Р Е Ш Е Н И Е

№ 540 / 13 Ноември 2014 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на тридесет и първи октомври, две хиляди и четиринадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: М.К.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Данева касационно административно дело № 574 описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 633/16.05.2014г., постановено по НАХД № 475 по описа за 2014г. Плевенският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 2714/30.08.2013г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с което на Ц.П.С. *** , на осн. чл. 182,ал. 1,т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 450 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 28.03.2013 г. , около 14,19 ч. в с. Българене, на П -3 в посока Плевен, като водач на л.а. „АУДИ” с рег. № ЕН XX XX АК управлява със скорост 112 км/ч при разрешена за населено място скорост 50 км/ч, измерена , фиксирана и заснета с техническо средство TFR-М и клип № 8479.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от Ц.П.С. с оплаквания за неговата незаконосъобразност . Касаторът счита, че в атакувания съдебен акт не са обсъдени направените от него оплаквания с първоначалната жалба. Счита, че в НП има противоречие относно обстоятелството къде и кога е извършено нарушението, като навежда довод, че първоначално е посочено с. Острово, на 28.03.2013г., а впоследствие с. Българене , като според АУАН това е станало на 13.08.2013 г. Отделно от това, твърди, че липсва идентичност между АУАН и НП по отношение на номера на АУАН. От тези обстоятелства прави извод за съществени нарушения на административно-наказателната процедура и конкретно на чл. 57,ал. 1, т. 3 и 5 от ЗАНН. Счита, че при тези нарушения за наказаното лице не е ясно какво е констатираното нарушение и за какво му е наложена санкцията, поради което не може да реализира в пълен обем правото си на защита. Счита, че това е тежък порок и моли да бъде отменено решението и наказателното постановление.

Ответникът не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура мотивира заключение за основателност на жалбата и счита, че същата следва да бъде уважена..

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е неоснователна.

За да потвърди наказателното постановление решаващият съд обосновано е приел, че от събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства се потвърждава описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, като е кредитирал показанията на свидетелите Д. П. и П. М. с оглед тяхната кореспондентност и съответствие с останалия доказателствен материал и конкретно с данните от използваното техническо средство- TFR-М и създадения клип № 8479. От преценката на доказателствата е приел за установено извършване на нарушението, времето и мястото , както и личността на нарушителя. Настоящият съдебен състав споделя тези изводи на решаващия съд и намира оплакването на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на обжалваното решение за неоснователно. Първоинстанционният съд е изложил своите съображения за годността на създадените с техническото средство веществени доказателства, за изправността и годността на техническото средство, с което е регистрирано и заснето административното нарушение, които се споделят изцяло от касационната инстанция. Направил е законосъобразен извод, че при установените факти следва извод за осъществен от жалбоподателя състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП , поради което основателно е ангажирана, в съответствие с нормата на чл. 182,ал. 1, т. 6 от ЗДвП административнонаказателната му отговорност. Приел е, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на привлеченото към отговорност лице и е потвърдил наказателното постановление.

Изцяло се споделят от настоящата инстанция и съображенията по отношение на приложението на санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. и определянето размера на наказанието като съответстващ на посочената норма .

Не се приемат за основателни оплакванията, изложени в касациотнната жалба, отнасящи се до осъществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство. Не се констатира различие между АУАН и НП по отношение на отразената в двата акта дата на извършване на нарушението- 28.03.2014 г. Що се отнася до мястото на нарушението, действително в титулната част на НП е посочено с. Острово, но в обстоятелствената част на НП правилно, и в съответствие с констатираните с АУАН факти е посочено с. Българене, каквито са и данните в заснетия клип, на гърба на който е налична схема на нарушението, с означение на населеното място- с. Българене, границите на самото село и точното място на констатираната и заснета скорост, от която схема е безспорно, че нарушението е извършено в границите на населеното място. Посочването в адресната част на НП с. Острово като място, не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като е очевидно в резултат на техническа грешка и не се отразява на яснотата относно мястото, на което е извършено нарушението, за което е санкциониран деецът. Съдът не счита, че правото му на защита е нарушено, поради което изводът на РС, че не са налице съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство е в съответствие с данните по делото.

С оглед на всичко изложено , касационният съд намира, че нарушението е установено по предвидения в закона ред, наказателното постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на материалноправните и процесуалните изисквания на закона и правилно е било потвърдено от Районния съд. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, същото е валидно и допустимо и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 633/16.05.2014г., постановено по НАХД № 475 по описа за 2014г. на Плевенския районен съд .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.