Р E Ш Е Н И Е

№ 413

гр.Плевен, 16 Септември 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

при секретаря Д.Д. и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 593 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 715 от 26.05.2014 г., постановено по нахд № 112/2014 г., Районен съд – Плевен /РС/ е потвърдил наказателно постановление /НП/ № 2340/13 от 06.08.2013 г. на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен, с което на В.Н.Д. ***, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1, пр.1 от ЗДвП, за това, че на 31.07.2013 г. около 16,35 часа в гр.Плевен, ул. „Българска авиация” до фирма „Мизия” посока кръгова връзка „Шел”, управлява товарен автомобил „ИСИЗУ” с рег. № XXXНYYYY без поставен обезопасителен колан по време на движение.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от В.Н.Д., чрез адвокат Б.Б. от Адвокатска колегия – Стара Загора, който счита същото за незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Намира, че съдът неправилно е възприел осъществилата се фактическа обстановка. Твърди, че от съда погрешно е възприето обстоятелството, че проверката е била извършена от двама полицейски служители, както и че показанията на актосъставителя и свидетеля са взаимно противоречащи си и изпълнени с неточности, очевидно неотговарящи на фактите от обективната действителност, като навежда доводи в тази насока. На второ място счита, че съдът не е установил обстоятелството къде е точното място, на което е извършена проверката, в резултат на което е дал вяра на показанията на свидетел, който не е възприел непосредствено факта на твърдяното нарушение. Касаторът твърди, че свидетелите са били категорични, че само актосъставителят А. е спрял превозното средство за проверка и че когато съдът е кредитирал само показанията на полицейските служители е пропуснал да отбележи, че свидетелят Г. не е могъл да възприеме пряко и непосредствено дали В.Д. е бил или не с колан, предвид разположението на сградите на въпросното кръстовище. На следващо място намира, че възприемайки погрешно осъществилата се фактическа обстановка, съдът неправилно е формирал правните си изводи и че на базата на грешно възприети факти, основани на противоречивите показания на полицейските служители, съдът неправилно е приложил материалния закон. Навежда доводи, че свидетелят А. прави подробни описания на някои факти и обстоятелства, а други, по-запомнящи се факти твърди, че не може да си спомни. Според касатора неправилен е изводът на съда, че показанията на свидетелите – полицейски служители, са убедителни и взаимно потвърждаващи се и не намира основание да не им даде вяра, обосновавайки го с това, че спрямо двамата полицейски служители липсва каквато и да било заинтересованост от изхода на делото. Сочи, че няма как да липсва заинтересованост от изхода по делото, тъй като актосъставителят и колегата му са йерархически подчинени по служба на административно наказващият орган, издал процесното НП, което ги поставя в положение на зависимост, а и колегиалните отношения между двамата свидетели сами по себе си пораждат съмнения за заинтересованост по отношение на твърденията им. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и с адв. М., който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба Областна дирекция на МВР – Плевен, в съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН №2340/31.07.2013 г. от страна на Д. А. – мл.автоконтрольор при СПП – ОДМВР - Плевен, в присъствието на свидетеля М. Г. и нарушителя – В.Д.. Съставен е за това, че на 31.07.2013г. около 16:35 часа в Плевен, УЛ. “Българска авиация” до фирма “МИЗИЯ 96” АД, посока кръгова връзка “ШЕЛ”, управлява т.а. “ИСУЗУ ТФС” с временна регистрация XXXНYYY без поставен обезопасителен колан по време на движение. В акта за нарушение е посочено, че нарушителят не е заплатил в законоустановения срок глоба по фиш серия В N515447 от 19.03.2013 г. Отбелязано е, че се касае за нарушения по чл.137а, ал.1 ЗДвП и по чл.171, т.1, б.Д ЗДвП. Нарушителят е отказал да подпише акта, което е било удостоверено с подпис на свидетеля Т. Б.. Възражения не са били направени нито при съставяне на АУАН, нито в срока и по реда на  чл.44, ал.1 ЗАНН.  Описаната фактическа обстановка е напълно възприета от административнонаказващия орган. Съобразявайки извършването на нарушение по смисъла на чл.137а, ал.1 ЗДвП, административнонаказващият орган е издал наказателно постановление за осъществен състав на административно нарушение по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движението по пътищата. Районният съд изложил съображения, че както съставеният акт, така и издаденото НП, съдържат необходимите законови реквизити и са издадени от компетентни лица. При преценката си относно правилността на санкционния акт съдът анализирал показанията на двете групи свидетели-полицейските служители и тези, пътували в автомобила на наказаното лице. След подробен анализ на показанията на всяка група свидетели установил противоречие между същите

