Р E Ш Е Н И Е
№ 485
гр.Плевен, 13 Октомври 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември,
две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Калина
Пецова
Снежина Иванова
При секретаря М.К. и с участието на
прокурор при ОП-Плевен Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова
касационно административно-наказателно дело № 577 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение от 10.05.2014 г., постановено по НАХД № 321 по описа за 2013 г.
на Районен съд гр. Никопол е отменено НП № 117 от 13.09.2013г. на Директора на
РИОСВ Плевен, с което на „Джи ЕФ ЕФ” АС
със седалище и адрес на управление село Черквица, Община Никопол, Индустриална
зона, ЕИК 200493141, представлявано от И.Й.Й. - изпълнителен директор, за
нарушение на чл. 125, ал.1, т.2 от ЗООС във връзка с чл. 164, ал.1 от ЗООС, с
което на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 10 000 ( десет хиляди) лева.
Срещу решението е подадена касационна
жалба от Р. И. - Директор на РИОСВ Плевен.
Счита, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна, при следните
касационни основания: Съдът неправилно бил приел, че н хода на производството
по издаване на оспореното НП е допуснато съществено процесуално нарушение,
довело до опорочаване на АУАН и НП. Последното нарушение според съда се явява
това, че представителите на органа не са установили дали и от къде дружеството
се водоснабдява, както и не са установили дали на река Дунав, в дружеството или
на друго място има изградено пречиствателно съоръжение съгласно изискванията на
т. 10.1.3.1 от Комплексното разрешително на дружеството, дали установените води
във флотатор „Крофта” са същите, като тези установени в р. Осъм и дали не са
попаднали в реката. Твърди се, че горното е неправилно, тъй като горните
обстоятелства не можели еднозначно да доведат до извод, че не е осъществено
вмененото нарушение - за неспазване на т. 10.1.2.2 от КР №430-Н0/2012г., която
гласи: „На притежателя на това разрешително не се разрешава заустване на смесен
поток ( производствени и битово-фекални) отпадъчни води през точка на заустване
ТЗ № 2 в река Осъм”. Сочи, че по делото е доказано, че е извършено от
дружеството такова заустване именно през точка ТЗ№2 в река Осъм, което е видно
и от протокол за изпитване № 09-0870 от 20.08.2013г. на Акредитирана
лаборатория- Регионална лаборатория (РЛ) град Плевен, като резултатите са
изготвени на база водни проби, иззети от изхода на канализационен колектор на
„ДЖИ ЕФ ЕФ” АД при вливане в река Осъм. Твърди се, че съдът не е обсъдил така
изговения протокол и оттам е извел погрешни изводи. Сочи още, че от къде
дружеството водовзема е без значение за конкретното нарушение, доколкото е
безспорно, че отпадъчни води ( не дъждовни) се заустват в р. Осъм, за което има
забрана съгласно КР.
Намира за неправилен и следващия извод на
съда, че към момента на проверкана дружеството се представлява от Й. Й. - български глажданин,
който никой не е намерил за уместно да потърси. Сочи, че към двете дати -
14.08.2013г. ( на проверката) и 16.08.2013г. ( на която е направен опит за
връчване на АУАН на Д. Ф.) дружеството се е представлявало от Д. Ф. Ф. -
американски гражданин, със статут на постоянно пребиваващ в Република България
от 1998г., а лицето И.Й. е законен представител на дружеството едва от
27.08.2013г., видно от Справка от ТР. Сочи, че отказът на Д. Ф. да подпише акта
е установен по надлежния за това ред съгласно ЗАНН. Преди издаване на НП и след
вписването на лицето И.Й. като законен представител на дружеството, на същото е
изпратен препис от АУАН.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от младши
експерт Ш. с редовно пълномощно. Поддържа жалбата на заявените в същата
основания и моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се
предсавлява от адв. К. с пълномощно по делото. Оспорна жалбата и моли решението
да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства РС Никопол е извел извод за допуснати в хода на
производството съществени процесуални нарушения, довели до опорочаване на АУАН
и НП при следните съображения:
Дружеството не вземало вода от
река Дунав, тъй като съоръжението било демонтирано, като представителите на АНО
не били установили от къде дружеството се водоснабдява. Не било установено на
река Дунав да има пречиствателно съоръжение съгласно изискванията на т.
10.1.3.1. от КР, от което пречистените отпадъчни води да са заустени в р.
Дунав. Представителите на АНО не били извършили никакви действия за да
установят по какъв начин водите от флотатор „Крофта” са попаднали вместо в река
Дунав в река Осъм. Производствена линия машина № 1 представлява част от
промишлена инсталация за производство на хартия. Тази инсталация следвало да се
захранва с вода от източник на водовземане в река Дунав, за което било
доказано, че не е реализирано. Не било безспорно установено наличието на
производство от конкретната машина.
На следващо място съдът приел, че
е налице съществено нарушение, изразяващо се в нарушаване на правото на защита
на дружеството, тъй като АУАН е съставен без подпис на представляващ същото,
доколкото Д. Ф. е отказал да подпише същия, както и да получи препис от него и
от КП. Следвало било проверяващите да издирят лицето И.Й., на която да връчат
документите.
