Р E Ш Е Н И Е

462

гр.Плевен, 30 Септември 2014 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:                 Председател: Катя Арабаджиева                                                                                    

                                          Членове: Калина Пецова

                                                                     Снежина Иванова

при секретаря А.Х. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 572  по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 479 от 29.05.2014 г., постановено по нахд № 1173/2014 г., Районен съд – Плевен е потвърдил електронен фиш за налагане на  глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 0797355 на ОД на МВР – Плевен, с което на Ц.Х.М. ***, на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, за това, че на 03.06.2013 г. в 06,35 часа в/на Е83 км. 89.2 околовръстен път Плевен, с МПС Шкода Октавия , рег.№ ЕНYYYYВТ, е извършено нарушение за скорост № S0000118F494, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66С, като при разрешена скорост 90 км/час е установена скорост 111 км/час – превишаване на разрешената скорост с 21 км/час.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Ц.М. чрез сина й адв.Д.М. с надлежно пълномощно, който твърди, че за други две идентични нарушения състави на РС Плевен са отменили издадените ЕФ. Позовава се на ТР  на ВАС, според което заснемането с камери  не е основание за ангажиране на административнонаказателна отговороност. Твърди още, че наказаното лице е родено през 1937 година, инвалид е от 4 години с изкуствена тазобедрена става, а в деня на извършване на нарушението е била със спукан таз и не е могла да управлява засечения автомобил. В заключение моли съда да отмени оспореното решение.

В съдебно заседание касаторът  не се явява и не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – гр.Плевен в съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че с обжалвания електронен фиш за налагане на глоба е наложено наказание на М. затова, че на 03.06.2013г в 06:35 часа на Е83км 89.2 околовръстен път Плевен с МПС “ШКОДА ОКТАВИЯ” с рег.№ЕН XXXX ВТ е извършено нарушение за скорост №S0000118F494, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №00209D32F66С – разрешена скорост 90км/ч, установена скорост 111км/ч, превишаване на разрешената скорост с 21км/ч. Тези обстоятелства съдът установил от приложената снимка №00209D32F66С_0000118_494 от 03.06.2013г в 06:35 часа и писмени доказателства. Съдът установил, че използваното техническо средство за измерване на скоростта на управлявания от жалбоподателя лек автомобил към датата на извършване на засичането на скоростта 03.06.2013г е било технически изправно. Съобразно разпоредбата на чл.189 ал.15 от ЗДвП съдът направил извод, че  идентификатор на снимка №00209D32F66С_0000118_494 от 03.06.2013г представлява годно доказателствено средство за констатираното нарушение.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът извел извод, че законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган е приел, че с действията си М. е извършила нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП,  като се касае за превишение на разрешената от 90км/ч скорост с 31км/ч. Съдът приел, че обжалваният електронен фиш правилно е издаден на собственика, на който е регистрирано в АИС -КАТ моторното превозно средство съгласно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Изложил мотиви, че в срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП М. като  собственик на МПС л.а. “ШКОДА ОКТАВИЯ” с рег.№ЕН XXXXВТ не е представила в ОД на МВР - Плевен писмена декларация с данните на лицето, което да е извършило нарушението и съгласно ЗДвП електронният фиш е издаден на собственика. ПРС констатирал, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство липсват допуснати нарушения. От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити. Съдът направил извод, че нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Приел за безспорно, че скоростта, с която се е движил автомобилът към момента на заснемането му, е била 111 км/ч при разрешена такава в извън населено място 90 км/ч. , както и че скоростта е фиксирана със система за видеоконтрол, която е одобрена в съответствие с изискванията на Закона за измерванията, от председателя на Българския институт по метрология, вписана е в регистъра за одобрените типове средства за измерване и е със срок на валидност на одобряване на типа до 08.12.2020г. На тези основания ПРС потвърдил оспорения ЕФ.

Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено ведно с оспорения ЕФ, по следните съображения:

Според постановеното Тълкувателно решение  № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. №1/2013 на  ВАС – Общо събрание на колегиите, съкратеното производство за административнонаказателна отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. ЕФ е акт със санкционно значение и затова при издаването му следва да се спазва точно разписаната процедура. В чл.189, ал.4 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство. Т.е. издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

Поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен фактор). Пътната отсечка, обхваната от техническото средство, трябва да е предварително обозначена, което произтича от разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП, която задължава контролните органи да обозначават места за контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в движението, като поставят пътни знаци и техника за видеонаблюдение.

С оглед на горните изложени мотиви с диспозитива на постановеното ТР е прието, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган.

В конкретния случай се установява  от събраните пред ПРС писмени доказателства и по-конкретно от Протокол за проверка №112-ФМИ/13.03.2013 год. на л.14 от делото на ПРС, че превишението на допустимата скорост на движение на автомобила, управляван от М., е установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Multa Radar SD 580”, представляваща техническа система за контрол на безопасността на движението. Нито в цитирания протокол обаче, нито в други писмени документи по делото се съдържат доказателства за конкретното място на монтиране на видео-радарната система, за да може обосновано да се прецени дали последната отговаря на изискването да функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. На следващо място, по делото нито в производството пред ПРС, нито в настоящото касационно производство са представени доказателства,  че така монтираната техническа система  е предварително обозначена в съответствие с изискванията на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП. Доказателство в тази насока би могла да бъде схема на разположение на пътните знаци или каквато и да е друга схема, или друг официален удостоверителен документ, от който да може да се установи наличие на обозначение, че в обхвата на пътя се осъществява видеоконтрол. Липсата на доказателства , че такова обозначение е налично опорочава ЕФ и е абсолютно основание за неговата отмяна. Като е достигнал до извод за законосъобразност на ЕФ, без да отчете констатираните от настоящата инстанция нарушения, ПРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени  и делото да се реши по същество чрез отмяна на ЕФ.

Неоснователно е възражението на касатора, че наказаното лице е родено през 1937 год., инвалид е и поради тези обстоятелства не е могла да управлява процесния автомобил. Електронният  фиш правилно е издаден на собственика, на който е регистрирано в АИС -КАТ моторното превозно средство съгласно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП,  и предвид, че в  срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП М. като  собственик на МПС л.а. “ШКОДА ОКТАВИЯ” с рег.№ЕН XXXXВТ не е представила в ОД на МВР - Плевен писмена декларация с данните на лицето, което да е извършило нарушението,  съгласно ЗДвП електронният фиш законосъобразно е издаден на нея в качеството й на собственик.

Цитираните и представени по делото решения на ПРС не обвързват настоящата инстанция от една страна, а от друга, в производствата по цитираните дела се касае за заснемане на скоростта на движение на автомобила с мобилна система за видеоконтрол, поради което само на това основание предвид ТР№1/2014 год. на ОС на ВАС оспорените  ЕФ са подлежали на отмяна.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 170 от 06.03.2014 г., постановено по нахд № 1173/2014 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на  глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 0797355 на ОД на МВР – Плевен, с което на Ц.Х.М. ***, на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.