При така установените противоречия в доказателствената съвкупност, съдът приел, че по – достоверни са показанията на свидетелите А. и Г., предвид, че в качеството на органи по контрол по ЗДвП, двамата са изпълнявали служебните си задължения и именно в това качество и в такава обстановка са възприели, че жалбоподателят управлява МПС без поставен обезопасителен колан. Съдът изложил мотиви, че от показанията на А. и Г. пряко се доказва извършеното от жалбоподателя нарушение по ЗДвП. Показанията на тези свидетели съдът намерил за убедителни, взаимно потвърждаващи се и незаинтересовани. Показанията на свидетелите И. и Й. съдът приел за за необективни, още повече, че същите лица не са били безпристрастни, странични наблюдатели  на случващото се, а са пътували по работа с жалбоподателя. Поради това, показанията на тези свидетели съдът не кредитирал. Въз основа на направения анализ и кредитирайки показанията на контролните органи съдът направил извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение е доказано, а именно – че на 31.07.2013г. около 16:35 часа в Плевен, УЛ. “Българска авиация” до фирма “МИЗИЯ 96” АД, посока кръгова връзка “ШЕЛ”, жалбоподателят е управлявал т.а. “ИСУЗУ” без поставен обезопасителен колан по време на движение. Приел, че деянието е правилно квалифицирано като нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и правилно е подведено под санкционната норма на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движението по пътищата. Съдът приел, че нарушението не е от категорията на маловажните, тъй като обществената му опасност по никакъв начин не е по – ниска от тази на обикновените случаи на нарушение от съответния вид, а се касае за формално нарушение, чието осъществяване не е обусловено от настъпването на съставомерен резултат, а се е изразило в противоправно бездействие – въздържане от поставяне на обезопасителен колан в процеса на управление на МПС. На тези основания потвърдил оспореното пред него НП.

Касационната инстанция намира, че оспореното решение е правилно и обосновано на събраните по делото доказателства, постановено след задълбочен и прецизен анализ на същите. Съображенията на въззивната инстанция изцяло се споделят от настоящата, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни. По направените оплаквания в касационната жалба съдът съобрази следното:

Спорна между страните е фактическата обстановка, с оглед наличието на две групи свидетели, които имат различни и противоположни твърдения. Въз основа на това различие относно фактите се твърди нарушение на материалния закон. Посочените в касационната жалба твърдения обаче са неоснователни. Ясно и безпротиворечиво разпитаните полицейски служители твърдят, че и двамата са извършили проверката, а проверката се изразява в това, че и двамата служители са установили, са възприели, че привлеченият към отговорност не е поставил обезопасителен колан. Видно от показанията им, не само актосъставителят А., но и свидетелят по АУАН Г. са установили този факт. Касаторът неправилно счита, че извършване на проверка от двамата служители означава и двамата да са дали сигнал със стоп-палка, и двамата да са поискали документи и т.н. Извършване на проверка съвместно в случая означава възприемане на едни и същи факти – а именно на факта на неизползване на обезопасителен колан. Не е налице противоречие в показанията на полицейските служители относно този факт, установяването на който е предмет на делото. Това, че същите служители описват местоположението си с различни думи “аз извърших проверката по-далече”, както заявява Г., и “колегата Г. беше до мене, малко по-назад”, както заявява актосъставителят А., не означава противоречие. Напротив, описването на едни и същи факти с различни думи говори за липсата на предварително наговаряне на свидетелите пред РС какво да твърдят пред съда. Различие в показанията на полицейските служители има относно това дали Д. е предложил пари на актосъставителя. Този въпрос обаче не е предмет на делото, не е относим по отношение предмета на доказване, поради което не следва да бъде обсъждан в настоящето производство.