При тези съображения съдът отменил
оспореното пред него НП.
Касационната инстанция намира, че така
постановено то решение е неправилно. Възприетите от съда нарушения в
производството не се споделят от настоящия съд. Доколкото делото е изяснено от
фактическа страна, след отмяна на решението на първата инстанция, същото следва
да бъде решено по същество.
На първо място, не се споделят съображенията
на съда за нарушаване на правото на защита на дружеството в хода на
административнонаказателното производство. Видно от приложените по делото
справка от ТР е, че към датата на проверката и съставяне на акта (
14.08.2013г.), а така и към датата на връчването му ( 16.08.2013г.)
представляващ дружеството е именно лицето Д. Ф. Ф., а не лицето И.Й.Й., с оглед
което правилно органът е съставил АУАН в негово присъствие и на по-късна дата
го е връчил именно на него. В кориците на делото на РС Никопол е налична
справка, от която е видно, че същото лице е американски гражданин, но е със
статут на постоянно пребиваващ гражданин на Република България от 1998г.
Последното, както и всички налични по делото доказателства, в това число кореспонденция
от името на дружеството, подписвана именно от Ф., както и данни, че е липсвала пречка за
комуникация на български език с лицето в хода на проверката до момента на
съставяне на АУАН, водят до извода, че същият е бил наясно каква проверка е
осъществена и какво нарушение е вменено на представляваното от него дружество,
а твърдението му , че не разбира български език едва към момента на съставяне
на АУАН води до извода за недобросъвестно поведение от страна на същия. Извън
това, на 16.08.2013г. АУАН е връчен на лицето в присъствието на И.Й., който
впоследствие е представляващ дружеството, с което следва да се приеме, че
компетентните лица са узнали своевременно за вмененото им нарушение преди
съставяне на НП, респ. липсва нарушаване на правото им на защита.
Не са налице и другите твърдяни от РС
Никопол нарушения, като повечето от тях са неотносими към спора.
Вмененото на дружеството нарушение е за
неизпълнение на конкретна точка от КР, а именно: за неспазване на т. 10.1.2.2
от КР, която гласи: „На притежателя на това разрешително не се разрешава
заустване на смесен поток (производствени и битово-фекални) отпадъчни води през
точка на заустване ТЗ № 2 в река Осъм”. По делото е безспорно доказано, че в
река Осъм се вливат отпадъчни непречистени
води ( производствени и битово - фекални) чрез заустване именно през точка ТЗ№2
в река Осъм, което е видно и от протокол за изпитване № 09-0870 от 20.08.2013г.
на Акредитирана лаборатория- Регионална лаборатория (РЛ) град Плевен, като
резултатите са изготвени на база водни проби, иззети от изхода на
канализационен колектор на „ДЖИ ЕФ ЕФ” АД при вливане в река Осъм. Именно
последното е вменено като нарушение на дружеството, тъй като на същото е
забранено чрез визираната точка 10.1.2.2. да зауства такива води в река Осъм и
като е допуснало последното, дружеството е нарушило тази разпоредба от КР.
Предмет на делото е дали е допуснат излив на такива води в река Осъм именно от
дружеството, което съдът намира за напълно доказано, като по този въпрос не се
е спорело по делото.
Аргументите в насока - от къде е
водовземано за производствения процес (бил той и производствени изпитания,
според твърденията на представляващи Ф. - видно от протокол от о.с.з от 03.02.2014г. - показанията
на св. А.), къде и дали има монтирани пречиствателни съоръжения на река
Дунав, както и дали е била в режим на работа машина №1, респ. дали е взета
проба от наличния флотатор са ирелевантни. Доказването на факта, че от изхода
на канализационен колектор на дружеството е изпускана във водите на река Осъм
вода, която представлява смесен поток от производствени и битово - фекални
отпадъчни води налага извод за нарушаване на т. 10.2.2.1 от КР, което именно е вмененото на дружеството нарушение.
При тези обстоятелства последното основателно е квалифицирано като нарушение на
чл. 125, ал.1, т. 2 от ЗООС и съответно е санкционирано с минимално определения
размер на санкцията, предвидена от закона в чл. 164, ал.1 от ЗООС.
Представеното пред касационната инстанция
Комплексно разрешително на дружеството, съгласно което (т. 10. 1.2.) има право
да зауства отпадъчни води - след пречистване - в река Осъм, е ирелевантно, тъй
като е от дата 11.07.2014г., а установеното нарушение е допуснато и установено
през 2013г., към който момент е било в сила предходно КР, в което изрично има
забрана за извършване на горното.
По тези съображения, решението на РС
Никопол следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с
което НП да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение от 10.05.2014 г., постановено по НАХД № 321 по описа за 2013 г.
на Районен съд гр. Никопол, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 117 от 13.09.2013г. на
Директора на РИОСВ Плевен, с което на „Джи ЕФ ЕФ” АС със седалище и адрес на управление село
Черквица, Община Никопол, Индустриална зона, ЕИК 200493141, представлявано от И.Й.Й.
- изпълнителен директор, за нарушение на чл. 125, ал.1, т.2 от ЗООС във връзка
с чл. 164, ал.1 от ЗООС, е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 10 000 ( десет хиляди) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.