Р E Ш Е Н И Е
№ 410
гр.Плевен, 16.09.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на девети септември, две хиляди
и четиринадесета година, в
състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Калина
Пецова
Снежина Иванова
При секретаря М.К. и с участието на прокурор при
ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от
съдия Пецова касационно административно-наказателно дело № 570 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение №769 от 02.06.2014 г., постановено по НАХД № 1264 по описа за 2014
г. на Районен съд гр. Плевен е изменено НП № 242 от 01.04.2014г. на Заместник
Кмета на Община Плевен, с което на настоящата касаторка М.М.З. *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25,
ал.1, т.1 вр. с чл. 3, ал.1 от Наредба № 1 на Общински съвет Плевен, като съдът
е възприел за доказано извършването на нарушението, но е намалил наказанието на
глоба в размер от 150 лева, поради трайно намалена работоспособност на З..
Срещу решението е подадена касационна
жалба от М.М.З. ***, която счита, че решението и наказателното постановление
следва да бъдат отменени. Сочи, че съгласно съдебната практика АУАН няма
презумптивна доказателствена сила, с оглед което нарушението не е доказано.
Алтернативно сочи, че е приложима разпоредбата на чл. 29 от ЗАНН, което
Районният съд също не бил съобразил. Счита още, че органът е издал НП по -късно
от предвидения по закон едномесечен срок, което е самостоятелно нарушение на
закона.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се
представлява от юрк П. с редовно пълномощно.
Оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка:
Обжалваното наказателно постановление било издадено
въз основа на Акт №82А от 14.02.2014г за установяване на административно
нарушение, от който е видно, че на 14.02.2014г около 02,30часа, в град Плевен
на посочен адрес, жалбоподателката З., като наемател нарушава нощната тишина,
като пуска силна музика, с което нарушава безпокойството на останалите живущи
на адреса.
Горните обстоятелства съдът установил въз основа на
показанията на разпитаните свидетели и в
съответствие с приложените по делото писмени доказателства. Съдът не кредитирал
показанията на свидетелката Г., тъй като същата се
намирала в близки приятелски и съседски отношения с жалбоподателката З.,
възприел я като косвено заинтересована
от изхода на делото, като приел, че нейните показания се опровергават по
категоричен начин от показанията на актосъставителя и останалите разпитани по
делото свидетели.
При така приетото за установено от фактическа страна,
съдът приел, че законосъобразно и обосновано административно наказващият орган
е приел, че с действията си жалбоподателката З. е извършила нарушение по чл.25
ал.1 т.1 вр.чл.3 т.1 от Наредба №1 на ОбС-Плевен и правилно и законосъобразно й
е наложил административно наказание на основание чл.53 от ЗАНН вр.чл.25 ал.1
т.1 вр.чл.3 т.1 /пр. р/е 428/29.01.2009г публ. в-к Плевенски вести +,
бр.04/303/, 05.02.-11.02.2009г/ от Наредба №1 на ОбС-Плевен за обществения ред
и опазването на общинските и други имоти за общо ползване на територията на
Община Плевен. Посочил, че съобразно разпоредбата на чл.3 т.1 от Наредба №1 на
ОбС –Плевен за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо
ползване на територията на Община-Плевен на територията на гр.Плевен се
забранява вдигането на шум и извършването на производствена дейност и ремонтни
работи, които нарушават тишината, спокойствието или безопасността на
обитателите в жилищните сгради, както и упражняването на занаят, предизвикващ
безпокойство, по-голямо от обикновеното за останалите обитатели и нарушаващ
спокойствието на живеещите в жилищните сгради в часовете в работни дни от 14,00
до 16,00часа и от 22,00 до 07,00часа. Приел, че по безспорен и несъмнен начин
се установявало, че на 14.02.2014г около 02,00 – 02,10часа жалбоподателката З.
като обитател на помещения на ул. „Ц. С.” №99 в гр.Плевен е нарушавала нощната тишина чрез
силно слушане на музика. Законосъобразно административно-наказващият орган бил
наложил на основание чл.25 ал.1 т.1 вр.чл.3 т.1 от Наредба №1 на ОбС-Плевен на
жалбоподателката административно
наказание глоба. Съдът приел обаче, че административно-наказващият орган не е
съобразил влошеното здравословно състояние на жалбоподателката., за което при
проведеното съдебно следствие са представени писмени доказателства, а именно –
експертно решение №1460 от зас.№078 от 19.04.2013г на ТЕЛК за общи заболявания
ІІ състав при УМБАЛ “Д-р Георги Странски” гр.Плевен. От това експертно решение
установил, че жалбоподателката е инвалидизирана със 74% т.н.р. за срок до
01.04.2015г., поради което приел, че наложеното на жалбоподателката
административно наказание глоба в размер на 200лв следва да бъде намалено на
предвидения в Наредбата минимален размер от 150лв. Съдът не констатирал да са
допуснати съществени процесуални нарушения както при съставянето на АУАН, така
и при издаването на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото
на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.
Касационната инстанция намира, че така постановеното
решение е валидно, допустимо,
постановено при липса на нарушения на материалния закон, поради което следва да
бъде потвърдено. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, са проверени от Районния съд с допустимите по закон доказателствени
средства. Решението на РС Плевен постановено в съответствие с приложимите за
казуса разпоредби на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените
правила. Мотивите на РС Плевен са подробни, ясни и логични, споделят напълно от
настоящия състав, поради което не следва да се преповтарят.
Касационната жалба е неоснователна. Подробно
изложеното възражение относно доказателствената сила на акта не променя тези
изводи на съда, предвид следното: Липсват каквито и да е доказателства в подкрепа
на тезата на З., че не е слушала силна музика след 00.00 часа, с което е
извършила вмененото й нарушение. Показанията на св. Г., които са в тази насока, са обсъдени и невъзприети от Районния съд,
чиито мотиви настоящият състав напълно споделя. Нещо повече, от възраженията на
З., изложени в АУАН е видно, че същата не отрича, че е слушала музика в този
час на денонощието. По тези причини съдът намира, че макар и да е вярно
твърдението за липсата на презумпция за доказаност на фактите в АУАН, в
процесния случай е неотносимо, доколкото по делото са събрани доказателства,
потвърждаващи така установения факт.
Съдът е съобразил и влошеното здравословно състояние
на лицето, с оглед което е намалил размера на наказанието към определения в
нормативния акт минимум, а данни да „маловажност” на случая по смисъла на чл.
28 от ЗАНН по делото липсват. Нещо повече, поведението на жалбоподателката по
време на проверката и факта, че на същото лице е съставен следващ акт за
неизпълнение на полицейско разпореждане не водят до извод за маловажност на
нарушението.
Срокът по чл. 52, ал.1 от ЗАНН на първо място е
инструктивен, на второ място - започва да тече от изпращането на преписката при
наказващия орган, който в процесния случай е Заместник Кмета на Община Плевен,
като по делото няма данни кога е получил същата. Съобразявайки обаче датата на
съставяне на АУАН 14.02.2014г. и датата
на издаване на НП - 01.04.2014г., съдът намира, че органът своевременно е издал
атакуваното НП. Преклузивният и задължителен срок за издаване на НП спрямо
момента на съставяне на АУАН е 6 - месечен и неговото неспазване би довело до
опорочаване на процедурата. С оглед което и това възражение съдът намира за
неоснователно.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 769 от 02.06.2014 г., постановено по НАХД № 1264 по описа за 2014
г. на Районен съд гр. Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.