РЕШЕНИЕ
№ 452
гр. Плевен, 30 Септември 2014 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на девети септември две
хиляди и четиринадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА ПЕЦОВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар
М.К. и с участието на Иван
Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното
от председателя касационно административно дело
№ 596 по описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на „Огнеопорни глини” АД – гр. Плевен, чрез адвокат Т.М.Д. от Адвокатска
колегия – гр. Варна, против решение № 763/02.06.2014 г. на Районен съд на гр.
Плевен, постановено по н.а.х. дело № 1411/2014 г., с което е потвърдено наказателно
постановление /НП/ № 008/07.04.2014 г. на Директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите /РИОСВ/ – гр. Плевен, с което е наложено на основание
чл. 53 във вр. с чл. 83 от ЗАНН във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за
водите /ЗВ/ на „Огнеопорни глини” АД – гр. Плевен, административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение, като неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът
счита обжалваното решение за постановено при липса на мотиви. Твърди, че
първоинстанционният съд по никакъв начин не е обсъдил изложените в жалбата
възражения за допуснати нарушения като с решението се интерпретира единствено
фактическата обстановка. Сочи, че в случая допуснатите нередности в АУАН, а
именно нарушения на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, следва да бъдат отчетени
като нарушения на процедурата по установяване на твърдяното нарушение и
издаване на акта, с който последното е констатирано, като тези възражения на
дружеството са изцяло игнорирани от първоинстанционния съд. Посочва, че видно
от разпитаните в залата актосъставител и свидетели, безспорно се установява, че
единственото лице, присъствало на проверката от страна на РИОСВ е актосъставителката,
а свидетелите са присъствали единствено при съставяне на акта, поради което
счита, че не е налице фактическа обосновка на извода на съда, че: „горните
обстоятелства се установяват от разпитаните актосъставител и свидетелите …..”. Сочи,
че както в АУАН, така и в НП, описанието на нарушението е бланкетно, схематично
и общо, без каквато и да конкретизация и без да има яснота относно
обстоятелствата, касаещи самото нарушение. Счита, че в първоинстанционното
решение липсват и всякакви мотиви относно твърдението в жалбата за допуснати
нарушения на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Сочи, че в обжалваното решение изцяло липсва и обосновка относно възражението
за нарушение на разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, липсва преценка и по чл.
28 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Моли по същество да бъде отменено изцяло първоинстанционното решение, както и
НП.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, се представлява от адв.
Т-Д. *** с пълномощно от първа инстанция. Поддържа жалбата. Счета решението на
РС-Плевен за неправилно и иска същото да бъде отменено, както и НП поради
допуснати съществени процесуални нарушения, при издаването му, който не са били
отчетени от решаващия съд.
Ответникът – РИОСВ – гр. Плевен, редовно призован за
откритото съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт Б.П., счита касационната жалба за неоснователна и моли решението да бъде
оставено в сила като правилно.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на РС-Плевен и правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Касаторът е санкциониран за
нарушение по чл. 48, ал.1, т.11 от ЗВ – „Водоползвателите - титуляри на разрешителни,
имат задължение да: т.11 - изпълняват условията
в издадените им разрешителни по реда на този
закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на
Закона за опазване на
околната среда;”. Решаващият съд безспорно е установил, че касатарът е адресат на разрешително
за водоползване – заустване на отпадъчни води от Миячно сортировъчна инсталация
за промиване на инертни материали /индивидуализирана/, в което има поставени
условия за ползването /посочени конкретно/, които не са изпълнени, а съгласно
чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ „Наказва се
с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не
подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което: т. 2 - ползва водни
обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива
без необходимото за това основание
или в отклонение от предвидените условия в разрешителното - от 2000 лв. до 10 000 лв.;”. С оглед посоченото е потвърдили НП.
Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Въведеното касационна основание е липса на мотиви на
съдебния акт – касационна основание по чл. 348, ал. 3, т.2 вр. л. 348, ал. 1, т.2 от НПК.
Касационното основание не е налице макар и семпли мотиви
в съдебния акт има. Съдът се изложил аргументи, защо счита, че нарушението е
извършеното, а при неговото установяване и налагане на наказание не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Неоснователно е възражението на касатора, че решаващият
съд не е отчел допуснато нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗАНН. АУАН е съставен в
хипотезата на чл. 40, ал.4 от ЗАНН, когато свидетели при установява на
нарушението не са необходими, защото то е установено въз основа на официални
документи. В случая такъв се явява констативен протокол № В-ВН-6/10.03.2014г.
на РИОСВ Плевен. В АУАН има посочени двама свидетели, като за тях е отбелязано
изрично, че са свидетели по съставя не акт
- чл. 40, ал.3 ат ЗАНН, не е налице нарушение на правилата за установява
на нарушението. Свидетели по резултатите от проверката, обективирани в
констативен протокол № В-ВН-6/10.03.2014г. на РИОСВ Плевен не са направили обяснения или възражение в него, видно от
самия протокол /графата обяснения и възражения е празна/. При липсата на данни за друга позиция на
лицата присъствали по време на проверката, правилно административно наказващия
орган не е извършил допулнителна проверка, правилно и съда не е търсил тези
свидетели по свои почин с цел да постигне изпълнение на принципа заложен в чл.
13 от НПК. Санкционирано лице е било представлявано от адвокат в съдебното
производство, последният не е поискал разпит на тези лица, за установяване на
различни факти и обстоятелства от констатираните с протокола, няма и такива
твърдения в жалбата. Налага се извода, че не е допуснато съществено процесуално
нарушение на правилата за установяване на нарушението, което да не е отчетено
от решаващия съд.
Неоснователно е
възражение, че съдът не е отчел, че в АУАН е НП не е налице описание на
нарушението. Видно от текста на АУАН и НП описанието на нарушението има и то е
достатъчно точно и отговаря на посочената за нарушена правна норма.
Неоснователно е и възражението, че неправилно
санкциониращият орган не е приложил правилото на чл. 28 от ЗАНН, като определи
нарушението като маловажен случай. Изложените в първоначална и касационната жалба основания за това не
определят нарушението като маловажен случая, а имат отношение към
индивидуализацията на наказанието. Наложената санкция е в минималния, предвиден
от закона размер, което води до извод, че административно наказващият орган е
отчел посочените от касатора смекчаващи вината обстоятелства и е наложил
най-малкото по размер наказание.
Обстоятелството, че в констативния протокол е определен
срок за изпълнение на предписанието, който не е изтекъл към момента на налагане
на наказанието, няма отношение към ангажираната отговорност за констатираното
нарушение в АУАН и НП. След изтичане на срока за изпълнение на предписанието,
проверяващият орган би имал основание за нова проверка и при констатирана на
неизпълнение на предписанието би следвало да наложи наказание за неизпълнението
му. Това би била различна административна наказателна процедура, в която
определеният срок би имал значение, както и обстоятелството дали е изтекъл към
момента на установяване на нарушението и налагане на наказанието.
Водим от изложените мотиви
и на основание чл.
221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 763/02.06.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 1411 по описа на
Районен съд на гр. Плевен за
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.