РЕШЕНИЕ

№ 444

град Плевен, 29 Септември 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на девети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. КАЛИНА ПЕЦОВА 2. СНЕЖИНА И.

при секретар М.К. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина И. по касационно административно дело № 571/2014 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция “Инспекция по труда“ гр. Плевен, чрез пълномощник юрк Р. И., срещу решение № 744/28.05.2014 г. постановено по н.а.х.д. № 1060/2014 г. на Районен съд гр. Плевен с доводи, че съдебното решение е неправилно и е постановено при нарушаване разпоредбите на материалния и процесуалния закон, както и в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че нарушнието е установено от контролните органи на Дирекция “Инспекция по труда“ гр. Плевен по безспорен начин, както и че е налице единство в описанието на извършеното нарушение между АУАН и НП и правната му квалификация. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е постановил своето решение, без да прави задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Сочат се като неправилни и изводите на съда, че актосъставителят и в последствие наказващият орган погрешно е квалифицирал в АУАН извършеното нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ, а не чл.1, ал. 2 във връзка с чл. 62, ал.1 от КТ. Твърди се, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че проверката на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен е протекла в два етапа: на място на 14.02.2014 г. и по документи на 19.02.2014 г. Посочва се, че инспектор Р. е съставил АУАН едва след преглед на документите на работодателя на 19.02.2014 г. и е установил, че лицето П. А. е допуснато до работа преди работодателят да му връчи екземпляр от сключен трудов договор и заверено копие от уведомление по чл. 62, ал.3 от КТ. Моли се, съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Районен съд гр. Плевен и да постанови решение, с което да потвърди процесното наказателно постановление.

Касаторът -дирекция “Инспекция по труда“ гр. Плевен, се представлява от юрк Р. И., която моли съдът да уважи касационната жалба, заедно с наведените в нея доводи и да отмени решението на РС – Плевен, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови решение, с което да потвърди НП. Посочва, че със събраните доказателства се доказва безспорно, че констатираното нарушение е установено на два етапа – на място, където лицето е заварено да работи като общ работник, без трудов договор и справка за регистриране на трудов договор на 13.02.2014 и по документи на 19.02.2014 г., когато е представен и договора. Твърди, че констатираното нарушение е съставомерно на чл 63, ал. 2 от КТ, а не както е приела първата инстанция - на чл. 1, ал. 2, вр. чл. 62, ал. 1 от КТ. Моли съдът да уважи касационната жалба, да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови ново такова, с което да потвърди НП.

Ответникът – И.А.И. ***, се представлява от адв. П.В., който моли съдът да остави без уважение касационната жалба. Счита, че са обосновани доводите на съда и почиват на всички доказателства по делото. Твърди, че безспорно е било установено, че на 13.02.2014 г., когато е извършена проверката в обекта и е констатирано, че П. А. полага труд, не е имало сключен трудов договор и поради това няма как да му бъде връчен екземпляр от такъв. Посочва, че договор е подписан на 17.02.2014 г. и на лицето е връчен екземпляр от договора и заверено копие от регистрацията му в НАП Плевен. Сочи, че представителят на касатора заявява, че проверката е била извършена на два етапа - на 13.02.2014 г. и на 19.02.2014 г., но в АУАН е посочено, че проверката е на 19.02.2014 г. Навежда доводи, че ако актосъставителят е приел, че извършва проверка в два етапа, то е трябвало да посочи в акта, че нарушението е извършено на 13.02. Посочва, че има нарушение на трудовото законодателство от страна на доверителя му, но не е каквото е прието в НП. Моли съдът да остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО .

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 15-1502870/06.03.2014г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, с което на ЗП - И.А.И. ***, за това че при проверка на място извършена на 13.02.2014 г. в 11.40 часа в обект „кравеферма“, намираща се в с. Беглеж, стопанисвана от ЗП И.А.И. със собственик И.А.И. и по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен на 19.02.2014 г. е установено, че като работодател е допуснала до работа като общ работник в кравефермата лицето П. С. А., преди да му предостави екземпляр от сключен трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3, от КТ, заверено от ТД на НАП-нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал.5 от КТ и във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена глоба в размер на 1500 лв.(хиляда и петстотин) лв.

РС Плевен е приел, че неправилно е ангажирана отговорността на земеделския производител за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, съдържащ забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1 - екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, тъй за да е налице нарушение на тази норма следва да е сключен трудов договор, да е изпратено уведомление до НАП, а в случая по делото е установено, че трудов договор е сключен на 17.02.2014 година и уведомление е изпратено на 20.02.2014 година.

Настоящата инстанция намира, че решението на РС-Плевен е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. Разпоредбата на чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ може да послужи като основание за ангажиране отговорността на работодателя само при наличен и съществуващ трудов договор, и това изискване се съдържа в самата нея – в ал.1 е посочено, че на работника се предоставя екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни. Ето защо, настоящият състав на съда намира, че работодателят следва да понесе отговорност по смисъла на  чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ – за това, че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма. Отговорността по чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ изисква друга фактическа обстановка, а именно – наличие на сключен и подписан трудов договор, който единствено не е бил предоставен на работника преди започване на фактическото изпълнение на трудовите функции. При липса на такива фактически данни, а дори напротив - при безспорна установеност на липса на сключен трудов договор към момента на проверката, незаконосъобразно е наложено административно наказание И.И. за нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ, съдържащ забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1 - екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Трудовият договор е формален (чл. 62, ал. 1 от КТ) и е юридически факт, с чието настъпване възниква не само трудовото правоотношение, но и задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ, респ. забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ. Доколкото не е осъществен юридическият факт, пораждащ задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ и забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ, то неправилно нарушаването на забраната е възприето от органите на административно-наказателното производство като източник на отговорността на ответника по касация.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 744 от 28.05.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 1060/2014 г. на Районен съд – гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.