Не отговаря на събраните доказателства и твърдението в касационната жалба, че не е установено мястото на проверката. И четиримата свидетели безпротиворечиво твърдят, че МПС, шофирано от Д. е спряно пред завод /фирма/ “Мизия”. Няма никакви доказателства, че полицейският автомобил се е намирал на място, от което е невъзможно да се види дали шофьорът е без колан, както и че полицейските служители не са могли да установят този факт. Напротив, същите при разпита им като свидетели пред РС ясно заявяват, че са го установили. Дори свидетелите, водени от касатора твърдят, че Д. е бил с поставен колан, но не твърдят, че полицейските служители са били на място, от където не могат да установят дали Д. е с поставен колан или не.

А. ясно заявява пред РС, че Д. е шофирал без колан. Видно от показанията му “…не беше поставил обезопасителен колан, за което аз подадох сигнал със стоп-палка. Отивайки при него, господина си дръпна колана, обясних му причината да бъде спрян, той каза ”аз сега съм с колан”.” От цитираните показания става ясно, че Д. е шофирал без колан, а след подаването на сигнал със стоп-палка е поставил колан. С оглед на този факт са неоснователни твърденията в касационната жалба, че “дръпна колана” означава, че е освободил редовно поставения преди проверката колан.

По отношение на твърденията, че свидетелят пред РС А. подробно си е спомнил за непоставянето на колан и предлагането на пари, а не си спомня дали и колко други лица са пътували в МПС, съдът съобразява следното: Свидетелят обективно не може да запомни и възпроизведе всички факти от действителността. За да бъде ценен като свидетел, същият следва да дава информация по фактите, които имат значение във връзка с предмета на доказване, тъй като само тези факти са релевантни за доказване съставомерността на съответното деяние. В случая такъв факт е управлението на МПС без поставен обезопасителен колан. Колко пътници е имало в МПС, в настоящия случай няма отношение по делото. Такъв въпрос би имал значение, ако Д. беше привлечен към отговорност за превишаване на разрешения брой пътници. Той обаче не е привличан към отговорност за такова деяние, поради което няма защо броят пътници да бъде установяван, нито от неустановяването му могат да се правят изводи за липсата на съвсем различно нарушение – неизползване на обезопасителен колан.

Не са основателни твърденията, че свидетелите пред РС – полицейски служители, са заинтересовани от изхода на делото. Същите са установили определен факт, който според тях представлява нарушение на правна норма. Те свидетелстват за факта, а не за правните изводи, които могат да се направят от този факт. Дали правилно са повдигнали обвинение, се решава от наказващия орган, който, за да бъде независим от тях, е техен ръководител, и който може да налага наказание. При положително негово становище – че е налице нарушение, той издава НП. Основанията за отвод на наказващия орган са посочени в чл.51, ал.1 ЗАНН. Въпросът за правото – дали фактите са правилно подведени под правната норма, се изследва и от РС, и от касационната инстанция. Заинтересованост е налице, когато поради определени родствени връзки, понесени вреди от нарушението, особени отношения може да се предположи, че същите обстоятелства ще се отразят на безпристрастността. В случая такива обстоятелства не са налице.

Ето защо и въз основа на изложените съображения решението на ПРС като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 715 от 26.05.2014 г., постановено по нахд № 112/2014 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.