РЕШЕНИЕ
№ 433
гр. Плевен, 24 Септември
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на девети септември две
хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЦОВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар М.К.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен,
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 573 по
описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Х.М.Х. ***, чрез адвокат Л.Ш. от
Адвокатска колегия – гр. Варна, срещу решение № 472/25.04.2014 г. на Районен
съд на гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 487/2014 г., с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 35-0000644 от 22.10.2013 г. на Директора на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”, Областен отдел „Контролна дейност – ДАИ” –
Плевен, с което на Х.М.Х. на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93, ал. 2 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвП/, е наложено административно наказание - глоба в
размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 15, §7, б. „б”, т. iii от Регламент № 3821/1985 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвП.
С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение, както незаконосъобразно.
Касаторът не споделя изводите на първоинстанционния съд за това, че представените
по-късно разпечатки, в хода на обжалването, потвърждават, че Х.М.Х.
действително не е управлявал автомобила в посочения период, но те са неотносими
към предмета на обжалването, тъй като от представените доказателства е
категорично ясно, че няма извършено нарушение и водачът не е управлявал
превозното средство в периода 13.09.2013 г. – 19.09.2013 г. Счита, че
обстоятелството, че не ги е представил, защото не са били у него, а не защото
липсват такива, не може да се приравни като степен на нарушение свързано с
управление на процесния автомобил за посочения в постановлението период и
непредставянето им. Сочи, че нито в акта, нито в обжалваното НП не е отразено
изрично, че управлявания от шофьора автомобил е бил с допустима максимална маса
над 3,5 тона, така както изисква визираната норма, препращаща към Регламент №
561/2006 г., като последният не е посочен при правната квалификация на
нарушението, въпреки, че е налице изрично препращане към него. Сочи, че
възприетото от първоинстанционния съд няма връзка с посоченото в НП, тъй като
съдът е установил непредставяне на дигитални разпечатки и други документи, а в
НП се касае за регистрационни листове за период от 28 дни. Твърди, че това
задължение на водача се съдържа не в цитираната от наказващия орган нарушена
разпоредба на чл. 15, §7, б. „б”, т. iii от Регламент № 3821/1985 г. във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвП, а в
посочената санкционна норма чл. 93, ал. 2, доколкото следва да се възприеме, че
под документи най-общо следва да се разбират и регистрационните листове,
доколкото целият ЗАвП не съдържа такова понятие и няма специална норма. Счита,
че това е единствената разпоредба, която наказващият орган е трябвало да цитира
като нарушена, която едновременно съдържа правило за поведение и санкция при
нарушаването му, посочвайки обаче, като нарушена разпоредбата на Регламент №
3821/1985 г. и чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвП, наказващият орган е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила при издаване на НП, което е ограничило
правото на защита на наказаното лице. Касаторът не споделя и становището на РС
– Плевен, че е неприложима нормата касаеща малозначителност на деянието, тъй
като то не представлява престъпление. Моли решението на първоинстанционния съд
да бъде отменено или съдът да приеме, че е налице маловажен случай.
Касаторът е бил редовно призован за
откритото съдебно заседание, не се явява и не се представлява.
Ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация”, Областен отдел „Контролна дейност – ДАИ” – Плевен, редовно
призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Районен съд Плевен е установил, че на 25.09.2013г.
