 28/2012 г. на Директора на НОИ-РУСО-Плевен краен резултат. С отмяна на разпореждането, с което е определена пенсията, оспорването му е безпредметно, тъй като не е налице подлежащ на оспорване административен акт по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО, независимо, че към момента на подаване на жалбата, такъв е съществувал. В хипотезата на чл. 142, ал. 2 от АПК, настъпилият след издаване на оспореното решение факт на отмяна на разпореждането, обосновава извод за липсата на подлежащ на оспорване по реда на чл. 117 от КСО акт. Решение № 28/06.06.2012г.. на Директора на НОИ-РУСО-гр. Плевен, с което е потвърдено Разпореждане № 64/02.02.2012г. на Ръководител “ПО” при РУСО- Плевен обаче съществува в правния мир. С него е потвърден един отменен акт . Жалбата срещу вече отмененото разпореждане № 64/02.02.2012г. , по изложените по-горе причини се явява недопустима, тъй като оспореният с нея акт е отменен,т.е., той не съществува като пораждащ права и задължения административен акт., респ. решение № 28/06.06.2012г., с което е отхвърлена, е безпредметно, макар и по настъпил след постановяването му факт- отмяна на оспореното разпореждане. То е постановено по недопустима жалба- жалба срещу неподлежащ на оспорване административен акт.

По така изложените съображения, съдът намира, че Решение № 28/06.06.2012г.. на Директора на НОИ-РУСО-гр. Плевен, с което жалбата на С.Д. срещу Разпореждане № 64/02.02.2012г. на Ръководител “ПО” при РУСО- Плевен е оставена без уважение, е незаконосъобразно, поради което, и съгласно правомощията си по чл. 172, ал. 2 от АПК следва да го отмени и да прекрати административното производство по обжалване на потвърденото с него разпореждане.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 28/06.06.2012г. на Директора на НОИ-РУСО-гр. Плевен, с което е оставена без уважение жалбата на С.Л.Д. срещу Разпореждане № 64/02.02.2012г. на Ръководител “ПО” при НОИ РУСО- Плевен .

ПРЕКРАТЯВА производството по обжалване на Разпореждане № 64/02.02.2012г. на Ръководител “ПО” при НОИ РУСО- Плевен .

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: