Р E Ш Е Н И Е

№ 424

гр.Плевен, 16 Септември 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на пети септември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

При секретаря Д.Д. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 595 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 817 от 10.06.2014г., постановено по НАХД № 477 по описа за 2014 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № НП-479/13 от 12.09.2013г. на Началник сектор “ПП” при ОД на МВР – Плевен, с което на Ц.М.В. ***, на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200,00 (двеста) лв. за това, че на 05.09.2013г. около 21:05 часа в гр.Плевен, ул.”Цар Самуил” до стадион “Плевен”, посока ул.”Ал.Стамболийски” управлява л.а. “Ауди” с рег. № ЕН 7168 ВС, като не притежава СУМПС, с което е нарушил чл.150 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Плевен, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Сочи се, че при съставянето на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, предявен е на лицето по реда на чл.43, ал.1 от ЗАНН и е спазено изискването на чл.43, ал.5 от ЗАНН за връчване на препис от акта на нарушителя. Счита се за неправилен изводът на районния съд, че нарушителят е наказан неправилно по чл.177, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП, а не по чл.177, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП. Сочи се, че към момента на извършване на нарушението СУМПС на В. е било отнето по реда на чл.171 т.1 б.”д” от ЗДвП, поради което е приложима нормата на т.2 от ал.1 на чл.177 на ЗДвП. Твърди се, че извършеното нарушение е установено по безспорен начин. В заключение се моли решението на районният съд да бъде отменено и да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление.

От ответника – Ц.М.В. е депозирано възражение по касационната жалба, в което се развиват доводи за нейната неоснователност и се моли решението на районният съд да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание касаторът – Областна дирекция на МВР – Плевен не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът – Ц.М.В., редовно призован, се явява лично и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и като е приел обратното районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 05.09.2013г. около 21:05часа в гр.Плевен, ул.”Цар Самуил” до стадион „Плевен”, посока ул.”Ал.Стамболийски” В. управлява л.а. „Ауди” с рег.№ЕН 7168 ВС, като не притежава СУМПС-неправоспособен; автомобилът спрян от движение на основание чл.171 т.2 б.”и” от ЗДвП. За констатираното е съставен АУАН за нарушение на чл.150 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление. От фактическа страна съдът е приел още, видно от справка от Сектор ПП-ОД на МВР-Плевен, че на 31.08.2013г. СУМПС на В. е отнето по реда на чл.171 ал.1 т.1 б.”д” от ЗДвП, но не е установено дали към 05.09.2013г. е загубил правоспособност и са му отнети всички контролни точки. За безспорно е прието по делото още, че в момента на проверката лицето не е представило СУМПС и е управлявало без такова. От правна страна съдът е приел, че обжалваното наказателно постановление е издадено при допуснато съществено процесуално нарушение-посоченото нарушение не съответства на установената фактическа обстановка, както и че на лицето е вменено нарушение, което не е извършил-санкциониран като неправоспособен водач, а данните по делото сочат, че В. притежава СУМПС, което е било отнето. Съдът е посочил, че санкциите по чл.177 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП изрично отделят неправоспособният водач от лишеният от правоуправление, като в конкретния случай наказващият орган е приел, че В. управлява МПС без да е правоспособен водач и в същото време от доказателствата по делото се установява, че последният е наказан по административен ред и свидетелството му за правоуправление е отнето. В заключение съдът е посочил също, че описаното в НП нарушение не може да бъде контролирано, тъй като не е ясна волята на наказващият орган. Воден от горните мотиви, районният съд е отменил обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че решението на Районен съд-Плевен е правилно, като се споделя изводът за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление. Последното се изразява в съществуващо разминаване между описаната фактическа обстановка и санкционната норма, по която е наказано лицето-чл.177 ал.1 т.2 предл.2 от ЗДвП. Съображенията за това са следните:

В АУАН нарушението вменено на В. е описано по следния начин: „управлява…без да притежава СУМПС-неправоспособен; автомобилът спрян от движение на основание чл.171 т.2 б.”и” от ЗДвП”-нарушение по чл.150 от ЗДвП. Последната норма изисква всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач. С НП на В. е наложена санкция на основание чл.177 ал.1 т.2 предл.2 от ЗДвП, за това, че управлява л.а. като не притежава СУМПС, с което е извършил нарушение по чл.150 от ЗДвП, квалифицирано като управлява ППС без да е правоспособен водач. По делото е безспорно установено, че на 31.08.2013г. на В. е бил съставен АУАН, при което му е отнето контролен талон и СУМПС, като е издадена Заповед за прилагане на ПАМ от същата дата на основание чл.171 т.1 б.”д” от ЗДвП. Нормата на чл.177 ал.1 т.2 регламентира отговорност за водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление (предл.1) или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 (предл.2); а т.1 – за водач, който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. В контекста на последното, настоящият състав счита, че санкционната норма в обжалваното НП не съответства на изложената фактическа обстановка. Безспорно е по делото, че санкционираното лице В. към датата на проверката е било лишено от право да управлява МПС на основание чл.171 т.1 б.”д” от ЗДвП, т.е. предл.2 на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, което не съответства на посочено в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление, че не притежава СУМПС, което е предл.1 на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП. С последното е допуснато съществено процесуално нарушение, което нарушава правото на защита на лицето, както е приел и районният съд, поради което решението следва да бъде оставено в сила..

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 817 от 10.06.2014 г., постановено по НАХД № 477 по описа за 2014 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.