товарен автомобил “Ивеко” с рег. № САXXXXМР и полуремарке с рег.№АYYYYЕЕ, управляван от Х.М.Х. е бил спрян за проверка, при
която е било установено, че водачът на автомобила не може да представи
изисканите дигитални разпечатки или други документи, удостоверяващи, че не е
управлявал превозното средство в периода 13.09.2013г. -19.09.2013г., съгласно изискванията
на Регламент ЕО 3821/85. Последното е било възприето като
административно нарушение от проверяващите, за което те са съставили АУАН №
175094/25.09.2013г. По така съставеният акт е било издадено оспореното
наказателно постановление, с което е наложено административно наказание: глоба
в размер на 500 лева на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните
превози, за нарушение на чл.15, §7, б.”б” т.iii от Регламент 3821/85 вр. с чл.78, ал.1, т.2 от Закон за
автомобилните превози. От събраните по делото доказателства, съдът е направил
извод, че жалбоподателят е нарушил цитираните разпоредби, за което
му е било наложено законосъобразно административно наказание. РС Плевен
мотивирано е отхвърлил възраженията за липса на компетентност на актосъставителя да съставя АУАН, аргументирайки се с
представените писмени доказателствени средства от ответника ИА „АА”, а именно –
Заповед № РД – 01-608/05.12.2013г. на Изпълнителния директор на ИА
„АА” и Заповед №РД-08-702/10.12.2013г. на МТИТС. По отношение търсената
маловажност на деянието, съдът е посочил, че вмененото нарушение на разпоредба
на Регламент ЕО 3821/85, вр. чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвП не е резултатно, а такова
на просто извършване и доколкото елемент на преценката за “маловажен случай” по
чл.93, т.9 от НК е размера на вредата, то конкретното нарушение не би могло да
бъде възприето като маловажно.
Решението на РС Плевен е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на РС Плевен, поради което
счита, че не следва да ги преповтаря.
Основните възражения в касационната жалба са в смисъл, че
не е извършено нарушение от Х.Х., доколкото в хода на депото пред РС Плевен са
представени документи, доказващи, че касаторът не е управлявал през периода
13.09.2013 – 19.09.2013г. Същите възражения са неоснователни.
С НП № 35-0000644 от
22.10.2013 г. е ангажирана отговорността на Х. за нарушение по на чл.15, §7, б.”б” т.iii от Регламент 3821/85 вр. с чл.78, ал.1, т.2 от Закон за
автомобилните превози и на основание чл. 93, ал. 2 от
ЗАвП е наложено административното наказание. По делото не се спори, че към
момента на проверката Х. не е представил търсените документи – (регистрационните
листове, отговарящи за същия период като този, посочен в предходната алинея,
през които той е управлявал превозно средство със записващо оборудване в
съответствие приложение 1 или накратко казано дигитална разпечатка или друг
документ удостоверяващ, че не е управлявал автомобила в посочения период. Не се
спори също, че такива документи има, което е видно и от представените като
доказателства на л. 25-35 от първоинстанционното дело. В случая обаче Х. не е
наказан за това, че няма такива документи (не са създадени или изначално
липсват), а за това че не ги е представил при поискване по време на проверката.
Разпоредбите на чл. 93 от ЗАвП разглеждат два основни състава на
административно нарушение, като първият от тях е по ал. 1 и е съставоменен, когато липсват предвидените
в европейските регламенти и в закона документи, а по чл. 2 е съставомерен,
когато същите не се представят в момента на проверката (без значение е дали са
забравени или изгубени). В случая отговорността на Х. е ангажирана именно по
чл. 93, ал. 2 от ЗАвП, за това, че по време на проверката не е представил
необходимите документи.
Направеното
възражение за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, както първостепенният съд, така и настоящият състав намира за неоснователно.
Следва да бъде посочено, че това възражение е разгледано от решаващия съд, като
той мотивирано го е отклонил. Легалната дефиниция на понятието "маловажен
случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11
от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93,
т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В случая е
извършено формално нарушение, при което не е предвидено настъпване на
вредоносен резултат, поради което посочения по-горе критерий става неприложим.
Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите
данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му,
вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена
опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността
и целите на административно-наказателната отговорност. От друга страна
конкретното нарушение на чл.15, §7, б.”б” т.iii от
Регламент 3821/85 вр. с чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвП по никакъв начин не се
отличава от обичайните нарушения на същата разпоредба, което би отговорило на
изискването на чл. 93, т. 9 от НК.
Водим от изложените мотиви
и на основание чл.
221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 472/25.04.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 487 по описа на
Районен съд на гр. Плевен за 2014 г.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.